Становище на „Лявото крило в БСП” по проекта за предизборна платформа.

За предсрочните парламентарни избори – 2017

Всяка от двете теми за конгреса – проектът за платформа и за нов устав е достатъчно важна. Предконгресните обсъждания не са особено активни и засягат предимно промените в устава. Това разконцентрира вниманието на партията и отклонява усилията й от най-важния въпрос – какво предлага за България и какви ангажименти поема пред избирателите.

България, БСП и следващото управление са изправени пред три суперпроблема: огромното неравенство и несигурност, обществено неефективната икономика и демографската катастрофа. От тази гледна точка трябва да се оценява предизборната политика на всяка партия.

Днес правилно се говори за преодоляване на бедността, но това не е достатъчно. Този, който не атакува драстичните неравенства, които разрушават самото общество, не предлага реална алтернатива и перспектива на българските граждани.

С основание вниманието в предизборния документ е съсредоточено върху икономиката. Посочени са мерки, по-скоро инструменти на икономическата политика, отколкото нейното основно съдържание. Така посочени мерките определят документа като нещо средно между предизборна платформа и основа на управленска програма. Това вероятно се дължи на направеното вече заявление за изработване на  план за развитието на България. Част от тези мерки могат да стимулират реалната икономика, но друга част създават условия за злоупотреби и заобикаляне на задълженията към бюджета.

Авторите на документа обаче като че ли разбират подкрепата за икономическото развитие като равнозначна на подкрепа за предприемачите. Няма отговор на въпроса как въвеждането на определени икономически стимули би допринесло за осезаемо покачване на доходите на работещите. Няма настояванеи прилагане на определени подходи, които да направят така, че доходите на работещите в скоро време да съответстват на разликата в производителността на труда в България и средната за Евросъюза, тоест да се намали експлоатацията около два пъти и да се балансират интересите на труда и капитала.

Трябва да е ясно има ли връзка между приетата от Конгреса миналата година политическа платформа „За България – суверенна, солидарна, справедлива!“ и настоящия предизборен документ. На този етап първият е не само с по-широк обхват, но и по-амбициозен като политическа алтернатива и ангажименти. Налице са не само съществени празноти, но и разминавания между двата. Дори уводната част на проекта за платформа не намира достатъчно отражение в последващата част.

Странно и обезпокоително е, че в представения предизборен документ отсъства потвърждение на вече обявени политики, върху които се развиваха инициативите на БСП в приключилото Народно събрание – промяна на данъчната система поне по отношение на физическите лица, реакция срещу СЕТА, военното противопоставяне срещу Русия и отношение към икономическите санкции.

Ние много критикувахме ГЕРБ и неговите партньори за несполучливите реформи в образованието, здравеопазването, пенсионната система и други, но не се казва доколко и с какво ще  ревизираме тези реформи, освен например, че ще премахнем пръстовите отпечатъци от лечебните заведения, които съдът вече отмени. Подкрепяме да се прекрати доплащането в лечебните заведения за здравно осигурените лица, стига това да се изпълни.

Намерението да се инвестира в нови енергийни мощности, без да се  казва дали ще се развива ядрената енергетика, е неопределено и заобикаля един от ключовите приоритети на БСП.

Следователно, проектът изоставя важни ангажименти, оповестени през предишните няколко години от висшия форум на партията, които определяха парламентарната й дейност през последните две години. Без да надценяваме ролята на оповестената вече промяна в курса на БСП за спечелване на президентските избори, тя допринесе за успеха поне с това, че партията нямаше за какво да бъде атакувана от нейните членове и привърженици. Без дае обявена, се прави ревизия или поне отклонение от левия курс, който бе изработен и заявен в предишните три-четири години.

Сега се прави опит да бъдем върнати там откъдето тръгнахме преди това. През 2014 г. като междинна стъпка се опитахме да смекчим ефекта на плоския подоходен данък в полза на най-бедните хора като предложихме възстановяване на платения данък от работещите на минимална заплата. Сега се прави нещо подобно, но като първото вече е забравено, а се предлага с двойно по-висок данък да се облагат най-заможните – тези няколко хиляди души, които получават над 10 000 лева месечно. Странно е, че съставителите на документа предлагат по-високото облагане да започне не дори от 3-4 кратния размер на средната за страната заплата, а от повече от 10-кратния размер. Вярно е, че се предвижда освобождаване от част от данъказа отглеждане на дете, което е стъпка за противодействие на демографската криза. Тези коригиращи мерки изглежда трябва да прикрият нежеланието за замяна на пропорционалния с прогресивен данък.

Снет е въпросът за въвеждане на различни ставки на ДДС за определени стоки и услуги. Корпоративният данък отново е неприкосновен. Не се поставя въпросът за неговото повишаване дори само за някои сектори – банков, застрахователен и други, които формират големи печалби. Не се виждат мерки, които да ограничат практиката фирми с големи обороти и приходи – в енергетиката, горивата, търговските вериги и други да плащат символичен или никакъв корпоративен данък години наред.

Предвидено е осъвременяване на старите пенсии, но не се залага цялостно и осезаемо повишаване на пенсиите за трудов стаж. Много от тях ще продължат да са под прага на бедността.

Всичко казано показва, че основният адресат не са големите социални групи – хората на труда, работещите бедни и малкия бизнес, на които би следвало да разчита левицата, а отделни професионални групи и особено предприемачите, по същество едрият бизнес, който вероятно трябва да получи сигнал, че е време да разнообрази политическите си съдружници.

Къде остана патосът на БСП да се бори с неестествените монополи и картели, с привилегированите чужди инвеститори?! Остава ни „утехата“, че тези които ограбват българския труд и държава трябва да са предимно наши сънародници, а не чужденци.

В представения вид проектът за платформа на БСП все още не предлага отчетлива алтернатива и достатъчно ангажименти към потенциалните избиратели на социалистическата партия. В нея няма никакви точки, от които тя няма да се отстъпи, никакви „червени линии“, които да очертават границите на бъдещи коалиции. Тази платформа дава възможност след изборите да се влезе във всякакви безпринципни коалиции. Да се консумира властта, а знаем как завършва това.