ИЗКАЗВАНЕ на Петър Начев пред конференцията на ОЛС – 10 години ОЛС в БСП

Лявото крило в БСП е на 10 години. Аз съм част от този основен партиен генератор на идеи, леви политики и конкретни инициативи вече 7–8 години и се гордея с това, защото всяко действие, декларация, обръщение е било, без съмнение, съобразено с три основни приоритета:

– Съхранение на автентичността на партията и нейната модернизация, запазване на единството ѝ и доближаване на нейните документи и представителни лица до реалните проблеми пред обществото ни, разкъсвано от крайна социална поляризация и разделение на обезправени и привилегировани – от капитализъм. Никога не съм ставал свидетел на прояви като индивидуален или корпоративен лобизъм в координационната комисия на Обединението на левите социалисти и никога не съм се съмнявал в качествата и морала на хората, с които съм работил за развитие на социалистическото определение в наименованието на нашата партия. През тези години всеки е демонстрирал решително разбиране на най-важната цел пред една социалистическа партия, а именно – преодоляването на капитализма, което е много различно от забавянето на неговото развитие.

– През тези години Лявото крило в БСП постепенно се развиваше и се опитваше да бъде все по-полезно на партията. То неуморно предупреждава ръководството на партията, че идейната подмяна и социалдемократическото до – в определени моменти – капиталистическо приспособленство не само ще ограничат влиянието и капацитета на партията, но и ще я направят излишна за българите и за политическата система, защото тя ще е част от статуквото и без добавена стойност за обществото.

– Противопоставяли сме се на прекомерната склонност към компромиси с нашите ценности. И ако е вярно, че в политиката трябва да си склонен към компромиси, то попитайте някого – останал без работа или превърнал се в трайно безработен по време на тези компромиси – дали е съгласен именно неговият живот да е платената цена. От компромис на компромис партията се компрометира. В един последващ етап документите и риториката на партията възстановиха своите поизгубени позиции и някои леви социалисти намериха място в ръководството. Тяхната малобройност обаче им попречи да наложат радикалната лява алтернатива, която поставя във фокуса на политиката онези, които живеят, преживявайки, онези, които работят на практика безплатно, онези, които не могат да си позволят да имат семейство и деца, онези, които учат, плащат данъци и осигуровки, а накрая разбират, че всичко е било за едната мизерия.

След смяната на остатъчното от онзи троен компромис ръководство,

Лявото крило концентрира своята дейност към аргументиран и конструктивен диалог с новия председател за смяна на доказано негодните негодници и за замяната им с хора на честта и морала, хора с необходимата подготовка да изведат партията към различни хоризонти, да възстановят доверието, градено повече от 120 години и загубено за толкова кратко време. И когато тези процеси напреднаха, започна масирана кампания по медиите и по места. Действащият председател загуби конгреса и стана бивш. И десет пъти да се проведе този конгрес, аз десет пъти бих останал на позицията, че ръкъводството в състав Миков, Стоилов, Великов, Мерджанов щеше убедено да отстоява левия курс в партията. За днешното ръководство не съм толкова сигурен, надявам се да ме убедят. Но онзи ден четох изказване на Корнелия Нинова след срещата с Каракачанов и разбрах, че нашият кандидат за президент трябва да е с евро-атлантическа ориентация. Препоръчвам на ръководството да изключи от тази съвкупност световния империализъм, глобалния капитализъм и военните интервенции без санкция на ООН. Ръководството стои добре в медиите, но залага на формата повече, отколкото на същината, склонно е на компромиси и подтиква партията към тях. Склонно е днес, когато победата на президентските избори изглежда безкрайно трудна, особено при закъснялото начало на номинациите, на кампанията и на други фактори, и се страхувам да мисля какви компромиси ще се направят, ако замирише на власт. Как, и кой, и защо да повярва на

БСП?

Компромисите започнаха още на конгреса и във връзка с това поздравления за другарите от предишното ръководство, които отсвириха среднощния алъш-вериш, защото в тази партия, сред истинските социалисти ние не свирим, а отсвирваме. И докато го има Лявото крило, партията няма да се предлага на тротоар, дори когато този тротоар е до шосето на правителство, президент или олигархия. Продължаваме направо и наляво – към светлината и към хората.

Само БСП!

ИЗКАЗВАНЕ на Александър Симов пред конференцията на ОЛС – 10 години ОЛС в БСП

Съвсем наскоро ми се наложи да участвам в едно предаване заедно с политолога Андрей Бунджулов, който е

част от ръководството на АБВ. Не ме разбирайте погрешно – Бунджулов е смислен човек, има интересно мислене и

се опитва да бъде принципен, колкото и да е странно това

за политик, който гравитира край Първанов. Разговорът течеше добре, но по едно време чух събеседника си да изпуска

многозначително изречение за БСП. Той каза: „Във вторник

БСП беше готова за реални разговори и съюз, но в сряда „здравите сили” вече

бяха завинтили гайките докрай.”

Това не беше първият път, в който се сблъсквах с оплакване за тези митични „здрави сили”. Неотдавна ми попадна една доста скучна книга, в която

Николай Камов описваше политическия си път. В нея впечатление ми направи как същите тези „здрави сили” бяха представени като основен кошмар за

автора. Той твърдеше, че те дебнели всяка негова крачка, преследвали изящния му социалдемократизъм и най-накрая го принудили да напусне политиката. Понеже това, че Камов вече не се занимава с политика, не може да бъде

окачествено като огромна загуба за България, аз се замислих – всъщност тези

„здрави сили” не са направили нещо кой знае колко лошо.

Същото споделих и след като чух Бунджулов. В крайна сметка БСП днес

е задължена да търси победа на президентските избори, но не може да си позволи да го направи чрез безпринципна коалиция. Защото стратегическите

цели на АБВ и на БСП в тези избори са съвършено различни. АБВ се бори

за оцеляване, БСП е длъжна да се бори за победа. И ако митичните „здрави

сили” са това, което спира БСП от самоубийствен танц с десните изкушения

и с напудрената псевдолява гъвкавост, то всички трябва да сме благодарни, че

ги има. Защото кое е обратно на „здравите”? Не е ли „нездравите” сили?

Според мен пълна илюзия е, че изборите се печелят с изящни коалиционни формули, политически уравнения, аритметични сметки и кабалистични съюзи. Изборите могат да се спечелят с категорична политика, с ясни

идеи и с фигура, която може да гарантира, че обещанията не са само прах по

вятъра, а реална програма за действие. Ние много често си позволяваме да

се прехласваме по някакви идеални външни на БСП кандидати, които да са

граждански, неопетнени, стерилни до ангелски блясък. Такива хора просто

няма. А колкото и да се опитват да представят сблъсъка наесен като някакво

мажоритарно упражнение, това няма да мине. Президентските избори ви-

наги са били партийна битка. Защото президентската институция може и да

притежава основно символична власт, но е от ключово значение, когато една

държава тръгва да води своя най-тежък двубой – да извоюва отново поне

малко суверенитет. Да спре политиката на наведения гръбнак и на докладването в чужди посолства. Държавният глава не може да бъде като гардеробиер

на чужди гости, пред които да кима одобрително с глава. Време е някой да

постави реалния национален интерес на дневен ред.

Заради това за мен най-важното послание, което трябва да излъчи БСП,

е, че е възможна една различна България. БСП трябва да даде своя знак, че

е партията, която предлага истинска алтернатива на статуквото и е готова

да осъществи промяна за всички, които не си представят България такава,

каквато

е сега. Президентската институция трябва да обединява нацията и е

важно този смисъл да бъде върнат. Точно заради това ми е много чудно, когато

журналистите питат каква задача си поставя БСП на президентските избори. Тази цел може да е само една – победа! Това не е максимализъм, а реално

осъзнаване, че е време да спрем с полуцелите.

Смятам обаче, че ще бъде нелепо в името на победата да се откажем от

идеите,

които правят БСП различна. Нали това трябва да вършат здравите

сили – да бдят за идеите и да всяват смут в душите на тези, за които идеите не

са важни. Точно заради това не мисля, че е полезно спирането на разговора за

левия курс. Това беше именно разговор за идеите.

