Всички публикации от admin

ИЗКАЗВАНЕ на Янаки Стоилов пред конференцията на ОЛС – В.Търново

В началото ще се опитам да отговоря на поставени в дискусията въпроси: в какво се изразява днес различието между лявото и дясното, дали то е актуално и може ли да се говори за ляво и дясно в БСП?

snimka loze

Ако търсим „геометричен“ отговор на този въпрос, както някои споменаха, означава да се объркаме. Защото хората и през ХІХ век не са се разделяли, просто за да седнат едните отляво, а другите – отдясно, а са сядали на различни места, защото са открили различия помежду си. Има коренни и трайни различия между лявото и дясното. Днес едно от най-важните от тях е как се отнасят те към проблема за неравенството. Ако не сме забелязали, че днешният свят, светът, в който живеем, е  свeтът с най-голямо неравенство от цялата история на човечеството, няма да разберем нашите задачи. Това е статистически доказано, аз няма да се позовавам на авторитетните източници. Имало е много по-голяма бедност, отколкото днес. Но толкова голямо неравенство между хората, между този 1 процент, който владее половината от световното богатство, и останалите 99%, никога не е имало. Затова тук да се задават въпроси – какво е значението на лявото и дясното в ХХІ век, означава да не се разбира този основен факт.

Другият въпрос е – след като БСП е лява партия, защо се говори вътре в нея за нещо ляво? Вие смятате ли, че номинализмът, т.е. назоваването на нещата с определени имена, автоматично им придава това значение, с което ги наричаме. Нима БСП дълги години под формата на социаллиберализъм не беше част от мълчалив „полуконсенсус“ в рамките на неолибералния модел?! Надявам се, че основната, огромната част от партията е забелязала това. Мисля, че го забеляза и ръководството през последните години. Първо, като започна да говори за него, а надявам се сега, в последните една-две години, и като започна да действа с оглед на това, което се изрича. Това са основните ориентири. Ако цялата партия БСП е достатъчно лява и национална, то тогава тържествено и с радост можем да обявим, че вече няма нужда част от членовете на БСП да се определят като леви социалисти, за разлика от други, които не са или използват думата социалист само за да кажат, че те са членове на една от многото партии и да ги различават по наименованието, а не по същността.

Това са днес част от важните въпроси, но те пак ще бъдат подменени.

Като излезем след малко от тази зала, аз съм почти сигурен, че журналистите, които присъстват тук – в интерхотел „Велико Търново“, защото днес тук има още една конференция, която също е по важна тема – за ролята на президента и на националната сигурност, вероятно няма да се интересуват от това, което говорим, а ще ни попитат: „Вие съгласни ли сте да се обедините за обща кандидатура за предстоящите президентски избори?“. До това ще бъдат сведени всички въпроси. Не че е лошо да се търси обединение на левите избиратели в предстоящите избори, а защото преди това трябва да се зададат други въпроси.

Дали общите ни действия са за лява национална политика, която да бъде  искрено и убедително изразена? Или БСП да приеме кандидат от собствените си среди, или извън нея, който е най-удобен за АБВ като първо условие за такива общи действия. Или, ако това не ни харесва, да намерим равно отдалечен от левите партии човек, когото да подкрепим. След това да кажем: постигнахме добър резултат, но нямаше как да променим ситуацията, в която други консумират властта. Ето това са видимостите, които ние трябва да отхвърлим, и да насочим хората към решаване на истинските проблеми.

А как да ги отхвърлим? Ето ние поставяме важните дилеми и пред България, и пред БСП. Аз бих казал – имаме два избора, три пътя няма! И то във време, когато дълго ни се внушаваше, че трябва да сме част от левия център, от т.нар. трети път, от социаллибералния модел и т.н. Този път дори в богатите страни вече е почти извървян. Той имаше известни резултати за страни като Германия, Великобритания и никога не е бил приложим в България, защото това са страните, които извличат големите ползи и от европейската интеграция. Днес е време да кажем, че трети път няма и вътре в БСП, и ще поясня за какво става дума.

