КОНФЕРЕНЦИЯ ВЕЛИКО ТЪРНОВО 20 03 2016

ДОКЛАД

на Петър Начев

на конференцията „БСП – съзидание и съпротива“,

организирана от Обединението на левите социалисти

(20 март 2016 г. – Велико Търново)

 

Спокойните слова и традиционните конференции са подходящи за други времена. Нашата дискусия днес има за цел да постави важни въпроси в трудно време – както национални, така и партийни, както идейни, така и прагматични.

След няколко седмици резултатите от Конгреса на БСП – съзнаваме или не, ще определят отговорите на няколко въпроса:

Жизнена ли е партията отвъд миналото? Има ли потенциал да разгърне отново съзидателност и съпротива? БСП готова ли е да поеме всички рискове и несгоди, но да постави на върха на копието си правдата, без която съществуването ѝ не е особено важно?

След поредица от конгреси, на които тези въпроси не получиха ясен отговор, вече няма как да ги заобиколим. В тези условия влиянието на нашата партия е сведено почти до влиянието на няколкото забележими партии на статуквото. Затова предлагам да изоставим брюкселския бюрократичен език и казионната партийна лексика. Този конгрес трябва да е за нас – членовете и симпатизантите. Той трябва да избере ръководство, което да даде недвусмислена и категорична заявка за самостоятелност и решителност на действието. Така ще върнем доверието, с което да поискаме и да вземем властта. Ръководството трябва да заяви от наше име, че за разлика от предишни години ще черпим сили от корените си, от идейните основи, в които са вградени душите на хиляди, стотици хиляди достойни българи, които милееха и милеят за равенство, за справедливост, за развита и просперираща България.

Олевяването на партията среща добре организирана и финансово подплатена опозиция вътре в нея. Облагодетелстваните от прехода оказват и днес завидна съпротива да работят и да представляват масовите интереси на българските граждани, като дори разширяват своята агресия и не позволяват и на други да го правят. Те заслужават да бъдат наредени до евтините хора, които имат своя цена. Лявото крило смята, че в БСП имат място хора с различен социален статус и възгледи, че те могат да допринесат за нейното въздигане до партия с определяща роля в политиката, но само ако приемат социалистическия идеал и не залагат партията за собствените си интереси. Има хора в БСП, които не отговарят на тези критерии и отблъскват левите избиратели. Отливът на гласове е показател за недоверие и резултат от несъответствие между думи и дела, между очакванията на хората и реалната политика. В опитите си да оправдаят несъстоятелността и користта си ръководители или представители на БСП влагат енергия, за да промият представата за лявата политика и да подменят големите, неотменими и непосредствени цели с цели, които имат малозначителен обществен ефект.

БСП е първо идеи, второ – политики, и трето – експертност. Тази последователност е задължителна и нейната промяна ще ни обезличи и превърне от партия в неправителствена организация за усвояване на средства от търговия с влияние. Противопоставяме се и на опитите за разделение и конфронтация по пол и възраст. Издигането в БСП не бива да е административно или част от пиар акции. Който полага усилия, който е последователен в действията си, който докаже своята нравствена и професионална способност, трябва да получава повече отговорности и повече признание.

След този конгрес има три възможни сценария за развитието на БСП.

Единият е приблизителното запазване на сегашното състояние на партията и взаимното блокиране на противоборстващите си групи. Той ще позволи на много от политическите ни дейци да бъдат част от политическия елит по силата на инерцията и остатъчната признателност на немалобройните, но намаляващи българи, които по една или друга субективна причина често гласуват за БСП. В този случай БСП не може да запази дори сегашното си влияние. БСП може и трябва да е реална алтернатива на статуквото, но БСП не може да промени националната действителност с простички и технически мерки. Големите партии са големи, защото решават големите национални предизвикателства.

Другият е партията, със или без лява фразеология, да бъде отново овладяна от цинични прагматици и конформисти. Тогава ще служи като бушон на натрупващото се социално напрежение или патерица на статуквото. Ще остане в историята като партия на прехода и преходна партия. Тогава ще подкрепим нормативната забрана на равенството, другарството и антифашистката борба, ще продадем сърцата и паметта си и ще сме достойни за управленци и участници в коалиционни споразумения, като някои от нас дори ще придобият хотели с минерални басейни срещу износа на националните ни интереси и партийната ни идентичност. Този сценарий предвижда обединение с хората, които възприемат левите избиратели за стока в търговския оборот. Лявото крило се противопоставя на тази развръзка и заявяваме ясно, че не се продаваме и нямаме никакъв интерес да ви купуваме. Край на преговорите. Ние сме БСП!!! Вие кои сте?

