ИЗКАЗВАНЕ на Петър Начев пред конференцията на ОЛС – 10 години ОЛС в БСП

Лявото крило в БСП е на 10 години. Аз съм част от този основен партиен генератор на идеи, леви политики и конкретни инициативи вече 7–8 години и се гордея с това, защото всяко действие, декларация, обръщение е било, без съмнение, съобразено с три основни приоритета:

– Съхранение на автентичността на партията и нейната модернизация, запазване на единството ѝ и доближаване на нейните документи и представителни лица до реалните проблеми пред обществото ни, разкъсвано от крайна социална поляризация и разделение на обезправени и привилегировани – от капитализъм. Никога не съм ставал свидетел на прояви като индивидуален или корпоративен лобизъм в координационната комисия на Обединението на левите социалисти и никога не съм се съмнявал в качествата и морала на хората, с които съм работил за развитие на социалистическото определение в наименованието на нашата партия. През тези години всеки е демонстрирал решително разбиране на най-важната цел пред една социалистическа партия, а именно – преодоляването на капитализма, което е много различно от забавянето на неговото развитие.

– През тези години Лявото крило в БСП постепенно се развиваше и се опитваше да бъде все по-полезно на партията. То неуморно предупреждава ръководството на партията, че идейната подмяна и социалдемократическото до – в определени моменти – капиталистическо приспособленство не само ще ограничат влиянието и капацитета на партията, но и ще я направят излишна за българите и за политическата система, защото тя ще е част от статуквото и без добавена стойност за обществото.

– Противопоставяли сме се на прекомерната склонност към компромиси с нашите ценности. И ако е вярно, че в политиката трябва да си склонен към компромиси, то попитайте някого – останал без работа или превърнал се в трайно безработен по време на тези компромиси – дали е съгласен именно неговият живот да е платената цена. От компромис на компромис партията се компрометира. В един последващ етап документите и риториката на партията възстановиха своите поизгубени позиции и някои леви социалисти намериха място в ръководството. Тяхната малобройност обаче им попречи да наложат радикалната лява алтернатива, която поставя във фокуса на политиката онези, които живеят, преживявайки, онези, които работят на практика безплатно, онези, които не могат да си позволят да имат семейство и деца, онези, които учат, плащат данъци и осигуровки, а накрая разбират, че всичко е било за едната мизерия.

След смяната на остатъчното от онзи троен компромис ръководство,

Лявото крило концентрира своята дейност към аргументиран и конструктивен диалог с новия председател за смяна на доказано негодните негодници и за замяната им с хора на честта и морала, хора с необходимата подготовка да изведат партията към различни хоризонти, да възстановят доверието, градено повече от 120 години и загубено за толкова кратко време. И когато тези процеси напреднаха, започна масирана кампания по медиите и по места. Действащият председател загуби конгреса и стана бивш. И десет пъти да се проведе този конгрес, аз десет пъти бих останал на позицията, че ръкъводството в състав Миков, Стоилов, Великов, Мерджанов щеше убедено да отстоява левия курс в партията. За днешното ръководство не съм толкова сигурен, надявам се да ме убедят. Но онзи ден четох изказване на Корнелия Нинова след срещата с Каракачанов и разбрах, че нашият кандидат за президент трябва да е с евро-атлантическа ориентация. Препоръчвам на ръководството да изключи от тази съвкупност световния империализъм, глобалния капитализъм и военните интервенции без санкция на ООН. Ръководството стои добре в медиите, но залага на формата повече, отколкото на същината, склонно е на компромиси и подтиква партията към тях. Склонно е днес, когато победата на президентските избори изглежда безкрайно трудна, особено при закъснялото начало на номинациите, на кампанията и на други фактори, и се страхувам да мисля какви компромиси ще се направят, ако замирише на власт. Как, и кой, и защо да повярва на

БСП?

Компромисите започнаха още на конгреса и във връзка с това поздравления за другарите от предишното ръководство, които отсвириха среднощния алъш-вериш, защото в тази партия, сред истинските социалисти ние не свирим, а отсвирваме. И докато го има Лявото крило, партията няма да се предлага на тротоар, дори когато този тротоар е до шосето на правителство, президент или олигархия. Продължаваме направо и наляво – към светлината и към хората.

Само БСП!