Лявото в парламента

ИЗКАЗВАНЕ НА ЯНАКИ СТОИЛОВ ОТ ТРИБУНАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПРИ ОБСЪЖДАНЕ НА ДЕКЛАРАЦИЯ ПО ПОВОД 70-ГОДИШНИНАТА ОТ КАПИТУЛАЦИЯТА НА НАЦИСТКА ГЕРМАНИЯ ВЪВ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА И ДЕНЯ НА ЕВРОПА.

yanakistoilovparlamentГоспожо Председател, госпожо Вицепремиер, госпожи и господа народни представители! Добре е, че днес българското Народно събрание обсъжда темата за победата над фашизма и края на Втората световна война. Добре е, че прави опит да приеме декларация, но трябва още в началото със съжаление да констатирам, че предлаганият от Комисията по външна политика текст принизява ролята на България в тази война, не представя цялостно и обективно историческите събития и по този начин в голяма степен обезличава днешното политическо значение на такъв акт.
Въпросите не са само исторически. Можем да се запитаме: има ли днес фашизъм? И отговорът може да се раздели на няколко части: кога – днес – и кой? Тук се включват тези, които организират и участват в пронацистки или профашистки прояви на различни места в Европа; тези, които някъде на Изток в Европа готвят списъци на противниците на сегашната власт и призовават те да бъдат преследвани. Къде става всичко това? Можем да го видим в големи западноевропейски страни. Можем да го видим в Източна Европа. Достатъчно е да посоча един от най-красноречивите примери: в Профсъюзния дом в Одеса, където бягащи, задушаващи се хора бяха доубивани.
Всичко това са съвременните лица на онова, което Европа преживя преди 70 години. България започна войната на едната страна и я завърши на другата. Това е повод за по-сериозни поуки – за сервилността и ентусиазма, с които много от управляващите в България през ХХ век са приемали едни позиции, а самите те или тези, които е трябвало да ги сменят и да ги накажат, са ги обръщали на 180 градуса.
Днес има достатъчно поводи да се запитаме: дали този политически манталитет с нещо е надживян? България, въпреки участието си в заключителната фаза на Втората световна война на страната на така наречените „съюзени народи”, не беше призната за съвоюваща страна, именно защото тя се включи в Тристранния пакт, защото обяви наглед символична война, която доведе до хиляди избити от бомбардировките в София и няколко други града на България. Защото Гражданската война в България, започнала от 1923 г., продължи със следващото поколение, което израсна в нея и в което разделението никак не беше по-малко. Защото наистина тази война и за България стана Отечествена. Защото още в прокламацията, в която се призовава за започване на антифашистка съпротива, тази организация в своята програма определя какви са задачите и националното значение на съпротивата.
България, вследствие на антифашистката съпротива и на Българската армия, която се биеше на територията на Югославия, на Унгария, успя да направи така, че да не изживеем поредната национална катастрофа – от територията на България не беше отнето нищо. Това трябва да е също поука, и затова много от хората, които отиваха на фронта, заминаваха под лозунга: „Пътят към Родината минава през Берлин!”.
Аз питам: защо не подкрепяте предложенията, които направихме? И ще ги повторя още веднъж:
„Народното събрание, като зачита ролята на антифашистката съпротива в България” – в т. 2: „изразява признателност към българските воини, към българските и европейски граждани, участвали във Втората световна война срещу фашизма.”
И накрая: „Народното събрание се обявява за опазването и срещу оскверняването на антифашистки и военни паметници.”
Има ли нещо спорно в тези събития, или в България някои ще твърдят, че имало антифашистка съпротива, но не е имало фашизъм? Интересно тези хора срещу какво са се борили – и за легалната, и за нелегалната опозиция, и за тези, които са се противопоставяли на управлението с някакви допустими от тогавашната власт форми, и тези, които са го правили по-категорично и решително, поемайки много по-големи рискове за своя живот дори?! Затова ние държим тези предложения да бъдат включени в текста за декларация. Без тяхното одобрение от Народното събрание, ние самите бихме станали съучастници в осакатяването на българската история, в принизяването на българското участие.
Но аз ще се опитам да отговоря и на въпроса: кой и защо не подкрепя тези предложения? Те вероятно няма да бъдат подкрепени от наследници на профашистки организации – тези, които гласно или негласно се смятат, че по някакъв начин са продължители на делото на партии и организации, които именно днес Европа и България заради тези техни прояви осъжда.
Те може би няма да бъдат приети, защото не искате да признаете, че Българската социалистическа партия е партията на антифашистката съпротива – тази, която е приемник на този период от българската история.

