ИЗКАЗВАНЕ на Янаки Стоилов пред конференцията на ОЛС – В.Търново

В началото ще се опитам да отговоря на поставени в дискусията въпроси: в какво се изразява днес различието между лявото и дясното, дали то е актуално и може ли да се говори за ляво и дясно в БСП?

snimka loze

Ако търсим „геометричен“ отговор на този въпрос, както някои споменаха, означава да се объркаме. Защото хората и през ХІХ век не са се разделяли, просто за да седнат едните отляво, а другите – отдясно, а са сядали на различни места, защото са открили различия помежду си. Има коренни и трайни различия между лявото и дясното. Днес едно от най-важните от тях е как се отнасят те към проблема за неравенството. Ако не сме забелязали, че днешният свят, светът, в който живеем, е  свeтът с най-голямо неравенство от цялата история на човечеството, няма да разберем нашите задачи. Това е статистически доказано, аз няма да се позовавам на авторитетните източници. Имало е много по-голяма бедност, отколкото днес. Но толкова голямо неравенство между хората, между този 1 процент, който владее половината от световното богатство, и останалите 99%, никога не е имало. Затова тук да се задават въпроси – какво е значението на лявото и дясното в ХХІ век, означава да не се разбира този основен факт.

Другият въпрос е – след като БСП е лява партия, защо се говори вътре в нея за нещо ляво? Вие смятате ли, че номинализмът, т.е. назоваването на нещата с определени имена, автоматично им придава това значение, с което ги наричаме. Нима БСП дълги години под формата на социаллиберализъм не беше част от мълчалив „полуконсенсус“ в рамките на неолибералния модел?! Надявам се, че основната, огромната част от партията е забелязала това. Мисля, че го забеляза и ръководството през последните години. Първо, като започна да говори за него, а надявам се сега, в последните една-две години, и като започна да действа с оглед на това, което се изрича. Това са основните ориентири. Ако цялата партия БСП е достатъчно лява и национална, то тогава тържествено и с радост можем да обявим, че вече няма нужда част от членовете на БСП да се определят като леви социалисти, за разлика от други, които не са или използват думата социалист само за да кажат, че те са членове на една от многото партии и да ги различават по наименованието, а не по същността.

Това са днес част от важните въпроси, но те пак ще бъдат подменени.

Като излезем след малко от тази зала, аз съм почти сигурен, че журналистите, които присъстват тук – в интерхотел „Велико Търново“, защото днес тук има още една конференция, която също е по важна тема – за ролята на президента и на националната сигурност, вероятно няма да се интересуват от това, което говорим, а ще ни попитат: „Вие съгласни ли сте да се обедините за обща кандидатура за предстоящите президентски избори?“. До това ще бъдат сведени всички въпроси. Не че е лошо да се търси обединение на левите избиратели в предстоящите избори, а защото преди това трябва да се зададат други въпроси.

Дали общите ни действия са за лява национална политика, която да бъде  искрено и убедително изразена? Или БСП да приеме кандидат от собствените си среди, или извън нея, който е най-удобен за АБВ като първо условие за такива общи действия. Или, ако това не ни харесва, да намерим равно отдалечен от левите партии човек, когото да подкрепим. След това да кажем: постигнахме добър резултат, но нямаше как да променим ситуацията, в която други консумират властта. Ето това са видимостите, които ние трябва да отхвърлим, и да насочим хората към решаване на истинските проблеми.

А как да ги отхвърлим? Ето ние поставяме важните дилеми и пред България, и пред БСП. Аз бих казал – имаме два избора, три пътя няма! И то във време, когато дълго ни се внушаваше, че трябва да сме част от левия център, от т.нар. трети път, от социаллибералния модел и т.н. Този път дори в богатите страни вече е почти извървян. Той имаше известни резултати за страни като Германия, Великобритания и никога не е бил приложим в България, защото това са страните, които извличат големите ползи и от европейската интеграция. Днес е време да кажем, че трети път няма и вътре в БСП, и ще поясня за какво става дума.

Първопо отношение на националния избор. От нас се изисква като социалисти да предупредим хората и да подготвим страната за следващия преход. Ако някой още се пита дали преходът е свършил, трябва да му обясним, че преходът вече свърши и светът отива към нов преход. Въпросът е какъв ще бъде светът и каква ще бъде ролята на България в него. Народът трябва да реши, но ние да му кажем – или справедливо, проспериращо и хуманно общество с демократично управление, или олигархично господство, налагано чрез авторитарен, дори чрез насилствен режим. Някъде преди десетина години, аз си спомням, на един от нашите конгреси издигнах лозунга „Долу олигархията, свобода за народа!“. БСП не поде този лозунг. След това излязоха разни протестъри и реформатори, които да се упражняват в борбата с олигархията, но през този период тя си се развиваше.