Наскоро срещнах твърдението на един анализатор, че ние живеем в постфактологичен

свят. Свят, в който фактите вече не са важни. Според мен не е

напълно прав – ние живеем в постидеен свят. Свят, в който се опитаха да убият

всяка идеология, а това е зловещо. Идеите осигуряват на човека хоризонт за

бъдещето и познание за историята. Без идеи съществуването е сведено от ден

за ден. Това е свят, в който заглавието във вестника е по-важно от реалното

съдържание на политиката. Светът днес се разлюля така жестоко именно защото остана без идеи, тоест остана без бъдеще. И това е глобален процес, който

тепърва ще ни поразява със своята жестокост.

Ето защо аз смятам, че всеки опит за връщането на една партия към нейните идейни основи не е път за никъде, а единствен начин за истинско съществуване. Заради това моята надежда е в здравите сили на БСП. Партията оцеля

дотук не благодарение на тези, които си тръгваха при първия проблем или

само искаха да удовлетворят нездравите си амбиции, а заради тези, които се

ядосваха, но оставаха, които влагаха душа и сърце, въпреки разочарованията,

които скърцаха със зъби, но продължаваха да вярват. Именно на тях БСП дължи тази победа.

Следователно къде щяхме да сме без здравите сили?

БСП трябва да дава път на хора, които носят, а не отнемат доверие

Трябва да станем некапиталистическа лява национална партия, казва кандидатът за председател Янаки Стоилов

– Господин Стоилов, днес много се говори за левия курс на БСП. Едни го оспорват яростно и при всяка възможност, други са убедени, че това е последният шанс на левицата за стабилизиране. Заради това може би е добре да опишем какво представлява този ляв курс и кои идеи стоят в неговата основа?
– Левият курс не се появи спонтанно и не е рекламно клише. За неговото обосноваване и развитие работя почти десетилетие. Първо той бе остро критикуван от тогавашното ръководство, после на декларативно ниво бе приет, а сега е крайно време да се реализира.
Този курс на БСП е пътят към превръщането й в некапиталистическа лява национална партия. Интересно е, че явни и скрити критици на този курс в последните седмици направиха рязък завой и се обявиха не само за негови привърженици, а дори за негови автори. Дано това бързо „почервеняване“ не е само предвеликденско и предконгресно. Амбицията на левия курс е не само да стабилизира партията, а да я приведе към новото историческо време. Горчивият ни опит показва, че без съчетаване на социалистическите идеи и политика с техните искрени и последователни носители те няма да успеят. Затова е толкова важен предстоящият конгрес. Самата лява политика се изразява в укрепване на държавата и премахване на деформациите на пазара; в замяна на плоското с прогресивно облагане в интерес на хората с по-ниски и средни доходи; в превръщане на държавата в активен регулатор, отговорен собственик и пълноценен инвеститор; в осигуряване на достъпно и качествено образование и здравеопазване за всеки чрез държавни и общински заведения; в разбирането, че лявата социална политика не се задоволява с увеличаване на социалните плащания, а намалява броя на хората, които се нуждаят от социално подпомагане, като се създават възможности за работа и достойни доходи. Всичко това обаче може да стане само ако отстояваме последователно нашите национални интереси в света и в ЕС, ако политиците се ръководят от потребностите на българските граждани, а не от други сили – външни и вътрешни, които ги държат на власт.
– Обвиняват БСП, че не е достатъчно активна опозиция, че не атакува Бойко Борисов и управлението. Маргинализира ли се левицата наистина?
– БСП е тази, която безусловно и категорично се противопостави срещу решението за 16-милиардния дълг. Ние бяхме инициатори за вота на недоверие към здравната политика на правителството още преди лекарските протести. Ние се обявихме срещу финансирането на частните училища от държавата. Ние оставаме почти единствената опозиция, защото не влизаме в схемите на ГЕРБ при сглобяване на различни мнозинства в парламента. Но съм съгласен, че нашата опозиционност трябва да се засилва. Важни са аргументите и преди всичко очертаването на алтернатива, защото тя дава перспектива. Очаквам предстоящият конгрес освен да потвърди нашата политика, да зареди с повече енергия партията. Опозиционната ни сила може да е по-голяма, ако не се хвърлят толкова сили във вътрешнопартийното съперничество. Спомням си след поредния тежък пленум на Националния съвет, когато се искаше оставката на ръководството на партията и където бях лично атакуван. На следващото заседание на парламента бе прочетена декларация от Лютви Местан по повод  свалянето на руския изтребител на турско-сирийската граница. Забелязах неодобрението в парламентарната група и напускането на залата от няколко нейни членове. Застанах на трибуната и говорих от името на парламентарната група, защото не можех да допусна в българския парламент да няма българска позиция по въпроса.
– Какво трябва да преодолее БСП в себе си, за да върне отново доверието на избирателите?
– Трябва да преодолее зависимостите – от пари, власт и от външни въздействия. Да бъде последователна – да прави това, което е заявила. Да знае границата на компромиса, както очертахме „червените линии“, от които няма да отстъпим. Да утвърждава и да дава път на хора, които носят, а не отнемат доверие.
– Успя ли БСП да се освободи от олигархичните зависимости?
– Това е проблем на цялата българска политика и не само на българската.
Преди десетина години на пореден наш конгрес призовах делегатите да заявим: „Долу олигархията – свобода на народа“. Тогава обаче мнозина се чувстваха уютно в състава на Тройната коалиция. На следващите парламентарни избори БСП претърпя тежка загуба, въпреки добрите икономически показатели и значителното повишаване на пенсиите и други доходи. Хората ни наказаха, защото не променихме социално-икономическия модел и начина на упражняване на властта. Това е една от поуките, които сме отбелязали в конгресния доклад за състоянието и перспективите на България и БСП. Аз не съм зависим и не съм единственият. През последните години БСП не е била по-близо до собственото си освобождение. Предстоящият конгрес е решаващ дали този процес ще продължи или партията ще затъне в познати зависимости. Но от зависима, номинално лява партия нямат нужда нито хората на труда, нито България.
– Според вас с какво послание трябва да излезе БСП от своя конгрес?
– Под въпрос е поставено националното съществуване на България – демографски срив, небивало неравенство, икономическо изоставане, духовен упадък, военно противопоставяне. Това критично състояние налага отново да се обърнем към българския народ: „Мъже, жени, народ, нашата борба е за България! България – суверенна и справедлива държава“.
– Един от кандидатите за лидер разви идеята, че в БСП трябва да се направи референдум за отношението към АБВ. Какво мислите за това предложение?
– Това предложение е спекулативно и некоректно. Референдум се прави не за отношение, а за решение – например да бъдем в коалиция или не. Самото поставяне на въпроса изисква инициаторите да дадат своя отговор. Струва ми се, че зад тази инициатива се крие или намерението членовете на БСП да опростят политически тези, които им измениха, или косвено да се одобри участието на АБВ в сегашното управление. Интересно е как това предложение се съчетава с критиката, че БСП не е достатъчно твърда опозиция. Питам се дали поставянето на този въпрос не ни отнема инициативата и свободата на действие преди предстоящите избори.
– Друг кандидат за лидер пък обяви различно кредо – той бил готов да подари всички идеи на БСП срещу прагматизъм. Прагматизъм ли е това, което липсва на БСП наистина?
– Политик без идеи е като дърво без корен… Освен ако политиката не се възприема само като инструмент за частногрупови и лични интереси. Аз разбирам и уважавам потомствената привързаност към БСП, на която не се радва никоя друга партия в България. Но този факт не е достатъчен, за да бъдеш ляв политик. Дилемата е дали ще отстояваме идеи, политика, а на тази основа и прагматични решения, или ще бъдем в плен на схемите и сделките.
– Как реагирате на обвиненията, които фигури в БСП постоянно сипят върху вас? Държат ви отговорен за много провали на БСП.
– Защо сега не ме обвиняват, че гласувах срещу въвеждането на плоския данък, че не гласувах за избора на Пеевски, че не подкрепих изпращането на български войски в страните, от които сега идват бежанци. Не са ли сред обвинителите тези, заради които БСП пропиля голяма част от полученото доверие, което хора като мен след това трябва да възстановяват. Редица членове на Националния съвет, които вместо да дават отговори, публично задават въпроси, могат да ги получат, включително от техните фаворити за лидери.
– Румен Овчаров напоследък във всяко свое изказване говори за „ново ляво“, за това,  че левицата трябва да се обърне към развитието на левите идеи в САЩ, Великобритания и други страни. Вие наясно ли сте какво е това „ново ляво“?
– Разбира се, че светът в началото на ХХІ век не е същият като този от ХІХ и дори от края на миналия век. И все пак проблемите за неравенството и социалните групи, за труда и капитала, за държавата и пазара са неотменни ориентири за разликата между лява и дясна политика. „Новото ляво“, стига под това да не се разбира „новият ляв център“, „третият път“, които поне в България се оказаха път за никъде, е продиктувано от промените в глобалния свят, от новите социални разделения, от новите технологии и екологични проблеми. Част от новото ляво се основава на корените на левицата. В съвременния американски вариант това е призив за доближаване до европейския социален модел в радикалния лозунг за политическа революция.
– Вие сте един от кандидатите за председател на БСП, който е предложен от десетки общински организации. Ще участвате ли в предстоящия избор?
– Признателен съм за подкрепата, която отново получавам, и то без да съм правил заявление за участие в тази надпревара. Не ми допада сегашната суматоха, в която се оказва, че няколко дузини хора могат да ръководят БСП. Разбира се, преценките на политическите, интелектуалните, моралните и други качества на претендентите са много важни, но най-важна в случая е политическата линия, която олицетворяват. Надписът на нашето знаме сега трябва да започва не с „аз“, а с „ние“. Това е стилът на сегашното ръководство, което започна промените, и те трябва да продължат. За България и БСП – борба, социална справедливост, прогрес! Ние трябва да победим.