Може би не искате да ги подкрепите, защото много от хората отиваха на фронта не само заради това, че те като дълг носят защитата на Отечеството и като хора от Българската армия са длъжни и са убедени, че трябва да се бият винаги на страната на своята Родина. Но имаше и друга голяма част, които отидоха като доброволци или мобилизирани и които в техните лични дневници – не говорим за някакви други съмнителни исторически свидетелства, пишат, че след като ние победим фашизма, ще изградим социалистическия ред в България.
Сигурно това е другата причина, която Ви смущава, защото Вие не можете да превъзмогнете днешното разделение между тогавашните съюзници във войната. Това че те се разделиха много бързо с пускането на желязната завеса в Европа, не означава да се отрече ролята на съюзените народи, които по-рано или по-късно се включиха в тази война и имат своя принос за победата над фашизма.
Може би много от Вас правят реверанс към позицията на българския президент. Не искам да я квалифицирам, защото нищо достойно за нея не може да се каже.
В тази съпротива участваха хора от всички етноси и тя не може да бъде изчерпана само със спасяването на еврейската общност в България, а това спасяване беше възможно не само заради усилията на български политици и парламентаристи – наши предшественици – впрочем някои от тях преди това са гласували Закона за защита на нацията, и това за тях е своеобразна политическа реабилитация, но това стана възможно благодарение на толерантността на целия български народ, на тази съпротива, на българската църква, на много движения, които по своему бяха обединени в този процес.
Защо Вие се свените? Тук има една група, която, мисля, че трябва да изрази своята съпричастност към делото на тези български турци-антифашисти, които редом със своите събратя участваха в този процес, или Вие вече сте наследници на нещо съвсем друго?!
Защо дори бивши комунисти може би ще се посвенят да признаят тези исторически дадености? А няма да се изненадам, че дори може би има и хора на закъснели активни борци против фашизма, които вероятно трябва да се отдалечат максимално от своите предишни биографии. Нека да се превъзмогнат всички тези комплекси, защото когато истината е на преден план, когато човешкото достойнство и политическата точност са критерии, ние няма да сбъркаме и няма да се отделим от нашия народ.
Бих искал също да разбера каква е позицията на българското правителство. Дали въобще българското правителство има някакво отношение към тези неща, дали то ще подпомогне парламента във формирането на солидна национална позиция? Това все още е възможно. Затова моят призив към Вас е да бъдем достойни наследници на тези, които спряха фашизма, които възстановиха националното достойнство и които днес трябва да видят продължители на тези усилия.
Може да прозвучи патетично, и се извинявам за това, че няма да трансформирам на нашия официален език част от това, което се превърна в химн на тази война:
„Пусть ярость благородная
Вскипает, как волна!
Идëт война народная,
Священная война!”

Тази война беше спечелена не само заради големите пълководци и силните военни подразделения, тя беше спечелена, защото за много от европейските народи беше народна война.

 

ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ. 
Ще обоснова предложението, което сме направили с мои колеги и което Парламентарната група на БСП лява България ще подкрепи.
Но нека да видим как се стигна до въпроса, пред който сме изправени. След развихрилата се приватизация на предшествениците на днешния Реформаторски блок, след управлението на НДСВ и ДПС, които съвкупно оглозгаха до голяма степен българската индустрия чрез сключените приватизационни сделки, в много от тези договори бяха предвидени определени санкции за неизпълнение, но прилагането на тези санкции не беше гарантирано по никакъв начин. Нека ако някой може да опровергае едно изречение от това, което ще кажа по-нататък, да направи реплика, за да може тази дискусия да се задълбочи. По 2000 приватизационни сделки в последните години не са открити никакви документи. По около други 7000 сделки такива документи има. В резултат на неизпълнението на поети обещания, защото много от тези договори са с ниски цени, защото в тях е предвидено било то купувачът да покрива натрупани задължения, да запазва работни места и други, невинаги пряко финансово измерими задължения, българската икономика е загубила около 150 хиляди работни места. Едва през 2006 г. – и това искам да го отбележа, с усилията на мои колеги успяхме да направим предложение, с което да бъдат въведени тези законни ипотеки. Това стана по време на управлението на така наречената „Тройна коалиция”.
Аз се гордея с тази инициатива, защото в резултат на нея от тези текстове, които сега трябва да бъдат отменени, българската държава е събрала около 500 млн. лв. Нека някой народен представител да каже с какво е допринесъл за финансите на българската държава. Става дума за стотици милиони левове. В резултат на сега отменения текст по груби сметки няма да бъдат събрани около 150 млн. лв. Допускам, че някои от тях са и несъбираеми, въпреки съществуващите ипотеки. Тоест, тази сума може да е по-малка от номиналната. Но с лековата отмяна на този текст днес българският парламент ще направи точно това. И дори там, където бяха положени усилия за консолидиране на някакво национално мнозинство, то се пропуква много лесно било под натиска на корпоративни интереси, било под аргументи, идващи от Европейската комисия или от някъде другаде.
Няма да навлизам в прекалена казуистика, но изглежда някой се опитва да ни убеди, че може да има пазарна икономика, в която едната страна не изпълнява задълженията си. Това опорочава самия смисъл, защото по същество е вид държавна помощ. Отпадането на тези обезпечения казва, че този, който не ги изпълнява, ще бъде подпомогнат от държавата. Нали същият Европейски съюз е против държавната помощ? Има ли кой от българските власти да обясни тези факти? Това ли е прозрачната икономика? Знам, че юридически има възможности да се атакува тази разпоредба, защото ипотеките са налагани не при сключване на договорите, което е било пълното право на държавата или на нейните органи, но тези органи в много случаи продължават да представляват интересите на частни лица, а не на българското общество. Това е част от дискусията каква да бъде ролята на прокуратурата по отношение на някои гражданскоправни сделки.
Ако не е имало държава в определен период през последните години, значи ли да се откажем от такава и за в бъдеще?