Третият сценарий е сценарият на категоричното отстояване на радикална лява и национална промяна на икономическата и социалната политика. Той позволява БСП да се утвърди като партия, която осъжда и коригира системата на неравенството, противодейства на корпоративния глобализъм, осъжда двойните стандарти. Това е партия, която живее с битието на обикновените хора, която споделя проблемите им и предлага решения. Те  често са болезнени и пораждат страх от неизвестното, особено у хората, които са постигнали някакво макар и крехко материално благоденствие. Към тези хора отправяме нашето послание, спомнете си как живееха вашите родители, спомнете си детството си, погледнете себе си и децата си и си представете как ще живеят те, какви хора ще са, с какви хора ще са обкръжени. Промяната не е нещо, което може, а което трябва да стане и трябва да започне заедно с вас. Трябва да преизградим социалната база на партията, като се разграничим от статуквото, включително и партийното, и представим ясна и разбираема платформа за икономическата и социална алтернатива, за обществения морал и ролята на гражданите в управлението, в политическите процеси и в усвояването на националното богатство.

Обръщам се към всички вас и специално към делегатите с призив да бъдете активни по време на конференциите и конгреса. Не вярвайте на гръмки слова, когато са произнесени от гърмящи змии. Изисквайте от номинираните за делегати предварително да поемат ангажимент пред вас, техните другари, за поведението и позициите, които ще отстояват на конгреса. Тези номинации не трябва да са механични, защото така няма да доведат до оздравителните процеси в партията. Мнението на лявото крило е, че са необходими хора, които последователно са изградили доверие към себе си, хора с енергия за съпротива и съзидание, хора, които разбират, че критичната ситуация, в която се намираме, изисква отговорно поведение, прозрачност и решимост.

Нашата подкрепа към ръководството не е безрезервна. Ние разбираме ограниченията и пречките, но БСП не може да чака някакво форсмажорно обстоятелство, което да я спаси. Още на конгреса трябва да се освободим от бремето, което ни тежи, и да приемем предизвикателствата на съвремието. И веднага да се насочим към подготовка за президентските избори. Политическата промяна ще настъпи в близките няколко години, като единственият въпрос е дали промяната ще е в полза на повече самостоятелна и национална политика, или напротив. БСП трябва да действа изпреварващо и да се отдели от сегашния сив и еднообразен политически пейзаж. Това означава отчетливо открояване в морално-волеви план, повече инициативност и никакви компромиси в името на лични или финансови изгоди.

Обществото ни е капиталистическо и не трябва да се притесняваме да го наричаме такова. Две са основните разлики с някогашното капиталистическо общество:

Първата е, че сега капиталът не просто няма човешко лице, той е напълно анонимен. Собствеността е прикрита зад фасадата на сложен финансов и правен инженеринг.

Другата е, че този път повечето български предприемачи не са част от капиталистическото елитарно съсловие. Те са обречени да оставят на децата си материално спокойствие, но не и цел, име или собствено житейско поприще.

А приликата е в това, че българските граждани и тогава, и сега са завързани с три синджира нищета.

През тези 20 години България загуби традиционни пазари, индустрия, високото си ниво на образованост и грамотност, културата и идентичността си, социалния модел, нравствеността и морала си и се превърна в изоставено от 2 млн. български бежанци гето и дори в посмешище за бездомните сирийски бежанци. България ще е различна, ако повери съдбата си на хора, които съчетават културата на ума и културата на сърцето.

Лявото крило на БСП предлага национален приоритет на Българската социалистическа партия в следващите няколко години да бъде увеличението на дела на държавното участие в икономиката от сегашните около 10% до равнище от 20–25% от БНП. Този процент е дори под средния за най-развитите икономически и социално страни в ЕС и в света. А сега сме страната с най-малко държавно участие в икономиката в целия ЕС. В Австрия държавните предприятия формират 27% от БНП, в Дания 37%, във Франция 33% от БНП.

