Архив на категория: Без категория

ДОКЛАД на Петър Начев пред конференцията на ОЛС във Велико Търново

Спокойните слова и традиционните конференции са подходящи за други времена. Нашата дискусия днес има за цел да постави важни въпроси в трудно време – както национални, така и партийни, както идейни, така и прагматични.

snimka nachev

След няколко седмици резултатите от Конгреса на БСП – съзнаваме или не, ще определят отговорите на няколко въпроса:

Жизнена ли е партията отвъд миналото? Има ли потенциал да разгърне отново съзидателност и съпротива? БСП готова ли е да поеме всички рискове и несгоди, но да постави на върха на копието си правдата, без която съществуването ѝ не е особено важно?

След поредица от конгреси, на които тези въпроси не получиха ясен отговор, вече няма как да ги заобиколим. В тези условия влиянието на нашата партия е сведено почти до влиянието на няколкото забележими партии на статуквото. Затова предлагам да изоставим брюкселския бюрократичен език и казионната партийна лексика. Този конгрес трябва да е за нас – членовете и симпатизантите. Той трябва да избере ръководство, което да даде недвусмислена и категорична заявка за самостоятелност и решителност на действието. Така ще върнем доверието, с което да поискаме и да вземем властта. Ръководството трябва да заяви от наше име, че за разлика от предишни години ще черпим сили от корените си, от идейните основи, в които са вградени душите на хиляди, стотици хиляди достойни българи, които милееха и милеят за равенство, за справедливост, за развита и просперираща България.

Олевяването на партията среща добре организирана и финансово подплатена опозиция вътре в нея. Облагодетелстваните от прехода оказват и днес завидна съпротива да работят и да представляват масовите интереси на българските граждани, като дори разширяват своята агресия и не позволяват и на други да го правят. Те заслужават да бъдат наредени до евтините хора, които имат своя цена. Лявото крило смята, че в БСП имат място хора с различен социален статус и възгледи, че те могат да допринесат за нейното въздигане до партия с определяща роля в политиката, но само ако приемат социалистическия идеал и не залагат партията за собствените си интереси. Има хора в БСП, които не отговарят на тези критерии и отблъскват левите избиратели. Отливът на гласове е показател за недоверие и резултат от несъответствие между думи и дела, между очакванията на хората и реалната политика. В опитите си да оправдаят несъстоятелността и користта си ръководители или представители на БСП влагат енергия, за да промият представата за лявата политика и да подменят големите, неотменими и непосредствени цели с цели, които имат малозначителен обществен ефект.

БСП е първо идеи, второ – политики, и трето – експертност. Тази последователност е задължителна и нейната промяна ще ни обезличи и превърне от партия в неправителствена организация за усвояване на средства от търговия с влияние. Противопоставяме се и на опитите за разделение и конфронтация по пол и възраст. Издигането в БСП не бива да е административно или част от пиар акции. Който полага усилия, който е последователен в действията си, който докаже своята нравствена и професионална способност, трябва да получава повече отговорности и повече признание.

След този конгрес има три възможни сценария за развитието на БСП.

Единият е приблизителното запазване на сегашното състояние на партията и взаимното блокиране на противоборстващите си групи. Той ще позволи на много от политическите ни дейци да бъдат част от политическия елит по силата на инерцията и остатъчната признателност на немалобройните, но намаляващи българи, които по една или друга субективна причина често гласуват за БСП. В този случай БСП не може да запази дори сегашното си влияние. БСП може и трябва да е реална алтернатива на статуквото, но БСП не може да промени националната действителност с простички и технически мерки. Големите партии са големи, защото решават големите национални предизвикателства.

Другият е партията, със или без лява фразеология, да бъде отново овладяна от цинични прагматици и конформисти. Тогава ще служи като бушон на натрупващото се социално напрежение или патерица на статуквото. Ще остане в историята като партия на прехода и преходна партия. Тогава ще подкрепим нормативната забрана на равенството, другарството и антифашистката борба, ще продадем сърцата и паметта си и ще сме достойни за управленци и участници в коалиционни споразумения, като някои от нас дори ще придобият хотели с минерални басейни срещу износа на националните ни интереси и партийната ни идентичност. Този сценарий предвижда обединение с хората, които възприемат левите избиратели за стока в търговския оборот. Лявото крило се противопоставя на тази развръзка и заявяваме ясно, че не се продаваме и нямаме никакъв интерес да ви купуваме. Край на преговорите. Ние сме БСП!!! Вие кои сте?

Третият сценарий е сценарият на категоричното отстояване на радикална лява и национална промяна на икономическата и социалната политика. Той позволява БСП да се утвърди като партия, която осъжда и коригира системата на неравенството, противодейства на корпоративния глобализъм, осъжда двойните стандарти. Това е партия, която живее с битието на обикновените хора, която споделя проблемите им и предлага решения. Те  често са болезнени и пораждат страх от неизвестното, особено у хората, които са постигнали някакво макар и крехко материално благоденствие. Към тези хора отправяме нашето послание, спомнете си как живееха вашите родители, спомнете си детството си, погледнете себе си и децата си и си представете как ще живеят те, какви хора ще са, с какви хора ще са обкръжени. Промяната не е нещо, което може, а което трябва да стане и трябва да започне заедно с вас. Трябва да преизградим социалната база на партията, като се разграничим от статуквото, включително и партийното, и представим ясна и разбираема платформа за икономическата и социална алтернатива, за обществения морал и ролята на гражданите в управлението, в политическите процеси и в усвояването на националното богатство.

Обръщам се към всички вас и специално към делегатите с призив да бъдете активни по време на конференциите и конгреса. Не вярвайте на гръмки слова, когато са произнесени от гърмящи змии. Изисквайте от номинираните за делегати предварително да поемат ангажимент пред вас, техните другари, за поведението и позициите, които ще отстояват на конгреса. Тези номинации не трябва да са механични, защото така няма да доведат до оздравителните процеси в партията. Мнението на лявото крило е, че са необходими хора, които последователно са изградили доверие към себе си, хора с енергия за съпротива и съзидание, хора, които разбират, че критичната ситуация, в която се намираме, изисква отговорно поведение, прозрачност и решимост.

Нашата подкрепа към ръководството не е безрезервна. Ние разбираме ограниченията и пречките, но БСП не може да чака някакво форсмажорно обстоятелство, което да я спаси. Още на конгреса трябва да се освободим от бремето, което ни тежи, и да приемем предизвикателствата на съвремието. И веднага да се насочим към подготовка за президентските избори. Политическата промяна ще настъпи в близките няколко години, като единственият въпрос е дали промяната ще е в полза на повече самостоятелна и национална политика, или напротив. БСП трябва да действа изпреварващо и да се отдели от сегашния сив и еднообразен политически пейзаж. Това означава отчетливо открояване в морално-волеви план, повече инициативност и никакви компромиси в името на лични или финансови изгоди.