Решението, което се предлага, е добрият изход. Защото там акцентът е поставен не върху имуществото на приватизираното дружество, а на акциите и дяловете на купувача – за да няма тази игра каква е разликата между купувач и дружеството, което той е купил. Така че ако искате национално решение, то е дадено, но не е подкрепено. Аз ще го подкрепя и мисля, че това е изходът от ситуацията.

Ако този параграф нямаше значение, защо има процедура пред Европейската комисия? Защо българските съдилища и дори Върховният съд, та сега чак и Конституционният съд ще се занимавас този казус, ако съдържанието на параграфа остане същото?! Изглежда има някои хора, чиито интереси трябва да бъдат защитени, но в това ще бъдете вкарани, уважаеми госпожи и господа, всички Вие, които ще подкрепите този текст. За мен това е показателно, че текстът не е изгубил своето значение. Казах вече за тези десетки милиони, които реално България ще загуби.

Благодаря.

Предложение от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители:
„1. Параграф 1, който се отнася до §8 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, ( обн., ДВ бр. 72 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 65 от 2008 г. и бр. 18 от 2010 г.) придобива вида:
„§8. (1) За приватизационни договори, по които има неизпълнени в срок задължения от страна на купувач, притежаващ повече от 50 на сто от капитала на приватизираното дружество, Изпълнителният съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, съответно органите по чл. 4, ал. 4, предприемат действия за учредяване на законна ипотека или налагане на обезпечителни мерки по чл. 397 от Гражданския процесуален кодекс върху имуществото на приватизираното дружество и върху имуществото на купувача. Когато купувач притежава по-малко от 50 на сто от капитала на приватизираното дружество, действията по предходното изречение се предприемат само по отношение на имуществото на купувача.
(2) Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, съответно органите по чл. 4, ал. 4 отправят искане до съответния компетентен съд за допускане на обезпечение на бъдещ иск или на предявен иск чрез налагане на обезпечителни мерки по чл. 397 от Гражданския процесуален кодекс върху имуществото на приватизираното дружество в случаите на ал. 1.
(3) Законните ипотеки и наложени обезпечителни мерки върху имущество на приватизирани дружества за неизпълнение на задължения на купувач по приватизационни договори, притежаващ по-малко от 50 на сто от капитала на приватизираното дружество се заличават от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, съответно органите по чл. 4, ал. 4 по искане от страна на заинтересованите лица.”
2. Създава се нов §2 със следното съдържание:
„§2. В §11д, ал. 1 от Допълнителните разпоредби да отпаднат думите „могат да”.”

Въпрос от Янаки Стоилов за „Химко“ АД – Враца

yanakistoilovparВъпросът, който поставям, има много голямо конкретно, но и принципно значение. За да бъде разговорът ни максимално полезен и сериозен, искам да започна с това, че, съжалявам, че предишното правителство не реши въпроса, който сега поставям, въпреки публично поетите ангажименти, включително от министъра на икономиката. Дали за това единствено не стигна времето, или имаше други причини, това вече е въпрос на друга дискусия.
Знаете, че наскоро приключи вторият търг за продажбата на дружеството в несъстоятелност. Може би е добре, че той завърши без резултат. Сега отиваме към заключителната фаза на тази процедура. Най-големите кредитори, респективно взискатели на „Химко” в различните му превъплъщения през годините, са държавните дружества „Булгаргаз” и НЕК, включително има и данъчни задължения. С известно огрубяване, държавата държи около 90% от това, което има да се получава при продажбата на дружеството. Въпреки намаляването им, в момента тези вземания, са около 80 млн. лв., тоест предостатъчно, за да отговорят на тръжната цена, която се предлагаше от малко над 20 млн. лв. Това дава възможност държавата да предотврати поредното унищожаване на останали български предприятия за скрап или пък да бъдат взети от хора, които ще развиват някаква частична дейност, но тя няма да създаде нито заетост, нито икономическо развитие.
Въпросът ми е: обсъждате ли възможността чрез средствата, които държавните дружества имат да получават, да се придобият активите на дружеството в несъстоятелност?

С влагане на неголеми допълнителни средства две от инсталациите могат отново да заработят. След това вече стоят въпросите за цената на природния газ, за организацията, но това са последващи въпроси.
Въпросът ми е: ще обсъдите ли възможността да се предложи схема чрез която държавата да придобие тези остатъчни активи и да потърси отново частично развитие на производството в това предприятие?

