ПОЗИЦИЯ НА ЛЯВОТО КРИЛО В БСП ОТНОСНО ПРОЕКТА ЗА НОВ УСТАВА

Относно проекта за промени в Устава на БСП и предстоящото заседание на Конгреса на 4-5 февруари 2017 г.

Успехът на президентските избори през ноември м.г. очаквано предизвика одобрение в редиците на БСП. Обединението на левите социалисти също отчита тази безспорна победа като резултат от ясния ляв курс на партията и като изключителен шанс да затвърдим влиянието, позициите и авторитета на БСП за предстоящите предсрочни парламентарни избори.

Оставката на правителството на Бойко Борисов и резултатите от референдума обаче като че ли притиснаха ръководството на БСП, което в нетърпението си да капитализира всеки глас за ген. Румен Радев на предсрочния вот, предприе радикални, но и противоречиви стъпки с основна цел – “борба за мнозинство в следващия парламент”. На първо място бе свикано заседание на Конгреса на 4-5 февруари т.г. под мотото „Промяната в БСП“, на което делегатите ще разгледат ключови документи:

  • ПРЕДИЗБОРНА ПЛАТФОРМА НА БСП

  • Проект за коалиционна рамка за участие на БСП в изборите за 44-то НС

  • Проект за нов Устав на БСП

В началото следва да отбележим, че извънредно ускореното внасяне на нов или преработен проект за Устав не дава възможност за достатъчно задълбочено изготвяне на логични мнения и съображения по всички предложения. Ето защо, днес ще се спрем само върху три принципна въпроса от политическа важност, без да навлизаме в организационни и технологични аспекти.

В Програмата на партията от 2008 г. ясно се казва, че “днешната дълбока социална диференциация, разочарованието, обезверяването и противопоставянето в съвременното общество спъват способността на народа реално да стане носител на властта, възможностите за развитие на демократична политическа култура, създават особено благоприятна почва за манипулации и популизъм.” Днес този текст звучи повече от актуално. Манипулациите и популизмът се разгърнаха с пълна сила именно покрай проведения референдум за промяна на избирателната система в България. Парламентаризмът е в тежка криза и всички отговорни политически сили следва да си дадат сметка за това. Предсрочните избори очевидно ще възпроизведат още нестабилност, хаос и неспособност за сформиране на работещо правителство.

През последните седмици от работата на 43-то Народно събрание представители на БСП справедливо остстояваха разумната теза, че е немислимо Избирателната система да се променя толкова съществено в такива кратки срокове, но допуснаха срочното прекрояване на Устава! Заявката е, че готвените промени идват като отговор на гласуването на хората на референдума, а сред основните цели – да се даде път на нови, необременени лица, да се промени стилът в политиката, да няма задкулисие и безпринципни договорки, както и БСП да прави политики и закони, обърнати към хората.

В мотивите към проекта се твърди, че „новият устав е изчистен от противоречия, които водеха до размиване на отговорности и затрудняваха ефективното й функциониране“. След внимателен прочит на проекта и сравняването му с действащия Устав (2015 г.), което е трудно, тъй като авторите са пропуснали да отбележат отпадащите текстове и да подчертаят новите, става ясно, че едва ли може да се говори за нов Устав. Става дума за добре прекроен стар и голям обем редакционни предложения за изменение, които обаче частично променят същността на партията. По същество в така предложения проект могат да се ориентират само малцина специалисти и опитни партийни кадри. Днес, ще се спрем върху 3 принципни направления в така предложения проект за промени в Устава:

  1. Делегираното представителство в партийните органи;

  2. Пряк избор на председател на партията;

  3. Мандатност за народни представители и ръководители на общинско равнище.

В проекта са предвидени само частични промени във функционирането на принципа за делегираното представителство в партийните органи. To сe предвижда при формирането на Националния съвет и деформира основния демократичен принцип за избор на всички членове на партиен орган от всички делегати. Едва ли е целесъобразно група от няколко десетки делегати да решава вместо Конгреса на партията. Един от основните аргументи срещу делегираното представителство е това, че често пъти става дума за партийни кадри, които нямат необходимия авторитет за пряк избор и които, ако бъдат подложени на пряк избор от делегатите на Конгреса, едва ли ще получат необходимата подкрепа. Тази антидемократична процедура е въведена, за да няма административна област без представител в НС, без човек, който да може да представя пред този орган специфичните регионални проблеми. В такъв случай това би трябвало да е само по един представител на област, а не квота от двама представители от всеки МИР, от които единият да е на възраст до 35 години, както ни се предлага в проекта.