Обществото ни е капиталистическо и не трябва да се притесняваме да го наричаме такова. Две са основните разлики с някогашното капиталистическо общество:

Първата е, че сега капиталът не просто няма човешко лице, той е напълно анонимен. Собствеността е прикрита зад фасадата на сложен финансов и правен инженеринг.

Другата е, че този път повечето български предприемачи не са част от капиталистическото елитарно съсловие. Те са обречени да оставят на децата си материално спокойствие, но не и цел, име или собствено житейско поприще.

А приликата е в това, че българските граждани и тогава, и сега са завързани с три синджира нищета.

През тези 20 години България загуби традиционни пазари, индустрия, високото си ниво на образованост и грамотност, културата и идентичността си, социалния модел, нравствеността и морала си и се превърна в изоставено от 2 млн. български бежанци гето и дори в посмешище за бездомните сирийски бежанци. България ще е различна, ако повери съдбата си на хора, които съчетават културата на ума и културата на сърцето.

Лявото крило на БСП предлага национален приоритет на Българската социалистическа партия в следващите няколко години да бъде увеличението на дела на държавното участие в икономиката от сегашните около 10% до равнище от 20–25% от БНП. Този процент е дори под средния за най-развитите икономически и социално страни в ЕС и в света. А сега сме страната с най-малко държавно участие в икономиката в целия ЕС. В Австрия държавните предприятия формират 27% от БНП, в Дания 37%, във Франция 33% от БНП.

Ако искаме да имаме държава, сигурност и просперитет, тази промяна е от първостепенно значение. Това е европейският икономически модел, към който трябва да се стремим. Този процентен индикатор би позволил на граж­да­ните да различат държавниците от политиците на прехода и същевременно ще подобри нивото на демокрацията и политиката, като раздели политическите субекти най-малкото на леви и десни.

Конкуренцията на видовете собственост – държавна и частна, вътрешното потребление, реиндустриализацията и проектното планиране, пре­структу­рира­не­то на независимите регулатори са въпросите на голямата и обърната към хората лява национална политика.

Ако българската държава днес беше икономически инициативна на пазара на горивата и управляваше 10% от пазарния дял на търговията на дребно, цената на бензина и на дизела щеше да е пазарна още преди година, защото държавното предприятие е прозрачно предприятие и естествен генератор на конкурентна и лоялна бизнес среда. Тогава българските граждани и българският бизнес щяха да са потребявали повече и по-дълго време. Примерът е адекватен и по отношение на финансовия сектор, на търговията с храни, козметиката, лекарствата и т.н. Сегашната нормативна уредба на конкуренцията се изражда в естествен закрилник на натрупалите каптитал и ограничава можещите.

Ще завърша с един куплет от популярна младежка песен, която показва, че БСП има своето място и трябва бързо да го намери сред младите българи и често непредставени социалисти. „Няма да ме видиш долу, не мога да живея без мечти, аз искам да летя високо, ела с мен и полети.”

За всеки, който има очи да види, за всеки, който има уши да чуе, и за всеки, който има сърце  – БСП е тук, за да гради завод, завод за живота.

 

Подпис: Левите социалисти в БСП

 

***

Позволете ми, в рамките на няколко секунди, да отправя едно още по-лично обръщение към вас.

Аз съм от поколението, коeто няма удоволствието да помни и да познава предишната България, освен, разбира се, от разказите на своите близки. Аз съм от поколението, което в ранните си години, върху раменете на бащите и майките си, беше част от онова няколкостотинхилядно шествие на БСП в началото на демокрацията, в центъра на София. Аз съм от поколението, което трябваше да дава отговори на връстниците си във връзка с прегрешения в миналото.

Но отказвам да бъда част от поколението, което ще отговаря за грешките на настоящето. Отказвам да ми бъдат приписвани престъпни номинации, олигархични зависимости. И най-много отказвам да ми бъде приписвана подмяната на обществения проект на народа с бизнес проект. Тези, които носят това клеймо, те са тези, които трябва да отговарят пред нас.

Затова ви моля:

Нека нашата вяра бъде нашата кауза! Нека заедно да превърнем зала 1 на НДК, в деня на конгреса, във врящ казан за онези, които отричат и принизяват честните, почтените и достойните социалисти. За онези, които нямат очи за бъдещето и ще останат безвъзвратно в настоящето.

Призовавам ви, нека на този конгрес да проектираме нашето бъдеще и да докажем, че сме негови съвременници! А ако отнемат нашата вяра – вече не сме имали очи да я погледнем, не сме имали ръце да я прегърнем и не сме имали нозе да я изпратим.

Не я даваме!!!

ИЗКАЗВАНЕ на Янаки Стоилов пред конференцията на ОЛС – В.Търново

В началото ще се опитам да отговоря на поставени в дискусията въпроси: в какво се изразява днес различието между лявото и дясното, дали то е актуално и може ли да се говори за ляво и дясно в БСП?

snimka loze

Ако търсим „геометричен“ отговор на този въпрос, както някои споменаха, означава да се объркаме. Защото хората и през ХІХ век не са се разделяли, просто за да седнат едните отляво, а другите – отдясно, а са сядали на различни места, защото са открили различия помежду си. Има коренни и трайни различия между лявото и дясното. Днес едно от най-важните от тях е как се отнасят те към проблема за неравенството. Ако не сме забелязали, че днешният свят, светът, в който живеем, е  свeтът с най-голямо неравенство от цялата история на човечеството, няма да разберем нашите задачи. Това е статистически доказано, аз няма да се позовавам на авторитетните източници. Имало е много по-голяма бедност, отколкото днес. Но толкова голямо неравенство между хората, между този 1 процент, който владее половината от световното богатство, и останалите 99%, никога не е имало. Затова тук да се задават въпроси – какво е значението на лявото и дясното в ХХІ век, означава да не се разбира този основен факт.

Другият въпрос е – след като БСП е лява партия, защо се говори вътре в нея за нещо ляво? Вие смятате ли, че номинализмът, т.е. назоваването на нещата с определени имена, автоматично им придава това значение, с което ги наричаме. Нима БСП дълги години под формата на социаллиберализъм не беше част от мълчалив „полуконсенсус“ в рамките на неолибералния модел?! Надявам се, че основната, огромната част от партията е забелязала това. Мисля, че го забеляза и ръководството през последните години. Първо, като започна да говори за него, а надявам се сега, в последните една-две години, и като започна да действа с оглед на това, което се изрича. Това са основните ориентири. Ако цялата партия БСП е достатъчно лява и национална, то тогава тържествено и с радост можем да обявим, че вече няма нужда част от членовете на БСП да се определят като леви социалисти, за разлика от други, които не са или използват думата социалист само за да кажат, че те са членове на една от многото партии и да ги различават по наименованието, а не по същността.