Първопо отношение на националния избор. От нас се изисква като социалисти да предупредим хората и да подготвим страната за следващия преход. Ако някой още се пита дали преходът е свършил, трябва да му обясним, че преходът вече свърши и светът отива към нов преход. Въпросът е какъв ще бъде светът и каква ще бъде ролята на България в него. Народът трябва да реши, но ние да му кажем – или справедливо, проспериращо и хуманно общество с демократично управление, или олигархично господство, налагано чрез авторитарен, дори чрез насилствен режим. Някъде преди десетина години, аз си спомням, на един от нашите конгреси издигнах лозунга „Долу олигархията, свобода за народа!“. БСП не поде този лозунг. След това излязоха разни протестъри и реформатори, които да се упражняват в борбата с олигархията, но през този период тя си се развиваше.

Ние трябва да отделим успехите, които сме постигали с наше участие в различни управления, които се изразяват в различни подобрения, в опити за коригиране на политиката, но също така да си даваме сметка, че движещите механизми и основните властови фактори в този период не се промениха. Така БСП ще намери отговора на въпроса – защо излизаме от всяко управление, в което участваме, с тежки поражения? Не защото не сме постигнали определени положителни икономически и социални резултати, а затова, че не сме се опитали да променим модела на управление. Ако сега някой ни кара отново бързичко да влезем във властта, то е пак да участваме в такова управление. Та нима ние не можехме, преди малко повече от година, да влезем във властта. Имахме възможност, но не го направихме, защото си давахме сметка до какво ще доведе това. Защото преди партията да е силна и преди да е разбрала за какво й е необходима властта, тя ще понесе следващото още по-тежко поражение от това, че нейни представители ще участват във властта.

Второ каква е партийната дилема. Тя също е съдбовна. БСП отново е притисната или да бъде истинска социалистическа партия, партия на бъдещето, или да остане в миналото. Възстановяването на доверието налага да скъсаме с разминаването между идеи и политика, между заявена и реална политика, между изискванията на политическия морал и поведението ни. Преминава през скъсване с всякакъв род зависимости.

Искам да завърша с главното. Ние можем да говорим за това каква да бъде нашата икономическа политика, социална политика, нашето здравеопазване и образование. Все важни теми. Ние трябва да покажем на хората, че това, което искаме, ще го направим. Но ако ние не направим конгрес, който да реши проблемите на партията, то почти нищо от тези въпроси няма да бъде решено. Затова различните съждения сами по себе си са важни, но най-важно днес е хората, които ще отидат на конгреса, да знаят защо са там и да направят своя избор. Той може да бъде различен. Но те трябва да знаят, че правят избор. Те не бива да са част от инерцията, а част от съдбата на партията. Тя ще бъде такава, каквато я направим.

Единият избор е:

  • да запазим връзката с корените си, за да вървим напред;
  • да отстоим и развиваме курса към лява национална политика;
  • да изберем хора, които няма да ни подведат и които могат да поведат недоволните българи;
  • да използваме държавата за модернизация на икономиката, за регулиране на пазара и за намаляване на социалната поляризация.

Конкретните решения са работещи, когато са израз на идеи и политика. Да критикуваме сегашното управление, но да се стремим да променим социално-икономическия модел, а не само да правим почти същото, но по-добре. Първо да възстановим доверието, а после да искаме властта, за да можем да решим проблемите. Това е моят избор. Мисля, че това е и вашият избор, на хората, които са тук.

snimka vagenshtain

Но има и друг избор. Той не бива да бъде пренебрегван като възможност. Надявам се, че не е много вероятен, но е възможен. Това е да загърбим идеите, да ги сведем до рекламно клише, което опакова циничния прагматизъм. Да останем в плен на корпоративни, лични и външни зависимости. Да фризираме и коригираме досегашната неолиберална политика, независимо как ще я наричаме. Да допуснем хора, които приватизираха изграденото по време на социализма, сега да приватизират партията. Те вече се чувстват достатъчно силни и не се притесняват да предявят тези претенции. Хора, които разпиляваха доверието към БСП в своя изгода, сега ни оценяват и поучават. Въпросът е дали ще им бъде позволено. После ще дадат партията на концесия, просто за да бъдат на власт. От нас зависи дали ще го допуснем.

Не бива да подминаваме снизходително тези, които ни упрекват, че още сме в миналото, че не сме излезли от лозето на Никола Габровски. Искам да им припомня тук, от Търново, че аз съм израснал до това лозе и съм копал истинско лозе. В нашата партия има място за хора с всякакъв социален статус. Но трябва да я представляват личности, които поне се доближават до Благоев, до Георги Кирков, до Габровски. Защото освен политически начетен, Габровски е бил заможен, но е представлявал в парламента и в живота бедните и отрудените хора, а не богатите. А при нас богатите искат да представляват богатите и всички други да работят в тяхна полза. Това не искат да приемат тези, за които експлоатацията е само историческа, но не и съвременна категория.

