Срещу зависимостите на политиката от „големите пари”

Изказване на доц. д-р Ивка Цакова на конференцията „125 години БСП – промяната е с нас“, проведена в гр. Казанлък в навечерието на тържествата на Бузлуджа

 

БСП трябва да поеме ясен антиолигар­хичен курс, не на думи, а на дело да докаже, че е защит­ник на работещите, бед­ните, че е национално отговорна, а не е пар­тия, чиито фун­к­ционери заемат пос­тове за лични облаги

Ще раз­съж­давам върху проб­лема как БСП може да се изп­рави срещу зависимос­тите на политиката в Бъл­гария от интересите на едрия капитал –големите пари на наши и чужди олигарси. Син­тезираният отговор на този въп­рос е – като поеме политически курс срещу тези зависимости. Анти-олигархичен курс! Този курс е в две посоки: пър­вата е свър­зана с евен­туална прог­рамна актуализация на левия идеологически профил и втората – с пред­лагане на кон­к­ретни политики за преодоляване на тези зависимости.

За да изразим съп­ротива срещу тях, трябва да пояс­ним в какво се изразяват и какви поражения нанасят върху общес­т­вения интерес. Така ще освежим социалис­тическа идея като кон­т­рапункт на властта на „големите пари“. Тези зависимости се изразяват поне в 3 тревожни тен­ден­ции:

Първо, В страната ни се установява сплав между демок­рация и олигар­хия. БСП трябва да алар­мира за това, да се противопос­тави на тен­ден­цията на олигар­хизация на бъл­гар­с­ката политика и да се изяви като гарант на демок­рацията. Като основна опозиция БСП трябва да алар­мира, че освен демок­ратични, има и олигар­хични политики. Пос­лед­ните са във вид на закони и админис­т­ративни решения в полза на кон­к­ретни олигарси – наши и чужди, под­писали приватизационни, кон­цесионни и меж­дународни договори с дър­жавата. Тези именно зависимости водят до остро социално неравен­с­тво, свръх­кон­цен­т­рация на богат­с­тво и власт в ръцете на ограничен кръг хора, които забогатяват за сметка на всички останали.

Второ, бъл­гар­с­ката политика е не просто зависима от интересите на едрия капитал, тя скоро може да се окаже доминирана от него. Властта на едрия капитал определя в значителна степен политичес­кия и медиен дневен ред в страната. БСП следва да се заеме с реабилитация на политиката, на демок­ратич­ната политика, която да обуз­дава властта на големите пари. По раз­лични поводи трябва да се раз­вен­чава неолиберал­ната ман­тра, че всичко е за продан, всичко се продава и купува.Това не означава, че БСП е против пазар­ната сис­тема, но какъв пазар е бъл­гар­с­кият с привилегированата позиция на големите фирми – наши и чужди?! Кой може да се кон­курира свободно с тях? Ограничен кръг хора, оплетени в политико-икономически мрежи, се опит­ват да доминират над инс­титуции, пар­тии, медии. С тех­ните пари се купуват гласоподаватели, съдии, депутати, дори цели пар­тии… Нашата демок­ратична, социална и правова дър­жава е зас­т­рашена под ударите на неолиберал­ния, олигар­хичен капитализъм. На БСП й приляга да очер­тава кон­т­раста между огром­ното богат­с­тво на мал­цина и крещящата бед­ност на много хора…

Трето, тези олигар­хични зависимости предиз­вик­ват огромно масово разочарование към политици, пар­тии, инс­титуции, огромно недоверие и въз­мущение. Защото хората усещат, че властта у нас служи за облагодетел­с­т­ване на мал­цина. Мнозина са обез­сър­чени, а големи групи дори стигат до отчаяние в бор­бата си за физическо оцеляване. Хората са обез­верени от това, че няма осъдени корум­пирани политици, няма осъдени за прес­тъп­ления крупни биз­нес­мени. В тази ситуация БСП трябва да очер­тае надежди за демок­ратично бъдеще на страната ни, но не с ляв социален популизъм, а с кон­к­ретни политики и съот­ветно дос­тойно поведение на своите пред­с­тавители във властта на цен­т­рално и мес­тно рав­нище.

Какви са моите пред­ложения за кон­к­ретни политики? Като начало трябва да приз­наем, че такива зависимости същес­т­вуват и в нашата пар­тия. А това е убийс­т­вено за нас, защото БСП защитава хората на труда, а не на капитала. Именно подобни зависимости на струк­тури и фун­к­ционери на БСП от едрия капитал доведоха до елек­торални загуби и съм­нения в лявата й иден­тич­ност. БСП не на думи, а на дело трябва да докаже, че е защит­ник на интересите работещите, бед­ните, че е национално-отговорна, а не е пар­тия, чиито фун­к­ционери заемат пар­тий­ните пос­тове за лични облаги.

Два са въз­мож­ните под­хода за реак­ция на БСП срещу зависимос­тите. Единият, е под­ход „отгоре“ – чрез дейс­т­вия на цен­т­рал­ното ръковод­с­тво, а другият — под­ход „отдолу“ – чрез мобилизиране на пар­тий­ната член­ска маса.

Лидерите на БСП в своите пуб­лични изказ­вания трябва да извеж­дат темата за накър­нената ни демок­рация и опас­ността от олигар­хизация. Да се обявяват срещу мак­симата „всичко е за продан“ и респ. за политика, еман­ципирана от властта на парите. В навечерието на мес­т­ните избори трябва да се разоб­личават безоб­разията на мес­тни олигарси (или креатури на големи олигарси в национален мащаб), които се въз­пол­з­ват от пуб­личен ресурс за лична облага — по проекти за водос­наб­дяване и канализация, мес­тна инф­рас­т­рук­тура. Ако има кадри на БСП, които са заподоз­рени в злоупот­реби, пар­тията следва да се раз­г­раничи от тях! В пар­ламента трябва да се раз­кон­с­пирират лобис­тки тек­с­тове в закони и меж­дународни договори, които ощетяват интересите на мнозин­с­т­вото. Не бива да се допуска зад благовид­ната дума „лобизъм“ да се прик­риват висши форми на политическа коруп­ция – коруп­ция в рам­ките на закона!

Вторият под­ход („отдолу“) засяга активизиране на основ­ните организации на БСП с цел демок­ратизиране на самата пар­тия, както и на демок­рацията в страната като цяло. Мисля си, че членове на БСП са много чув­с­т­вителни към нес­п­равед­ливото забогатяване на „мес­тни величия“ (мес­тни феодали) за сметка на граж­даните. Въп­росът, обаче, е как да бъде чут тех­ния глас на въз­мущение. Може да се съз­дадат и под­дър­жат интернет-платформи за подаване на сиг­нали в тази посока. Убедена съм, че много социалисти ще реагират, включително и спрямо пар­тийни фун­к­ционери, третиращи оглавяваните от тях струк­тури като тър­гов­ски дружес­тва за изв­личане на лични облаги. Не знам, обаче, дали сега преди избори е умес­тна подобна инициатива. Няма да е никак лесно да се стимулира граж­дан­ски натиск „отдолу“, защото олигар­сите у нас обез­с­мис­лиха дори граж­дан­с­ките протести. Нужни са нови алтер­нативни пътища на лява политика, в т. ч. чрез организиране на форуми за радикална интелек­туална критика на неолиберал­ния олигар­хичен капитализъм в Бъл­гария.