Това са днес част от важните въпроси, но те пак ще бъдат подменени.

Като излезем след малко от тази зала, аз съм почти сигурен, че журналистите, които присъстват тук – в интерхотел „Велико Търново“, защото днес тук има още една конференция, която също е по важна тема – за ролята на президента и на националната сигурност, вероятно няма да се интересуват от това, което говорим, а ще ни попитат: „Вие съгласни ли сте да се обедините за обща кандидатура за предстоящите президентски избори?“. До това ще бъдат сведени всички въпроси. Не че е лошо да се търси обединение на левите избиратели в предстоящите избори, а защото преди това трябва да се зададат други въпроси.

Дали общите ни действия са за лява национална политика, която да бъде  искрено и убедително изразена? Или БСП да приеме кандидат от собствените си среди, или извън нея, който е най-удобен за АБВ като първо условие за такива общи действия. Или, ако това не ни харесва, да намерим равно отдалечен от левите партии човек, когото да подкрепим. След това да кажем: постигнахме добър резултат, но нямаше как да променим ситуацията, в която други консумират властта. Ето това са видимостите, които ние трябва да отхвърлим, и да насочим хората към решаване на истинските проблеми.

А как да ги отхвърлим? Ето ние поставяме важните дилеми и пред България, и пред БСП. Аз бих казал – имаме два избора, три пътя няма! И то във време, когато дълго ни се внушаваше, че трябва да сме част от левия център, от т.нар. трети път, от социаллибералния модел и т.н. Този път дори в богатите страни вече е почти извървян. Той имаше известни резултати за страни като Германия, Великобритания и никога не е бил приложим в България, защото това са страните, които извличат големите ползи и от европейската интеграция. Днес е време да кажем, че трети път няма и вътре в БСП, и ще поясня за какво става дума.

Първопо отношение на националния избор. От нас се изисква като социалисти да предупредим хората и да подготвим страната за следващия преход. Ако някой още се пита дали преходът е свършил, трябва да му обясним, че преходът вече свърши и светът отива към нов преход. Въпросът е какъв ще бъде светът и каква ще бъде ролята на България в него. Народът трябва да реши, но ние да му кажем – или справедливо, проспериращо и хуманно общество с демократично управление, или олигархично господство, налагано чрез авторитарен, дори чрез насилствен режим. Някъде преди десетина години, аз си спомням, на един от нашите конгреси издигнах лозунга „Долу олигархията, свобода за народа!“. БСП не поде този лозунг. След това излязоха разни протестъри и реформатори, които да се упражняват в борбата с олигархията, но през този период тя си се развиваше.

Ние трябва да отделим успехите, които сме постигали с наше участие в различни управления, които се изразяват в различни подобрения, в опити за коригиране на политиката, но също така да си даваме сметка, че движещите механизми и основните властови фактори в този период не се промениха. Така БСП ще намери отговора на въпроса – защо излизаме от всяко управление, в което участваме, с тежки поражения? Не защото не сме постигнали определени положителни икономически и социални резултати, а затова, че не сме се опитали да променим модела на управление. Ако сега някой ни кара отново бързичко да влезем във властта, то е пак да участваме в такова управление. Та нима ние не можехме, преди малко повече от година, да влезем във властта. Имахме възможност, но не го направихме, защото си давахме сметка до какво ще доведе това. Защото преди партията да е силна и преди да е разбрала за какво й е необходима властта, тя ще понесе следващото още по-тежко поражение от това, че нейни представители ще участват във властта.

Второ каква е партийната дилема. Тя също е съдбовна. БСП отново е притисната или да бъде истинска социалистическа партия, партия на бъдещето, или да остане в миналото. Възстановяването на доверието налага да скъсаме с разминаването между идеи и политика, между заявена и реална политика, между изискванията на политическия морал и поведението ни. Преминава през скъсване с всякакъв род зависимости.

Искам да завърша с главното. Ние можем да говорим за това каква да бъде нашата икономическа политика, социална политика, нашето здравеопазване и образование. Все важни теми. Ние трябва да покажем на хората, че това, което искаме, ще го направим. Но ако ние не направим конгрес, който да реши проблемите на партията, то почти нищо от тези въпроси няма да бъде решено. Затова различните съждения сами по себе си са важни, но най-важно днес е хората, които ще отидат на конгреса, да знаят защо са там и да направят своя избор. Той може да бъде различен. Но те трябва да знаят, че правят избор. Те не бива да са част от инерцията, а част от съдбата на партията. Тя ще бъде такава, каквато я направим.

Единият избор е:

  • да запазим връзката с корените си, за да вървим напред;
  • да отстоим и развиваме курса към лява национална политика;
  • да изберем хора, които няма да ни подведат и които могат да поведат недоволните българи;
  • да използваме държавата за модернизация на икономиката, за регулиране на пазара и за намаляване на социалната поляризация.

Конкретните решения са работещи, когато са израз на идеи и политика. Да критикуваме сегашното управление, но да се стремим да променим социално-икономическия модел, а не само да правим почти същото, но по-добре. Първо да възстановим доверието, а после да искаме властта, за да можем да решим проблемите. Това е моят избор. Мисля, че това е и вашият избор, на хората, които са тук.

snimka vagenshtain

Но има и друг избор. Той не бива да бъде пренебрегван като възможност. Надявам се, че не е много вероятен, но е възможен. Това е да загърбим идеите, да ги сведем до рекламно клише, което опакова циничния прагматизъм. Да останем в плен на корпоративни, лични и външни зависимости. Да фризираме и коригираме досегашната неолиберална политика, независимо как ще я наричаме. Да допуснем хора, които приватизираха изграденото по време на социализма, сега да приватизират партията. Те вече се чувстват достатъчно силни и не се притесняват да предявят тези претенции. Хора, които разпиляваха доверието към БСП в своя изгода, сега ни оценяват и поучават. Въпросът е дали ще им бъде позволено. После ще дадат партията на концесия, просто за да бъдат на власт. От нас зависи дали ще го допуснем.

Не бива да подминаваме снизходително тези, които ни упрекват, че още сме в миналото, че не сме излезли от лозето на Никола Габровски. Искам да им припомня тук, от Търново, че аз съм израснал до това лозе и съм копал истинско лозе. В нашата партия има място за хора с всякакъв социален статус. Но трябва да я представляват личности, които поне се доближават до Благоев, до Георги Кирков, до Габровски. Защото освен политически начетен, Габровски е бил заможен, но е представлявал в парламента и в живота бедните и отрудените хора, а не богатите. А при нас богатите искат да представляват богатите и всички други да работят в тяхна полза. Това не искат да приемат тези, за които експлоатацията е само историческа, но не и съвременна категория.