Ако искаме да имаме държава, сигурност и просперитет, тази промяна е от първостепенно значение. Това е европейският икономически модел, към който трябва да се стремим. Този процентен индикатор би позволил на граж­да­ните да различат държавниците от политиците на прехода и същевременно ще подобри нивото на демокрацията и политиката, като раздели политическите субекти най-малкото на леви и десни.

Конкуренцията на видовете собственост – държавна и частна, вътрешното потребление, реиндустриализацията и проектното планиране, пре­структу­рира­не­то на независимите регулатори са въпросите на голямата и обърната към хората лява национална политика.

Ако българската държава днес беше икономически инициативна на пазара на горивата и управляваше 10% от пазарния дял на търговията на дребно, цената на бензина и на дизела щеше да е пазарна още преди година, защото държавното предприятие е прозрачно предприятие и естествен генератор на конкурентна и лоялна бизнес среда. Тогава българските граждани и българският бизнес щяха да са потребявали повече и по-дълго време. Примерът е адекватен и по отношение на финансовия сектор, на търговията с храни, козметиката, лекарствата и т.н. Сегашната нормативна уредба на конкуренцията се изражда в естествен закрилник на натрупалите каптитал и ограничава можещите.

Ще завърша с един куплет от популярна младежка песен, която показва, че БСП има своето място и трябва бързо да го намери сред младите българи и често непредставени социалисти. „Няма да ме видиш долу, не мога да живея без мечти, аз искам да летя високо, ела с мен и полети.”

За всеки, който има очи да види, за всеки, който има уши да чуе, и за всеки, който има сърце  – БСП е тук, за да гради завод, завод за живота.

 

Подпис: Левите социалисти в БСП

 

***

Позволете ми, в рамките на няколко секунди, да отправя едно още по-лично обръщение към вас.

Аз съм от поколението, коeто няма удоволствието да помни и да познава предишната България, освен, разбира се, от разказите на своите близки. Аз съм от поколението, което в ранните си години, върху раменете на бащите и майките си, беше част от онова няколкостотинхилядно шествие на БСП в началото на демокрацията, в центъра на София. Аз съм от поколението, което трябваше да дава отговори на връстниците си във връзка с прегрешения в миналото.

Но отказвам да бъда част от поколението, което ще отговаря за грешките на настоящето. Отказвам да ми бъдат приписвани престъпни номинации, олигархични зависимости. И най-много отказвам да ми бъде приписвана подмяната на обществения проект на народа с бизнес проект. Тези, които носят това клеймо, те са тези, които трябва да отговарят пред нас.

Затова ви моля:

Нека нашата вяра бъде нашата кауза! Нека заедно да превърнем зала 1 на НДК, в деня на конгреса, във врящ казан за онези, които отричат и принизяват честните, почтените и достойните социалисти. За онези, които нямат очи за бъдещето и ще останат безвъзвратно в настоящето.

Призовавам ви, нека на този конгрес да проектираме нашето бъдеще и да докажем, че сме негови съвременници! А ако отнемат нашата вяра – вече не сме имали очи да я погледнем, не сме имали ръце да я прегърнем и не сме имали нозе да я изпратим.

Не я даваме!!!

 

 

 

 

И З К А З В А Н Е

на Янаки Стоилов

на конференцията „БСП – съзидание и съпротива“,

организирана от Обединението на левите социалисти

(20 март 2016 г. – Велико Търново)

 

В началото ще се опитам да отговоря на поставени в дискусията въпроси: в какво се изразява днес различието между лявото и дясното, дали то е актуално и може ли да се говори за ляво и дясно в БСП?

snimka vtarnovo

Ако търсим „геометричен“ отговор на този въпрос, както някои споменаха, означава да се объркаме. Защото хората и през ХІХ век не са се разделяли, просто за да седнат едните отляво, а другите – отдясно, а са сядали на различни места, защото са открили различия помежду си. Има коренни и трайни различия между лявото и дясното. Днес едно от най-важните от тях е как се отнасят те към проблема за неравенството. Ако не сме забелязали, че днешният свят, светът, в който живеем, е  свeтът с най-голямо неравенство от цялата история на човечеството, няма да разберем нашите задачи. Това е статистически доказано, аз няма да се позовавам на авторитетните източници. Имало е много по-голяма бедност, отколкото днес. Но толкова голямо неравенство между хората, между този 1 процент, който владее половината от световното богатство, и останалите 99%, никога не е имало. Затова тук да се задават въпроси – какво е значението на лявото и дясното в ХХІ век, означава да не се разбира този основен факт.