Вестник „Дума“ 28.04.2016г

ДОКЛАД на Петър Начев пред конференцията на ОЛС във Велико Търново

Спокойните слова и традиционните конференции са подходящи за други времена. Нашата дискусия днес има за цел да постави важни въпроси в трудно време – както национални, така и партийни, както идейни, така и прагматични.

snimka nachev

След няколко седмици резултатите от Конгреса на БСП – съзнаваме или не, ще определят отговорите на няколко въпроса:

Жизнена ли е партията отвъд миналото? Има ли потенциал да разгърне отново съзидателност и съпротива? БСП готова ли е да поеме всички рискове и несгоди, но да постави на върха на копието си правдата, без която съществуването ѝ не е особено важно?

След поредица от конгреси, на които тези въпроси не получиха ясен отговор, вече няма как да ги заобиколим. В тези условия влиянието на нашата партия е сведено почти до влиянието на няколкото забележими партии на статуквото. Затова предлагам да изоставим брюкселския бюрократичен език и казионната партийна лексика. Този конгрес трябва да е за нас – членовете и симпатизантите. Той трябва да избере ръководство, което да даде недвусмислена и категорична заявка за самостоятелност и решителност на действието. Така ще върнем доверието, с което да поискаме и да вземем властта. Ръководството трябва да заяви от наше име, че за разлика от предишни години ще черпим сили от корените си, от идейните основи, в които са вградени душите на хиляди, стотици хиляди достойни българи, които милееха и милеят за равенство, за справедливост, за развита и просперираща България.

Олевяването на партията среща добре организирана и финансово подплатена опозиция вътре в нея. Облагодетелстваните от прехода оказват и днес завидна съпротива да работят и да представляват масовите интереси на българските граждани, като дори разширяват своята агресия и не позволяват и на други да го правят. Те заслужават да бъдат наредени до евтините хора, които имат своя цена. Лявото крило смята, че в БСП имат място хора с различен социален статус и възгледи, че те могат да допринесат за нейното въздигане до партия с определяща роля в политиката, но само ако приемат социалистическия идеал и не залагат партията за собствените си интереси. Има хора в БСП, които не отговарят на тези критерии и отблъскват левите избиратели. Отливът на гласове е показател за недоверие и резултат от несъответствие между думи и дела, между очакванията на хората и реалната политика. В опитите си да оправдаят несъстоятелността и користта си ръководители или представители на БСП влагат енергия, за да промият представата за лявата политика и да подменят големите, неотменими и непосредствени цели с цели, които имат малозначителен обществен ефект.

БСП е първо идеи, второ – политики, и трето – експертност. Тази последователност е задължителна и нейната промяна ще ни обезличи и превърне от партия в неправителствена организация за усвояване на средства от търговия с влияние. Противопоставяме се и на опитите за разделение и конфронтация по пол и възраст. Издигането в БСП не бива да е административно или част от пиар акции. Който полага усилия, който е последователен в действията си, който докаже своята нравствена и професионална способност, трябва да получава повече отговорности и повече признание.

След този конгрес има три възможни сценария за развитието на БСП.

Единият е приблизителното запазване на сегашното състояние на партията и взаимното блокиране на противоборстващите си групи. Той ще позволи на много от политическите ни дейци да бъдат част от политическия елит по силата на инерцията и остатъчната признателност на немалобройните, но намаляващи българи, които по една или друга субективна причина често гласуват за БСП. В този случай БСП не може да запази дори сегашното си влияние. БСП може и трябва да е реална алтернатива на статуквото, но БСП не може да промени националната действителност с простички и технически мерки. Големите партии са големи, защото решават големите национални предизвикателства.

Другият е партията, със или без лява фразеология, да бъде отново овладяна от цинични прагматици и конформисти. Тогава ще служи като бушон на натрупващото се социално напрежение или патерица на статуквото. Ще остане в историята като партия на прехода и преходна партия. Тогава ще подкрепим нормативната забрана на равенството, другарството и антифашистката борба, ще продадем сърцата и паметта си и ще сме достойни за управленци и участници в коалиционни споразумения, като някои от нас дори ще придобият хотели с минерални басейни срещу износа на националните ни интереси и партийната ни идентичност. Този сценарий предвижда обединение с хората, които възприемат левите избиратели за стока в търговския оборот. Лявото крило се противопоставя на тази развръзка и заявяваме ясно, че не се продаваме и нямаме никакъв интерес да ви купуваме. Край на преговорите. Ние сме БСП!!! Вие кои сте?

Третият сценарий е сценарият на категоричното отстояване на радикална лява и национална промяна на икономическата и социалната политика. Той позволява БСП да се утвърди като партия, която осъжда и коригира системата на неравенството, противодейства на корпоративния глобализъм, осъжда двойните стандарти. Това е партия, която живее с битието на обикновените хора, която споделя проблемите им и предлага решения. Те  често са болезнени и пораждат страх от неизвестното, особено у хората, които са постигнали някакво макар и крехко материално благоденствие. Към тези хора отправяме нашето послание, спомнете си как живееха вашите родители, спомнете си детството си, погледнете себе си и децата си и си представете как ще живеят те, какви хора ще са, с какви хора ще са обкръжени. Промяната не е нещо, което може, а което трябва да стане и трябва да започне заедно с вас. Трябва да преизградим социалната база на партията, като се разграничим от статуквото, включително и партийното, и представим ясна и разбираема платформа за икономическата и социална алтернатива, за обществения морал и ролята на гражданите в управлението, в политическите процеси и в усвояването на националното богатство.

Обръщам се към всички вас и специално към делегатите с призив да бъдете активни по време на конференциите и конгреса. Не вярвайте на гръмки слова, когато са произнесени от гърмящи змии. Изисквайте от номинираните за делегати предварително да поемат ангажимент пред вас, техните другари, за поведението и позициите, които ще отстояват на конгреса. Тези номинации не трябва да са механични, защото така няма да доведат до оздравителните процеси в партията. Мнението на лявото крило е, че са необходими хора, които последователно са изградили доверие към себе си, хора с енергия за съпротива и съзидание, хора, които разбират, че критичната ситуация, в която се намираме, изисква отговорно поведение, прозрачност и решимост.

