Срещу зависимостите на политиката от „големите пари”

Изказване на доц. д-р Ивка Цакова на конференцията „125 години БСП – промяната е с нас“, проведена в гр. Казанлък в навечерието на тържествата на Бузлуджа

 

БСП трябва да поеме ясен антиолигар­хичен курс, не на думи, а на дело да докаже, че е защит­ник на работещите, бед­ните, че е национално отговорна, а не е пар­тия, чиито фун­к­ционери заемат пос­тове за лични облаги

Ще раз­съж­давам върху проб­лема как БСП може да се изп­рави срещу зависимос­тите на политиката в Бъл­гария от интересите на едрия капитал –големите пари на наши и чужди олигарси. Син­тезираният отговор на този въп­рос е – като поеме политически курс срещу тези зависимости. Анти-олигархичен курс! Този курс е в две посоки: пър­вата е свър­зана с евен­туална прог­рамна актуализация на левия идеологически профил и втората – с пред­лагане на кон­к­ретни политики за преодоляване на тези зависимости.

За да изразим съп­ротива срещу тях, трябва да пояс­ним в какво се изразяват и какви поражения нанасят върху общес­т­вения интерес. Така ще освежим социалис­тическа идея като кон­т­рапункт на властта на „големите пари“. Тези зависимости се изразяват поне в 3 тревожни тен­ден­ции:

Първо, В страната ни се установява сплав между демок­рация и олигар­хия. БСП трябва да алар­мира за това, да се противопос­тави на тен­ден­цията на олигар­хизация на бъл­гар­с­ката политика и да се изяви като гарант на демок­рацията. Като основна опозиция БСП трябва да алар­мира, че освен демок­ратични, има и олигар­хични политики. Пос­лед­ните са във вид на закони и админис­т­ративни решения в полза на кон­к­ретни олигарси – наши и чужди, под­писали приватизационни, кон­цесионни и меж­дународни договори с дър­жавата. Тези именно зависимости водят до остро социално неравен­с­тво, свръх­кон­цен­т­рация на богат­с­тво и власт в ръцете на ограничен кръг хора, които забогатяват за сметка на всички останали.

Второ, бъл­гар­с­ката политика е не просто зависима от интересите на едрия капитал, тя скоро може да се окаже доминирана от него. Властта на едрия капитал определя в значителна степен политичес­кия и медиен дневен ред в страната. БСП следва да се заеме с реабилитация на политиката, на демок­ратич­ната политика, която да обуз­дава властта на големите пари. По раз­лични поводи трябва да се раз­вен­чава неолиберал­ната ман­тра, че всичко е за продан, всичко се продава и купува.Това не означава, че БСП е против пазар­ната сис­тема, но какъв пазар е бъл­гар­с­кият с привилегированата позиция на големите фирми – наши и чужди?! Кой може да се кон­курира свободно с тях? Ограничен кръг хора, оплетени в политико-икономически мрежи, се опит­ват да доминират над инс­титуции, пар­тии, медии. С тех­ните пари се купуват гласоподаватели, съдии, депутати, дори цели пар­тии… Нашата демок­ратична, социална и правова дър­жава е зас­т­рашена под ударите на неолиберал­ния, олигар­хичен капитализъм. На БСП й приляга да очер­тава кон­т­раста между огром­ното богат­с­тво на мал­цина и крещящата бед­ност на много хора…

Трето, тези олигар­хични зависимости предиз­вик­ват огромно масово разочарование към политици, пар­тии, инс­титуции, огромно недоверие и въз­мущение. Защото хората усещат, че властта у нас служи за облагодетел­с­т­ване на мал­цина. Мнозина са обез­сър­чени, а големи групи дори стигат до отчаяние в бор­бата си за физическо оцеляване. Хората са обез­верени от това, че няма осъдени корум­пирани политици, няма осъдени за прес­тъп­ления крупни биз­нес­мени. В тази ситуация БСП трябва да очер­тае надежди за демок­ратично бъдеще на страната ни, но не с ляв социален популизъм, а с кон­к­ретни политики и съот­ветно дос­тойно поведение на своите пред­с­тавители във властта на цен­т­рално и мес­тно рав­нище.

