Изказване на Янаки Стоилов пред пленума на НС на БСП на 17 август 2016 г.

Преди всичко искам да поздравя другаря Гечев и г-н Радев за солидното представяне, което направиха пред Националния съвет. Всеки един от нас се изправя, за да даде аргументи за своето участие с кандидатурата, която се обсъжда за президентските избори. Заедно с това обаче аз имам допълнителни основания да бъда пред вас. Защото на тези избори ще се решава не само кой ще ги спечели, а какво ще бъде бъдещето на БСП след тях. Защото от кандидатите, които не са членове на сегашното изпълнително ръководство или не са сред неговите фаворити, и то след един много тежък конгрес, аз получих наистина един впечатляващ брой предложения, и то без да съм водил някаква кампания преди тях.
Защото в предишните месеци се сблъскахме с организирани опити да се рушат авторитети в БСП, които въпреки големия брой номинации, не смятам, че са чак толкова много. И освен това, защото чувствам подкрепа в основата и в периферията на партията, а и извън нея.

Ние искаме да спечелим тези избори

Аз не приемам някои спекулации, че хора от ръководството не се стремят към това, но ние имаме различни виждания как да стане това и което е по-важно – различни мотиви ни движат към тази цел. Тези, които сме от години в политиката, имаме не само предимства, но и недостатъци. Аз не мога да си позволя просто да обещавам. Защото ние ще бъдем оценявани по това какви позиции сме заемали досега, какво сме правили досега. Мога да кажа, че времето е потвърждавало искреността и правилността на моите позиции в огромния брой случаи. Казах вече в дискусията по платформата, че тя има рамков характер и кандидатът трябва да представи вече не просто виждания и насоки, а конкретни ангажименти по важни въпроси. Бих поел ангажимент първото заседание на Консултативния съвет по национална сигурност да бъде

по болезнената тема за мигрантите и бежанците

и това трябва да стане, не след като президентът стъпи в своите правомощия, а още след изборите да се обърне към министър-председателя и към сегашния президент и да представи предложения пред политическите сили за промени в законодателството за бежанците, за МВР и в Наказателния кодекс в две направления. Първо, след като България не е страна, пряко граничеща със зоните на конфликт, да поиска всеки, който претендира за статут на бежанец и мигрант, да преминава границата единствено през официално означените за това места. И да се обсъди въпросът за останалите точки – когато става дума за огромни групи от хора, които организирано се опитват да преминат, какви са допустимите средства, които армията и полицията могат да използват, за да спрат този наплив. По този начин ще се удари много силно и по каналджийството, по цялата тази организирана мрежа, която преминава и сега през територията на България.
Следващото заседание вероятно ще се наложи да бъде по темата

за енергетиката и големите енергийни проекти

България, ако търси някакво бъдеще, не може да остане сива зона в енергийната карта на Европа. Смятам, че бъдещият президент трябва да заложи на работата основно на три съвета, които да изгради – за икономическо развитие, който в най-голяма степен може да гарантира прогрес на нацията; за демография и спиране на демографската катастрофа – защото това е пътят, за да се потърси национална перспектива; за право и правосъдие, защото там са въпросите за справедливостта и сигурността на българските граждани. Президентът трябва да постави пръв въпросите за България след 2020 г., когато тя вече най-вероятно няма да може да разчита на прословутите европейски фондове. Да активизира отношенията с Русия и с Китай и в момента да ориентира страната към твърде тежката ситуация, в която се намира ЕС, без изгледи скоро тя да бъде преодоляна. Моят девиз може да бъде

„Развивай отношенията на Изток, за да имаш авторитет на Запад“.