Не бива да чакаме пот­вър­ж­дение на фразата на Ленин, че нещата трябва да се влошат, за да се подоб­рят. Защото всичко може да се срине – вече има опасни сим­п­томи на социален раз­пад – на национал­ната ни общ­ност, не само на БСП. Ще завърша с думите на Ада Колау, нас­коро изб­рания кмет на Бар­селона от „Въз­мутените“. Според нея, това, което ни очаква е феодален хоризонт с остро повишаване на неравен­с­т­вата, без­п­рецеден­тна кон­цен­т­рация на богат­с­тво, нови форми на несигур­ност за мнозин­с­т­вото. Или — демок­ратична революция, където общите дейс­т­вия на хиляди хора могат да променят края на филма…

Ние също сме изп­равени пред подобен избор: феодален хоризонт или демок­ратична революция! БСП може да е източ­ник на демок­ратичен оптимизъм!

Материалът е публикуван във вестник „Земя“

Политически позиции на Янаки Стоилов по избора на управител и подуправители на БНБ

Все още НС не осъзнава в нужната степен важността на въпросите относно функционирането на финансовата и банковата система в България. Ако си позволя една известна перифраза, мога да кажа, че банките са твърде важни, за да бъдат оставени само на банкерите и финансистите. Ролята на управителя и на управителния съвет на БНБ също трябва да бъдат в известна степен преосмислени, без това да означава промяна в техните досегашни правомощия. В редица случаи досегашното управление на централната банка като че ли се възприемаше като някакво друго издание на Асоциацията на търговските банки и в недостатъчна степен като представител и защитник на обществения интерес.

Първият въпрос, който искам да поставя, е дали кандидатите споделят разбирането, че не само управителят, но и управителният съвет носи солидарна отговорност за кризата, която възникна, както и за фалита на една от големите търговски банки в България. Както във финансовата система не бива да има кредити без обезпечение, така и в политиката не бива да има решения, които не са подплатени с определени гаранции за бъдещите намерения. Другият въпрос, който поставям, е кога и как кандидатите смятат да извършат преоценка на активите на търговските банки, тъй като това е въпрос от национално значение. Искам също така да попитам как всеки един от тях може да даде гаранция за собствената си независимост, от гледна точка на досегашната си професионална и лична дейност.

Тъй като не получихме отговори на поставени въпроси, БСП не подкрепи кандидатурата на Димитър Радев. По повод ключовите длъжности на подуправителите може да се каже, че има хора в държавата, които постоянно представляват властта, която и да е тя.

Едно от основните ни изисквания беше цялостната промяна в Управителния съвет на БНБ. Тези хора не са там, за да бъдат удобни за банките или на една част от тях, а за да провеждат държавна политика и да отстояват обществения интерес.

Това поставя и въпроса за възнаграждението. Важно е да знаем какви са възнагражденията на хората, заемащи публични длъжности. Ако някой желае да бъде предприемач, нека отиде в частния сектор, но БНБ е институция с регулаторни функции и заплатите там не могат да се сравняват с тези в другите – подчертавам – търговски банки. Заплатите в БНБ трябва да бъдат сравнявани с възнагражденията на министър-председателя, президента и председателя на парламента и не е редно неколкократно да ги надхвърлят.

Според доклада на временната парламентарна комисия за КТБ управлението на БНБ и ДАНС не са предотвратили или не са предприели всички необходими действия, за да намалят щетите от рухването на КТБ. Въпреки това обаче моделът на управление се възпроизвежда. Излиза, че тези, които гласуваха управителя и подуправителите на БНБ, дават награда за това, което не е извършено по едни или други причини. Липсва само Цветан Василев, за да има пълна приемственост в банковия „надзор“. Генералният въпрос е защо няма промяна в управлението на БНБ?

За разлика от БСП, други партии бяха непоследователни, защото поставиха същото изискване като нас, но въпреки че не получиха задоволителен отговор, гласуваха за този управител.

Ние поставихме принципно въпроса и за всички подуправители, независимо кой откъде е тръгнал политически. Други партии обаче отправиха такива претенции само към единия, а не и към двамата кандидати. Всъщност, за поддържания от десницата за подуправител Калин Христов дори не е тайна, че той беше един от хората, които мотивираха банковата ваканция.

Това гласуване беше удобният политически момент за ГЕРБ и съюза между ГЕРБ и ДПС. След амбициозните разговори какво ще се промени и подобри в банковата сфера, се възпроизвежда ситуация, близка до началната.

Политически позиции на Янаки Стоилов по конституционната и съдебна реформа

По предложените промени в Конституцията БСП има ясна и последователна позиция. Партията ни скъса с неолибералния консенсус и не желае по този въпрос да подкрепи същото мнозинство, което ни задължи с 16 милиарда лева, което възпроизведе модела на управление на БНБ или накратко казано – коалицията „КТБ“, коалицията на гузната финансово-икономическа съвест, на задлъжнялостта, на сервилната външна политика и икономическата стагнация.
За нас Конституцията не е свещена крава, но тя не е и дойна крава – всеки да я дърпа откъдето му е удобно.
От самото начало заявихме, че има тежки проблеми в съдебната власт и никой не харесва съдебната система в този й вид. Но ние предлагаме различни промени, защото слушахме обещания за реформи в различни сектори, но видяхме само укрепване на статуквото. Например тези, които направиха сегашния модел на здравната система, сега ще я реформират.
Реалните проблеми на хората са, че няма равно правосъдие, че има хора, които са извън закона, но и такива, които са над закона. Практически проблеми като бавното правосъдие и разпределението на делата са това, което интересува гражданите. Нашият модел беше да се тръгне по пътя на конкретните стъпки, дори да се експериментира с някои от тях, и чак след като се прецени дали са полезни, тогава да се изпълняват навсякъде. Подготвихме и предложихме промени в устройствения и някои от процесуалните закони, за да покажем, че има стъпки, които могат да бъдат извършени вместо да се променя Конституцията. Задавам си въпроса дали чрез по-голямо раздробяване на съдебната система ще се пстигне нейното засилване?
Сепаративните консултации, които се провеждаха, отслабиха и намалиха влиянието не само на председателския съвет, но и на парламента като цяло. Под лозунга за реформа тече опит за преразпределяне и прегрупиране на влиянието в съдебната система. Главният въпрос е дали промените се правят, за да се подчинят останалите все още независими магистрати, защото и в момента основното влияние във ВСС идва от ГЕРБ и ДПС. Натискът отвън идва, за да се гарантират интересите на определени чужди фирми, работещи у нас.
Справедливостта не се изчерпва само със съдебната власт и правовата държава. По Конституция страната трябва да бъде и демократична, и социална държава, но и двете са силно ерозирали. У нас цялата държавност не е в състояние да защитава ефективно правата българските граждани. Заради това предлагам да потърсим съгласие за различно развитие за България, което да даде перспектива на хората.

Резюме от проведената национална конференция на 19.07.2015г. ОЛС в БСП.

На 19.07.2015 г. в зала „Александър Лилов“ на „Позитано“20 се проведе национална конференция на Обединението на левите социалисти в БСП под надслов „БСП – към хората, срещу зависимостите“.

 

В своя встъпителен доклад политическият секретар на Обединението Петър Начев заяви, че страната ни днес не е България на индустрията и относителното равенство. България е смесица от зависимости и лобистки интереси, но тя е всичко, което имаме.

Ще ни заклеймяват, ще ни подиграват, ще се опитат да ни разцепят, но ще удържим.

