НЯМА ПОКОЛЕНЧЕСКИ БУНТ В БСП, ИМА РАЗЛИЧНИ ИДЕИ

– Каква беше целта на вашата конференция непосредствено преди конгреса на БСП?

petarnachev– Проведената конференция на Обединението на младите социалисти, или по-популярно като лявото крило на БСП, имаше две основни цели. Първо, прие се декларация, която ще бъде предадена на конгреса на БСП с основни „червени линии“, зад които Обединението на левите социалисти застава както по отношение на външната, така и на вътрешната политика, провеждана от Парламентарната група на „БСП – Лява България“ и от всички активисти и членове на партията.

Обединението на левите социалисти винаги е било коректив и правдив критик на линията на БСП, когато тя е изменяла на автентичния ляв социализъм и социалистическите идеи. Тази конференция не направи по-различно отношението ни към партията, тя остава нашият водач и ние оставаме част от нея. Не бива да бъдем въприемани като разделение – ние сме хора вътре в партията, работещи за партията, така както ние го разбираме – защитаващи народния интерес.

– Съкращението на вашето обединение е МОРАЛ – Младежка организация за радикална левица. Какво точно искате да кажете с тази много амбициозна и ангажираща абревиатура „морал“?

– Тя не е случайна. Ние вярваме, че младежите имат по-различен морал – по-различен от тия, които се появиха като поколение на посредничеството между един стар режим, който не беше възможно да бъде продължен, и един нов режим, който за съжаление не успя да даде очакваните от нас резултати. Затова поставяме днес въпроса – не е ли време младото поколение и всички български граждани да се произнесат по отношение на ефективността и качеството на живот, които получихме след 25 години капиталистическо стопанство. „Морал“ като абревиатура не е случайно, тъй като моралът в българската политика е в една тежка криза, бихме могли да кажем – в една своя терминална фаза, тъй като държавността е силно застрашена и ограничена до една минорна второстепенна роля, административният капацитет на държавната администрация е по-малък отколкото този, с който разполагат частните структури, собствениците на средставата за производство. Младежката организация е започната да се изгражда преди няколко години, сега тя минава плавно към Обединението на младите социалисти и съответно към българската социалистическа партия. Тя разполага със свои клубове в над 35 български градове с над 3500 членове.

Тези млади хора, които демонстрират лидерски качества, ще намерят своето място, или поне обединението на младите социалисти ще настоява за това, в листите за предстоящия местен вот, с което ще им се дава път за бъдещо развитие.

– Някой може да ви обвини, че има поколенчески бунт, че това е поредният разлом вътре в БСП. Какво бихте им отговорили?

– Не бихме могли да говорим за поколенчески бунт в истинския смисъл на думата. Но да, има различни концепции за това как трябва да изглежда нашата българска общност между различните поколения. Ако има поколения, които изразяват своето желание българската държава да бъде каквато е била преди 1989г., трябва да признаем, че съвременните реалности не позволяват пълното приложение на този модел. Затова ние от младото поколение говорим за модерния демократичен социализъм. Но за да се достигне до него, първо трябва да се премине през радикалния ляв реформизъм. Имаме поколения, за зла тяхна съдба, които бяха поколения преходни, поколения между два режима, чийто морал е много различен, тъй като е бил променян в рамките на един житейски път.

Имаме млади поколения, които все още търсят наличието на морал, но такъв, какъвто би отговарял на тяхната съвест. А съвестта на младите хора е много по-предприемчива и по-прогресивна, защото виждат света такъв, какъвто желаят да бъде, а не такъв, какъвто тежките реалности го принуждават да бъде. Но пак повтарям – разлом между младите социалисти и БСП няма, дори напротив, за пръв път от много години бихме могли да кажем, че границата между тях е много малка и вече не зее пропаст. Напротив – и в поведението на председателя Михаил Миков, и в поведението на парламентарната група се забелязва приложение на някои основни „червени линии“, поставени от поведението на младите социалисти. Което обаче не означава, че ние изцяло се отказваме да бъдем критици, когато виждаме отклонения. Ние ще се опитаме да държим партията в тази позиция, за да може да постига тя по-добри резултати и пълна реализация на програмата, която тя предлага за доброто на всички българи и за доброто на България.

– Кои са тези „червени линии“, за които говорите?

– Те са в нашата харта и не са се променили в последните няколко години. Ето най-важните от тях: неолибералната политика и икономическата криза влошават качеството на живот, увеличават неравенствата и водят до бедност и социална изолация. Когато държавата се оттегля от своите задължения, лявата политика в общините трябва поне отчасти да компенсира този дефицит. За облекчаване на социалните неравенства предлагаме: тежестта на местните данъци и такси да се разпределя справедливо, така че нискодоходните групи да бъдат защитени; общините да се ангажират с разкриване и поддържане на работни места в общински предприятия и фирми; общините да повишат ефективността  при изразходване на средствата и да предприемат мерки срещу източването на общинските бюджети, срещу спекулата и нелоялната конкуренция; европейските средства да се насочват  към проекти с висока полезност, гаранция за което е предварителното им обсъждане в местната общност, да се въведе публичен контрол върху ефективното влагане на тези средства; местните власти да приемат правила, с които  да изключат възможността за участие в обществени поръчки на фирми, които имат задължения към работниците и служителите, или са били некоректни към общината; сигурност за гражданите и опазване на техните имоти чрез създаване на общински структури за охрана и чрез прехвърляне на персонал и ресурси от националната полиция към общините. И много други предложения във всички области на живота.

Тези наши ангажименти са насочени преди всичко към ограничаване и преодоляване на бедността, към повишаване на икономическата и гражданска активност и към подобряване на условията на живот в българските общини. За нас тези ангажименти дават облика на лявата политика в местната власт. Те трябва да послужат като критерии при издигането и подкрепата на кандидатите за кметове и съветници от страна на БСП в предстоящите избори и за оценка на тяхната дейност през следващия мандат.

– Има ли шансове хора от вашите структури да намерят места в листите за местните избори?

– Не бих искал Обединението на левите социалисти да бъде възприемано като отделна структура от БСП. Не бих искал също така да говоря в конкретни измерения с числа за нашето участие в предстоящите листи. Ние ще предложим достойни кандидатури и вече според устава на БСП ще бъдат избрани най-добрите кандидати. Но ние не сме нещо различно от партията, работим с едни и същи структури, защото принадлежим към една и съща партия.

– Кой беше инициатор за създаване на обединението на младите социалисти и в какъв момент стана това?

– То е създадено по инициатива на Александър Лилов през 2006г., вече девет години. И оттогава председател на движението е Янаки Стоилов. То извървя свой дълъг път. Може би бе създадено като защита БСП да бъде социалдемократизирана и да изневери на своята автентична лява доктрина. Впоследствие се появи необходимостта да се сближи въпросната лява доктрина с позициите на БСП. И двата етапа бяха извървени успешно, ако се съди по това, което е днес. Предстои третият етап, в който обединението на левите социалисти да подкрепи масовизацията, да даде своята лепта за увеличаване влиянието на партията извън неговите лоялни членове, за една по-скорошна, по-бърза и по-успешна реализация на неговите идеи.

– С кои партии извън страната имате допирни точки като идеология?

– Не бих искал да правя сравнения с външен внос. Разбира се, че имаме допирни точки с много от появилите се в последните години радикални течения в Гърция и Испания. Но ние имаме своята автентичност, българската действителност е различна например от гръцката и испанската и сме взели именно тези разлики под внимание, за да изградим своята собствена идентичност, която е естествена и не се основава на изготвени отвън модели.

Гласове – Рени Нешкова