Ние трябва да отделим успехите, които сме постигали с наше участие в различни управления, които се изразяват в различни подобрения, в опити за коригиране на политиката, но също така да си даваме сметка, че движещите механизми и основните властови фактори в този период не се промениха. Така БСП ще намери отговора на въпроса – защо излизаме от всяко управление, в което участваме, с тежки поражения? Не защото не сме постигнали определени положителни икономически и социални резултати, а затова, че не сме се опитали да променим модела на управление. Ако сега някой ни кара отново бързичко да влезем във властта, то е пак да участваме в такова управление. Та нима ние не можехме, преди малко повече от година, да влезем във властта. Имахме възможност, но не го направихме, защото си давахме сметка до какво ще доведе това. Защото преди партията да е силна и преди да е разбрала за какво й е необходима властта, тя ще понесе следващото още по-тежко поражение от това, че нейни представители ще участват във властта.

Второ каква е партийната дилема. Тя също е съдбовна. БСП отново е притисната или да бъде истинска социалистическа партия, партия на бъдещето, или да остане в миналото. Възстановяването на доверието налага да скъсаме с разминаването между идеи и политика, между заявена и реална политика, между изискванията на политическия морал и поведението ни. Преминава през скъсване с всякакъв род зависимости.

Искам да завърша с главното. Ние можем да говорим за това каква да бъде нашата икономическа политика, социална политика, нашето здравеопазване и образование. Все важни теми. Ние трябва да покажем на хората, че това, което искаме, ще го направим. Но ако ние не направим конгрес, който да реши проблемите на партията, то почти нищо от тези въпроси няма да бъде решено. Затова различните съждения сами по себе си са важни, но най-важно днес е хората, които ще отидат на конгреса, да знаят защо са там и да направят своя избор. Той може да бъде различен. Но те трябва да знаят, че правят избор. Те не бива да са част от инерцията, а част от съдбата на партията. Тя ще бъде такава, каквато я направим.

Единият избор е:

  • да запазим връзката с корените си, за да вървим напред;
  • да отстоим и развиваме курса към лява национална политика;
  • да изберем хора, които няма да ни подведат и които могат да поведат недоволните българи;
  • да използваме държавата за модернизация на икономиката, за регулиране на пазара и за намаляване на социалната поляризация.

Конкретните решения са работещи, когато са израз на идеи и политика. Да критикуваме сегашното управление, но да се стремим да променим социално-икономическия модел, а не само да правим почти същото, но по-добре. Първо да възстановим доверието, а после да искаме властта, за да можем да решим проблемите. Това е моят избор. Мисля, че това е и вашият избор, на хората, които са тук.

snimka vagenshtain

Но има и друг избор. Той не бива да бъде пренебрегван като възможност. Надявам се, че не е много вероятен, но е възможен. Това е да загърбим идеите, да ги сведем до рекламно клише, което опакова циничния прагматизъм. Да останем в плен на корпоративни, лични и външни зависимости. Да фризираме и коригираме досегашната неолиберална политика, независимо как ще я наричаме. Да допуснем хора, които приватизираха изграденото по време на социализма, сега да приватизират партията. Те вече се чувстват достатъчно силни и не се притесняват да предявят тези претенции. Хора, които разпиляваха доверието към БСП в своя изгода, сега ни оценяват и поучават. Въпросът е дали ще им бъде позволено. После ще дадат партията на концесия, просто за да бъдат на власт. От нас зависи дали ще го допуснем.

Не бива да подминаваме снизходително тези, които ни упрекват, че още сме в миналото, че не сме излезли от лозето на Никола Габровски. Искам да им припомня тук, от Търново, че аз съм израснал до това лозе и съм копал истинско лозе. В нашата партия има място за хора с всякакъв социален статус. Но трябва да я представляват личности, които поне се доближават до Благоев, до Георги Кирков, до Габровски. Защото освен политически начетен, Габровски е бил заможен, но е представлявал в парламента и в живота бедните и отрудените хора, а не богатите. А при нас богатите искат да представляват богатите и всички други да работят в тяхна полза. Това не искат да приемат тези, за които експлоатацията е само историческа, но не и съвременна категория.

Политиката е разговор за настоящето и за бъдещето. Но в този разговор миналото на действащите политици може да ни каже много повече какво да очакваме от тях, отколкото днешните им обещания и намерения. Защото измежду кандидатите да ръководят БСП почти няма нови и такива, които да не са заемали ръководни позиции. Всички са почти в равностойно положение. Така че никой не може да се оправдава, че не знае за какво е изборът и какви ще бъдат последиците от този избор.