Знам, че „Химко” е доведено до това състояние заради отделянето на ТЕЦ-а, има проблеми с жп гарата, тоест това е бил един цял комплекс, който може да функционира икономически.
Това е последната възможност!
Аз съм говорил с гражданите от Враца в миналия мандат. Нямаше друг въпрос, към който те да проявяват такава чувствителност и такава, макар и колеблива, надежда. В България, ако ние не тръгнем да правим реиндустриализация, под което разбирам две неща – и възможности за създаване на нови производства, но и използване на някои все още съществуващи производствени мощности.
Има инсталации, в които се съдържат много ценни елементи и материали. Това е последното поколение химици, които са участвали в изграждането на завода, могат да помогнат, ако държавата придобие това дружество. Тя може самостоятелно или с търсене на друг инвеститор да формира ново дружество. Затова беше направена и тази Енергийна инвестиционна компания. Мисля, че тя не е разформирована и може да се яви, но трябва да направите модел за действие, защото има някои въпроси, които не са уредени изцяло и в Търговския закон – как ще станат уточненията със синдика, какви групи ще трябва да преговарят.
Ако в Министерствата на икономиката и на енергетиката все още има хора, разбиращи от икономика, а не само чиновници, въпросът е решим.
Аз съм готов да съдействам. Нямам никакви икономически интереси, за да бъде ясно тук, че въпросът наистина е принципен, национален и засяга развитието на българската икономика и живота на хората.

Този случай засяга хората от Враца и региона, но това може да стане модел, който да се прилага и на различни места по отношение на други предприятия в подобно състояние.

 

Въпрос от народния представител Янаки Стоилов относно действия на министъра на енергетиката при провеждане на следващ търг за публична продан на „Химко” АД – Враца – дружество в несъстоятелност.

Политически позиции На Янаки Стоилов в 42-то НС

При избора на правителството (29.05.2013 г.)

„Парламентарната група на Коалиция за България и аз ще гласуваме „за“, за да има правителство. Ясно е, че само с мандата на Българската социалистическа партия, на Коалиция за България, в този парламент може да бъде излъчено правителство. Смятам, че аргументите всеки ги знае. ПГ и аз ще подкрепим така предлагания състав на кабинета, защото той предвижда спешни стабилизационни мерки за гражданите, бизнеса и държавата, защото програмните намерения съдържат редица елементи от предизборните ангажименти на БСП за нови работни места, за реиндустриализация на България, за икономически активна държава, която регулира и инвестира, за ролята на държавата в структуроопределящи отрасли като енергетика и земеделие и в същото време – за освобождаване на стопанската инициатива, за подкрепа на отглеждането на деца и за възрастните хора, за поставяне на естествените монополи под ефективен контрол и за премахването на картелите.
Няколко групи задачи стоят пред правителството: установяване върховенство на закона, икономическо възстановяване и социална перспектива. Но преди това то трябва да гарантира социална поносимост за всички хора и семейства да могат да си платят храната, тока и лекарствата.

Очакваме за кратко всички „калинки” да отлетят от администрацията, което не означава да бъдат заменени с червени или с други „калинки”. Лично аз очаквам отговор от кандидата за министър-председател по няколко важни елемента от политиката, които не са застъпени или достатъчно развити: Ще даде ли възможност данъчната политика от началото на 2014 г. да бъдат облекчени по отношение на облагането най-ниските доходи на българските граждани? Ще се подготви и ще се въведе ли от 2015 г. семейното подоходно облагане, което трябва да увеличи разполагаемите доходи в семействата, в които има безработни и се отглеждат деца? Ще се предвидят ли мерки за развитие на по-изостаналите райони, най-вече на Северозападния, на Северния централен и други депресивни области в страната? Ще се съчетаят ли образователните със социалните функции на училището? Тези липси тълкувам като продължение на част от досегашната консервативна политика и известно отдалечаване от избирателите на БСП. Затова настоявам те да се запълнят в програмата на правителството, която предстои да бъде разработена, и в плана за неговото действие.“