Преминахме през това, което наричат преход или промяна, за да стигнем до реформи без край. Какво по-различно може да се очаква от приватизация на болници, увеличаване цената на тока, обезсилване на държавното образование в полза на частното, опитът за безпринципно кадруване в съдебната власт с цел нейното подчиняване или новите стари подуправители на БНБ?! Промяната на една система не може да бъде дело на онези, чиято визия за това напълно съвпада с нейното днешно състояние.

Българският народ има своя автентично лява алтеранатива – БСП не влезе в съглашение с ГЕРБ, заради това помощта на ДПС става все по-явна.

Начев констатира липсата на справедливост и хуманизъм и това, че работническата класа днес е разпокъсана, а трябва да се обединява.

 

За местната политика

Петър Начев посочи, чемедийната пропаганда грижливо брани любимците си от големите градове. Но тези кметове са отговорни не само за интернет в парка или за ремонта на детските градини, а за развитието на градовете и за редица нерешени проблеми. Например, София може да инвестира в създаване на нови производства не само на своята територия.

Дистанцията между големите градове и малките населени места расте. Децата напускат родните си места и обезмислят и живота на родителите си.

В местната власт БСП трябва да е гарант за прозрачността, особено по отношение разходването на средствата.

Темата за зависимостите е от изключителна значимост за България и хората, на които им писна да са жертва на корумпирани политици, поставящи партиите си и интересите на народа в услуга на шепа търгаши, готови да купят и да продадат всичко, коментира кметът на Троян Донка Михайлова.

Според нея  ръководството на БСП трябва да бъде подкрепено в усилията „да открие раната и да се освободим от трупаната с годините зараза“. През призмата на местните избори БСП трябва открито да заговори за очевидното – че има процес на феодализация на общинии превръщането им в поле на големи икономически интереси.На това може да се противодейства.

Разказвайки за своя опит, Михайлова посочи, че с промени в данъчната политика на общината и с други инициативи е успяла да създаде благоприятен бизнес климат, резултатите, от който са видими – спад на безработицата до 6,5%, разкриване на нови работни места, довело до намаляване и на младежката безработица от 17 на 11%.

Фирмите за поддържка, комунални услуги и озеленяване са общински, което е позволило тяхното бързо мобилизиране и преодоляване на последиците от наводненията в района за кратко време и на ниска цена.

В своето изказване пред конференцията зам.-председателят на НС на БСП Янаки Стоилов заяви, че: „БСП представи убедителна платформа „За хората и общините“. Сега партията е изправена пред решителен избор. Местните избори през октомври са важни не само заради броя на общините, които ще спечели, а и защото трябва в краткото време до тях да засилим позициите на БСП“.

Трябва да направим следващата голяма крачка – от политика за инвестиции, общините да преминат към собствена икономическа дейност. Трябва да превърнем общините в икономически фактор, за да разберат хората, че техните представители в общинските съвети и кметовете водят алтернативна политика, която създава заетост и доходи.„Освен в социален и в икономически фактор, трябва да насочим общините към сектора, в който влизат най-много пари – земеделието, да могат те да се ползват от тях.“

Много от средните и малки общини разполагат с общински пасища и земи и могат да направят общински фирми или предприятия за отглеждане на животни. С произведените продукти да снабдяват на най-ниски цени общинските училища и детски градини.

 

За състоянието на партията

„Политика се прави с пари или с характер. Парите често са зависимост, затова трябва да демонстрираме дух и постоянство“, убеден е секретарят по вътрешна политика на Обединението на левите социалисти Петър Начев.

„Действията на ръководството се припокриват съществено с нашите очаквания“, обяви той. Според него в БСП има дясно крило, но то трябва да поеме отговорност за досегашното състояние на партията и за грешните си управленски решения. Те не могат да продължат да доминират в една партия, обърната към хората и срещу зависимостите.

В своето изказване проф. Михаил Мирчев, номиниран за кандидат за кмет на София, посочи, че в БСП има група, която се стреми да заведе партията до лявото, но на нея пречат отвън – от ПЕС, от различни посолства и финансови зависимости, но и отвътре. Лявото крило се сблъсква остро с групата на бизнеса в левицата и с групата на технократите.Проф. Мирчев подчерта, че ако има ляво крило в БСП, то има и дясно. То не е институционализирано като фракция, номожем да го видим по телевизионните екрани.

Михаил Мирчев заяви убеждението си, че лявото е бъдещето. Задавайки си въпрос дали това бъдеще ще е на БСП, той отговори сам: „Трябва да го направим на БСП!“ и допълни, че БСП има ресурс, въпросът е да го извади. „Затова се хванах на това хоро.“, заключи проф. Мирчев.

„Трябва да се опрем на основните организации в партията и в този смисъл БСП има нужда от по-нататъшно демократизиране, защото огромната база от членове и симпатизанти трябва да придобие решаващо значение“, каза Янаки Стоилов. В страната има тенденция на феодализация на общини и като социалисти не трябва да пропускаме, че тази опасност засяга и самата партия. Поради това в нея има нужда и от повече централизъм, защото този, който е изпаднал в зависимост, може да я преодолее или чрез натиска на първичните структури, или чрез центъра на партията, отбеляза Стоилов.

 

За политиката на България в ЕС и НАТО

Мариян Карагьозов, секретар по външната политика, представи проект на позиция по отношение на ЕС и НАТО. Той изтъкна, че Обединението на левите социалисти има виждания както за действия в рамките на съществуващите правила в Европейския съюз, така и за това как да се променяЕвропейският съюз.

Лявото крило в БСП настоява България каточлен на ЕС и НАТО да отстоява ясна национална политика и да участва във вземането на решения в двете организации, а не просто да бъде пасивен изпълнител.

Ние сме за един по-демократичен ЕС и се противопоставямена идеята за ЕС на „две скорости“, срещу увеличаване на дистанцията между ядрото и периферията.

Необходими са действия на национално и европейско ниво, които да засилят европейската регулаторна политика и ролята на националната държава.

Подкрепяме насърчаването на инвестициите, но имаме възражения към т. нар. план „Юнкер“, защото ще се ползват публични пари за финансиране почти самона частни проекти. Липсват географски и секторни квоти, което обрича проектите на по-бедните страни в Евросъюза, когато те се конкурират срещу най-високотехнологичните фирми.

Категорично отхвърляме политиката на социален и икономически дъмпинг, при който за една и съща работа работници в различните страни получават значително различно заплащане и при който по-високо субсидирани стоки от едни страни задушават производството в други.

Нашата визия за това какъв трябва да бъде Европейският съюз включва:

борба срещу данъчните оазиси (офшорни зони), облагане на финансовите транзакции (т. нар. данък Тобин), нова роля на Европейската централна банка.

ЕС трябва да се стреми към повишаване на своята глобална конкурентоспособност, а не да зацикля в безплодна конкуренция между отделните страни вътре в ЕС.

ЕС днес не е тази лъскава витрина на световния капитализъм, която беше до вчера.Макар че все още е привлекателен за емигранти и бежанци от Близкия Изток, той вече е не е привлекателен за голяма част от своите граждани“, заяви Янаки Стоилов. Промяната няма да се осъществи чрез създаване на общоевропейско правителство, още по-централизирано от сегашния Европейски съвет, а чрез повече европейски регулации и по-голяма роля на националните държави, които да променят това. Само ЕС, който работи за хората и реалната икономика, може да реши проблемите на държавите.

„Ние сме първите, които повдигат въпроса за изработване на български позиции в ЕС и НАТО. Дискусията трябва да се пренесе в цялата партия и тя да предложи национално решение“, категоричен е социалистът.