Нашата подкрепа към ръководството не е безрезервна. Ние разбираме ограниченията и пречките, но БСП не може да чака някакво форсмажорно обстоятелство, което да я спаси. Още на конгреса трябва да се освободим от бремето, което ни тежи, и да приемем предизвикателствата на съвремието. И веднага да се насочим към подготовка за президентските избори. Политическата промяна ще настъпи в близките няколко години, като единственият въпрос е дали промяната ще е в полза на повече самостоятелна и национална политика, или напротив. БСП трябва да действа изпреварващо и да се отдели от сегашния сив и еднообразен политически пейзаж. Това означава отчетливо открояване в морално-волеви план, повече инициативност и никакви компромиси в името на лични или финансови изгоди.

Обществото ни е капиталистическо и не трябва да се притесняваме да го наричаме такова. Две са основните разлики с някогашното капиталистическо общество:

Първата е, че сега капиталът не просто няма човешко лице, той е напълно анонимен. Собствеността е прикрита зад фасадата на сложен финансов и правен инженеринг.

Другата е, че този път повечето български предприемачи не са част от капиталистическото елитарно съсловие. Те са обречени да оставят на децата си материално спокойствие, но не и цел, име или собствено житейско поприще.

А приликата е в това, че българските граждани и тогава, и сега са завързани с три синджира нищета.

През тези 20 години България загуби традиционни пазари, индустрия, високото си ниво на образованост и грамотност, културата и идентичността си, социалния модел, нравствеността и морала си и се превърна в изоставено от 2 млн. български бежанци гето и дори в посмешище за бездомните сирийски бежанци. България ще е различна, ако повери съдбата си на хора, които съчетават културата на ума и културата на сърцето.

Лявото крило на БСП предлага национален приоритет на Българската социалистическа партия в следващите няколко години да бъде увеличението на дела на държавното участие в икономиката от сегашните около 10% до равнище от 20–25% от БНП. Този процент е дори под средния за най-развитите икономически и социално страни в ЕС и в света. А сега сме страната с най-малко държавно участие в икономиката в целия ЕС. В Австрия държавните предприятия формират 27% от БНП, в Дания 37%, във Франция 33% от БНП.

Ако искаме да имаме държава, сигурност и просперитет, тази промяна е от първостепенно значение. Това е европейският икономически модел, към който трябва да се стремим. Този процентен индикатор би позволил на граж­да­ните да различат държавниците от политиците на прехода и същевременно ще подобри нивото на демокрацията и политиката, като раздели политическите субекти най-малкото на леви и десни.

Конкуренцията на видовете собственост – държавна и частна, вътрешното потребление, реиндустриализацията и проектното планиране, пре­структу­рира­не­то на независимите регулатори са въпросите на голямата и обърната към хората лява национална политика.

Ако българската държава днес беше икономически инициативна на пазара на горивата и управляваше 10% от пазарния дял на търговията на дребно, цената на бензина и на дизела щеше да е пазарна още преди година, защото държавното предприятие е прозрачно предприятие и естествен генератор на конкурентна и лоялна бизнес среда. Тогава българските граждани и българският бизнес щяха да са потребявали повече и по-дълго време. Примерът е адекватен и по отношение на финансовия сектор, на търговията с храни, козметиката, лекарствата и т.н. Сегашната нормативна уредба на конкуренцията се изражда в естествен закрилник на натрупалите каптитал и ограничава можещите.

Ще завърша с един куплет от популярна младежка песен, която показва, че БСП има своето място и трябва бързо да го намери сред младите българи и често непредставени социалисти. „Няма да ме видиш долу, не мога да живея без мечти, аз искам да летя високо, ела с мен и полети.”

За всеки, който има очи да види, за всеки, който има уши да чуе, и за всеки, който има сърце  – БСП е тук, за да гради завод, завод за живота.

 

Подпис: Левите социалисти в БСП

 

***

Позволете ми, в рамките на няколко секунди, да отправя едно още по-лично обръщение към вас.

Аз съм от поколението, коeто няма удоволствието да помни и да познава предишната България, освен, разбира се, от разказите на своите близки. Аз съм от поколението, което в ранните си години, върху раменете на бащите и майките си, беше част от онова няколкостотинхилядно шествие на БСП в началото на демокрацията, в центъра на София. Аз съм от поколението, което трябваше да дава отговори на връстниците си във връзка с прегрешения в миналото.

Но отказвам да бъда част от поколението, което ще отговаря за грешките на настоящето. Отказвам да ми бъдат приписвани престъпни номинации, олигархични зависимости. И най-много отказвам да ми бъде приписвана подмяната на обществения проект на народа с бизнес проект. Тези, които носят това клеймо, те са тези, които трябва да отговарят пред нас.

Затова ви моля:

Нека нашата вяра бъде нашата кауза! Нека заедно да превърнем зала 1 на НДК, в деня на конгреса, във врящ казан за онези, които отричат и принизяват честните, почтените и достойните социалисти. За онези, които нямат очи за бъдещето и ще останат безвъзвратно в настоящето.

Призовавам ви, нека на този конгрес да проектираме нашето бъдеще и да докажем, че сме негови съвременници! А ако отнемат нашата вяра – вече не сме имали очи да я погледнем, не сме имали ръце да я прегърнем и не сме имали нозе да я изпратим.

Не я даваме!!!

ИЗКАЗВАНЕ на Янаки Стоилов пред конференцията на ОЛС – В.Търново

В началото ще се опитам да отговоря на поставени в дискусията въпроси: в какво се изразява днес различието между лявото и дясното, дали то е актуално и може ли да се говори за ляво и дясно в БСП?

snimka loze

Ако търсим „геометричен“ отговор на този въпрос, както някои споменаха, означава да се объркаме. Защото хората и през ХІХ век не са се разделяли, просто за да седнат едните отляво, а другите – отдясно, а са сядали на различни места, защото са открили различия помежду си. Има коренни и трайни различия между лявото и дясното. Днес едно от най-важните от тях е как се отнасят те към проблема за неравенството. Ако не сме забелязали, че днешният свят, светът, в който живеем, е  свeтът с най-голямо неравенство от цялата история на човечеството, няма да разберем нашите задачи. Това е статистически доказано, аз няма да се позовавам на авторитетните източници. Имало е много по-голяма бедност, отколкото днес. Но толкова голямо неравенство между хората, между този 1 процент, който владее половината от световното богатство, и останалите 99%, никога не е имало. Затова тук да се задават въпроси – какво е значението на лявото и дясното в ХХІ век, означава да не се разбира този основен факт.

Другият въпрос е – след като БСП е лява партия, защо се говори вътре в нея за нещо ляво? Вие смятате ли, че номинализмът, т.е. назоваването на нещата с определени имена, автоматично им придава това значение, с което ги наричаме. Нима БСП дълги години под формата на социаллиберализъм не беше част от мълчалив „полуконсенсус“ в рамките на неолибералния модел?! Надявам се, че основната, огромната част от партията е забелязала това. Мисля, че го забеляза и ръководството през последните години. Първо, като започна да говори за него, а надявам се сега, в последните една-две години, и като започна да действа с оглед на това, което се изрича. Това са основните ориентири. Ако цялата партия БСП е достатъчно лява и национална, то тогава тържествено и с радост можем да обявим, че вече няма нужда част от членовете на БСП да се определят като леви социалисти, за разлика от други, които не са или използват думата социалист само за да кажат, че те са членове на една от многото партии и да ги различават по наименованието, а не по същността.

Това са днес част от важните въпроси, но те пак ще бъдат подменени.

Като излезем след малко от тази зала, аз съм почти сигурен, че журналистите, които присъстват тук – в интерхотел „Велико Търново“, защото днес тук има още една конференция, която също е по важна тема – за ролята на президента и на националната сигурност, вероятно няма да се интересуват от това, което говорим, а ще ни попитат: „Вие съгласни ли сте да се обедините за обща кандидатура за предстоящите президентски избори?“. До това ще бъдат сведени всички въпроси. Не че е лошо да се търси обединение на левите избиратели в предстоящите избори, а защото преди това трябва да се зададат други въпроси.