„По отношение на персоналния състав трябва да отбележим, че в предлагания кабинет има професионално проявени и партийно ангажирани лица, има експерти и такива, които трябва да се доказват като експерти в областите, за които отговарят, има хора с обществена кариера извън БСП и ДПС и дори работили против БСП. С две думи – политически мигриращи и мимикриращи лица, но всички те сега очакват подкрепата на БСП. Ясно е, че правителството не е строго партийно, а експертно-политическо. Но също толкова ясно е, че отговорността за него отново ще падне главно върху БСП. Затова е много важна ролята на ПГ на Коалиция за България. Ние ще даваме принципна подкрепа за правителството, но в нито един момент не бива да забравяме, че ние сме тук по волята на около 950 хил. български избиратели. И тази воля за нас ще има върховно значение. Нека това да се знае и от моите колеги, и от хората, на които ние сега предоставяме подкрепа. Сложното парламентарно съотношение като че ли налага провеждането на сдържана, на умерена политика. В същото време в обществото поради остротата на проблемите има масови радикални нагласи. Вярно е, че изборните резултати не дадоха достатъчен мандат за радикалната промяна, която обявихме. Необоснованите компромиси с предизборни ангажиментине могат да бъдат наше оправдание в бъдещата дейност. Трябва да е ясно, че радикалният ляв реформизъм е този, който може да изведе България и Европа от кризата, да намали рязко безработицата и бедността, да върне доверието в левицата тук и в цяла Европа. Правителството няма да има 100 дни толеранс, той няма да му бъде даден от обществото, не от нас. То не може да действа на принципа колкото може, докато може, защото така няма да може да отговори на очакванията на хората отвън. Така че вие ще имате подкрепа за решителни действия, които отговарят на интересите на мнозинството от българските граждани. Парламентът трябва да направи цялостна, етапна оценка на дейността на правителството през пролетта, от която да зависи продължаването на неговата дейност, решаването на задачите и възлагането на нови.
Аз съм сред дългогодишните политици и депутати, които трябва да печелим подкрепа за идеите и авторитета на БСП, да връщаме доверието към партията след разочарованията от нейните управления. Припомням този горчив урок пред вас и се обръщам към бъдещите министри: Оставете личните сметки на заден план. Не обслужвайте корпоративни интереси. Не се осланяйте само на подкрепата на партийните елити. Бъдете държавници. Вие можете да си отидете по волята на парламента или по волята на българските граждани. Но ние, социалистите, оставаме тук. Оставаме пред съда на лява, трудова и народна България. Запомнете това. Днес в лицето на народните представители, които ще ви подкрепят, получавате кредит от парламента. Падежът на неговите вноски е на всеки месец. Сметката се заверява пред българските граждани. Искрено ви пожелавам успех в трудното и отговорно начинание.“

 

При избора на Цветан Гунев за подуправител на БНБ (12 юни 2013 г.)От гледна точка на използването на всички възможности на парламентаризма за обстойни разисквания по темата ние пропускаме някои важни етапи. Този въпрос не е поставян в Комисията по бюджет и финанси на парламента заради придържането към срока за встъпване в длъжност на новия подуправител.

Там мисля, че би било редно да се проведат обстойни дискусии, защото България има две ключови системи, които се наричат независими. Едната е съдебната система.

Втората независима система е Българската народна банка, защото тя трябва да провежда определена линия, да изпълнява функции, които не са конюнктурно зависими от действията на правителството и на други държавни органи. Точно заради това изборът на управителя и подуправителя е възложен на Народното събрание, тъй като те трябва да гарантират тази висока степен на независимост и тази висока взискателност към дейността на тези институции.  Българското Народно събрание като че ли още не разбира ролята на Централната банка.

Ако разделим епохата на капитализма на основни етапи, трябва да видим, че десетилетия наред този капитализъм възниква и се развива като индустриален. От десетилетия насам той вече се е трансформирал, ако мога да го нарека, във финансов капитализъм. Това означава, че ролята на финансовите институции започва да доминира в цялата икономическа система.
И тук трябва да се поставят въпроси дали финансовите институции и специално търговските банки работят за развитието на реалната икономика и за интересите на гражданите, или те все повече се превръщат в самодостатъчна система, която започва в известна степен да изтощава икономиката и да поставя гражданите в неравностойно положение.

Забележете това, което става в цяла Европа. Добре е, че в България няма сътресения в банковия сектор, но това не означава, че налагането на интересите на финансовите институции над интересите на гражданите и на реалния бизнес не е факт и в България.

Тези въпроси са премълчавани. Тези въпроси според мен не са били в нужната степен на вниманието и на Централната банка – като че ли в редица случаи тя действа като представител и партньор на търговските банки, а не толкова като защитник на обществените интереси във финансовата сфера. Това е големият проблем и голямата задача, която според мен трябва да бъде поставена на тези институции. Затова бих искал да чуя тук и от господин Цветан Гунев като кандидат за тази висока и важна позиция – тя е толкова важна, колкото ролята на редица министри в осигуряването на стабилност на финансовата система, но бих казал – освен на стабилност, и на ефективност.

 

При избора на Делян Пеевски за директор на ДАНС (14.06.2013 г.)

Аз не съм гласувал за това решение.
От тази гледна точка не знам дали аз съм човекът, който има право да говори по този въпрос, но тъй като той е много важен, трябва да споделя това, което смятам за важно.

Това е решение с голяма важност, тъй като то засяга въпросите на националната сигурност на България. Само по себе си то поражда редица въпроси.
Това, което мога да кажа, предполагам от името на моите колеги, е, че те са дали кредит на доверие на човек, който тепърва трябва да доказва дали е в състояние да действа достатъчно последователно от името на държавата.
Защото в предишни години неговите собствени действия са пораждали много въпроси, както и действията на голяма част от Вашето политическо ръководство. Защото българският народ не би приел борбата с една групировка, в случая думата „политическа партия” е излишна, да се води със средствата на друга групировка. Ние самите не предлагаме такъв подход, независимо дали става дума за икономическа, политическа или друга групировка.
Този човек дълго време действаше не само в услуга на своята собствена партия, а и на самите Вас, защото много от медиите, от корпоративните структури бяха част от управлението на ГЕРБ. Това едва ли някой ще го оспори от трибуната. В момента, в който настъпи вътрешният разлом на тези политически, икономически и други интереси…
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Той участва в тях.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: … разбира се, че е участвал, както са участвали повечето от Вас. Само че защо тези от Вас, които са Ви били удобни до вчера, днес стават най-неудобните?