Този човек трябва да е в състояние чрез активна политика и във взаимодействие с правителството за своя мандат да осигури поне 2-3 млрд. лв. инвестиции в икономиката и инфраструктурата, следвайки правилото „икономически взаимоизгодно сътрудничество без политически условия“.
По отношение на бюджета – досега се е смятало, че държавният глава трябва да бъде пасивен към Закона за бюджета. Аз смятам, че президентът трябва да декларира, че ако този бюджет продължава дълговото пропадане на страната, той ще откаже да го подкрепи. Тук се включва и темата за необходимото обновяване и превъоръжаване на армията, но при условие, че то ще бъде извършено с точна преценка освен на военно-техническите предложения, на задължителните офсетни програми и на приноса, който съответната страна би дала към развитието на индустрията и инфраструктурата на страната. Кандидатът, подкрепен от БСП, трябва

да се обяви против трансатлантическото споразумение

във вида, в който в момента се предлага. По отношение на бизнеса има два критерия. Не е важно кой какви работодателски организации представлява, трябва с подкрепа на държавата, включително и от президента в негови делегации или контакти, да се ползват тези бизнесмени, които осигуряват най-големи данъци за държавата и създават най-много работни места, другите нямат особено значение.
Аз съм убеден защитник на конституционализма, на републиканското и парламентарното управление, на съчетаването на представителната и пряката демокрация, без да се рушат институциите. Президентът има много важна представителна власт, защото неговият мандат идва от гражданите и той трябва да бъде последователен преди всичко към тези, които са го подкрепили. Приказките или тази хубава конституционна метафора за президентът като обединител на нацията има някаква стойност, само докато той е последователен към публичните ангажименти, които са го придвижили до тази висока позиция в държавата. Особено голяма отговорност президентът има към тези регулаторни органи, в които излъчва свои представители. И тук аз виждам неизползвани резерви по отношение на осезаемо подобряване на състоянието на банковата система в България и на съдебната система. Трябва да се приложат

високи професионални стандарти към кадрите

които назначава президентът в различни институции и при равни други ословия той да съдейства кадрово за развитието на тези, които произлизат от Социалистическата партия. Защото в края на краищата всяка една партия се доказва тогава, когато тя може да защити пред обществото хората, които отговарят на най-високите професионални стандарти и които се идентифицират с нейната политика.
Президентът трябва да поеме конкретни ангажименти към българите в чужбина, но не въобще. Трябва да приложим принципа, че българските граждани, които живеят тук, не бива да са с по-малко права и с повече задължения от живеещите извън нея. Приоритетно внимание трябва да се насочи към историческите общности зад граница и към българските граждани, които търсят реализация в България, особено високообразовани и технически специалисти. Тук трябва да се изисква от правителството да приеме стимулиращи мерки за оставане и връщане в България на най-подготвените хора, от които тя има необходимост. В областта на националната сигурност смятам, че на преден план трябва да изведем политическите аспекти на сигурността, без да подценявам военните, с 15-20 самолета ние не можем да бъдем този възпиращ фактор, дори по отношение на която и да е от съседните ни страни, преди да повишим елементите на тази сигурност, която не трябва да въвлича България в противопоставяне, в конфликти. И в това отношение да има много по-ясна позиция в ЕС и НАТО. Аз смятам, че тези конкретни ангажименти могат да бъдат на разположение на кандидата, който излъчим, стига той да е в състояние да ги представи достатъчно достоверно.
Искам заключителната част на моето изказване да посветя и на политическия контекст, в който правим този избор, защото той е толкова или може би по-важен, отколкото намеренията, които изразяваме пред вас.