Политиката е разговор за настоящето и за бъдещето. Но в този разговор миналото на действащите политици може да ни каже много повече какво да очакваме от тях, отколкото днешните им обещания и намерения. Защото измежду кандидатите да ръководят БСП почти няма нови и такива, които да не са заемали ръководни позиции. Всички са почти в равностойно положение. Така че никой не може да се оправдава, че не знае за какво е изборът и какви ще бъдат последиците от този избор.

 

Декларация на Парламентарната група на „БСП лява България“ по повод 09.09.1944 г.

 

Прочетена от Янаки Стоилов от парламентарната трибуна

 

Повечето забележителни дати в нашата история предизвикват противоречиви оценки. Така е и с 9 септември 1944 г. Но има факти, които не могат да бъдат заобиколени и не са подвластни на времето.

Девети септември символизира приносът на българската съпротива срещу фашизма. Девети септември гарантира преориентацията на България от съюзник на хитлеристка Германия в държава, която воюва на страната на съюзените народи.

Случайно или не, точно на днешния ден Комисията по правни въпроси на Народното събрание ще разглежда на второ четене промени в Наказателния кодекс за поредното заклеймяване на социализма. С ясното съзнание, че те нито са основателни, нито са в състояние да предизвикат наказателно-правни последици.

Днес, на поредния Девети септември, е добре да припомним какво загуби мнозинството български граждани откакто започна политическото отричане и идейното заклеймяване не просто на една обществена система, а на самата идея и социална практика на социализма.

Така хората трябваше да се откажат, а после да забравят, че всеки човек може да има работа, дом, сигурност, гарантирано здравеопазване, всеобщо образование, общество без драстични имуществени неравенства. В десетилетията след 9.09.1944 г. България достигна до групата на първите тридесет държави в света, според индекса на човешкото развитие и на икономическия си капацитет. Днес се утешаваме, че сме в Европейския съюз, макар и на последно място в него. Все повече развиващи се страни, на които сме помагали, ни застигат и надминават.

В интерес на истината, трябва да признаем, че през  годините на прехода има области, в които се постигна значителен ръст: на безработицата и на милионерите, на неграмотните, на емигранти, които трайно напускат България, на броя на партиите, медиите, рекламата, на банки, на болници, на университети и т.н. Но колкото повече се увеличава тази множественост, толкова повече спада качеството на съответните дейности и на социалните услуги.

Известно е как завърши сблъсъкът между две идеологии, между двете основни икономически и политически системи преди четвърт век. Тогава се създадоха условия за разширяване на Европейския съюз и за сътрудничество между европейските страни. Европа обаче не разбра, че след медения месец на нейното обединение под лозунга на евроатлантизма, стана второстепенна част от еднополюсния свят. Свят, в който глобалното противопоставяне и сдържане бе заменено от множество локални конфликти в различни точки на света. Сега Европа бере горчивите плодове на конфликтите в Близкия Изток и Северна Африка.

Не бива да забравяме Девети септември, за да не преживеем нови трагедии.

Засилването на спекулативния финансов капитал и на социалната поляризация няма как да не пораждат социални конфликти,подобни на тези от 30-те години на миналия век. Налагането на решения не чрез принципи и установени правила, а от позиция на силата и на свършените факти подкопават международния ред.

Реална е опасността в днешна Европа да възкръснат старите демони. Европейският съюз не може да остане обетована земя на своите коренни жители. Но също така е ясно, че няма необятен дом, който може да приюти всички желаещи – всички бягащи от войната или търсещи по-добър живот. Нещо повече, интеграцията на емигрантите е много по-трудна от тяхното приютяване.

Европа и специално Европейският съюз преживяха без големи сътресения дълбоките промени в политическата и военната карта на региона, докато не се надигна бежанската вълна от Близкия Изток и не започна войната в Украйна. Оказа се, че не много време след временния залез на идеологическото противопоставяне се запалиха етно-религиозните конфликти. Това е поредното изпитание за Европа.

Европейските страни, включително България, днес плащат за участието си или поне за съгласието си с войните в Ирак, Афганистан, Сирия, Либия и други страни. Трябва да се намелят достойни европейски политици и ръководители в ЕС, за да направят публично това признание. Широко прокламираната „Арабска пролет“ бързо беше „осланена” и вместо демокрация и просперитет роди несигурност, нови страдания и много бежанци. Масовият наплив на емигранти в Европа задейства стари социални инстинкти. Създава се благоприятна среда за засилване на ксенофобски настроения и движения.

Затова още сега трябва решително да се противопоставим на надигащия се екстремизъм във всички негови форми. Иначе, както показа възхода на фашизма, борбата с него изисква много жертви и страдания. Европейският съюз и НАТО трябва да решат ще воюват ли решително и последователно с „Ислямска държава“ или ще участват в хибридна война с Русия.

Историята показва, че когато България взема решения под натиска на някой от „големите началници“ и след това търпи тежки поражения, рано или късно идва Девети септември!

Изтъкнати представители, включително на системни десни партии предлагат в периферията на Европа, към която се отнася България, да се създават своеобразни филтрационни центрове за бежанци. Тази „вежлива“ форма наподобява някогашните концентрационни лагери.

Решението на огромната миграция към Европа не може да се намери само на територията на нашия континент. Вярно, че това е задача преди всичко на Европейския съюз, но и на цялата международна общност, включително на ООН и на неговия Съвет за сигурност. Всички развити и особено претендиращите за демократични държавни, трябва да приютяват емигранти от конфликтните райони. Така всеки, който сее ветрове, ще трябва да знае, че участва в жътвата на бури.

На следващо място и най-важно, Европейският съюз трябва да предложи програма за политическа стабилизация на района с относително демократични средства, срещу което да се отделят средства за икономическо възстановяване и социално подобряване на ситуацията в района на Близкия Изток и Северна Африка. Такава програма трябва да бъде предложена и обсъждана и без нея никакви решения, само по отношения на бежанци на квота за тяхното разпределение и за временно подпомагане, не могат да бъдат решение на проблема.

Днес Европейският съюз може да бъде спасен само чрез дълбоки промени, а не като се атакуват неговите критици. Както старите, така и новите партии са призвани да се заемат с промяна на системата.

Девети септември 1944 г. сложи началото на революционни преобразувания в българското общество. Днес светът, Европа и България имат възможност да извършат радикални промени. БСП обяви необходимостта и набеляза нашия път за такива промени.

Обръщаме се към нашия народ да поиска от политиците и да участва в тези промени! За социална справедливост, за истинска солидарност и за икономическо развитие!

Коментари

  • Вс

Резюме от проведената национална конференция на 19.07.2015г. ОЛС в БСП.

На 19.07.2015 г. в зала „Александър Лилов“ на „Позитано“20 се проведе национална конференция на Обединението на левите социалисти в БСП под надслов „БСП – към хората, срещу зависимостите“.