Дали общите ни действия са за лява национална политика, която да бъде  искрено и убедително изразена? Или БСП да приеме кандидат от собствените си среди, или извън нея, който е най-удобен за АБВ като първо условие за такива общи действия. Или, ако това не ни харесва, да намерим равно отдалечен от левите партии човек, когото да подкрепим. След това да кажем: постигнахме добър резултат, но нямаше как да променим ситуацията, в която други консумират властта. Ето това са видимостите, които ние трябва да отхвърлим, и да насочим хората към решаване на истинските проблеми.

А как да ги отхвърлим? Ето ние поставяме важните дилеми и пред България, и пред БСП. Аз бих казал – имаме два избора, три пътя няма! И то във време, когато дълго ни се внушаваше, че трябва да сме част от левия център, от т.нар. трети път, от социаллибералния модел и т.н. Този път дори в богатите страни вече е почти извървян. Той имаше известни резултати за страни като Германия, Великобритания и никога не е бил приложим в България, защото това са страните, които извличат големите ползи и от европейската интеграция. Днес е време да кажем, че трети път няма и вътре в БСП, и ще поясня за какво става дума.

Първопо отношение на националния избор. От нас се изисква като социалисти да предупредим хората и да подготвим страната за следващия преход. Ако някой още се пита дали преходът е свършил, трябва да му обясним, че преходът вече свърши и светът отива към нов преход. Въпросът е какъв ще бъде светът и каква ще бъде ролята на България в него. Народът трябва да реши, но ние да му кажем – или справедливо, проспериращо и хуманно общество с демократично управление, или олигархично господство, налагано чрез авторитарен, дори чрез насилствен режим. Някъде преди десетина години, аз си спомням, на един от нашите конгреси издигнах лозунга „Долу олигархията, свобода за народа!“. БСП не поде този лозунг. След това излязоха разни протестъри и реформатори, които да се упражняват в борбата с олигархията, но през този период тя си се развиваше.

Ние трябва да отделим успехите, които сме постигали с наше участие в различни управления, които се изразяват в различни подобрения, в опити за коригиране на политиката, но също така да си даваме сметка, че движещите механизми и основните властови фактори в този период не се промениха. Така БСП ще намери отговора на въпроса – защо излизаме от всяко управление, в което участваме, с тежки поражения? Не защото не сме постигнали определени положителни икономически и социални резултати, а затова, че не сме се опитали да променим модела на управление. Ако сега някой ни кара отново бързичко да влезем във властта, то е пак да участваме в такова управление. Та нима ние не можехме, преди малко повече от година, да влезем във властта. Имахме възможност, но не го направихме, защото си давахме сметка до какво ще доведе това. Защото преди партията да е силна и преди да е разбрала за какво й е необходима властта, тя ще понесе следващото още по-тежко поражение от това, че нейни представители ще участват във властта.

Второ каква е партийната дилема. Тя също е съдбовна. БСП отново е притисната или да бъде истинска социалистическа партия, партия на бъдещето, или да остане в миналото. Възстановяването на доверието налага да скъсаме с разминаването между идеи и политика, между заявена и реална политика, между изискванията на политическия морал и поведението ни. Преминава през скъсване с всякакъв род зависимости.

Искам да завърша с главното. Ние можем да говорим за това каква да бъде нашата икономическа политика, социална политика, нашето здравеопазване и образование. Все важни теми. Ние трябва да покажем на хората, че това, което искаме, ще го направим. Но ако ние не направим конгрес, който да реши проблемите на партията, то почти нищо от тези въпроси няма да бъде решено. Затова различните съждения сами по себе си са важни, но най-важно днес е хората, които ще отидат на конгреса, да знаят защо са там и да направят своя избор. Той може да бъде различен. Но те трябва да знаят, че правят избор. Те не бива да са част от инерцията, а част от съдбата на партията. Тя ще бъде такава, каквато я направим.

Единият избор е:

  • да запазим връзката с корените си, за да вървим напред;
  • да отстоим и развиваме курса към лява национална политика;
  • да изберем хора, които няма да ни подведат и които могат да поведат недоволните българи;
  • да използваме държавата за модернизация на икономиката, за регулиране на пазара и за намаляване на социалната поляризация.

Конкретните решения са работещи, когато са израз на идеи и политика. Да критикуваме сегашното управление, но да се стремим да променим социално-икономическия модел, а не само да правим почти същото, но по-добре. Първо да възстановим доверието, а после да искаме властта, за да можем да решим проблемите. Това е моят избор. Мисля, че това е и вашият избор, на хората, които са тук.

snimka vagenshtain

Но има и друг избор. Той не бива да бъде пренебрегван като възможност. Надявам се, че не е много вероятен, но е възможен. Това е да загърбим идеите, да ги сведем до рекламно клише, което опакова циничния прагматизъм. Да останем в плен на корпоративни, лични и външни зависимости. Да фризираме и коригираме досегашната неолиберална политика, независимо как ще я наричаме. Да допуснем хора, които приватизираха изграденото по време на социализма, сега да приватизират партията. Те вече се чувстват достатъчно силни и не се притесняват да предявят тези претенции. Хора, които разпиляваха доверието към БСП в своя изгода, сега ни оценяват и поучават. Въпросът е дали ще им бъде позволено. После ще дадат партията на концесия, просто за да бъдат на власт. От нас зависи дали ще го допуснем.

Не бива да подминаваме снизходително тези, които ни упрекват, че още сме в миналото, че не сме излезли от лозето на Никола Габровски. Искам да им припомня тук, от Търново, че аз съм израснал до това лозе и съм копал истинско лозе. В нашата партия има място за хора с всякакъв социален статус. Но трябва да я представляват личности, които поне се доближават до Благоев, до Георги Кирков, до Габровски. Защото освен политически начетен, Габровски е бил заможен, но е представлявал в парламента и в живота бедните и отрудените хора, а не богатите. А при нас богатите искат да представляват богатите и всички други да работят в тяхна полза. Това не искат да приемат тези, за които експлоатацията е само историческа, но не и съвременна категория.

Политиката е разговор за настоящето и за бъдещето. Но в този разговор миналото на действащите политици може да ни каже много повече какво да очакваме от тях, отколкото днешните им обещания и намерения. Защото измежду кандидатите да ръководят БСП почти няма нови и такива, които да не са заемали ръководни позиции. Всички са почти в равностойно положение. Така че никой не може да се оправдава, че не знае за какво е изборът и какви ще бъдат последиците от този избор.

 

Позиция на ОЛС в БСП относно проведените местни избори

Проведените местни избори оставиха потискащото впечатление, че не всичко се решава от волята на гражданите. Все повече са разколебани и поставят под съмнение перспективите пред българската демокрация. Деформацията на националната политическа карта и унищожението на идеологическите полюси се вписва в тенденциите за изкривяване на демократичните основи на тази българска държава и налагане на не само авторитарен, но и антисоциален режим.

БСП претърпя загуба от Герб, политиката претърпя загуба от технологията, идеите претърпяха загуба от парите, примирението надделя над гражданската активност. БСП за малко не претърпя катастрофа. Опасната спирала на загуба на доверието, която започна от европейските избори продължава. Една от основните причини е, че БСП все още се асоциира с последваща подмяна на левия вот и максимата „по-добре близо до властта отколкото близо до народа“. Всяко отклонение от левия курс ще потвърди опасенията на гражданите. Всяка ясна и категорична демонстрация на нашата убеденост за промяна в партията и държавата ще бъде предпоставка за възвръщане на политиката в сърцата и съзнанието на хората. Има кадрови и личностни дефицити по места, защото редица от нашите кандидати и дори председатели на общински организации не успяха да получат резултати поне равни на тези на листата за общински съветници, а понякога дори значително по-ниски от тези на етикета – БСП. Необходими са действия, които да подобрят кондицията на партията. Тя трябва да се преизгради, организационно да се укрепи чрез подобряване на социалната си база и нейното разширяване. Тя трябва да се освободи от зависимостите и да стане опора на морала и държавността. Необходима е по-добра опозиционна и медийна политика от страна особено на парламентарната група. Повече смелост, дързост и съпричастност при всяко обръщение към гражданите, защото времето с което разполагаме, за да материализираме лявата промяна в БСП е кратко. А опитите за нейното дискредитиране, още в нейния зародиш, са подплатени с пари и лъжливи обещания.