Това е част от нелицеприятната българска политическа действителност. Затова Вие не можете да бъдете само нейни ментори, докато сте съучастници в този процес.
И днес, и в следващите седмици и месеци, ако те бъдат предоставени от българските граждани, ще се види има ли истинска разделителна линия между това, което е общественият интерес и българската държава, от една страна, и интересът на тесни икономико-политически групи, от друга. Защото ние не бихме искали да бъдем политическото лице на част от тези интереси, които движеха предишното българско управление. Това трябва да бъде ясно. Защото, дори моите колеги с подкрепата си за правителството да го допускат, това няма да го допуснат българските граждани.

Сега ние се опитваме да прокараме истинските разделителни линии, които в много случаи, за съжаление, не минават в българския парламент. Те минават някъде навън, някъде в задкулисието, и много от тези хора, които седят тук, са част от една и съща действителност, от която аз не искам да бъда част, а мисля, че и много от моите колеги не искат да бъдат.

Моят призив е: парламентарните групи да действат по начин, по който да оправдаят своята идейна принадлежност, да оправдаят своите политически позиции, да бъдат достатъчно взискателни и към управлението, и към своите политически ръководства.
Днес аз нямам много аргументи, с които да защитя избора, освен това, което този избор поражда като обществено и политическо очакване. Разбира се, той се посреща с много недоверие, по разбираеми причини.
Това, което днес заявихте и с което искам да завърша като отговор – призива Ви да ускорите сценария, който Вие подготвяте, не би трябвало да бъде реализиран.

Защото това правителство трябва да покаже конкретни резултати.Защото това управление не може да си позволи да се занимава със самоцелни политически упражнения.
Вашият призив да бъдат проведени избори за Велико народно събрание в този момент, Ви поставя на нивото на политическа партия, която вече не е в този парламент, която дълго време Ви обслужваше, но получи ясна оценка от гражданите, защото не може една политическа партия, която претендира за конструктивност и държавност, да влиза в дискусията по конституционни въпроси, без да е заявила каквато и да е позиция към своя конституционен проект, просто защото такъв няма. Защото наистина Конституцията може да бъде съборена не от нейните текстове, а само от изчерпване на доверието на българските граждани. И затова Вие играете на тази тънка струна – не срещу текстовете на Конституцията, а за делегитимиране на цялата власт.
Дано всички от нас си дават сметка, че защитата на Конституцията е защита на решения, които биха приели българските граждани. Защото тази Конституция преживя много сътресения, разреши много кризи. Затова смятам за безотговорно днес да се излиза с призива за свикване на Велико народно събрание, защото това е по друг начин провеждане на Вашата идея за провеждане на предсрочни избори колкото се може по-бързо. Защото това е част от кампанията Ви да оспорвате изборните резултати в Конституционния съд, това е част от Вашата тактика да нагнетите напрежение и най-късно през есента да изкарате хората по улиците да сринат Парламента и правителството и в крайна сметка никой да не носи отговорност за своите политически и управленски решения. Всеки да се вкопчи във властта, която е придобил, и която упражнява по познатия вече начин. Точно това не трябва да се допусне!
Затова аз призовавам българските граждани: нека да оценяват всяко действие по неговите резултати – икономически, социални и политически! Нека българските граждани да запазят своето критично отношение към политическите партии, които в недостатъчна степен оправдават техните очаквания, но нека бъдат взискателни и да изискват държава, която действа конкретно и чиито резултати трябва да бъдат приемани или отхвърляни.

По предложението в Избирателния кодекс за разрешаване предизборна агитация не само на български език и скандалното изказване на Хюсеин Хафъзов в парламента (февруари 2014 г.)

Цялата парламентарна група на „Коалиция за България” подкрепи текста кампанията да се води на официалния, на български език.

Не приемаме крайните квалификации (на Хафъзов), които засягат националната сигурност и това, което трябва да обединява всички народни представители и парламентарни групи.

Очакваме от ръководството на ДПС да каже дали споделя такова поведение. Ако ДПС не се разграничи, от това следват определени изводи за българските граждани и политическите партии.

 

По кризата в Украйна (началото на май 2014 г.)

Предложих становището на Комисията по външна политика да съдържа принципни положения, въз основа на които да се определят българските позиции при развитието на ситуацията в Украйна.
Затова е необходимо ние да изразим силната си загриженост за сигурността на населението, включително българската общност, в засегнатите от увеличаващите се размирици Донецк, Луганск и Одеса, да обърнем особено внимание на дестабилизацията на Европа от конфликта в Украйна и отражението на кризата в България.