Какви са моите пред­ложения за кон­к­ретни политики? Като начало трябва да приз­наем, че такива зависимости същес­т­вуват и в нашата пар­тия. А това е убийс­т­вено за нас, защото БСП защитава хората на труда, а не на капитала. Именно подобни зависимости на струк­тури и фун­к­ционери на БСП от едрия капитал доведоха до елек­торални загуби и съм­нения в лявата й иден­тич­ност. БСП не на думи, а на дело трябва да докаже, че е защит­ник на интересите работещите, бед­ните, че е национално-отговорна, а не е пар­тия, чиито фун­к­ционери заемат пар­тий­ните пос­тове за лични облаги.

Два са въз­мож­ните под­хода за реак­ция на БСП срещу зависимос­тите. Единият, е под­ход „отгоре“ – чрез дейс­т­вия на цен­т­рал­ното ръковод­с­тво, а другият — под­ход „отдолу“ – чрез мобилизиране на пар­тий­ната член­ска маса.

Лидерите на БСП в своите пуб­лични изказ­вания трябва да извеж­дат темата за накър­нената ни демок­рация и опас­ността от олигар­хизация. Да се обявяват срещу мак­симата „всичко е за продан“ и респ. за политика, еман­ципирана от властта на парите. В навечерието на мес­т­ните избори трябва да се разоб­личават безоб­разията на мес­тни олигарси (или креатури на големи олигарси в национален мащаб), които се въз­пол­з­ват от пуб­личен ресурс за лична облага — по проекти за водос­наб­дяване и канализация, мес­тна инф­рас­т­рук­тура. Ако има кадри на БСП, които са заподоз­рени в злоупот­реби, пар­тията следва да се раз­г­раничи от тях! В пар­ламента трябва да се раз­кон­с­пирират лобис­тки тек­с­тове в закони и меж­дународни договори, които ощетяват интересите на мнозин­с­т­вото. Не бива да се допуска зад благовид­ната дума „лобизъм“ да се прик­риват висши форми на политическа коруп­ция – коруп­ция в рам­ките на закона!

Вторият под­ход („отдолу“) засяга активизиране на основ­ните организации на БСП с цел демок­ратизиране на самата пар­тия, както и на демок­рацията в страната като цяло. Мисля си, че членове на БСП са много чув­с­т­вителни към нес­п­равед­ливото забогатяване на „мес­тни величия“ (мес­тни феодали) за сметка на граж­даните. Въп­росът, обаче, е как да бъде чут тех­ния глас на въз­мущение. Може да се съз­дадат и под­дър­жат интернет-платформи за подаване на сиг­нали в тази посока. Убедена съм, че много социалисти ще реагират, включително и спрямо пар­тийни фун­к­ционери, третиращи оглавяваните от тях струк­тури като тър­гов­ски дружес­тва за изв­личане на лични облаги. Не знам, обаче, дали сега преди избори е умес­тна подобна инициатива. Няма да е никак лесно да се стимулира граж­дан­ски натиск „отдолу“, защото олигар­сите у нас обез­с­мис­лиха дори граж­дан­с­ките протести. Нужни са нови алтер­нативни пътища на лява политика, в т. ч. чрез организиране на форуми за радикална интелек­туална критика на неолиберал­ния олигар­хичен капитализъм в Бъл­гария.

Не бива да чакаме пот­вър­ж­дение на фразата на Ленин, че нещата трябва да се влошат, за да се подоб­рят. Защото всичко може да се срине – вече има опасни сим­п­томи на социален раз­пад – на национал­ната ни общ­ност, не само на БСП. Ще завърша с думите на Ада Колау, нас­коро изб­рания кмет на Бар­селона от „Въз­мутените“. Според нея, това, което ни очаква е феодален хоризонт с остро повишаване на неравен­с­т­вата, без­п­рецеден­тна кон­цен­т­рация на богат­с­тво, нови форми на несигур­ност за мнозин­с­т­вото. Или — демок­ратична революция, където общите дейс­т­вия на хиляди хора могат да променят края на филма…

Ние също сме изп­равени пред подобен избор: феодален хоризонт или демок­ратична революция! БСП може да е източ­ник на демок­ратичен оптимизъм!

Материалът е публикуван във вестник „Земя“