БСП трябва да дава път на хора, които носят, а не отнемат доверие

Трябва да станем некапиталистическа лява национална партия, казва кандидатът за председател Янаки Стоилов

– Господин Стоилов, днес много се говори за левия курс на БСП. Едни го оспорват яростно и при всяка възможност, други са убедени, че това е последният шанс на левицата за стабилизиране. Заради това може би е добре да опишем какво представлява този ляв курс и кои идеи стоят в неговата основа?
– Левият курс не се появи спонтанно и не е рекламно клише. За неговото обосноваване и развитие работя почти десетилетие. Първо той бе остро критикуван от тогавашното ръководство, после на декларативно ниво бе приет, а сега е крайно време да се реализира.
Този курс на БСП е пътят към превръщането й в некапиталистическа лява национална партия. Интересно е, че явни и скрити критици на този курс в последните седмици направиха рязък завой и се обявиха не само за негови привърженици, а дори за негови автори. Дано това бързо „почервеняване“ не е само предвеликденско и предконгресно. Амбицията на левия курс е не само да стабилизира партията, а да я приведе към новото историческо време. Горчивият ни опит показва, че без съчетаване на социалистическите идеи и политика с техните искрени и последователни носители те няма да успеят. Затова е толкова важен предстоящият конгрес. Самата лява политика се изразява в укрепване на държавата и премахване на деформациите на пазара; в замяна на плоското с прогресивно облагане в интерес на хората с по-ниски и средни доходи; в превръщане на държавата в активен регулатор, отговорен собственик и пълноценен инвеститор; в осигуряване на достъпно и качествено образование и здравеопазване за всеки чрез държавни и общински заведения; в разбирането, че лявата социална политика не се задоволява с увеличаване на социалните плащания, а намалява броя на хората, които се нуждаят от социално подпомагане, като се създават възможности за работа и достойни доходи. Всичко това обаче може да стане само ако отстояваме последователно нашите национални интереси в света и в ЕС, ако политиците се ръководят от потребностите на българските граждани, а не от други сили – външни и вътрешни, които ги държат на власт.
– Обвиняват БСП, че не е достатъчно активна опозиция, че не атакува Бойко Борисов и управлението. Маргинализира ли се левицата наистина?
– БСП е тази, която безусловно и категорично се противопостави срещу решението за 16-милиардния дълг. Ние бяхме инициатори за вота на недоверие към здравната политика на правителството още преди лекарските протести. Ние се обявихме срещу финансирането на частните училища от държавата. Ние оставаме почти единствената опозиция, защото не влизаме в схемите на ГЕРБ при сглобяване на различни мнозинства в парламента. Но съм съгласен, че нашата опозиционност трябва да се засилва. Важни са аргументите и преди всичко очертаването на алтернатива, защото тя дава перспектива. Очаквам предстоящият конгрес освен да потвърди нашата политика, да зареди с повече енергия партията. Опозиционната ни сила може да е по-голяма, ако не се хвърлят толкова сили във вътрешнопартийното съперничество. Спомням си след поредния тежък пленум на Националния съвет, когато се искаше оставката на ръководството на партията и където бях лично атакуван. На следващото заседание на парламента бе прочетена декларация от Лютви Местан по повод  свалянето на руския изтребител на турско-сирийската граница. Забелязах неодобрението в парламентарната група и напускането на залата от няколко нейни членове. Застанах на трибуната и говорих от името на парламентарната група, защото не можех да допусна в българския парламент да няма българска позиция по въпроса.
– Какво трябва да преодолее БСП в себе си, за да върне отново доверието на избирателите?
– Трябва да преодолее зависимостите – от пари, власт и от външни въздействия. Да бъде последователна – да прави това, което е заявила. Да знае границата на компромиса, както очертахме „червените линии“, от които няма да отстъпим. Да утвърждава и да дава път на хора, които носят, а не отнемат доверие.
– Успя ли БСП да се освободи от олигархичните зависимости?
– Това е проблем на цялата българска политика и не само на българската.