Това, от което трябва да се ръководим при формирането на позицията, са принципите на хуманизма, защото не можем безмълвно да наблюдаваме увеличаващите се човешки жертви и да изтъкваме едни или други политически съображения.

Разбира се, трябва да се съобразяваме с принципите на международното право, със зачитането на суверенитета и териториалната цялост на държавите и от предпочитането на политическия диалог пред налагането на последващи санкции.

Настояваме властите в Киев да не толерират и прикриват екстремистки прояви и действия на крайнодесни неонацистки групи. Очакваме управляващите да проведат политика на приобщаване, която да гарантира зачитане на правата на всички граждани, включително на представителите на българската общност в Украйна.

Отхвърляме посегателствата срещу човешкия живот като средство за постигане вътрешнополитически и геополитически цели, независимо от какви посоки идват. Трябва да призовем всички страни за намаляване напрежението в непосредствена близост до границите на Украйна, включително за въздържане от военни маневри и учения.

Трябва да поставим въпроса за възобновяване на четиристранния Женевски диалог, но на него да се постави за обсъждане възможността за разполагане на умиротворителни сили с мандат на Съвета за сигурност на ООН, съставени от страни, които не са въвлечени в конфликта със задача разоръжаване и разпускане на паравоенните формирования.

Смятам за неприемливи всякакви заплахи за и прекъсването на подаването на газ, вода и електричество за населението като форма на икономическа принуда.

Противопоставяме се на налагането на такива икономически санкции, които засягат самите граждани на ЕС и отделни страни, възпрепятстват реализацията на енергийни проекти като „Южен поток”, които са важни за България и други държави от ЕС.

 

Подаване на оставка като заместник-председател на ПГ на КБ (19.06.2014 г.)

Промяната, която днес се предлага, в по-голяма степен е продиктувана от необходимостта сегашният министър на околната среда и водите да освободи заемания пост поради избирането й в Европейския парламент. В случая аз няма да обсъждам кандидатурата, която се предлага. Тя дава вероятно повод за известна дискусия, но мисля, че в случая това не е моята задача.

Това обаче, което аз смятам, че съм длъжен да изразя, е, че ние днес правим не просто промяна в правителството, а по някакъв начин определяме отношението си към дейността на парламентарните групи, които подкрепят правителството.

Искам да обърна внимание на факта, че само минути преди да пристъпим ъм обсъждането на този въпрос от страна на Движението за права и свободи беше подкрепени включването на точка в дневния ред, която смятам, че нарушава отношенията на лоялност между две партии, които подкрепят едно и също правителство. Този въпрос, трябва да отбележа, беше обсъждан вчера между ръководствата на двете парламентарни групи. Въпреки това, изненадващо за нас, днес това предложение беше подновено, и то точно преди да се пристъпи към обсъждането на персоналните промени в правителството. Независимо от това, че то не събра необходимото мнозинство, политическият знак и политическият факт е достатъчно ясен. Аз не преувеличавам значението на този законопроект, защото той дори да бъде приет, едва ли ще предизвика реални правни последици. Но чрез него по времето, когато БСП е мандатоносител, се прави опит за оценка на десетилетия от българската история, прави се опит да се ангажира отговорността на лица, които едва ли по този начин могат да бъдат привлечени към наказателна отговорност. Няма да се впускам в тази дискусия. Но този факт прави за мен трудна подкрепата в един и същи вот, когато групата на „Коалиция за България” и БСП, заедно с групата на Движението за права и свободи, трябва да дадат отново подкрепа на правителството.

Освен това, тази тема беше обсъждана от нашата парламентарна група. Тя със значително мнозинство реши, въпреки този факт, да подкрепи предлаганата от министър-председателя промяна в състава на правителството. Така че днес „Коалиция за България” ще гласува в подкрепа на това предложение. Но последното, което искам да кажа, е, че за мен политически това действие на Българската социалистическа партия я поставя в позиция, която не съответства на нейната роля на мандатоносител. Тъй като моето лично мнение беше, че този въпрос поне трябва да бъде отложен днес за обсъждане и решаване, и това не срещна подкрепа в парламентарната група, аз заявявам, господин председател, че подавам моята оставка като заместник-председател на парламентарната група. Аз оставам лоялен член на парламентарната група на „Коалиция за България”, ако има работа в следващите седмици, която този парламент трябва да продължи да върши. Това изисква, според мен, политическото достойнство и на партиите, и на хората.

Законодателни инициативи

  1. Закон за собствеността и ползуването на земеделските земи – забрана за офшорни дружества и за някои категории чужденци да притежават земеделски земи.
  2. Закон за потребителския кредит – рамкиране на потребителските кредити, в това число на таксите, които се плащат от кредитополучателите. Засилване на задължението за предоставяне на информация от страна на кредитодателя и действие на закона по заварените договори.
  3. Закон за данъците върху доходите на физическите лица – частична отмяна на плоския данък чрез въвеждане на определен необлагаем минимум.
  4. Закон за икономическите и финансовите взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и техните действителни собственици – популярен като „закон за офшорките”, с които бяха ограничени възможностите им да закупуват собственост в медии и в други сфери.
  5. Кодекс за социално осигуряване – връщане на т. нар. „швейцарско правило” за актуализация на пенсиите.
  6. Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване – замразяване на възрастта за пенсиониране.
  7. Закони за заетостта – стимулиране наемането на работа на определени категории трудещи се, система от стимули за работодателите за създаване на нови работни места.