Вътрешни противоречия разяждат БСП. Умишлената пасивност на отделни фигури и отказът им да изпълняват партийните си задължения с единствената цел да предизвикат срив са факти, а не догадки. Но сметките им няма да излязат, защото в БСП мнозинството от хората са почтени и свободни. Тяхната съвест не им позволява да целуват ръце на силните на деня заради лични облаги. А нашата амбиция е да ги представляваме достойно и да оставим трайна следа в процесите по възстановяване на държавността, да съхраним бъдещето на българския народ и ако цената за реализацията на тази амбиция е оттегляне от обществения живот на зависимите от икономически интереси, то редовите социалисти отдавна са готови да я „платят“ тази цена. Ръководството на БСП също трябва да оттегли подкрепата си от местни ръководители, които в името на собствения си бизнес са готови да търгуват бъдещето на партията. Тези стъпки ще превърнат нашия бунт на мравките, на редовите социалисти в необратим и завършен процес на промяната. / брожението на редовите социалисти в необратим и завършен процес на промяната.

През последните дни медиите дадоха думата на определени партийни функционери, чието влияние силно бе отслабено през последната година, поне що се отнася до ръководството на партията.

  • Опитите да се настройват различните поколения едно срещу друго и да се посочва младостта като някаква панацея е манипулативен, антипартиен и евтин пиар. Ние сме съгласни с необходимостта партията да изгради нови и енергични национални фигури, но никой не бива да бъде привилегирован или ощетен по дискриминационен критерии. Повече шансове за изява – да, повече внимание и съдействие- да, но не и незаслужено подаряване на власт в партията или в държавата.
  • Необходими са допълнителни организационни мерки като се започне от големите градски центрове, премине се през обновление на делегатския състав на конгреса и така се даде една много по-добра представителност на настроенията и амбициите на партията. Призоваваме партийните организации, когато излъчват своите делегати за висшия партиен форум да им дадат ясен мандат. Само така няма да е възможно БСП да бъде овладяна от парите за сметка на идеите. Промяната трябва да се доведе до своя завършек или ще дискредитираме не само себе си, но и милионите зазидали душите си в стените на нашата кауза.
  • Председателят и ръководството започнаха процеса по трансформацията на партията към хората. Промяната трябва да продължи и да се разшири. Само тези, които не са морално уязвими имат място в политиката и в обществения живот. Това е и обяснението за странното съзвучие между хора напуснали БСП или самоизключили се от БСП и тези, които искаха да превърнат БСП в присъдружна партия на ГЕРБ. Ляво обединение на базата на ГЕРБ или с нейни сподвижници като АБВ е невъзможно.
  • Обединението около идеята за ляв реформизъм можеше да бъде инициирано от БСП още преди години, но тогава това не бе възприето от ръководството освен за предизборни цели. Сега наблюдаваме развитието на тези процеси в различни европейски леви партии и държави. Лейбъристката партия в Англия е едно от последните потвърждения, но също така имаме позитивни примери в Португалия, Франция и други големи европейски страни-модели. Мариян ще го допълни днес или утре.

Опитите на определени загубили влияние в БСП политици да омаловажат приноса и значението на лявото крило като го наричат така нар. ляво крило са провокация не към членовете на обединението на левите социалисти, а към традициите, историята и лявата перспектива. Лявото крило се създаде, за да бъде коректив на одесняването в ръководството на партията, после се превърна в инициатор на идейното и политическо обновление на партията, а до няколко години ще изпълнява ролята на гарант за изпълнение на заявената лява управленска политика. Ментори на Лявото крило или на партията могат да бъдат единствено хора, които нямат съществен принос деградацията й през последните години. Ние искаме да подкрепим динамичното развитие на партията през диалог и конструктивни дебати. Именно затова отхвърляме предложенията да се върнем в блатото и дясната социалдемокрация. С много усилия и воля ще успеем да се изчистим от тинята и вонята. Тези предложения са форми на обикновен политически реваншизъм и партиен анахронизъм. Лявото крило ще работи с всички сили, за да защити интересите на левите хора в България и остро ще се противопостави на всеки опит за връщане на ръководни позиции на политически изчерпани лица, които твърде дълго потискаха и ограничаваха участието на свободните, честните и можещите социалисти. Още веднъж искам да подчертая, че лявото крило в БСП си поставя ясна, конкретна и постижима цел – привеждане на състоянието на БСП в съвременна, мобилизирана политическа партия, партия на честта и отговорното отношение към хората. БСП ще се отвори към левите интелектуалци, експерти и общественици. БСП ще бъде европейска партия без да бъде европейски ограничена. Ние ще търсим положителен опит и идеи освен в ПЕС и в идейното и политическо развитие на европейските леви, но без да робуваме на стари стереотипи и модерни модули. БСП ще отвори страната както на Запад, така и на Изток. БСП ще предизвика радикална промяна на левицата и ще отговори на нуждите на 90% от българските граждани. БСП е важна за левите хора, за демокрацията и за да я има България. Когато успеем всички ние с удовлетворение ще публикуваме прощалния си манифест, че с удоволствие разпускаме обединението на левите социалисти. Колкото по-бързо, толкова по-добре.

Пресконференция на ОЛС

В петък, 18.09.2015 г., представители на Координационната комисия на Обединението на левите социалисти в БСП проведоха пресконференция в партийната централа на ул. „Позитано“20 в София.

Поводът беше представяне на Обръщението на Лявото крило към българските граждани и симпатизантите на левицата по повод предстоящите местни избори, както и актуални въпроси.

Политическият секретар на ОЛС Петър Начев направи анализ, че предстоящите избори ще решат каква да бъде местната власт и кой ще получи възможност да я упражнява. Залогът обаче не е просто местната власт, а моделът на управление и дали страната ще остане в плен на феодално-корпоративните зависимости.

„Нищо хубаво не предстои, ако продължаваме по същия начин и с тези егоистични геополитически и продажни „водачи”, се посочва в обръщението. Битката за България е дълъг и труден процес, който минава през партийното чистилище, през значими идеологически корекции, през различна кадрова политика, през осъзнаване на класов интерес и през отличаване на конкретните му опоненти“, пише в позицията.

Говорителите изразиха несъгласието си с внушението, че левият курс в БСП вече е победител. Това твърдение цели да се скрият истинските причини за състоянието, до което партията ни беше доведена. Под различни лозунги се маскират стремежи за запазване на един изчерпан модел и търсене на реванш в самата БСП.“ Александър Симов беше категоричен, че „В БСП има опит на фигури, които са виновни за минали загуби да стоварват това върху невинния ляв завой. БСП не искаше с години да говори за проблемите си, бягаше от дискусията. Резултатът е това, което сме днес”.

Във връзка с промените в НК, които касаят отпадане на давността за престъпленията на комунистическия режим, от Крилото посочиха, че е политологически некоректно да се говори за „комунистически режим“, защото става дума за държавен или реален социализъм. Законът е правен абсурд, зпонеже един от най-базовите правни принципи е, че никой не може да бъде осъден за нещо, което по време на извършването му не е било обявено за престъпление от закона. Тъй като има юридически основания промените в НК да бъдат атакувани в Конституционния съд, от ОЛС ще предложим това на ръководството на БСП, което ще вземе окончателното решение.

„Този закон е част от една битка за миналото, в която залогът е да се нанесе удар на левицата днес. Голяма част от хората, срещу които тези промени са насочени, са вече починали, така че той няма да произведе кой знае какви правни последици“, казаха от Лявото крило.

Известният журналист Александър Симов афористично коментира, че когато психодясното въвежда някакъв закон, не е сигурен дали той трябва да се дава на КС, или на здравния министър.

По отношение бежанската криза той добави, че се вижда острата политическа безпомощност на европейските политически елити във връзка с нея. „Никой не поставя най-важния въпрос за това колко време ще продължи кризата, обсъждат се само квотите за бежанци, а е време в ЕС да започне да дебатира как да се укрепи държавността в Близкия Изток, за да си гарантираме, че бежанската вълна ще спре, а няма да продължи да залива границите на ЕС”, заяви Симов.