 

В своя встъпителен доклад политическият секретар на Обединението Петър Начев заяви, че страната ни днес не е България на индустрията и относителното равенство. България е смесица от зависимости и лобистки интереси, но тя е всичко, което имаме.

Ще ни заклеймяват, ще ни подиграват, ще се опитат да ни разцепят, но ще удържим.

Преминахме през това, което наричат преход или промяна, за да стигнем до реформи без край. Какво по-различно може да се очаква от приватизация на болници, увеличаване цената на тока, обезсилване на държавното образование в полза на частното, опитът за безпринципно кадруване в съдебната власт с цел нейното подчиняване или новите стари подуправители на БНБ?! Промяната на една система не може да бъде дело на онези, чиято визия за това напълно съвпада с нейното днешно състояние.

Българският народ има своя автентично лява алтеранатива – БСП не влезе в съглашение с ГЕРБ, заради това помощта на ДПС става все по-явна.

Начев констатира липсата на справедливост и хуманизъм и това, че работническата класа днес е разпокъсана, а трябва да се обединява.

 

За местната политика

Петър Начев посочи, чемедийната пропаганда грижливо брани любимците си от големите градове. Но тези кметове са отговорни не само за интернет в парка или за ремонта на детските градини, а за развитието на градовете и за редица нерешени проблеми. Например, София може да инвестира в създаване на нови производства не само на своята територия.

Дистанцията между големите градове и малките населени места расте. Децата напускат родните си места и обезмислят и живота на родителите си.

В местната власт БСП трябва да е гарант за прозрачността, особено по отношение разходването на средствата.

Темата за зависимостите е от изключителна значимост за България и хората, на които им писна да са жертва на корумпирани политици, поставящи партиите си и интересите на народа в услуга на шепа търгаши, готови да купят и да продадат всичко, коментира кметът на Троян Донка Михайлова.

Според нея  ръководството на БСП трябва да бъде подкрепено в усилията „да открие раната и да се освободим от трупаната с годините зараза“. През призмата на местните избори БСП трябва открито да заговори за очевидното – че има процес на феодализация на общинии превръщането им в поле на големи икономически интереси.На това може да се противодейства.

Разказвайки за своя опит, Михайлова посочи, че с промени в данъчната политика на общината и с други инициативи е успяла да създаде благоприятен бизнес климат, резултатите, от който са видими – спад на безработицата до 6,5%, разкриване на нови работни места, довело до намаляване и на младежката безработица от 17 на 11%.

Фирмите за поддържка, комунални услуги и озеленяване са общински, което е позволило тяхното бързо мобилизиране и преодоляване на последиците от наводненията в района за кратко време и на ниска цена.

В своето изказване пред конференцията зам.-председателят на НС на БСП Янаки Стоилов заяви, че: „БСП представи убедителна платформа „За хората и общините“. Сега партията е изправена пред решителен избор. Местните избори през октомври са важни не само заради броя на общините, които ще спечели, а и защото трябва в краткото време до тях да засилим позициите на БСП“.

Трябва да направим следващата голяма крачка – от политика за инвестиции, общините да преминат към собствена икономическа дейност. Трябва да превърнем общините в икономически фактор, за да разберат хората, че техните представители в общинските съвети и кметовете водят алтернативна политика, която създава заетост и доходи.„Освен в социален и в икономически фактор, трябва да насочим общините към сектора, в който влизат най-много пари – земеделието, да могат те да се ползват от тях.“

Много от средните и малки общини разполагат с общински пасища и земи и могат да направят общински фирми или предприятия за отглеждане на животни. С произведените продукти да снабдяват на най-ниски цени общинските училища и детски градини.

 

За състоянието на партията

„Политика се прави с пари или с характер. Парите често са зависимост, затова трябва да демонстрираме дух и постоянство“, убеден е секретарят по вътрешна политика на Обединението на левите социалисти Петър Начев.

„Действията на ръководството се припокриват съществено с нашите очаквания“, обяви той. Според него в БСП има дясно крило, но то трябва да поеме отговорност за досегашното състояние на партията и за грешните си управленски решения. Те не могат да продължат да доминират в една партия, обърната към хората и срещу зависимостите.

В своето изказване проф. Михаил Мирчев, номиниран за кандидат за кмет на София, посочи, че в БСП има група, която се стреми да заведе партията до лявото, но на нея пречат отвън – от ПЕС, от различни посолства и финансови зависимости, но и отвътре. Лявото крило се сблъсква остро с групата на бизнеса в левицата и с групата на технократите.Проф. Мирчев подчерта, че ако има ляво крило в БСП, то има и дясно. То не е институционализирано като фракция, номожем да го видим по телевизионните екрани.

Михаил Мирчев заяви убеждението си, че лявото е бъдещето. Задавайки си въпрос дали това бъдеще ще е на БСП, той отговори сам: „Трябва да го направим на БСП!“ и допълни, че БСП има ресурс, въпросът е да го извади. „Затова се хванах на това хоро.“, заключи проф. Мирчев.

„Трябва да се опрем на основните организации в партията и в този смисъл БСП има нужда от по-нататъшно демократизиране, защото огромната база от членове и симпатизанти трябва да придобие решаващо значение“, каза Янаки Стоилов. В страната има тенденция на феодализация на общини и като социалисти не трябва да пропускаме, че тази опасност засяга и самата партия. Поради това в нея има нужда и от повече централизъм, защото този, който е изпаднал в зависимост, може да я преодолее или чрез натиска на първичните структури, или чрез центъра на партията, отбеляза Стоилов.

 

За политиката на България в ЕС и НАТО

Мариян Карагьозов, секретар по външната политика, представи проект на позиция по отношение на ЕС и НАТО. Той изтъкна, че Обединението на левите социалисти има виждания както за действия в рамките на съществуващите правила в Европейския съюз, така и за това как да се променяЕвропейският съюз.

Лявото крило в БСП настоява България каточлен на ЕС и НАТО да отстоява ясна национална политика и да участва във вземането на решения в двете организации, а не просто да бъде пасивен изпълнител.

Ние сме за един по-демократичен ЕС и се противопоставямена идеята за ЕС на „две скорости“, срещу увеличаване на дистанцията между ядрото и периферията.

Необходими са действия на национално и европейско ниво, които да засилят европейската регулаторна политика и ролята на националната държава.

Подкрепяме насърчаването на инвестициите, но имаме възражения към т. нар. план „Юнкер“, защото ще се ползват публични пари за финансиране почти самона частни проекти. Липсват географски и секторни квоти, което обрича проектите на по-бедните страни в Евросъюза, когато те се конкурират срещу най-високотехнологичните фирми.