Редица финансови кръгове, медии и институции искат да тушират лявото говорене и се опитват да подменят истината, отбеляза Стоилов. „Ако ние, лявомислещите в Европа, не спрем това, ако не преминем към ефективни действия, идва ред на десния екстремизъм“, категоричен е той.

 

БСП последователно се обявява против войната и за мирна политика при решаването на всички международни конфликти. Заради това смятаме, чеНАТО трябва да е отбранителен съюз. Българската позиция трябва да е за намаляване на напрежението както по оста Изток-Запад, така и за трайно решаване на конфликтите в Близкия Изток.

Територията на България да не се използва за военни действия срещу други държави или за транспортиране на войски и военно оборудване до тях.

Използването на съвместните военни съоръжения на българска територия да става след предварително съгласие на българските власти.

Не приемаме български спец части да бъдат предадени под прякото командване на чужди офицери.

Максималната продължителност на провежданите на българска територия военни учения не бива да превишава 183 дни в годината, което е гаранция срещу трайното разполагане на войски и тежка техника на наша територия.

При избора на доставчици на въоръжение за Българската армия следва да се предпочете партньорът, който създава възможности за ремонт на техниката и производство на определени нейни компоненти на наша територия. Предлагаме предимство да имат тези страни, които реално инвестират в българската икономика, създавайки възможности за икономически растеж и трайна заетост.

 

Аудио запис на цялата конференция може да изтеглите от ТУК

ПОЗИЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИЕТО НА ЛЕВИТЕ СОЦИАЛИСТИ В БСП

През 1989 г. започна преходът на разделението. България на равенството и държавността трябваше да се „модернизира“ и да привилегирова неравенството и частния капитал. В замяна ни обещаваха свобода, благоденствие и прогрес. Но всичко това се оказа утопия в полза на задкулисието на егоизма и личните амбиции на един фалшив и чужд елит. Заличиха се цели индустрии, хиляди работни места, установената семейна традиция и обществения морал. Частният капитал иззе и ликвидира държавността. Деленията и неравенствата се размножават безпощадно. Бедните са в десетки пъти повече от богатите. Образованите са в пъти по-малко от изключените. Гражданите с европейско самочувствие и жизнен стандарт не принадлежат към категорията на трудещите се. Красивите и умните не се вълнуват от сметката си за ток или как тя да се плати от обикновените българи. Системата противопоставя хуманизма на инстинктите за самосъхранение. По-голямата част от българските граждани изпитват непримирима неприязън към привилегиите и към техните носители.

Ние от обединението на левите социалисти в БСП декларираме, че единственото допустимо деление е това на почтени, работливи и съвестни български граждани и тези, които злоупотребяват със закона и материалните перспективи пред народа ни. Първите са мнозинство, но видимо не разполагат с достатъчно значимо политическо представителство, за да влияят при формулирането на структурния фундамент на обществените отношения. Демокрацията се ограничава до правото да подкрепяш една единствена формула на управление. Алтернативите са заклеймени като вредни за бъдещето. Но чие бъдеще? България има спешна нужда от категорична промяна.

Мнозинството има нужда от нормативна защита, но действията не трябва да прераснат в расизъм, а в призив за интеграция на цивилизационно изключените в българското общество като достойни негови членове. Гражданите трябва да отговарят на минималните изисквания, на минимален граждански стандарт. Този стандарт не е висок и непостижим, но не може да се постигне по пазарен принцип. Работещите са готови да продължат политиката на солидарност за интеграция, но не в полза на цигански барони, съмнителни политически формирования или притежавани от откровени мошеници неправителствени организации. Необходима е национална политика, която обвързва солидарността на едните с постигането на резултати от тази обществена инвестиция.

Ромите живеят в условията на социален геноцид, превърнал ги в бледо подобие на хората, които бяха преди само 26 години. Протестът в Гърмен и в Орландовци е заради друго. Българите разбират, че и техният ред е близо. А след 26 години по европейските площади ще има шествие срещу българите и техните „безчинства“. Ако на системата на неравенството и разделението и бяха нужни 26 години, за да предизвика системно изхвърляне на една прослойка от друга като знак на самосъхранение, това се дължи единствено на нашата недалечна история. На грамотни и работливи роми, на спокойствието и надеждата в основния етнос, а тях вече ги няма. Но можем да си вземем поука и да подновим онези публични политики, които даваха резултат по отношение на социалната интеграция:

– Можем да изградим трудови и образователни центрове, свързани с изпълнението на обществени поръчки. Държавническият подход ще ги превърне в значима и държавна структура, която ще разполага с достатъчен ресурс, за да даде занаят, дисциплина и образование на голяма част от ромското население, а и магистралите ще излязат по-евтино.

– Можем да създадем национален инвестиционен фонд за провеждане на общественополезни инициативи, които да имат съзидателен ефект по отношение на чувството ни за принадлежност и национално достойнство.

– Своята значима роля за преодоляването на декласирането имат и читалищата като носители на национални ценности, генератори на талант и амбиция.

– Можем да открием народен поход срещу неравенството, крайната бедност и изостаналост като започнем с промяна на данъчното облагане. Системата на плоския данък е безусловно проводник на радикалните деления и строител на гета.

Национален приоритет следва да бъде обединение на българския народ под знамената на социалната отговорност и граждански просперитет. Енергията трябва да бъде насочена към борба с гетото, но не само с това породено от бедността, но и с другото, което предизвиква тази бедност. Онези, които са над закона и над държавата, онези които паразитират в огромен мащаб с националното богатство, онези които се крият зад високите си зидове, онези които носят огромна отговорност трябва да я понесат. Развитието на обществото ни, неговата културна и интелектуална нищета не позволява повече, нито крачка назад и никаква форма на амнистия.

От 26 г. осъждат левицата, държавната собственост и относителното равенство. А след 26 години още не сме открили нищо по добро. Защо ли? Защото правилата се създаваха от българските граждани, за българските граждани, чрез българската левица.

ДЕКЛАРАЦИЯ – По повод 90 години от убийството на Гео Милев

На 14 май 1925 година българската полиция арестува  един от най-големите български поети, родоначалника на българския модернизъм – Гео Милев. Известно е защо – авторството на поемата „Септември” и категоричната позиция на поета срещу жестоките политически репресии след убийствения атентат в църквата „Света неделя”. Протестът на Гео Милев срещу кървавата разправа с първото в света антифашистко въстание – Септемврийското  от 1923 година е истинската причина за задържането на поета. Основанието е – Закона за защита на държавата, приет от 21-вото Народно събрание в началото на  януари1924 г. – един от първите актове на надигащия се световен фашизъм. Днес представители на управляващи десни партии у нас внасят отново репресивни закони, които противоречат на утвърдени принципи на правото.

Останките на Гео Милев са открити десетилетия по-късно – в масов гроб край София. Разпознат е по изкуственото око. А ужасният му край –  удушаване с тел, е удостоверен от показанията на ген. Иван Вълков. Същият Вълков, по чиято заповед бе нанесен удар върху съпротивата на най-интелигентната и честна част от народа ни. Същите, които сега се реабилитират, за да се заличат престъпленията на българския фашизъм.

