ИЗКАЗВАНЕ на Димитър Генчев пред конференцията на ОЛС – 10 години ОЛС в БСП

Първо, бързам да ви поздравя – всички вас, които вече 10 години подкрепяте Лявото крило, живеете с Лявото крило и се борите в Лявото крило на БСП. Както и всички вас, които за пръв път се включвате в общата цел на Обединението на левите социалисти – една силна, автентична социалистическа партия, способна да акумулира народно доверие, да побеждава, да създава, да реформира, да управлява в интерес на огромното мнозинство от българския народ. С надеждата, че след време ще можем да кажем със законна гордост като Дядото и неговите първоапостоли: „Всички партии говорят от името на народа, но само социалистическата партия работи за този народ.” Цитирам Благоев и по друга причина – преди 10 години Лявото крило стартира точно от дома на Дядото на „Лайош Кошут”. Там, под портретите на Дядото, Майстора и Железния Гаврил, Александър Лилов, Янаки Стоилов, Павел Писарев, Николай Петев, Илия Божинов, Боян Киров, Иван Генов, Андрей Пантев, Красимир Премянов, Емил Костадинов, Донка Михайлова, Искра Баева, Васил Сгурев – няма да ми стигне времето да изброя учредителите, приехме учредителния манифест на Лявото крило. Днес, 10 години по-късно, е напълно ясно, че създаването на Лявото крило не беше лидерска приумица на хора с неудовлетворени политически амбиции. Лявото крило не бе замислено като трамплин за конкретен човек. В основата му стоеше безпокойство, неудовлетворение и решимост за промяна. Трудно ми беше да си обясня неукротимата енергия на Александър Лилов – биографията му е известна: 18 години член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП, председател на партията, автор на основополагащите програмни документи на БСП – да поеме риска да се самодеградира до редови член на координационната комисия на Обединението на левите социалисти! Днес, 10 години по-късно, вече разбирам неговата решимост: новата партия, неговата партия, член на Социнтерна и ПЕС, вече беше показала трайна склонност към одесняване, към политическо и теоретическо преформатиране като дясна социалдемократична и социаллиберална партия. От избор на избор резултатите ни показваха, че БСП заприличва на шагренова кожа, че има опасност от размиване в неолибералното блато, което би довело до свеждането ѝ до второстепенна или третостепенна политическа сила – както се случи с по-голямата част от източноевропейската социалдемокрация. Ножът бе опрял до кокала и Лилов свири сбор:

„Генералният извод, който би следвало – според мен, разбира се – да се направи днес, е следният. Нужен е много по-силен и организиран отпор,пор, отколкото досега, на одесняването в БСП. При това разностранен отпор

– на идейно, на програмно, на политическо и на кадрово равнище. Лявомислещите дейци, интелектуалци, членове и симпатизанти на БСП трябва да се обединят и активно да действат в съответствие с принципите, с традициите и с морала на партията, съобразно с ангажиментите на БСП към нейните избиратели.

Аз съм за единството и модернизирането на БСП, но на лява, а не на дясна основа. Нашата партия 115 години е в лявата част на световното социалистическо движение. И днешната българска действителност я задължава да бъде там. Това е моето разбиране. Нашите цели са ясни, прозрачни и публично оповестени на десетки конференции.”

В тези 5 минути, които така милостиво ни отпусна Янаки Стоилов, няма възможност да разгледам развитието и градацията на основните идеи на Лявото крило. В последните няколко дни отново прегледах конкретните идеи, доклади, пресконференции и днес заставам тук, пред вас, удовлетворен от стореното. Преди 10 години ние – учредителите на Обединението на левите социалисти в БСП, заявихме целите на Лявото крило в БСП:

„Реформирането на БСП трябва да продължи върху лява, а не върху дясна основа. Затова ние се обръщаме към лявомислещите членове и симпатизанти на БСП – да се обединим за:

– да отстояваме и да развиваме в новите условия левия социалистически характер на партията;

– да превъзмогнем одесняването на политиката и ръководството на

БСП и да отговорим на интересите и на очакванията на нашите избиратели и на хората на труда;

– да преодолеем бедността в България;

– да превърнем БСП в основна политическа сила.

Нашата визия за България през следващите години е:

– България да води ефективна национална политика в Евросъюза;

– постигане на икономически растеж 6–8% годишно;

– извършване на индустриална и слединдустриална модернизация на страната и преминаване към общество на знанието;

– постигане на жизнено равнище и качество на живот, съизмеримо с това в Евросъюза, особено с новоприетите членове на Съюза;

– нанасяне на реални, тежки удари по организираната престъпност и решителна борба срещу корупцията на всички нива и във всички случаи, включително и в средите на управляващата коалиция и на БСП;

– провеждане на пробългарска, проевропейска и пробалканска мирна външна политика, сътрудничество със САЩ, Русия и Китай.”

През 2006 г. Лявото крило пое по верния път на българския социализъм. То отхвърли социаллиберализма на Блеър, дясната социалдемокрация на Шрьодер, обяви се решително против обезличаването на партията на неолиберална основа. Тук няма да описвам какво ни струваше това в личен и в политически план – как ни клеймяха на конгреси и в медиите. И как през цялото време трябваше да отхвърляме подозренията и опасенията, че сме фракция, която цели да превземе партията „отвътре”, че сме политически самозванци от „така нареченото Ляво крило”, които си позволяват да се поставят паралелно със или над легитимното ръководство на партията и я тласкат към погрешен левичарски уклон. Нашите цели бяха ясни, прозрачни и публично оповестени в десетки конференции на левите социалисти из цялата страна. В статии, реферати, политически дискусии, медийни изяви, пресконференции. И винаги с една и съща мотивация – не да цепим партията, а да я обединим на лява основа. Първата крачка към реализацията на тази задача бе (трябва да бъдем справедливи) в края на партийното управление на Сергей Станишев – тогава поредното заседание на конгреса прие „червените линии” на Янаки Стоилов, прояви се разбиране и интерес към ролята на държавата в условията на световната криза на капитализма, към идеите за индустриализация и реиндустриализация на страната в условията на информационното общество. Разбира се, основната заслуга за утвърждаването на левия курс принадлежи на Михаил Миков. Той не потърси нито лесна слава, нито политически отдушник в идеите на Лявото крило. Той нямаше нужда и от убеждаване или от компромиси. Мишо винаги е бил с нас.

И ние бяхме с него на принципна идейна и политическа основа.

Днес левият курс е основният курс на БСП. Както би казал Валери Петров:

„… я колко леви изведнъж…”. Новият ни председател Корнелия Нинова в публичните си изяви, в политическите си битки внесе нова енергия, нова свежест в така дълго бленуваната лявост на БСП. Голямата ми надежда е, че ръководството и партията дружно ще продължат по пътя на собствената си лява автентичност. Че повече няма да има шизофренично раздвояване между думи и дела. Че сме отговорили на Благоевата дилема от 1903 година,

цитирам: „Или ще бъдем социалистическа партия, или ще бъдем дребнобуржоазна опортюнистическа партия и съгласно с това ще се уреждаме, управлявамеи действаме.”

Че сме истинската, лявата, социалистическата партия на България.