Категорично отхвърляме политиката на социален и икономически дъмпинг, при който за една и съща работа работници в различните страни получават значително различно заплащане и при който по-високо субсидирани стоки от едни страни задушават производството в други.

Нашата визия за това какъв трябва да бъде Европейският съюз включва:

борба срещу данъчните оазиси (офшорни зони), облагане на финансовите транзакции (т. нар. данък Тобин), нова роля на Европейската централна банка.

ЕС трябва да се стреми към повишаване на своята глобална конкурентоспособност, а не да зацикля в безплодна конкуренция между отделните страни вътре в ЕС.

ЕС днес не е тази лъскава витрина на световния капитализъм, която беше до вчера.Макар че все още е привлекателен за емигранти и бежанци от Близкия Изток, той вече е не е привлекателен за голяма част от своите граждани“, заяви Янаки Стоилов. Промяната няма да се осъществи чрез създаване на общоевропейско правителство, още по-централизирано от сегашния Европейски съвет, а чрез повече европейски регулации и по-голяма роля на националните държави, които да променят това. Само ЕС, който работи за хората и реалната икономика, може да реши проблемите на държавите.

„Ние сме първите, които повдигат въпроса за изработване на български позиции в ЕС и НАТО. Дискусията трябва да се пренесе в цялата партия и тя да предложи национално решение“, категоричен е социалистът.

Редица финансови кръгове, медии и институции искат да тушират лявото говорене и се опитват да подменят истината, отбеляза Стоилов. „Ако ние, лявомислещите в Европа, не спрем това, ако не преминем към ефективни действия, идва ред на десния екстремизъм“, категоричен е той.

 

БСП последователно се обявява против войната и за мирна политика при решаването на всички международни конфликти. Заради това смятаме, чеНАТО трябва да е отбранителен съюз. Българската позиция трябва да е за намаляване на напрежението както по оста Изток-Запад, така и за трайно решаване на конфликтите в Близкия Изток.

Територията на България да не се използва за военни действия срещу други държави или за транспортиране на войски и военно оборудване до тях.

Използването на съвместните военни съоръжения на българска територия да става след предварително съгласие на българските власти.

Не приемаме български спец части да бъдат предадени под прякото командване на чужди офицери.

Максималната продължителност на провежданите на българска територия военни учения не бива да превишава 183 дни в годината, което е гаранция срещу трайното разполагане на войски и тежка техника на наша територия.

При избора на доставчици на въоръжение за Българската армия следва да се предпочете партньорът, който създава възможности за ремонт на техниката и производство на определени нейни компоненти на наша територия. Предлагаме предимство да имат тези страни, които реално инвестират в българската икономика, създавайки възможности за икономически растеж и трайна заетост.

 

Аудио запис на цялата конференция може да изтеглите от ТУК

Мариян Карагьозов – „Денят на Победата във въпроси и отговори“

Въпрос – Вярна ли е тезата, че пактът Рибентроп-Молотов значи, че СССР е бил съучастник на Германия в нападението над Полша

Отговор

След Първата световна война Полша е буквално раздута със земи, които не й принадлежат. Провежда се усилена политика на демографска промяна в земи на Западен Беларус и Западна Украйна. На власт е маршал Пилсудски, чиято идеология за „интермариум” предвижда установяване на полското влияние от Балтийско до Черно море. През 1934 г. Полша сключва пакт за ненападение с Хитлер.

На 22-23 септември 1938 г. се провежда среща в Берхтесгаден, за да се дискутират немските претенции към Чехословакия. Франция не поисква от Съветския съюз да помогнат съвместно на Чехословакия, а и Полша и Румъния заявяват, че ще откажат да пропуснат съветски войски. Малко по-късно, след проведената на 30 септември 1938 г. Мюнхенска конференция, Полша и Унгария участват в териториалното разграбване на Чехословакия.

Същевременно Полша се опира на гаранции и от Великобритания и Франция. Заради опитите й да провежда политика в угода на всички, Чърчил я нарича „европейската хиена”(ТУК).

На 21 март 1939 г. Великобритания предлага на Франция, СССР и Полша да се съвещават за обща съпротива срещу нацизма. Съветският съюз предлага в съюза да се включат и други страни, но Лондон отказва. По това време, в изпълнение на решението на Обществото на народите да се помогне на Китай срещу японската агресия, СССР се бие срещу имперската армия при езерото Буир Нур и Халхин Гол. Същевременно Великобритания и Франция искат от СССР да помогне в случай на нужда на Полша и Румъния, но не му предлагат реципрочна тяхна намеса. (проф. Георги Марков, „Светът през 20-ти век”).

При това положение Москва няма особен избор и се ориентира към пакт с Берлин. Според сключения пакт Съветският съюз присъединява само земи, откъснати от Беларус или Украйна.

След нападението над Полша, Великобритания и Франция обявяват на Германия т. нар. „странна война”, защото въпреки двойното си числено превъзходство на укрепената линия „Мажино” (105 британски и френски срещу само 50 немски дивизии), те не предприемат никакви действия в защита на съюзника си Варшава.

Въпрос – Само Германия ли напада Русия?

Отговор

Всъщност в запланувания от Хитлер „нов кръстоносен поход на Изток” участие вземат представители на множество европейски народи. Френски, словашки, финландски, хърватски, унгарски, румънски, испански доброволци се включват на страната на нацистите. Някои корпуси са по-многобройни от други и дори се сформират самостоятелни поделения – мюсюлманската балканска СС-дивизия „Ханджар”, украинската „Галичина”, австрийската алпийска СС-дивизия… (ТУК; ТУК)

Въпрос – Чий е решаващият принос за победата над Райха?

Отговор

На 22 юни 1941 г. Германия атакува СССР с 4 600 000 войници, 5000 самолета и 3700 танка. На Източния фронт са съсредоточени 85% от немските танкове и 75% от артилерията. Фронтът има дължина 4000 км от Финландия до Кавказ. (ТУК)

Дори след откриването на Втори фронт, на Западния фронт никога не се бият повече от 75 немски дивизии, докато на Източния фронт се сражават никога по-малко от 200 немски дивизии, най-често между 235 и 265 дивизии, с обща численост 5 500 000 мъже.

В решаващото сражение при Курската дъга (5-12 юли 1943 г.) участие от двете страни вземат почти 4 млн. войници, 40 000 оръдейни дула, 13 000 танка, 12 000 самолета.

Разрушенията в СССР са ужасяващи – 1700 града, 70 000 села, 320 000 фабрики. СССР губи 30% от националното си богатство. Според различните оценки, жертвите са между 22 и 27 млн. души. Само в блокадата на Ленинград загиват повече хора от общия сбор на военните и цивилни жертви на Великобритания и Съединените щати, взети заедно – между 700 и 900 000 души. (ТУК)

Въпрос – Какви са отношенията между съюзниците в Антихитлеристката коалиция?