 Смъртта на Гео Милев е символ на терора и мракобесието на властимащите, на исторически период, когато поетите на България заплатиха с насилствена смърт своите идеи, борбата си за социално справедливо общество.  Неслучайно жертвите на българския фашизъм още в тази 1925 година стават леви интелектуалци, записали имената си в националната ни култура и свяст – Гео Милев, Йосиф Хербст, Христо Ясенов, Сергей Румянцев, Георги Шейтанов, Тодор Страшимиров, Васил Карагьозов, Иван Манев, Александър Боримечков, Никола Ганев, Ана Маймункова, Жеко Димитров, , Димитър Грънчаров, Христо Косовски, Темелко Ненков, Николай Петрин и много, много други.  През 1924 до началото на 1925 г. изчезва – не политически, а физически групата на комунистите в НС – те, както и почти всички леви земеделци са избити

На 9 май тази година отбелязахме 70-годишнината от Деня на победата, края на империята на немския нацизъм. Много български граждани се поклони пред подвига на милионите жертви, дали живота си за свободата на човечеството. Отдадоха почит на знайните и незнайни воини от армиите на Съветския съюз, на САЩ и Великобритания, извоювали свободата на Европа и света. Но българският парламент не призна делото и приноса на българските антифашисти в тази война.  

Днес трябва да сведем глави пред паметта на Гео Милев, който в първите потънали в мрак години на надигашия се фашизъм, защити  хуманизма и човешкото достойнство. Гео Милев и хилядите жертви на режима през кървавата 1925 година са категорично доказателство за природата на българския фашизъм, чиято жестокост и престъпна същност е съизмерима с жестокостта и престъпната същност на италианския фашизъм и немския нацизъм.

Въпросът на Гео Милев: „Прекрасно, но що е отечество?”и днес е актуален. Актуален е в ситуацията на рисковете от терор и война. На икономическа и социална безперспективност за много наши сънародници. На крайна бедност и отчаяние, На разделение между облагодетелствани и аутсайдери, между богоизбрани и забравени от Бога.

Отговорът на този въпрос зависи от нас – от нашата воля да пресечем омразата, да застанем срещу социалните несправедливости и защитим интересите на България.  Това изисква друга мотивация и състояние на духа, които липсват на днешната политика, изисква дълбока промяна и искрена кауза за съвременните поколения. Кауза, която извира от сърцето и съвестта, от чувството за справедливост и национална общност.

БСП – Лява България и занапред ще отстоява истината и идеите, които по блестящ начин ни завеща Гео Милев:

 

По небесните мостове

високи без край

с въжета и лостове

ще снемем блажения рай

долу

върху печалния

в кърви обляния

земен шар.

Всичко писано от философи, поети –

ще се сбъдне!

– Без бог! без господар!

Септември ще бъде май.

Мариян Карагьозов – „Денят на Победата във въпроси и отговори“

Въпрос – Вярна ли е тезата, че пактът Рибентроп-Молотов значи, че СССР е бил съучастник на Германия в нападението над Полша

Отговор

След Първата световна война Полша е буквално раздута със земи, които не й принадлежат. Провежда се усилена политика на демографска промяна в земи на Западен Беларус и Западна Украйна. На власт е маршал Пилсудски, чиято идеология за „интермариум” предвижда установяване на полското влияние от Балтийско до Черно море. През 1934 г. Полша сключва пакт за ненападение с Хитлер.

На 22-23 септември 1938 г. се провежда среща в Берхтесгаден, за да се дискутират немските претенции към Чехословакия. Франция не поисква от Съветския съюз да помогнат съвместно на Чехословакия, а и Полша и Румъния заявяват, че ще откажат да пропуснат съветски войски. Малко по-късно, след проведената на 30 септември 1938 г. Мюнхенска конференция, Полша и Унгария участват в териториалното разграбване на Чехословакия.

Същевременно Полша се опира на гаранции и от Великобритания и Франция. Заради опитите й да провежда политика в угода на всички, Чърчил я нарича „европейската хиена”(ТУК).

На 21 март 1939 г. Великобритания предлага на Франция, СССР и Полша да се съвещават за обща съпротива срещу нацизма. Съветският съюз предлага в съюза да се включат и други страни, но Лондон отказва. По това време, в изпълнение на решението на Обществото на народите да се помогне на Китай срещу японската агресия, СССР се бие срещу имперската армия при езерото Буир Нур и Халхин Гол. Същевременно Великобритания и Франция искат от СССР да помогне в случай на нужда на Полша и Румъния, но не му предлагат реципрочна тяхна намеса. (проф. Георги Марков, „Светът през 20-ти век”).

При това положение Москва няма особен избор и се ориентира към пакт с Берлин. Според сключения пакт Съветският съюз присъединява само земи, откъснати от Беларус или Украйна.

След нападението над Полша, Великобритания и Франция обявяват на Германия т. нар. „странна война”, защото въпреки двойното си числено превъзходство на укрепената линия „Мажино” (105 британски и френски срещу само 50 немски дивизии), те не предприемат никакви действия в защита на съюзника си Варшава.

Въпрос – Само Германия ли напада Русия?

Отговор

Всъщност в запланувания от Хитлер „нов кръстоносен поход на Изток” участие вземат представители на множество европейски народи. Френски, словашки, финландски, хърватски, унгарски, румънски, испански доброволци се включват на страната на нацистите. Някои корпуси са по-многобройни от други и дори се сформират самостоятелни поделения – мюсюлманската балканска СС-дивизия „Ханджар”, украинската „Галичина”, австрийската алпийска СС-дивизия… (ТУК; ТУК)

Въпрос – Чий е решаващият принос за победата над Райха?

Отговор

На 22 юни 1941 г. Германия атакува СССР с 4 600 000 войници, 5000 самолета и 3700 танка. На Източния фронт са съсредоточени 85% от немските танкове и 75% от артилерията. Фронтът има дължина 4000 км от Финландия до Кавказ. (ТУК)

Дори след откриването на Втори фронт, на Западния фронт никога не се бият повече от 75 немски дивизии, докато на Източния фронт се сражават никога по-малко от 200 немски дивизии, най-често между 235 и 265 дивизии, с обща численост 5 500 000 мъже.

В решаващото сражение при Курската дъга (5-12 юли 1943 г.) участие от двете страни вземат почти 4 млн. войници, 40 000 оръдейни дула, 13 000 танка, 12 000 самолета.

Разрушенията в СССР са ужасяващи – 1700 града, 70 000 села, 320 000 фабрики. СССР губи 30% от националното си богатство. Според различните оценки, жертвите са между 22 и 27 млн. души. Само в блокадата на Ленинград загиват повече хора от общия сбор на военните и цивилни жертви на Великобритания и Съединените щати, взети заедно – между 700 и 900 000 души. (ТУК)

Въпрос – Какви са отношенията между съюзниците в Антихитлеристката коалиция?

Отговор 

Като цяло по време на войната се изграждат отношения на доверие и сътрудничество, но често пъти страните преследват и свои собствени интереси.

Пример за неизпълнени задължения са:

Ø  През май и юни 1942 г. са сключени споразумения между СССР и Великобритания и СССР и САЩ. Така постепенно се изгражда Антихитлеристката коалиция. Съюзниците се договарят Втори фронт в Европа да бъде открит най-късно до края на 1942 г.

Ø  Въпреки договорките да се направи десант във Франция, през юли 1943 г. англо-американските сили дебаркират в Сицилия.

Ø  На конференцията в Техеран (28 ноември -1 декември 1943 г.) е взето решение Вторият фронт в Европа да се открие през май 1944 г., а, както е известно, това става със закъснение от един месец – в началото на юни.

Ø  СССР е обвиняван, че не помага на Варшавското въстание, въпреки настояванията от страна на Лондон.

Ø  По време на войната от немска страна многократно е била обсъждана възможностjа за сключване на сепаративен мир със Запада и продължаване на войната само на Изток.