Другият въпрос е – след като БСП е лява партия, защо се говори вътре в нея за нещо ляво? Вие смятате ли, че номинализмът, т.е. назоваването на нещата с определени имена, автоматично им придава това значение, с което ги наричаме. Нима БСП дълги години под формата на социаллиберализъм не беше част от мълчалив „полуконсенсус“ в рамките на неолибералния модел?! Надявам се, че основната, огромната част от партията е забелязала това. Мисля, че го забеляза и ръководството през последните години. Първо, като започна да говори за него, а надявам се сега, в последните една-две години, и като започна да действа с оглед на това, което се изрича. Това са основните ориентири. Ако цялата партия БСП е достатъчно лява и национална, то тогава тържествено и с радост можем да обявим, че вече няма нужда част от членовете на БСП да се определят като леви социалисти, за разлика от други, които не са или използват думата социалист само за да кажат, че те са членове на една от многото партии и да ги различават по наименованието, а не по същността.

Това са днес част от важните въпроси, но те пак ще бъдат подменени.

Като излезем след малко от тази зала, аз съм почти сигурен, че журналистите, които присъстват тук – в интерхотел „Велико Търново“, защото днес тук има още една конференция, която също е по важна тема – за ролята на президента и на националната сигурност, вероятно няма да се интересуват от това, което говорим, а ще ни попитат: „Вие съгласни ли сте да се обедините за обща кандидатура за предстоящите президентски избори?“. До това ще бъдат сведени всички въпроси. Не че е лошо да се търси обединение на левите избиратели в предстоящите избори, а защото преди това трябва да се зададат други въпроси.

Дали общите ни действия са за лява национална политика, която да бъде  искрено и убедително изразена? Или БСП да приеме кандидат от собствените си среди, или извън нея, който е най-удобен за АБВ като първо условие за такива общи действия. Или, ако това не ни харесва, да намерим равно отдалечен от левите партии човек, когото да подкрепим. След това да кажем: постигнахме добър резултат, но нямаше как да променим ситуацията, в която други консумират властта. Ето това са видимостите, които ние трябва да отхвърлим, и да насочим хората към решаване на истинските проблеми.

А как да ги отхвърлим? Ето ние поставяме важните дилеми и пред България, и пред БСП. Аз бих казал – имаме два избора, три пътя няма! И то във време, когато дълго ни се внушаваше, че трябва да сме част от левия център, от т.нар. трети път, от социаллибералния модел и т.н. Този път дори в богатите страни вече е почти извървян. Той имаше известни резултати за страни като Германия, Великобритания и никога не е бил приложим в България, защото това са страните, които извличат големите ползи и от европейската интеграция. Днес е време да кажем, че трети път няма и вътре в БСП, и ще поясня за какво става дума.

Първопо отношение на националния избор. От нас се изисква като социалисти да предупредим хората и да подготвим страната за следващия преход. Ако някой още се пита дали преходът е свършил, трябва да му обясним, че преходът вече свърши и светът отива към нов преход. Въпросът е какъв ще бъде светът и каква ще бъде ролята на България в него. Народът трябва да реши, но ние да му кажем – или справедливо, проспериращо и хуманно общество с демократично управление, или олигархично господство, налагано чрез авторитарен, дори чрез насилствен режим. Някъде преди десетина години, аз си спомням, на един от нашите конгреси издигнах лозунга „Долу олигархията, свобода за народа!“. БСП не поде този лозунг. След това излязоха разни протестъри и реформатори, които да се упражняват в борбата с олигархията, но през този период тя си се развиваше.