Отговор 

Като цяло по време на войната се изграждат отношения на доверие и сътрудничество, но често пъти страните преследват и свои собствени интереси.

Пример за неизпълнени задължения са:

Ø  През май и юни 1942 г. са сключени споразумения между СССР и Великобритания и СССР и САЩ. Така постепенно се изгражда Антихитлеристката коалиция. Съюзниците се договарят Втори фронт в Европа да бъде открит най-късно до края на 1942 г.

Ø  Въпреки договорките да се направи десант във Франция, през юли 1943 г. англо-американските сили дебаркират в Сицилия.

Ø  На конференцията в Техеран (28 ноември -1 декември 1943 г.) е взето решение Вторият фронт в Европа да се открие през май 1944 г., а, както е известно, това става със закъснение от един месец – в началото на юни.

Ø  СССР е обвиняван, че не помага на Варшавското въстание, въпреки настояванията от страна на Лондон.

Ø  По време на войната от немска страна многократно е била обсъждана възможностjа за сключване на сепаративен мир със Запада и продължаване на войната само на Изток.

Ø  Обградените от западните съюзници немски войски на брега на Северно море в Дания и северните немски провинции в края на войната не са атакувани, пленени и разоръжени, а им е позволено да запазят оръжието си и в относителен комфорт да дочакат окончателната капитулация.

Интересите на британската политика и следвоенните калкулации са проследени подробно и документално аргументирани в някои разработки на д-р Радко Ханджиев (ТУК  и ТУК).

Разбира се, не липсват и примери за добро сътрудничество и взаимопомощ.

Ø  Един от тях е договорът „заем-наем” (ленд-лийз), съгласно който САЩ доставят на СССР военна техника и материали.

Ø  Също така, при декемврийската офанзива на немската армия през 1944 г. в Ардените, СССР е помолен да окаже помощ и това става факт – съветското настъпление от Висла към Одер е ускорено, въпреки тежките зимни условия.

Ø  На конференцията в Ялта през февруари 1945 г. е решено СССР да се включи във войната срещу Япония 3 месеца след края на войната в Европа, което и става факт – СССР атакува и разгромява Квантунгската армия след 8 август 1945 г.

Въпрос – Вярна ли е налаганата теза, че комунизмът и нацизмът са едно и също, двете страни на една и съща монета?

Отговор

Приравняването на нацизма и комунизма пропуска поня няколко ключови разлики.

В двете системи са различни отношенията на собственост, като Хитлер се е радвал на силната подкрепа на немския индустриален и финансов капитал.

Второ, унищожаванeто на „болшевизма в неговото гнездо” е важна и често повтаряна програмна цел на нацистите. В предсмъртното си писмо целта, която Хитлер завещава на народа си, е „завоюване териториите на Изток”. Поради смъртната омраза към комунизма (като идеологически враг номер едно) и славянството (резултата от расовите теории), войната, която нацистите водят на Запад, е традиционна, докато на Изток не се спазват никакви правила на войната. Това е теза, която е обстойно изследвана и солидно защитена в редица трудове по военна история. В този смисъл са и понятията за „свръхчовеци” и „подчовеци”, „господстваща раса”, която се нуждае от „жизнено пространство”. За разлика от това, комунизмът е модернизационен и просветителски проект, докато нацизмът залага на мистика и ирационално (по Умберто Еко).

„Според Хитлер престъплението на Русия е самото й съществуване”, пише престижният британски историк Хю Тревър Рупър в книгата си „Последните дни на Хитлер”.

Въведеното за да приравни нацизма и комунизма понятие „тоталитаризъм” е оценъчно и няма единни критерии кой какво влага в съдържанието му. То е вкарано в употреба по идеологически причини по време на Студената война от автори като Карл Фридрих и Збигнев Бжежински. Дори един от авторите, въвели термина – известната Хана Аренд – не е докрай съгласна Съветския съюз да бъде характеризиран така през целия период на съществуването му.

Известният интелектуалец Херберт Маркузе посочва, че критериите за тоталитаризъм могат да се приложат и по отношение на САЩ, а неговите колеги М. Хоркхаймер и Т. Адорно допълват, че масовата култура също може да се разглежда като тоталитарна.

Въпрос – Може ли Червената армия да се смята за окупаторка?

Отговор

Кой е окупатор се определя от тогавашните международни споразумения. Червената армия навлиза във всички източно европейски страни вследствие на споразуменията с Великобритания и САЩ от конференцията в Техеран за борба с нацизма до край.

Дори Холивуд прави възторжен пропаганден филм за „Добрия Чичо Джо” (Сталин).

Паметници на Червената армия само в Берлин са три – в парковете Трептов, Тиргартен и Шьонхолцер хайде. Във Виена монументите са два – на Шварценбергплац и военен мемориал на централните гробища. Други многобройни паметници се намират в Холандия и Норвегия, Чехия и Словакия, Франция.

И най-важното – освободените от „Майданек” и „Аушвиц” лагеристи дали виждат в Червената армия окупатор или освободител?

Въпрос – Имало ли е фашизъм в България?

Отговор

В България са съществували партии и организации, които открито са изповядвали фашистката идеология. Немалка част от политическия елит и държавното ръководство са били убедени германофили, почитатели на Хитлер и нацизма и антисемитизма, въпреки че не е имало фашистки режим в тесния смисъл на думата.

Неоспоримо е провеждането на редица недемократични и профашистки политики. Сред тях са:

Ø  Забрана на политически партии и организации

Ø  През декември 1940 г. Народното събрание гласува и царят подписва Закон за защита на нацията, който съдържа редица сурови антисемитски мерки, включително конфискации на имуществото, интерниране от София, забрана практикуването на професии и други дискриминационни мерки срещу еврейското население.

Ø  В дневника се тогавашния министър-председател Богдан Филов съобщава, че декларацията, с която България обявява „символична“ война на САЩ и Великобритания на 13 декември 1941 г. е приета с акламации от Народното събрание, като дори няма разисквания.

Ø  България сътрудничи лоялно на Германия, като изпраща храни, цигари, облекло и кожуси на немските войски на Източния фронт.

Ø  Българските евреи са спасени въпреки решението на управляващите заради силната обществена реакция и заради настъпилия обрат във войната в битката край Сталинград. Въпреки това, 11 000 евреи от Македония и Беломорието са транспортирани до лагерите на смъртта. При това, България плаща на Германия за превозването на евреите по българските ж.п.-линии до р. Дунав, като Германия взема за „услугата” по-ниска, преференциална такса – като за лоялни съюзници!!!

Повече по въпроса за политиката към българските евреи можете да прочетете ТУК.

Също така, ако искаха, западните съюзници можеха да сключат примирие с посредничеството на С. Мошанов в Кайро и Анкара много преди навлизането на Червената армия у нас. Самият факт, че това не се е случило, е достатъчно красноречив знак каква е била оценката за тогавашното българско правителство.