Ø  Обградените от западните съюзници немски войски на брега на Северно море в Дания и северните немски провинции в края на войната не са атакувани, пленени и разоръжени, а им е позволено да запазят оръжието си и в относителен комфорт да дочакат окончателната капитулация.

Интересите на британската политика и следвоенните калкулации са проследени подробно и документално аргументирани в някои разработки на д-р Радко Ханджиев (ТУК  и ТУК).

Разбира се, не липсват и примери за добро сътрудничество и взаимопомощ.

Ø  Един от тях е договорът „заем-наем” (ленд-лийз), съгласно който САЩ доставят на СССР военна техника и материали.

Ø  Също така, при декемврийската офанзива на немската армия през 1944 г. в Ардените, СССР е помолен да окаже помощ и това става факт – съветското настъпление от Висла към Одер е ускорено, въпреки тежките зимни условия.

Ø  На конференцията в Ялта през февруари 1945 г. е решено СССР да се включи във войната срещу Япония 3 месеца след края на войната в Европа, което и става факт – СССР атакува и разгромява Квантунгската армия след 8 август 1945 г.

Въпрос – Вярна ли е налаганата теза, че комунизмът и нацизмът са едно и също, двете страни на една и съща монета?

Отговор

Приравняването на нацизма и комунизма пропуска поня няколко ключови разлики.

В двете системи са различни отношенията на собственост, като Хитлер се е радвал на силната подкрепа на немския индустриален и финансов капитал.

Второ, унищожаванeто на „болшевизма в неговото гнездо” е важна и често повтаряна програмна цел на нацистите. В предсмъртното си писмо целта, която Хитлер завещава на народа си, е „завоюване териториите на Изток”. Поради смъртната омраза към комунизма (като идеологически враг номер едно) и славянството (резултата от расовите теории), войната, която нацистите водят на Запад, е традиционна, докато на Изток не се спазват никакви правила на войната. Това е теза, която е обстойно изследвана и солидно защитена в редица трудове по военна история. В този смисъл са и понятията за „свръхчовеци” и „подчовеци”, „господстваща раса”, която се нуждае от „жизнено пространство”. За разлика от това, комунизмът е модернизационен и просветителски проект, докато нацизмът залага на мистика и ирационално (по Умберто Еко).

„Според Хитлер престъплението на Русия е самото й съществуване”, пише престижният британски историк Хю Тревър Рупър в книгата си „Последните дни на Хитлер”.

Въведеното за да приравни нацизма и комунизма понятие „тоталитаризъм” е оценъчно и няма единни критерии кой какво влага в съдържанието му. То е вкарано в употреба по идеологически причини по време на Студената война от автори като Карл Фридрих и Збигнев Бжежински. Дори един от авторите, въвели термина – известната Хана Аренд – не е докрай съгласна Съветския съюз да бъде характеризиран така през целия период на съществуването му.

Известният интелектуалец Херберт Маркузе посочва, че критериите за тоталитаризъм могат да се приложат и по отношение на САЩ, а неговите колеги М. Хоркхаймер и Т. Адорно допълват, че масовата култура също може да се разглежда като тоталитарна.

Въпрос – Може ли Червената армия да се смята за окупаторка?

Отговор

Кой е окупатор се определя от тогавашните международни споразумения. Червената армия навлиза във всички източно европейски страни вследствие на споразуменията с Великобритания и САЩ от конференцията в Техеран за борба с нацизма до край.

Дори Холивуд прави възторжен пропаганден филм за „Добрия Чичо Джо” (Сталин).

Паметници на Червената армия само в Берлин са три – в парковете Трептов, Тиргартен и Шьонхолцер хайде. Във Виена монументите са два – на Шварценбергплац и военен мемориал на централните гробища. Други многобройни паметници се намират в Холандия и Норвегия, Чехия и Словакия, Франция.

И най-важното – освободените от „Майданек” и „Аушвиц” лагеристи дали виждат в Червената армия окупатор или освободител?

Въпрос – Имало ли е фашизъм в България?

Отговор

В България са съществували партии и организации, които открито са изповядвали фашистката идеология. Немалка част от политическия елит и държавното ръководство са били убедени германофили, почитатели на Хитлер и нацизма и антисемитизма, въпреки че не е имало фашистки режим в тесния смисъл на думата.

Неоспоримо е провеждането на редица недемократични и профашистки политики. Сред тях са:

Ø  Забрана на политически партии и организации

Ø  През декември 1940 г. Народното събрание гласува и царят подписва Закон за защита на нацията, който съдържа редица сурови антисемитски мерки, включително конфискации на имуществото, интерниране от София, забрана практикуването на професии и други дискриминационни мерки срещу еврейското население.

Ø  В дневника се тогавашния министър-председател Богдан Филов съобщава, че декларацията, с която България обявява „символична“ война на САЩ и Великобритания на 13 декември 1941 г. е приета с акламации от Народното събрание, като дори няма разисквания.

Ø  България сътрудничи лоялно на Германия, като изпраща храни, цигари, облекло и кожуси на немските войски на Източния фронт.

Ø  Българските евреи са спасени въпреки решението на управляващите заради силната обществена реакция и заради настъпилия обрат във войната в битката край Сталинград. Въпреки това, 11 000 евреи от Македония и Беломорието са транспортирани до лагерите на смъртта. При това, България плаща на Германия за превозването на евреите по българските ж.п.-линии до р. Дунав, като Германия взема за „услугата” по-ниска, преференциална такса – като за лоялни съюзници!!!

Повече по въпроса за политиката към българските евреи можете да прочетете ТУК.

Също така, ако искаха, западните съюзници можеха да сключат примирие с посредничеството на С. Мошанов в Кайро и Анкара много преди навлизането на Червената армия у нас. Самият факт, че това не се е случило, е достатъчно красноречив знак каква е била оценката за тогавашното българско правителство.

Въпрос – Наистина ли датата на немската капитулация е 8-ми май?

Отговор

Фактите добре и синтезирано са обяснени от Велиана Христова в нейна статия: „В нощта срещу 7 май в Реймс е подписан предварителен протокол за капитулацията на Германия, според който боевете на всички фронтове се прекратяват от 23 ч. на 8 май. В документа специално е уговорено, че той не е пълен акт за капитулация. От името на СССР го подписва ген. Суслопаров, от името на западните съюзници – ген. Смит и от името на Германия – ген. Йодл. Съюзниците от САЩ и Великобритания обаче побързват пред своите войски да обявят протокола като акт за капитулацията на Германия. Сталин обаче настоява „капитулацията да се подпише като важен исторически акт там, откъдето е дошла фашистката агресия – в Берлин. И задължително от върховното командване на всички страни от антихитлеристката коалиция“.
През нощта на 8 срещу 9 май 1945 г. в Карлсхорст (източно предградие на Берлин) е подписан Актът за безусловната капитулация на фашистка Германия. Представител на Върховното командване на съветските войски при подписването е ген. Георгий Жуков. От Върховното командване на съюзническите войски са английският маршал Артур Тедер, американският ген. Спаатс и френският ген. Делатр де Тасини. От германска страна Акта подписват генералите Кейте и Щумпф и адмирал Фон Фридебург. Заседанието е закрито в 0 часа и 50 минути.” (ТУК)

Може да се допълни само, че в Москва работят по московско време, така че 23 часа берлинско време, в Русия вече е 00 часа на 9-ти май и че ген. Суслопаров не е имал абсолютни пълномощия, тъй като не е главнокомандващият войските.