 

 

ИЗКАЗВАНЕ НА ЯНАКИ СТОИЛОВ ОТ ТРИБУНАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА ЗЕМЯ.
Госпожо Председател, господа народни представители! Смятам, че времето, отделено за тази дискусия, не е напразно. Тя поставя едновременно важен и сложен проблем. В случая обаче, слушайки застъпниците на двете противоположни тези, във всяка една от които има реални аргументи и проблеми, се чувства, че трябва депутатите да решат една нерешима към момента алтернатива. Едните ни казват: дайте да подкрепим компаниите, които действат на Фондовата борса. Не пренебрегвам този аргумент заради необходимостта да има движение на капитали и да не се срива Фондовата борса. Само че на тази Фондова борса, както знаете, и това е неизбежно, се извършват много спекулативни операции, много компании, прехвърляйки акциите си прехвърлят собствеността на анонимни собственици, които имат отношение към притежаването на земята. А в Закона ние сме предвидили разпоредби, с които се опитваме да премахнем тази анонимна собственост, да има определени изисквания към притежателите на земя като особено национално богатство. Не изключвам и другото – че пазарът може да доведе до развитието на тези латифундисти, които в момента притежават стотици хиляди и дори милиони декари земя. Не мога да застана на една от тези две страни, ако това е дилемата. И не се упреквайте взаимно в лобизъм, защото този въпрос трябваше да бъде открито поставен като предложение за промяна в Закона за земята. Може би в Комисията по земеделието също има различни интереси, но тук стоим пред два проблема: единият е въпросът за допустимостта на промените в §60, тъй като на първо четене не е имало никакви промени в Закона за публично предлагане на ценни книжа.
Поради тази причина според мен въобще е силно оспорима възможността тази промяна да бъде приета на едно четене извън предмета на гласувания Законопроект на първо четене, който правилно се каза, че цели синхронизиране на българското законодателство по отношение на Закона за пазарите за финансови инструменти.
Ако този текст отпадне, означава, че ние се отказваме да контролираме кои са притежателите на българската земя.
Точно така е, защото Вие не предлагате друг механизъм, който Конституцията предвижда. Например, ако имаме стратегически партньори, които оперират с държавни компании на българска територия. Защо не приемате при условията на квалифицирано мнозинство в парламента възможността дружества от такива държави, които наистина инвестират и участват в развитието на българското земеделие, включително в преработване и износ на земеделска продукция, да сключим договори и тогава за тях няма да се отнася ограничението за уседналост, за установяване на лицата, притежатели на земя?
Като юрист знам, че този въпрос наистина трябва да бъде обсъден, да се намери балансирано решение, защото тук трябва да се отчитат проблемите както в областта на функционирането на публичните инвестиционни компании, но и да не се отказваме от правила, които вече бяха въведени по отношение на защитата на българската земя.
След като се прие предложението санкциите да не се прилагат до месец октомври, няма как някой с придобиването на една или на няколко акции да изнудва сегашните собственици и, виждате ли, те да са задължени да прехвърлят тази своя собственост. Но трябва да има някаква граница какъв да бъде този процент, за да може наистина да не се използват инвестиционните дружества за заобикаляне на забраната, включително и с компании, които имат неясен произход, независимо че самите тези инвестиционни дружества обявяват своя капитал и поне по законподлежат на контрол от страна на Комисията за финансов надзор.

Затова, господин Председател, аз смятам, че, първо, трябва да се изясни въпросът с допустимостта на предложението – според мен то е недопустимо от гледна точка на Правилника, а след това да участваме в изработването на промяна, която наистина да отчете аргументите от двете посоки, защото те се реални.

Смятам, че наличието на текст, дори и такъв, който предизвиква проблеми и спорове, е по-добрата предпоставка, за да се намери балансирано решение, отчитащо всички проблеми, които обсъждаме.

Не сте ли забелязали, че неолибералният модел, при който финансовият капитал все повече доминира над реалната икономика, не води до траен интерес в този, който е кредитор или инвеститор, влагайки пари, да изчака определено време и да постигне печалби от развитие на някакви стоки или услуги. Този капитал е толкова подвижен, че в много случаи има интерес да изтощава и да присвоява това, което произвежда реалната икономика, търсейки най-бързите печалби. Това е факт, признат вече не само от много леви, но дори и от либерални до вчера икономисти.

Ако някой твърди, че по този въпрос има лобита, аз не искам парламентът да е длъжен да избира само между лоби на едри притежатели на земя и лоби на финансови спекуланти. Българският парламент трябва да работи в интерес на гражданите и за защита на българската земя.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.