За социалната отговорност на местната власт

Изказване на Евгений Белий на конференцията „125 години БСП – промяната е с нас“, проведена в гр. Казанлък в навечерието на тържествата на Бузлуджа

Авторът е кан­дидат за общин­ски съвет­ник в Столичния общин­ски съвет, излъчен от листата на БСП Лява Бъл­гария и ще разчита на вашите преференциални гласове.

Кметовете и общин­с­ките съвет­ници да бъдат по-близо до хората и да отк­лик­ват на реал­ните им проб­леми. БСП трябва да кон­т­ролира строго своите учас­т­ници в мес­т­ната власт и да им търси отговор­ност всеки път, когато злоупот­ребят с полученото доверие или отс­тъпят от социал­ните си ангажименти

През 1891 година, в своята първа прог­рама пър­воапос­толите на левия идеал, както ги нарича доц. Димитър Ген­чев, запис­ват изк­лючително модерни идеи за това каква трябва да бъде мес­т­ната власт. „Санитарно уст­ройс­тво на градовете, без­п­латни бол­ници и лекувание“, нас­тояват социалис­тите все едно не са го писали преди 124 години а бук­вално вчера. Те искат още общес­т­вени училища и за двата пола и общините да дават пари за изд­ръж­ката на инс­титуции, които са полезни, но не могат да издър­жат със соб­с­т­вени пари.

С тъга трябва да отбележим, че ако нап­равим анализ на поведението на левицата в мес­т­ната власт в пос­лед­ните 25 години ние не винаги сме били в съз­вучие с начер­тания още от Благоев път.

Дълги години бяхме плен­ници на отров­ната неолиберална илюзия, че няма ляво и дясно в общин­с­ката политика. Пред­полагаше се, че тази политика може да бъде само тех­ническа, екс­пер­тна и санитарно чиста от всякакви идеи. Днес вече берем гор­чивите плодове на тази грешка. Именно раз­бирането, че общин­с­ката власт е само тех­ническа ни поз­воли да нап­равим без­п­рин­ципни коалиции и да вкараме в нашите листи случайни хора, а всички знаем, че лявата политика никога не е продукт на случай­ност.

Едва в пос­лед­ната една година БСП успя да преодолее своята грешка и за първи път да пос­тави прин­ципно в своите документи въп­роса за социал­ната отговор­ност на общините и какво трябва да правят те, за да преодолеят шокиращата бед­ност и ужасяващото неравен­с­тво.

Въп­росът с бед­ността не се пос­тавя често в медиите, но е най-големият проб­лем в страната. Заради това общините трябва да работят за увеличаване на дей­ността и обх­вата на социал­ните услуги и да знаят, че това е основен приоритет на тях­ната дей­ност. Лявата политика изис­ква смяна на мис­ленето в клишета. Време е общините да въз­с­тановят своята жилищна политика. Трябва да се отпус­кат приоритетно общин­ски жилища за млади семейс­тва с преферен­циален наем. Жилищата не могат да бъдат дос­тъпни само за богаташи.

Трябва да се раз­работи сис­тема за отдаване на общин­ски терени за ново строител­с­тво срещу ангажимент от инвес­титора да предос­тави на общината определен брой готови жилища, които да се отдават с преферен­циален наем на млади семейс­тва и социално слаби граж­дани.

Пак не измис­ляме нищо ново. В прог­рамата на БКП от 1919 година ясно е казано, че основна задача на социалис­тите е „за строяване с общес­т­вени сред­с­тва на нови хигиенични жилища за без­дом­ното и струпаното население“. Тук си личи основна цен­ност в лявото мис­лене — всеки, дори и най-бедния, трябва да получи шанс и условия за нор­мален живот. Нима трябва да измис­ляме тежки фор­мули, неясни словосъчетания, когато нашите предци са го казали тол­кова крис­тално ясно. Големият проб­лем е как поз­волихме Бъл­гария да се върне отново в онова време в което властта мисли как да окраде бед­ните, а не как да им помага.

Да се вър­нем отново към прог­рамите на нашите предци.

През 1923 година в прог­рамата на БКП е записано: „Всес­т­ранно благоус­т­рояване и озд­равяване (канализация, водоп­ровод, освет­ление, паваж, съоб­щителни сред­с­тва) на работ­ничес­ките квар­тали и пред­г­радия“.

Това е цел в епохата преди някой да е измис­лил думата „еврофонд“. Комунис­тите си пред­с­тавят общината като активно политическо тяло, което със соб­с­т­вени сред­с­тва променя живота на хората, а не чака пари от Европа за това.

Така ли е днес в Бъл­гария? Раз­бира се, че не. Дори в София има квар­тали, на 15 минути от цен­търа, в които и до днес няма канализация, освет­ление, а какво остава за съоб­щителни сред­с­тва и паваж. Социал­ното без­дейс­т­вие, политичес­кото лицемерие и наг­лата дясна политика поз­волиха гетата да се раз­рас­нат до ужасяващи раз­мери и да се превър­нат в социална бомба, която никой не знае как да обез­в­реди.

Ние от БСП точно поради тази причина написахме цяла плат­форма с леви стан­дарти за мес­т­ната политика.

Това е пър­вата стъпка в преоб­ръщането на мис­ленето за този сек­тор. Социал­ната отговор­ност не е просто някакъв лозунг, а е раз­писана в цяла серия от кон­к­ретни дейс­т­вия, които да доведат до оттлас­к­ване от дъното.

Ако трябва да обоб­щим всичко и да го сведем до някаква кон­к­ретика, то тя ще звучи по след­ния начин. Кметовете и общин­с­ките съвет­ници да бъдат по-близо до хората и да отк­лик­ват на тех­ните проб­леми. БСП трябва да кон­т­ролира строго своите учас­т­ници в мес­т­ната власт и да им търси отговор­ност всеки път, когато злоупот­ребят с полученото доверие или отс­тъпят от социал­ната отговор­ност. Вече минахме епохата на левите думи. Време е за леви дейс­т­вия!

Текстът е публикуван във вестник „Земя“