Въпрос – Наистина ли датата на немската капитулация е 8-ми май?

Отговор

Фактите добре и синтезирано са обяснени от Велиана Христова в нейна статия: „В нощта срещу 7 май в Реймс е подписан предварителен протокол за капитулацията на Германия, според който боевете на всички фронтове се прекратяват от 23 ч. на 8 май. В документа специално е уговорено, че той не е пълен акт за капитулация. От името на СССР го подписва ген. Суслопаров, от името на западните съюзници – ген. Смит и от името на Германия – ген. Йодл. Съюзниците от САЩ и Великобритания обаче побързват пред своите войски да обявят протокола като акт за капитулацията на Германия. Сталин обаче настоява „капитулацията да се подпише като важен исторически акт там, откъдето е дошла фашистката агресия – в Берлин. И задължително от върховното командване на всички страни от антихитлеристката коалиция“.
През нощта на 8 срещу 9 май 1945 г. в Карлсхорст (източно предградие на Берлин) е подписан Актът за безусловната капитулация на фашистка Германия. Представител на Върховното командване на съветските войски при подписването е ген. Георгий Жуков. От Върховното командване на съюзническите войски са английският маршал Артур Тедер, американският ген. Спаатс и френският ген. Делатр де Тасини. От германска страна Акта подписват генералите Кейте и Щумпф и адмирал Фон Фридебург. Заседанието е закрито в 0 часа и 50 минути.” (ТУК)

Може да се допълни само, че в Москва работят по московско време, така че 23 часа берлинско време, в Русия вече е 00 часа на 9-ти май и че ген. Суслопаров не е имал абсолютни пълномощия, тъй като не е главнокомандващият войските.

Въпрос – Защо да отбелязвам този ден, това български празник ли е?

Отговор

Чрез честванията у нас се отдава почит на тези около 10 000 загинали, репресирани, арестувани участници в нелегалната антифашистка борба преди 1944 г., както и на падналите в заключителния етап на войната 13 000 български войници и офицери. България се бие с почти 500 000 армия срещу Германия, като наши войски леят кръв в Македония, Косово, Сърбия, Унгария и достигат до Австрия. Боевете край Драва са наречени „малкият Сталинград”.

Това участие на българската армия в последната фаза на войната в Европа срещу нацистка Германия позволява клаузите на мирния договор да са щадящи и я предпазва от териториално орязване и нова национална катастрофа.

Въпрос – Какви са били оценките в световен план за 9-ти май навремето и какви са днес?

Отговор

На въпроса коя е страната с най-голям принос за победата над хитлерофашизма, зададен в анкетите, проведени непосредствено след войната, най-високият процент отговори с огромно мнозинство говори за Съветския съюз.

Колкото повече време обаче минава, благодарение на масираното обработване на общественото мнение, този процент намалява, за сметка на покачване на процента на Великобритания и Съединените американски щати.

Наскоро дори ми се случи да разговарям с двама мои връстници, хорас висше образование и добри професии, които дори не бяха чували кой е маршал Жуков.

Антикомунистическите убеждения и атаката срещу СССР понякога стигат дори дотам, че се дава мълчалива индулгенция на нацизма, на възраждането на неофашистките групи в Европа.

Политологът антоний Тодоров пише, че в момента „Братската могила в Борисовата градина е паметно място единствено и само за БСП и Антифашисткия съюз, там вече не се провеждат официални държавни церемонии.” Така се оказва, че „признаването на антифашистката съпротива като един от приносите в победата над нацизма в България днес е превърнато единствено в частен въпрос.”

Въпрос – Путин агресивен политик ли е?

Отговор

Дори американски експерти като Стивън Коен, Клифърд Гади и Фиона Хил признават, че всъщност Путин е доста прагматичен политик. В своя статия Фиона Хил посочва превъплъщения на Путин, сред които и дори привърженик на либералния капитализъм в сравнение със съветската планова система. (ТУК)

Вероятно Путин мрази войната. Баща му се сражава като обикновен войник, на два пъти се измъква като по чудо от лапите на смъртта, но до края на живота си носи осколки в крака си и не може да разгъва глезена и пръстите си. Путин не си спомня своя по-голям брат, загинал от болест по време на блокада на Ленинград, преди още Путин да се роди. Майка му, припаднала, едва-що не е погребана заедно с труповете на мъртви ленинградчани. (ТУК)

Всичко това са добре документирани факти и едва ли такъв човек може да бъде войнолюбец.

В своя предишна статия аз самият аргументирах стъпките за сътрудничество със Запада, които Русия направи от 2001 г. насам. (ТУК)

Въпрос – Реален ли е бойкотът на честванията, може ли да се говори за изолация на Русия?

Отговор

На честванията в Москва присъстваха генералният секретар на ООН Бан Ки-Мун, генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова и над 25 държавни глави.

В Москва присъстваха представители на по-голямата част от човечеството по света и държави, заемащи над половината от площта на планетата. Освен това, в контекста на изместването на центъра на световната политика и икономика към Азия, знаково беше присъствието на азиатските лидери и отсъствието на европейските. Същите тези поляци, британци, американци, които през 2010 г. маршируваха заедно с руските части по Червения площад.

Въпреки че европейските лидери като цяло отсъстваха, открояват се няколко групи отношения към Русия на континента. В първата са тези, които посетиха парада – президентите на Чехия и Кипър, Сърбия, Македония, премиерът на Словакия. Втората са външните министри на значими играчи като Франция и Италия, които бяха в Москва. Група френски депутати и сенатори в открито писмо критикува президента Оланд, че не присъства в Москва. Други страни, въпреки че не бяха представени на най-високо ниво, успяват да поддържат много добри работни отношения с Москва като Унгария, Гърция, Турция.

Германският външен министър уважи тържествата в Русия на 8-ми май, а канцлерът Меркел кацна за разговори с Вл. Путин на 10-ти май.

В Москва обаче бяха лидерите на страни като Китай, Индия, Виетнам (стомилионна страна с бурно развиваща са икономика), Венецуела, ЮАР…

Получи се и уникалната ситуация арменски и азербайджански части да дефилират едни след други!

В един взаимносвързан икономически свят санкциите към една страна се връщат като бумеранг спрямо всички, още повече, че по официални руски данни търговският оборот между Русия и ЕС само за първите шест месеца от 2014 г. надвишава 260 млрд. долара! Русия е номер три в света (след САЩ и Китай) по привлечени преки чуждестранни инвестиции през същата 2014 г., като техният обем достига почти 100 млрд. долара.

Всичко това показва, че е трудно играч от такава величина да бъде изолиран.

За съжаление, при такъв тип бойкот, историята става заложник на актуалната политика.