Проф. Ваня Добрева, бивш заместник-министър на образованието и председател на ресорната комисия в НС, посочи основните слабости на предлаганите промени в предучилищното, началното, основното и средното образование. Според нея образователната система е част от националната сигурност и изграждането на националната идентичност. Законът на ГЕРБ съдържа слабости в много посоки – държавното финансиране на частните училища, отпадането на редица единни държавни стандарти, прехвърлянето на финансови тежести и отговорност от централния към местните бюджети на общините, което крие редица рискове.

На журналистически въпроси представителите на ОЛС изразиха увереност в това, че в София БСП ще реализира много по-добър резултат, отколкото се очаква и че кампанията в столицата ще даде национално отражение.

„Възстановяването на смисъла от съществуването на БСП, на доверието в лявото е процес, който не се изчерпвал със създаването на една политическа платформа, с избора на нов председател, а изисква последователни усилия, привличане на убедени и подготвени кадри. „Чрез тези кадри ще се осигури провеждането на заявената политика. Левият курс трябва да продължи, за да постигнем това, към което се стремим. Убедителното ни представяне в предстоящите избори ще даде силен импулс за продължаване на политическото оздравяване и организационно укрепване на БСП”, се казва още в декларацията.

Обръщение на ОЛС в БСП

Предстоящите избори ще решат каква да бъде местната власт и кой ще получи възможност да я упражнява. Но заедно с това те ще окажат влияние върху националната политика и върху ролята на БСП.

Мнозина смятат, че европейска България не се е състояла, че пазарното общество не се е формирало, че всичко хубаво предстои. Приказки за наивници. Частни,корпоративни и геополитически интереси диктуват българската политика днес. Всичко се състоя и нищо хубаво не предстои, ако продължаваме по същия начин и с тези егоистични и продажни„водачи“. Те зоват – вървете към ръба, търчете, тамо са райските градини. Но зад ръба има само пропаст. Ние отказваме да пропаднем. Затова ще завием – на ляво. За да следваме нова посока!

Възстановяването на доверието в политиката и държаватаняма да стане изведнъж. БСП трябва да се пребори– в себе си и за народа срещу приватизацията на политиката и нейното обезличаване.

Днес и утре са решаващи дни. Те ще оставят следа върху бъдещето, ще определят съдбата на всеки един от нас.Битката за България е дълъг и труден процес. Минава през партийното чистилище, през значими идеологически корекции, през различна  кадрова политика, през осъзнаване на класов интерес и през отличаване на конкретните му опопенти.Затова отново актуално става обръщението на Вапцаров„мъже и жени, народ“, нито крачка назад!

Подкрепата на кандидатите и ангажиментите на БСП на тези избори представлява своеобразен вътрешнопартиен референдум за автентична лява и национална политика. Означава заявка за кадрово обновление на всички равнища в БСП и държавата с доказани- опитни и млади представители. Активното участие от членовете и симпатизантите на партията е важен принос в борбата с дяснотои антинационалноприспособленство в нея.

Развръзката предстои!Затова не сме съгласни с внушението, че левият курс в БСП вече е победил. Това твърдение цели да се скрият истинските причини за състоянието, до което партията ни беше доведена. Под лозунга за обединение на левите сили се маскират стремежи за парцелиране на левите избиратели и запазване на един изчерпан модел.За търсене на реванш в самата БСП.

Ние трябва да издигнем стена срещу олигархията, задкулисието и външните зависимости. Възстановяването на смисъла от съществуването на БСП, на доверието в лявото е процес, който не се изчерпва със създаването на една политическа платформа, с избора на нов председател, а изисква последователни усилия, привличане на убедени и подготвени кадри. Чрез тези кадри ще се осигури провеждането на заявената политика. Левият курс трябва да продължи, за да постигнем това, към което се стремим.

Убедителното ни представяне в предстоящите избори ще даде силен импулс за продължаване на политическото оздравяване и организационното укрепване на БСП.

Ние се обръщаме за подкрепа към мнозинството български граждани – ощетени от прехода и недоволни от сегашното състояние. Да изоставим примирението, да се противопоставим на купуването на местната власт!

За хората и общините – справедливост и солидарност!

Не всяка борба завършва с победа, но всяко победа започва с борба!

Декларация на Парламентарната група на „БСП лява България“ по повод 09.09.1944 г.

 

Прочетена от Янаки Стоилов от парламентарната трибуна

 

Повечето забележителни дати в нашата история предизвикват противоречиви оценки. Така е и с 9 септември 1944 г. Но има факти, които не могат да бъдат заобиколени и не са подвластни на времето.

Девети септември символизира приносът на българската съпротива срещу фашизма. Девети септември гарантира преориентацията на България от съюзник на хитлеристка Германия в държава, която воюва на страната на съюзените народи.

Случайно или не, точно на днешния ден Комисията по правни въпроси на Народното събрание ще разглежда на второ четене промени в Наказателния кодекс за поредното заклеймяване на социализма. С ясното съзнание, че те нито са основателни, нито са в състояние да предизвикат наказателно-правни последици.

Днес, на поредния Девети септември, е добре да припомним какво загуби мнозинството български граждани откакто започна политическото отричане и идейното заклеймяване не просто на една обществена система, а на самата идея и социална практика на социализма.

Така хората трябваше да се откажат, а после да забравят, че всеки човек може да има работа, дом, сигурност, гарантирано здравеопазване, всеобщо образование, общество без драстични имуществени неравенства. В десетилетията след 9.09.1944 г. България достигна до групата на първите тридесет държави в света, според индекса на човешкото развитие и на икономическия си капацитет. Днес се утешаваме, че сме в Европейския съюз, макар и на последно място в него. Все повече развиващи се страни, на които сме помагали, ни застигат и надминават.

В интерес на истината, трябва да признаем, че през  годините на прехода има области, в които се постигна значителен ръст: на безработицата и на милионерите, на неграмотните, на емигранти, които трайно напускат България, на броя на партиите, медиите, рекламата, на банки, на болници, на университети и т.н. Но колкото повече се увеличава тази множественост, толкова повече спада качеството на съответните дейности и на социалните услуги.

Известно е как завърши сблъсъкът между две идеологии, между двете основни икономически и политически системи преди четвърт век. Тогава се създадоха условия за разширяване на Европейския съюз и за сътрудничество между европейските страни. Европа обаче не разбра, че след медения месец на нейното обединение под лозунга на евроатлантизма, стана второстепенна част от еднополюсния свят. Свят, в който глобалното противопоставяне и сдържане бе заменено от множество локални конфликти в различни точки на света. Сега Европа бере горчивите плодове на конфликтите в Близкия Изток и Северна Африка.

Не бива да забравяме Девети септември, за да не преживеем нови трагедии.

Засилването на спекулативния финансов капитал и на социалната поляризация няма как да не пораждат социални конфликти,подобни на тези от 30-те години на миналия век. Налагането на решения не чрез принципи и установени правила, а от позиция на силата и на свършените факти подкопават международния ред.

Реална е опасността в днешна Европа да възкръснат старите демони. Европейският съюз не може да остане обетована земя на своите коренни жители. Но също така е ясно, че няма необятен дом, който може да приюти всички желаещи – всички бягащи от войната или търсещи по-добър живот. Нещо повече, интеграцията на емигрантите е много по-трудна от тяхното приютяване.

Европа и специално Европейският съюз преживяха без големи сътресения дълбоките промени в политическата и военната карта на региона, докато не се надигна бежанската вълна от Близкия Изток и не започна войната в Украйна. Оказа се, че не много време след временния залез на идеологическото противопоставяне се запалиха етно-религиозните конфликти. Това е поредното изпитание за Европа.

Европейските страни, включително България, днес плащат за участието си или поне за съгласието си с войните в Ирак, Афганистан, Сирия, Либия и други страни. Трябва да се намелят достойни европейски политици и ръководители в ЕС, за да направят публично това признание. Широко прокламираната „Арабска пролет“ бързо беше „осланена” и вместо демокрация и просперитет роди несигурност, нови страдания и много бежанци. Масовият наплив на емигранти в Европа задейства стари социални инстинкти. Създава се благоприятна среда за засилване на ксенофобски настроения и движения.