Ние трябва да отделим успехите, които сме постигали с наше участие в различни управления, които се изразяват в различни подобрения, в опити за коригиране на политиката, но също така да си даваме сметка, че движещите механизми и основните властови фактори в този период не се промениха. Така БСП ще намери отговора на въпроса – защо излизаме от всяко управление, в което участваме, с тежки поражения? Не защото не сме постигнали определени положителни икономически и социални резултати, а затова, че не сме се опитали да променим модела на управление. Ако сега някой ни кара отново бързичко да влезем във властта, то е пак да участваме в такова управление. Та нима ние не можехме, преди малко повече от година, да влезем във властта. Имахме възможност, но не го направихме, защото си давахме сметка до какво ще доведе това. Защото преди партията да е силна и преди да е разбрала за какво й е необходима властта, тя ще понесе следващото още по-тежко поражение от това, че нейни представители ще участват във властта.

Второ каква е партийната дилема. Тя също е съдбовна. БСП отново е притисната или да бъде истинска социалистическа партия, партия на бъдещето, или да остане в миналото. Възстановяването на доверието налага да скъсаме с разминаването между идеи и политика, между заявена и реална политика, между изискванията на политическия морал и поведението ни. Преминава през скъсване с всякакъв род зависимости.

Искам да завърша с главното. Ние можем да говорим за това каква да бъде нашата икономическа политика, социална политика, нашето здравеопазване и образование. Все важни теми. Ние трябва да покажем на хората, че това, което искаме, ще го направим. Но ако ние не направим конгрес, който да реши проблемите на партията, то почти нищо от тези въпроси няма да бъде решено. Затова различните съждения сами по себе си са важни, но най-важно днес е хората, които ще отидат на конгреса, да знаят защо са там и да направят своя избор. Той може да бъде различен. Но те трябва да знаят, че правят избор. Те не бива да са част от инерцията, а част от съдбата на партията. Тя ще бъде такава, каквато я направим.

Единият избор е:

  • да запазим връзката с корените си, за да вървим напред;
  • да отстоим и развиваме курса към лява национална политика;
  • да изберем хора, които няма да ни подведат и които могат да поведат недоволните българи;
  • да използваме държавата за модернизация на икономиката, за регулиране на пазара и за намаляване на социалната поляризация.

Конкретните решения са работещи, когато са израз на идеи и политика. Да критикуваме сегашното управление, но да се стремим да променим социално-икономическия модел, а не само да правим почти същото, но по-добре. Първо да възстановим доверието, а после да искаме властта, за да можем да решим проблемите. Това е моят избор. Мисля, че това е и вашият избор, на хората, които са тук.

snimka vagenshtain

Но има и друг избор. Той не бива да бъде пренебрегван като възможност. Надявам се, че не е много вероятен, но е възможен. Това е да загърбим идеите, да ги сведем до рекламно клише, което опакова циничния прагматизъм. Да останем в плен на корпоративни, лични и външни зависимости. Да фризираме и коригираме досегашната неолиберална политика, независимо как ще я наричаме. Да допуснем хора, които приватизираха изграденото по време на социализма, сега да приватизират партията. Те вече се чувстват достатъчно силни и не се притесняват да предявят тези претенции. Хора, които разпиляваха доверието към БСП в своя изгода, сега ни оценяват и поучават. Въпросът е дали ще им бъде позволено. После ще дадат партията на концесия, просто за да бъдат на власт. От нас зависи дали ще го допуснем.

Не бива да подминаваме снизходително тези, които ни упрекват, че още сме в миналото, че не сме излезли от лозето на Никола Габровски. Искам да им припомня тук, от Търново, че аз съм израснал до това лозе и съм копал истинско лозе. В нашата партия има място за хора с всякакъв социален статус. Но трябва да я представляват личности, които поне се доближават до Благоев, до Георги Кирков, до Габровски. Защото освен политически начетен, Габровски е бил заможен, но е представлявал в парламента и в живота бедните и отрудените хора, а не богатите. А при нас богатите искат да представляват богатите и всички други да работят в тяхна полза. Това не искат да приемат тези, за които експлоатацията е само историческа, но не и съвременна категория.

Политиката е разговор за настоящето и за бъдещето. Но в този разговор миналото на действащите политици може да ни каже много повече какво да очакваме от тях, отколкото днешните им обещания и намерения. Защото измежду кандидатите да ръководят БСП почти няма нови и такива, които да не са заемали ръководни позиции. Всички са почти в равностойно положение. Така че никой не може да се оправдава, че не знае за какво е изборът и какви ще бъдат последиците от този избор.

Пълен аудио запис на конференцията може да изтеглите от ТУК