Преди десетина години на пореден наш конгрес призовах делегатите да заявим: „Долу олигархията – свобода на народа“. Тогава обаче мнозина се чувстваха уютно в състава на Тройната коалиция. На следващите парламентарни избори БСП претърпя тежка загуба, въпреки добрите икономически показатели и значителното повишаване на пенсиите и други доходи. Хората ни наказаха, защото не променихме социално-икономическия модел и начина на упражняване на властта. Това е една от поуките, които сме отбелязали в конгресния доклад за състоянието и перспективите на България и БСП. Аз не съм зависим и не съм единственият. През последните години БСП не е била по-близо до собственото си освобождение. Предстоящият конгрес е решаващ дали този процес ще продължи или партията ще затъне в познати зависимости. Но от зависима, номинално лява партия нямат нужда нито хората на труда, нито България.
– Според вас с какво послание трябва да излезе БСП от своя конгрес?
– Под въпрос е поставено националното съществуване на България – демографски срив, небивало неравенство, икономическо изоставане, духовен упадък, военно противопоставяне. Това критично състояние налага отново да се обърнем към българския народ: „Мъже, жени, народ, нашата борба е за България! България – суверенна и справедлива държава“.
– Един от кандидатите за лидер разви идеята, че в БСП трябва да се направи референдум за отношението към АБВ. Какво мислите за това предложение?
– Това предложение е спекулативно и некоректно. Референдум се прави не за отношение, а за решение – например да бъдем в коалиция или не. Самото поставяне на въпроса изисква инициаторите да дадат своя отговор. Струва ми се, че зад тази инициатива се крие или намерението членовете на БСП да опростят политически тези, които им измениха, или косвено да се одобри участието на АБВ в сегашното управление. Интересно е как това предложение се съчетава с критиката, че БСП не е достатъчно твърда опозиция. Питам се дали поставянето на този въпрос не ни отнема инициативата и свободата на действие преди предстоящите избори.
– Друг кандидат за лидер пък обяви различно кредо – той бил готов да подари всички идеи на БСП срещу прагматизъм. Прагматизъм ли е това, което липсва на БСП наистина?
– Политик без идеи е като дърво без корен… Освен ако политиката не се възприема само като инструмент за частногрупови и лични интереси. Аз разбирам и уважавам потомствената привързаност към БСП, на която не се радва никоя друга партия в България. Но този факт не е достатъчен, за да бъдеш ляв политик. Дилемата е дали ще отстояваме идеи, политика, а на тази основа и прагматични решения, или ще бъдем в плен на схемите и сделките.
– Как реагирате на обвиненията, които фигури в БСП постоянно сипят върху вас? Държат ви отговорен за много провали на БСП.
– Защо сега не ме обвиняват, че гласувах срещу въвеждането на плоския данък, че не гласувах за избора на Пеевски, че не подкрепих изпращането на български войски в страните, от които сега идват бежанци. Не са ли сред обвинителите тези, заради които БСП пропиля голяма част от полученото доверие, което хора като мен след това трябва да възстановяват. Редица членове на Националния съвет, които вместо да дават отговори, публично задават въпроси, могат да ги получат, включително от техните фаворити за лидери.
– Румен Овчаров напоследък във всяко свое изказване говори за „ново ляво“, за това,  че левицата трябва да се обърне към развитието на левите идеи в САЩ, Великобритания и други страни. Вие наясно ли сте какво е това „ново ляво“?
– Разбира се, че светът в началото на ХХІ век не е същият като този от ХІХ и дори от края на миналия век. И все пак проблемите за неравенството и социалните групи, за труда и капитала, за държавата и пазара са неотменни ориентири за разликата между лява и дясна политика. „Новото ляво“, стига под това да не се разбира „новият ляв център“, „третият път“, които поне в България се оказаха път за никъде, е продиктувано от промените в глобалния свят, от новите социални разделения, от новите технологии и екологични проблеми. Част от новото ляво се основава на корените на левицата. В съвременния американски вариант това е призив за доближаване до европейския социален модел в радикалния лозунг за политическа революция.
– Вие сте един от кандидатите за председател на БСП, който е предложен от десетки общински организации. Ще участвате ли в предстоящия избор?
– Признателен съм за подкрепата, която отново получавам, и то без да съм правил заявление за участие в тази надпревара. Не ми допада сегашната суматоха, в която се оказва, че няколко дузини хора могат да ръководят БСП. Разбира се, преценките на политическите, интелектуалните, моралните и други качества на претендентите са много важни, но най-важна в случая е политическата линия, която олицетворяват. Надписът на нашето знаме сега трябва да започва не с „аз“, а с „ние“. Това е стилът на сегашното ръководство, което започна промените, и те трябва да продължат. За България и БСП – борба, социална справедливост, прогрес! Ние трябва да победим.

Вестник „Дума“ 28.04.2016г