Друга противоречива идея е председателят на партията да се избира пряко „с гласовете на цялата партия чрез вътрешнопартиен избор, по ред и начин определен от НС“. Вече се появиха опасения, че прекият избор на председателя на НС променя същностно характера на партията и е в разрез с дългогодишните традиции и ценности на БСП. Независимо от заявката на вносителите, че “ясното ограничение на мандат от 4 години и забраната за упражняване на правомощията за повече от два последователни мандата е сигурна гаранция срещу преобразяването на БСП в партия от лидерски тип”, подобна мярка несъмнено води до съществено намаляване на правата и пълномощията на НС поради факта, че той е избран от делегирани представители на общините, а не с преките гласове на членовете на партията. На второ място, прекият избор е предпоставка за по-сигурно формиране на авторитарен стил на ръководство на НС и на групата народни представители в парламента и принизява ролята на другите изборни органи и лица. И още, съществува риск от сериозни манипулации в резултатите и съмнения за редовността на избора, както стана и след проведеното наскоро вътрешнопартийно допитване и неяснотата около реалните проценти за евентуална коалиция с АБВ. Този въпрос бе повдигнат и на заседание на НС от член на ИБ на партията.

В проекта за Устав се предлагат два варианта за избор на председател на партията. Той ще се счита за редовен, ако в него са участвали (ПЪРВИ ВАРИАНТ – две трети от членовете на БСП; ВТОРИ ВАРИАНТ – повече от половината) от членовете на БСП. Следва да отбележим и отсъствието на механизъм за прекратяване на мандата на председателя на партията, предвидени са само три условия: по негово искане; при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца; и при смърт.

Третият аспект е принципът за мандатност и въвеждането на норма за периода на работата на отделните народни представители в Народното събрание – до 12 години. Този времеви подход се предлага като мярка за обновяване на кадровия състав на БСП и гарантиране включването на нови и по-млади хора в състава на ръководните органи на държавата. В Народното събрание действително трябва да има промяна в състава на депутатите. И е напълно естествено именно в Устава да бъдат заложени формалните изисквания за продължителност на стажа като опит и качество на законодателните инициативи, умението да се изразява и защитава социалистическа позиция при приемането на законите и решенията на парламента; личен авторитет в обществото; чисто съдебно минало и липсата на връзки с олигархически групировки и лобистки кръгове. Вместо това проектът на практика предлага отмяна на главния принцип за формиране на депутатския състав на социалистическата партия и въвежда предпоставка за влошаване качеството на парламентарната ни група. Поставянето на времеви ограничител като основен индикатор за обновление на народните представители от БСП означава едно – признание, че политиката е мръсна работа и че независимо за кого става дума три мандата в парламента гарантират моралното му дискредитиране. Въпросът далеч не се състои в това колко време депутатът е в парламента, а как работи. Идеята за ограничаване на депутатския престой е по същество изискване за смяната на едни лица с други лица, без оценка на качеството и носи риск от навлизането на нови, млади хора, които лесно биват подчинявани на чужда воля, които не познават развитието на процесите в партията, както и политическата биография на другарите си и на политическите опоненти.

Мандатността трябва да бъде въведена на всички нива, включително и за представителите на БСП в изпълнителната власт. В противен случай избирателният подход говори, че адресатът на промените са едни от най-авторитетните представители на партията с дългогодишен опит, неопетнена репутация и висок морал, които обаче по една или друга причина са неудобни.

В заключение, Обединението на левите социалисти, изразява загриженост, че кратките срокове за подготовка на промените в Устава, както и отсъствието на реален дебат по проекта и предложенията в него, са в разрез с демократичните принципи на БСП, заложени в Програмата на партията. Съществува реален риск делегатите на Конгреса доброволно да гласуват обезправяването си и да не се окаже, че докато се “борим за спечелване на предстоящите избори”, сме загубили партията.

Предложение за позиция, споделена от повечето леви социалисти:

Обединението на левите социалисти предлага Конгресът да не обсъжда проекта за промени в Устава на предстоящото си заседание на 4-5 февруари 2017 г. Делегатите да вземат решение за организиране на широка, сериозна и конкретна дискусия в партията, обобщаване на предложенията и разглеждане на проекта за нов Устав от Конгреса на следващо заседание. При положение, че това предложение не бъде възприето, “Лявото крило” на БСП смята, че промените в Устава трябва да влезнат в сила едва след края на Отчетно-изборните конференции и събрания, които се организират в момента, във връзка с предстоящите предсрочни парламентарни избори.