Въпрос – Защо да отбелязвам този ден, това български празник ли е?

Отговор

Чрез честванията у нас се отдава почит на тези около 10 000 загинали, репресирани, арестувани участници в нелегалната антифашистка борба преди 1944 г., както и на падналите в заключителния етап на войната 13 000 български войници и офицери. България се бие с почти 500 000 армия срещу Германия, като наши войски леят кръв в Македония, Косово, Сърбия, Унгария и достигат до Австрия. Боевете край Драва са наречени „малкият Сталинград”.

Това участие на българската армия в последната фаза на войната в Европа срещу нацистка Германия позволява клаузите на мирния договор да са щадящи и я предпазва от териториално орязване и нова национална катастрофа.

Въпрос – Какви са били оценките в световен план за 9-ти май навремето и какви са днес?

Отговор

На въпроса коя е страната с най-голям принос за победата над хитлерофашизма, зададен в анкетите, проведени непосредствено след войната, най-високият процент отговори с огромно мнозинство говори за Съветския съюз.

Колкото повече време обаче минава, благодарение на масираното обработване на общественото мнение, този процент намалява, за сметка на покачване на процента на Великобритания и Съединените американски щати.

Наскоро дори ми се случи да разговарям с двама мои връстници, хорас висше образование и добри професии, които дори не бяха чували кой е маршал Жуков.

Антикомунистическите убеждения и атаката срещу СССР понякога стигат дори дотам, че се дава мълчалива индулгенция на нацизма, на възраждането на неофашистките групи в Европа.

Политологът антоний Тодоров пише, че в момента „Братската могила в Борисовата градина е паметно място единствено и само за БСП и Антифашисткия съюз, там вече не се провеждат официални държавни церемонии.” Така се оказва, че „признаването на антифашистката съпротива като един от приносите в победата над нацизма в България днес е превърнато единствено в частен въпрос.”

Въпрос – Путин агресивен политик ли е?

Отговор

Дори американски експерти като Стивън Коен, Клифърд Гади и Фиона Хил признават, че всъщност Путин е доста прагматичен политик. В своя статия Фиона Хил посочва превъплъщения на Путин, сред които и дори привърженик на либералния капитализъм в сравнение със съветската планова система. (ТУК)

Вероятно Путин мрази войната. Баща му се сражава като обикновен войник, на два пъти се измъква като по чудо от лапите на смъртта, но до края на живота си носи осколки в крака си и не може да разгъва глезена и пръстите си. Путин не си спомня своя по-голям брат, загинал от болест по време на блокада на Ленинград, преди още Путин да се роди. Майка му, припаднала, едва-що не е погребана заедно с труповете на мъртви ленинградчани. (ТУК)

Всичко това са добре документирани факти и едва ли такъв човек може да бъде войнолюбец.

В своя предишна статия аз самият аргументирах стъпките за сътрудничество със Запада, които Русия направи от 2001 г. насам. (ТУК)

Въпрос – Реален ли е бойкотът на честванията, може ли да се говори за изолация на Русия?

Отговор

На честванията в Москва присъстваха генералният секретар на ООН Бан Ки-Мун, генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова и над 25 държавни глави.

В Москва присъстваха представители на по-голямата част от човечеството по света и държави, заемащи над половината от площта на планетата. Освен това, в контекста на изместването на центъра на световната политика и икономика към Азия, знаково беше присъствието на азиатските лидери и отсъствието на европейските. Същите тези поляци, британци, американци, които през 2010 г. маршируваха заедно с руските части по Червения площад.

Въпреки че европейските лидери като цяло отсъстваха, открояват се няколко групи отношения към Русия на континента. В първата са тези, които посетиха парада – президентите на Чехия и Кипър, Сърбия, Македония, премиерът на Словакия. Втората са външните министри на значими играчи като Франция и Италия, които бяха в Москва. Група френски депутати и сенатори в открито писмо критикува президента Оланд, че не присъства в Москва. Други страни, въпреки че не бяха представени на най-високо ниво, успяват да поддържат много добри работни отношения с Москва като Унгария, Гърция, Турция.

Германският външен министър уважи тържествата в Русия на 8-ми май, а канцлерът Меркел кацна за разговори с Вл. Путин на 10-ти май.

В Москва обаче бяха лидерите на страни като Китай, Индия, Виетнам (стомилионна страна с бурно развиваща са икономика), Венецуела, ЮАР…

Получи се и уникалната ситуация арменски и азербайджански части да дефилират едни след други!

В един взаимносвързан икономически свят санкциите към една страна се връщат като бумеранг спрямо всички, още повече, че по официални руски данни търговският оборот между Русия и ЕС само за първите шест месеца от 2014 г. надвишава 260 млрд. долара! Русия е номер три в света (след САЩ и Китай) по привлечени преки чуждестранни инвестиции през същата 2014 г., като техният обем достига почти 100 млрд. долара.

Всичко това показва, че е трудно играч от такава величина да бъде изолиран.

За съжаление, при такъв тип бойкот, историята става заложник на актуалната политика.

Д. Генчев: 500 000-на българска армия е участвала в тежки сражения срещу елитни хитлерови дивизии

Българското участие наистина е внушително и поради тази причина народът ни има право и основание да празнува разгрома на хитлеристка Германия. Дори само заради факта, че 500 000-на българска армия е участвала в много тежки сражения срещу фашизма срещу елитни хитлерови дивизии на територията на Македония, Сърбия, Унгария и Австрия. Това не са спомагателни функции, логистични подкрепи.

Това каза в интервю за „Хоризонт“ историкът доц. Димитър Генчев, който припомни че в сраженията са ранени и убити общо близо 30 000 българи, а след 1941 г. в страната е имало и гражданска война у нас. България не е загубила територии след Втората световна война заради участието си във войната срещу Германия, припомни той.

Българската армия съвсем грамотно решава всички тактически задачи и преодолява всякакви препятствия. Това нещо прави изключително впечатление на руснаците, които са воювали срещу румънци, срещу италианци, срещу унгарци и знаят, че извън Германия, другите са, общо взето, войски за пробив и винаги много лесно ги елиминират.

Генчев припомни и Дравската епопея, в която българските войски са използвали нестандартен похват за борба с немските танкове, като са стреляли във веригите, а не в броните им. По-късно български танкисти са използвали именно поразените танкове, за да атакуват напредващите немски машини в тил.

Всичко това е забелязано от маршал Толбухин и не случайно единствен от всички коалиционни военни партньори на Съветския съюз, ген. Владимир Стойчев е поканен да дефилира на Червения площад. Това е изключително признание за ролята на българите по време на тези военни действия.

БНР

http://bnr.bg/post/100554914/d-genchev-500-000-na-balgarska-armia-e-uchastvala-v-tejki-srajenia-sreshtu-elitni-hitlerovi-divizii

ДЕКЛАРАЦИЯ – по случай 70 години от победата над хитлерофашизма

 

 

Не всяка борба завършва с победа, но всяка победа започва с борба. Българският народ започва борбата си срещу фашизма и мракобесието не от днес и не преди 70 години. Започва я още през 1923-та с червения поп Андрей и под лозунга „Септември ще бъде май“. Преди 70 години Първа българска армия извървя своя кървав поход във втората част на Отечествената война. А българският народ изпрати синовете си под знаме, на което пишеше „Пътят към дома минава през Берлин“. И с клетвата „Нищо не е забравено! Нищо не е простено!“

На 9 май 1945 г. човеколюбието победи. Защото някъде там, преди 70 години, хората се обединиха около свободата, равенството, справедливостта и човечността. Отрекохме се от егоизма и себелюбието, от предателството, лицемерието, от природната ни примитивност и меркантилността.