БСП като че ли не се учи от своите грешки

и провали. Не знам дали това е въпрос на политически капацитет или въпрос на силни интереси, които й пречат да коригира своето поведение така, че да възстановява, а не да губи доверие. Достатъчно е само да припомним за част от действията преди 5 години, през 2013 г., а и в момента. Трудно е който и да е от нас да каже какво ще представлява БСП след 5 години, но след всичко, което стана, аз съм убеден, че следващият кандидат на партията за президент трябва да бъде излъчен след пряко гласуване на всички нейни членове. Другите упражнения, които се правиха с множеството номинации, с консултации и с това, което сега финализира процесът, оставя чувството на неудовлетворение, на известна предрешеност, на подценяване на интелекта и политическата тежест точно на голяма част от хората, които представляват и формират политиката на БСП. Затова имайте предвид казаното, ако искаме да се превръщаме не само на думи, а в действителност във влиятелна демократична партия. Ние сме също партия, която проявява небивало кадрово разточителство. Може би това е някаква историческа стигма, която тегне над нашата повече от 100-годишна история, върху която няма да се спирам. Част от причините са в това, че се водиха преговори, основно с една партия, без ясен мандат, като изключим, разбира се, рамковите очаквания, които създаде допитването, което също няма да коментирам. Тук у мен възникнаха допълнителни въпроси след част от това, което чух. Кандидатурата на г-н Радев, вероятно е инициирана от Кирил Добрев в Габрово, където тя е била издигната и подкрепена, след което председателят на партията е разбрал и е провел този разговор. Това твърде много ми напомня на едно нейно интервю преди време в популярно българско списание. Аз съм тук, за да поставям въпроси, на които до край нямам отговор, защото мисля, че сериозността на аудиторията или поне така, както тя трябва да се възприема, изисква тези въпроси да бъдат поставени. И защо тогава, след като тази инициатива е наша, след като тя има своите професионални и личностни аргументи, е толкова

важно да спечели на всяка цена подкрепата на АБВ

на тези един и половина или два процента, с рискове да загубим гласове на последователни леви избиратели? Тези въпроси няма как да не звучат дори да не получат днес или в следващите месеци своя отговор. Защото зад прокламираното широко ляво обединение аз съзирам опасността, че БСП се отказва да бъде тази истинска лява и национална алтернатива. Защото тази политическа механика за мен към момента има неясен политически сбор. Освен това, няма как да не отбележа факта, че ръководството направи всичко необходимо, за да разколебае доверието към издигнатите социалисти от партията. Скоротечното провеждане на този коалиционен съвет с тези, в повечето случаи партии и абревиатури от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ, много бързо предреши въпроса още в същия ден, когато бяха потвърдени тези, които трябва да участват на финалната фаза на кампанията. Същото се получи няколко дни по-късно и с АБВ. Но аз се опасявам, че с тези си действия ръководството намали в истинските избори не само шанса на социалист, който БСП ще издигне, но то по определен начин, без да е търсило този ефект, разколебава и подкрепата на друг кандидат, който може да бъде избран. В политиката тези стъпки не остават без последствия. Затова аз мисля, че ние се намираме в започнал процес на политическа подмяна и на сделки. И ще си позволя да кажа още нещо, за което вероятно ще бъда упрекнат, но не искам някой да каже, че не е знаел за какво става дума, когато дойде моментът. Да, ние наистина се стремим към предсрочни парламентарни избори при определени обстоятелства, зависещи или независещи от БСП, до такива избори може да се стигне. Но вместо БСП да лидира в тези избори и да търси доминиращо участие в управлението, тя може

да се окаже отново в подпомагащата политическа роля на съучастник

в друго управление. Мнозина ще бъдат доволни от този факт, но това може да довърши партията в целия този преход, който тя започна от 1990 г. и след 25 години да се питаме какво е нейното бъдеще в политическия живот на нашата родина.
Ние трябваше да търсим, може тя да е намерена, но аз не знам, такава подкрепа, която да осигурим за втория тур на изборите, сред партии с действително електорално влияние. Това мисля, че са сериозните резерви, които могат да ни доведат до успех. Аз знам, че в тази битка, която започваме, дори и да бъда подкрепен, едва ли мога да разчитам на искрената подкрепа на сегашното ръководство. Аз не участвам в този избор, за да се пошуми няколко дни в медиите с моето име, нито да му придавам допълнителна демократична легитичност. Когато усетя, че в тази зала има повече съидейници и съратници, които искат не просто да обичаме България, а да я опазим и променим, съм готов отново да вляза в тези битки като кандидат, независимо дали те са печеливши или губещи. Благодаря ви и желая успех на кандидатите, за които ще могат да гласуват всички, включително и аз.