ИЗКАЗВАНЕ на Александър Симов пред конференцията на ОЛС – 10 години ОЛС в БСП

Съвсем наскоро ми се наложи да участвам в едно предаване заедно с политолога Андрей Бунджулов, който е

част от ръководството на АБВ. Не ме разбирайте погрешно – Бунджулов е смислен човек, има интересно мислене и

се опитва да бъде принципен, колкото и да е странно това

за политик, който гравитира край Първанов. Разговорът течеше добре, но по едно време чух събеседника си да изпуска

многозначително изречение за БСП. Той каза: „Във вторник

БСП беше готова за реални разговори и съюз, но в сряда „здравите сили” вече

бяха завинтили гайките докрай.”

Това не беше първият път, в който се сблъсквах с оплакване за тези митични „здрави сили”. Неотдавна ми попадна една доста скучна книга, в която

Николай Камов описваше политическия си път. В нея впечатление ми направи как същите тези „здрави сили” бяха представени като основен кошмар за

автора. Той твърдеше, че те дебнели всяка негова крачка, преследвали изящния му социалдемократизъм и най-накрая го принудили да напусне политиката. Понеже това, че Камов вече не се занимава с политика, не може да бъде

окачествено като огромна загуба за България, аз се замислих – всъщност тези

„здрави сили” не са направили нещо кой знае колко лошо.

Същото споделих и след като чух Бунджулов. В крайна сметка БСП днес

е задължена да търси победа на президентските избори, но не може да си позволи да го направи чрез безпринципна коалиция. Защото стратегическите

цели на АБВ и на БСП в тези избори са съвършено различни. АБВ се бори

за оцеляване, БСП е длъжна да се бори за победа. И ако митичните „здрави

сили” са това, което спира БСП от самоубийствен танц с десните изкушения

и с напудрената псевдолява гъвкавост, то всички трябва да сме благодарни, че

ги има. Защото кое е обратно на „здравите”? Не е ли „нездравите” сили?

Според мен пълна илюзия е, че изборите се печелят с изящни коалиционни формули, политически уравнения, аритметични сметки и кабалистични съюзи. Изборите могат да се спечелят с категорична политика, с ясни

идеи и с фигура, която може да гарантира, че обещанията не са само прах по

вятъра, а реална програма за действие. Ние много често си позволяваме да

се прехласваме по някакви идеални външни на БСП кандидати, които да са

граждански, неопетнени, стерилни до ангелски блясък. Такива хора просто

няма. А колкото и да се опитват да представят сблъсъка наесен като някакво

мажоритарно упражнение, това няма да мине. Президентските избори ви-

наги са били партийна битка. Защото президентската институция може и да

притежава основно символична власт, но е от ключово значение, когато една

държава тръгва да води своя най-тежък двубой – да извоюва отново поне

малко суверенитет. Да спре политиката на наведения гръбнак и на докладването в чужди посолства. Държавният глава не може да бъде като гардеробиер

на чужди гости, пред които да кима одобрително с глава. Време е някой да

постави реалния национален интерес на дневен ред.

Заради това за мен най-важното послание, което трябва да излъчи БСП,

е, че е възможна една различна България. БСП трябва да даде своя знак, че

е партията, която предлага истинска алтернатива на статуквото и е готова

да осъществи промяна за всички, които не си представят България такава,

каквато

е сега. Президентската институция трябва да обединява нацията и е

важно този смисъл да бъде върнат. Точно заради това ми е много чудно, когато

журналистите питат каква задача си поставя БСП на президентските избори. Тази цел може да е само една – победа! Това не е максимализъм, а реално

осъзнаване, че е време да спрем с полуцелите.

Смятам обаче, че ще бъде нелепо в името на победата да се откажем от

идеите,

които правят БСП различна. Нали това трябва да вършат здравите

сили – да бдят за идеите и да всяват смут в душите на тези, за които идеите не

са важни. Точно заради това не мисля, че е полезно спирането на разговора за

левия курс. Това беше именно разговор за идеите.

Наскоро срещнах твърдението на един анализатор, че ние живеем в постфактологичен

свят. Свят, в който фактите вече не са важни. Според мен не е

напълно прав – ние живеем в постидеен свят. Свят, в който се опитаха да убият

всяка идеология, а това е зловещо. Идеите осигуряват на човека хоризонт за

бъдещето и познание за историята. Без идеи съществуването е сведено от ден

за ден. Това е свят, в който заглавието във вестника е по-важно от реалното

съдържание на политиката. Светът днес се разлюля така жестоко именно защото остана без идеи, тоест остана без бъдеще. И това е глобален процес, който

тепърва ще ни поразява със своята жестокост.

Ето защо аз смятам, че всеки опит за връщането на една партия към нейните идейни основи не е път за никъде, а единствен начин за истинско съществуване. Заради това моята надежда е в здравите сили на БСП. Партията оцеля

дотук не благодарение на тези, които си тръгваха при първия проблем или

само искаха да удовлетворят нездравите си амбиции, а заради тези, които се

ядосваха, но оставаха, които влагаха душа и сърце, въпреки разочарованията,

които скърцаха със зъби, но продължаваха да вярват. Именно на тях БСП дължи тази победа.

Следователно къде щяхме да сме без здравите сили?