Но ето че днес част от тези поуки, които преди 70 години обединиха света, са забравени. Част от причините за най-голямата хуманитарна катастрофа, изглежда, са простени. Узурпираното от малцина стопанство създаде пазарно общество и то отново започна да се дели на правоимащи и аутсайдери, на струващи и изключени, на свободни и поробени. Днес отново има богоизбрани и забравени от Бога.

И над всеки от нас отново е надвиснала сянката на войната. Не само на онази, горещата, с бомбите и концлагерите. Но и на другата, икономическата, която доказано причинява милиони жертви, обречени да умират бавно в нищетата на нашата безсъвестност. Днес отново едни живеят в лукс, а за други работата е равна на подчинение и животът е тегоба. Парите обсебиха всичко. Предателството, конформизмът, издевателството, безчестието и безскрупулността станаха символ на успеха. А когато такъв „успех“ се превърне в правило, значи е дошло време за промяна.

Тази промяна трябва да е категорична и решителна. И то решително лява! Тя трябва да преформулира съществуващите социални дисбаланси и да засегне голямата част от гражданите. А за да успее, трябва да идва от сърцето, от съвестта, от чувството ни за общност. Ако ли не, ще дойде време да изживеем историята отново.

Трудно и скъпо е да бъде победен развихрилият се фашизъм. Затова преди 70 години човечеството се закле никога повече да не позволи той да се ражда. И днес звучи предупреждението на Юлиус Фучик: „Хора, бдете!“ А на онези със свастиките, погромите и пожарите нека напомним: „Нашето дело е справедливо, победата ще бъде наша!“

Фашизмът няма да мине –„No pasaran“.

 

Ваня Добрева:БСП трябва да заеме национално отговорна позиция

Моето изказване е резултат от разговори, които съм провеждала с членове на партията от общинската организация Красно село-София, с другари от Федерацията за образование и наука, а неотдавна имах среща и с членове на партията от Монтана. Така че моята гледна точка до голяма степен се определя от гледната точка на немалко членове и съмишленици на партията.
Най-силно безпокойство буди

намаленото обществено влияние на БСП

и разминаванията между нашите разработки за лява политика и онова, което се случва в социалната политика.
Според другарите, но и според мен, БСП, дори и искрено да желае, не е в състояние да провежда истинска лява политика в сегашната ситуация. Няма как държава, влязла вече в дългова спирала, при убито производство, да разпределя и преразпределя принаден продукт, който липсва. Всъщност сега-засега индустрията ни не функционира, а западноевропейският пазар, към който сме ориентирани, поначало е безперспективен за стоките, произведени в България. От друга страна, процедурите за внос и износ от развитите европейски държави са неизгодни за българския производител. Отказахме се от единствените открили се възможности за въвеждане на високи технологии – в енергетиката. Едва ли е нужно да посочвам очертаващата се криза в туризма.
Всичко това показва, че днес икономическата и социална политика са изключително зависими от външната политика. Докато не променим вектора на външната си политика, нещата ще си останат на сегашния им хал. С други думи, докато нашата държава е в положението на сателит на Вашингтон и на неговия политически антураж в Европа, нещата ще се влошават още повече.
Конкретно, БСП също трябва

да коригира рязко външнополитическия си курс

Да се противопостави на онези наши ръководители, които са готови заради евроатлантическите ценности да жертват националните ценности. В този аспект нашата партия в последно време правилно подлага на критика президентската и изпълнителната власт заради политиката, която водят спрямо Русия.
Какви стъпки е необходимо още сега да предприемем?
Необходимо е БСП да отстоява на всяка цена възвръщане на традиционните ни пазарни ниши в Русия и Близкия изток. Да настоява далеч по-последователно

за провеждането на независима политика

по примера на други държави членки на ЕС като Чехия, Гърция, Австрия, Унгария, Италия, Кипър и др. Това е свързано, разбира се, и със самокритика, тъй като през последните години ние като партия не успяхме да се противопоставим на разширяването на НАТО на Изток. Не намерихме сили, за да предупредим, че поетият от САЩ антируски курс води към световен конфликт и война.
Добре е, че вече организираме антивоенни митинги, че делегация начело с др. Миков посети Москва. Но нашето говорене срещу ангажирането на България в една евентуална война най-вероятно би намерило подкрепа и от партиите в управляващата коалиция, като се започне с Бойко Борисов и се стигне до Радан Кънев. Сега е необходимо много по-определено да формулираме моментите, които ни разграничават от мисленето и позициите на управляващата коалиция. Така по-скоро ще успеем да си върнем и загубените гласове.
Няколко примера. Единия вече го споменах. В политическата декларация трябва открито да се заяви,

че БСП е срещу разширяването на НАТО на Изток

Че БСП няма намерение да жертва националните интереси. Че тя ще развива приоритетно политическите, икономическите и духовните връзки с Руската федерация, както и останалите държави от БРИКС. БСП е в правото си да признае демократично проведения референдум в Крим за отговарящ на основополагащия принцип в Устава на ООН за самоопределение на нациите.
БСП е призвана не само да се обяви въобще срещу милитаризацията на България в момента, но и да каже категорично, че е за прекратяване на договора за разполагане на американските бази у нас. Надявам се, че нашите депутати в Народното събрание са наясно, че в края на месец май тази година предстои едно от най-тежките им изпитания.

Ако подкрепят продължаването на срока на базите

под какъвто и да било предлог, процесът на свиване на БСП може да стане и необратим. И ще носят отговорността за превръщане на България в мишена на бъдещи противопоставяния на Великите сили. Същото предупреждение важи и за евродепутатите на БСП.
Фалшив е и доводът, че определянето им като българо-американски гарантира българския им контрол. БСП трябва ясно да заяви, че е против установяването на Команден център на НАТО в София, както и против въвеждането на тежка военна техника на наша територия.
Уважаеми другари,
Ако наберем смелост да защитим своето становище, дори само във връзка с тези въпроси, ние вече ще сме заели национално отговорната позиция и наред с това за първи път ясно ще се разграничим от конюнктурната и национално безотговорна политика на партиите в управляващата коалиция и от техния партньор ДПС.
Докато нашето ръководство, парламентарната ни група и евродепутатите не кажат „не“ на двойните стандарти, на политическия конформизъм, докато не се научим

да не правим недопустими компромиси

дотогава шансовете за избягване на кризисното състояние, в което като партия сме изпаднали, ще бъдат минимални.
И още нещо, почерпено от непосредствените ми разговори с наши другари. Те продължават да се надяват, че най-сетне ръководството на БСП ще се откаже от политиката на „малките стъпки“, че ще пристъпи към радикални промени в организационния живот, във външнополитическия си курс, в обновяването на част от ръководните кадри.
И накрая, относно изборите за местна власт. Налага се и такова мнение, че основната трудност пред нас няма да е толкова изборът на конкретен кандидат за кмет или за общински съветник, а това да накараме хората отново да ни повярват и отново да гласуват не за друг, а за листата на БСП. На тези местни избори ще трябва да отидем най-напред с платформи и анализи, типични за парламентарните избори, като наред с това излезем и с предложенията си за решаване на местните проблеми. И тъй като нашите предложения за местни политики са солидно обосновани, необходимо е ръководството още веднъж да помисли как да върнем доверието в нашата партия на предстоящите избори за местна власт.