Затова още сега трябва решително да се противопоставим на надигащия се екстремизъм във всички негови форми. Иначе, както показа възхода на фашизма, борбата с него изисква много жертви и страдания. Европейският съюз и НАТО трябва да решат ще воюват ли решително и последователно с „Ислямска държава“ или ще участват в хибридна война с Русия.

Историята показва, че когато България взема решения под натиска на някой от „големите началници“ и след това търпи тежки поражения, рано или късно идва Девети септември!

Изтъкнати представители, включително на системни десни партии предлагат в периферията на Европа, към която се отнася България, да се създават своеобразни филтрационни центрове за бежанци. Тази „вежлива“ форма наподобява някогашните концентрационни лагери.

Решението на огромната миграция към Европа не може да се намери само на територията на нашия континент. Вярно, че това е задача преди всичко на Европейския съюз, но и на цялата международна общност, включително на ООН и на неговия Съвет за сигурност. Всички развити и особено претендиращите за демократични държавни, трябва да приютяват емигранти от конфликтните райони. Така всеки, който сее ветрове, ще трябва да знае, че участва в жътвата на бури.

На следващо място и най-важно, Европейският съюз трябва да предложи програма за политическа стабилизация на района с относително демократични средства, срещу което да се отделят средства за икономическо възстановяване и социално подобряване на ситуацията в района на Близкия Изток и Северна Африка. Такава програма трябва да бъде предложена и обсъждана и без нея никакви решения, само по отношения на бежанци на квота за тяхното разпределение и за временно подпомагане, не могат да бъдат решение на проблема.

Днес Европейският съюз може да бъде спасен само чрез дълбоки промени, а не като се атакуват неговите критици. Както старите, така и новите партии са призвани да се заемат с промяна на системата.

Девети септември 1944 г. сложи началото на революционни преобразувания в българското общество. Днес светът, Европа и България имат възможност да извършат радикални промени. БСП обяви необходимостта и набеляза нашия път за такива промени.

Обръщаме се към нашия народ да поиска от политиците и да участва в тези промени! За социална справедливост, за истинска солидарност и за икономическо развитие!

Коментари

  • Вс

За социалната отговорност на местната власт

Изказване на Евгений Белий на конференцията „125 години БСП – промяната е с нас“, проведена в гр. Казанлък в навечерието на тържествата на Бузлуджа

Авторът е кан­дидат за общин­ски съвет­ник в Столичния общин­ски съвет, излъчен от листата на БСП Лява Бъл­гария и ще разчита на вашите преференциални гласове.

Кметовете и общин­с­ките съвет­ници да бъдат по-близо до хората и да отк­лик­ват на реал­ните им проб­леми. БСП трябва да кон­т­ролира строго своите учас­т­ници в мес­т­ната власт и да им търси отговор­ност всеки път, когато злоупот­ребят с полученото доверие или отс­тъпят от социал­ните си ангажименти

През 1891 година, в своята първа прог­рама пър­воапос­толите на левия идеал, както ги нарича доц. Димитър Ген­чев, запис­ват изк­лючително модерни идеи за това каква трябва да бъде мес­т­ната власт. „Санитарно уст­ройс­тво на градовете, без­п­латни бол­ници и лекувание“, нас­тояват социалис­тите все едно не са го писали преди 124 години а бук­вално вчера. Те искат още общес­т­вени училища и за двата пола и общините да дават пари за изд­ръж­ката на инс­титуции, които са полезни, но не могат да издър­жат със соб­с­т­вени пари.

С тъга трябва да отбележим, че ако нап­равим анализ на поведението на левицата в мес­т­ната власт в пос­лед­ните 25 години ние не винаги сме били в съз­вучие с начер­тания още от Благоев път.

Дълги години бяхме плен­ници на отров­ната неолиберална илюзия, че няма ляво и дясно в общин­с­ката политика. Пред­полагаше се, че тази политика може да бъде само тех­ническа, екс­пер­тна и санитарно чиста от всякакви идеи. Днес вече берем гор­чивите плодове на тази грешка. Именно раз­бирането, че общин­с­ката власт е само тех­ническа ни поз­воли да нап­равим без­п­рин­ципни коалиции и да вкараме в нашите листи случайни хора, а всички знаем, че лявата политика никога не е продукт на случай­ност.

Едва в пос­лед­ната една година БСП успя да преодолее своята грешка и за първи път да пос­тави прин­ципно в своите документи въп­роса за социал­ната отговор­ност на общините и какво трябва да правят те, за да преодолеят шокиращата бед­ност и ужасяващото неравен­с­тво.

Въп­росът с бед­ността не се пос­тавя често в медиите, но е най-големият проб­лем в страната. Заради това общините трябва да работят за увеличаване на дей­ността и обх­вата на социал­ните услуги и да знаят, че това е основен приоритет на тях­ната дей­ност. Лявата политика изис­ква смяна на мис­ленето в клишета. Време е общините да въз­с­тановят своята жилищна политика. Трябва да се отпус­кат приоритетно общин­ски жилища за млади семейс­тва с преферен­циален наем. Жилищата не могат да бъдат дос­тъпни само за богаташи.

Трябва да се раз­работи сис­тема за отдаване на общин­ски терени за ново строител­с­тво срещу ангажимент от инвес­титора да предос­тави на общината определен брой готови жилища, които да се отдават с преферен­циален наем на млади семейс­тва и социално слаби граж­дани.

Пак не измис­ляме нищо ново. В прог­рамата на БКП от 1919 година ясно е казано, че основна задача на социалис­тите е „за строяване с общес­т­вени сред­с­тва на нови хигиенични жилища за без­дом­ното и струпаното население“. Тук си личи основна цен­ност в лявото мис­лене — всеки, дори и най-бедния, трябва да получи шанс и условия за нор­мален живот. Нима трябва да измис­ляме тежки фор­мули, неясни словосъчетания, когато нашите предци са го казали тол­кова крис­тално ясно. Големият проб­лем е как поз­волихме Бъл­гария да се върне отново в онова време в което властта мисли как да окраде бед­ните, а не как да им помага.

Да се вър­нем отново към прог­рамите на нашите предци.

През 1923 година в прог­рамата на БКП е записано: „Всес­т­ранно благоус­т­рояване и озд­равяване (канализация, водоп­ровод, освет­ление, паваж, съоб­щителни сред­с­тва) на работ­ничес­ките квар­тали и пред­г­радия“.

Това е цел в епохата преди някой да е измис­лил думата „еврофонд“. Комунис­тите си пред­с­тавят общината като активно политическо тяло, което със соб­с­т­вени сред­с­тва променя живота на хората, а не чака пари от Европа за това.

Така ли е днес в Бъл­гария? Раз­бира се, че не. Дори в София има квар­тали, на 15 минути от цен­търа, в които и до днес няма канализация, освет­ление, а какво остава за съоб­щителни сред­с­тва и паваж. Социал­ното без­дейс­т­вие, политичес­кото лицемерие и наг­лата дясна политика поз­волиха гетата да се раз­рас­нат до ужасяващи раз­мери и да се превър­нат в социална бомба, която никой не знае как да обез­в­реди.

Ние от БСП точно поради тази причина написахме цяла плат­форма с леви стан­дарти за мес­т­ната политика.

Това е пър­вата стъпка в преоб­ръщането на мис­ленето за този сек­тор. Социал­ната отговор­ност не е просто някакъв лозунг, а е раз­писана в цяла серия от кон­к­ретни дейс­т­вия, които да доведат до оттлас­к­ване от дъното.

Ако трябва да обоб­щим всичко и да го сведем до някаква кон­к­ретика, то тя ще звучи по след­ния начин. Кметовете и общин­с­ките съвет­ници да бъдат по-близо до хората и да отк­лик­ват на тех­ните проб­леми. БСП трябва да кон­т­ролира строго своите учас­т­ници в мес­т­ната власт и да им търси отговор­ност всеки път, когато злоупот­ребят с полученото доверие или отс­тъпят от социал­ната отговор­ност. Вече минахме епохата на левите думи. Време е за леви дейс­т­вия!

Текстът е публикуван във вестник „Земя“