Политиката е разговор за настоящето и за бъдещето. Но в този разговор миналото на действащите политици може да ни каже много повече какво да очакваме от тях, отколкото днешните им обещания и намерения. Защото измежду кандидатите да ръководят БСП почти няма нови и такива, които да не са заемали ръководни позиции. Всички са почти в равностойно положение. Така че никой не може да се оправдава, че не знае за какво е изборът и какви ще бъдат последиците от този избор.

 

Позиция на ОЛС в БСП относно проведените местни избори

Проведените местни избори оставиха потискащото впечатление, че не всичко се решава от волята на гражданите. Все повече са разколебани и поставят под съмнение перспективите пред българската демокрация. Деформацията на националната политическа карта и унищожението на идеологическите полюси се вписва в тенденциите за изкривяване на демократичните основи на тази българска държава и налагане на не само авторитарен, но и антисоциален режим.

БСП претърпя загуба от Герб, политиката претърпя загуба от технологията, идеите претърпяха загуба от парите, примирението надделя над гражданската активност. БСП за малко не претърпя катастрофа. Опасната спирала на загуба на доверието, която започна от европейските избори продължава. Една от основните причини е, че БСП все още се асоциира с последваща подмяна на левия вот и максимата „по-добре близо до властта отколкото близо до народа“. Всяко отклонение от левия курс ще потвърди опасенията на гражданите. Всяка ясна и категорична демонстрация на нашата убеденост за промяна в партията и държавата ще бъде предпоставка за възвръщане на политиката в сърцата и съзнанието на хората. Има кадрови и личностни дефицити по места, защото редица от нашите кандидати и дори председатели на общински организации не успяха да получат резултати поне равни на тези на листата за общински съветници, а понякога дори значително по-ниски от тези на етикета – БСП. Необходими са действия, които да подобрят кондицията на партията. Тя трябва да се преизгради, организационно да се укрепи чрез подобряване на социалната си база и нейното разширяване. Тя трябва да се освободи от зависимостите и да стане опора на морала и държавността. Необходима е по-добра опозиционна и медийна политика от страна особено на парламентарната група. Повече смелост, дързост и съпричастност при всяко обръщение към гражданите, защото времето с което разполагаме, за да материализираме лявата промяна в БСП е кратко. А опитите за нейното дискредитиране, още в нейния зародиш, са подплатени с пари и лъжливи обещания.

Вътрешни противоречия разяждат БСП. Умишлената пасивност на отделни фигури и отказът им да изпълняват партийните си задължения с единствената цел да предизвикат срив са факти, а не догадки. Но сметките им няма да излязат, защото в БСП мнозинството от хората са почтени и свободни. Тяхната съвест не им позволява да целуват ръце на силните на деня заради лични облаги. А нашата амбиция е да ги представляваме достойно и да оставим трайна следа в процесите по възстановяване на държавността, да съхраним бъдещето на българския народ и ако цената за реализацията на тази амбиция е оттегляне от обществения живот на зависимите от икономически интереси, то редовите социалисти отдавна са готови да я „платят“ тази цена. Ръководството на БСП също трябва да оттегли подкрепата си от местни ръководители, които в името на собствения си бизнес са готови да търгуват бъдещето на партията. Тези стъпки ще превърнат нашия бунт на мравките, на редовите социалисти в необратим и завършен процес на промяната. / брожението на редовите социалисти в необратим и завършен процес на промяната.

През последните дни медиите дадоха думата на определени партийни функционери, чието влияние силно бе отслабено през последната година, поне що се отнася до ръководството на партията.

  • Опитите да се настройват различните поколения едно срещу друго и да се посочва младостта като някаква панацея е манипулативен, антипартиен и евтин пиар. Ние сме съгласни с необходимостта партията да изгради нови и енергични национални фигури, но никой не бива да бъде привилегирован или ощетен по дискриминационен критерии. Повече шансове за изява – да, повече внимание и съдействие- да, но не и незаслужено подаряване на власт в партията или в държавата.
  • Необходими са допълнителни организационни мерки като се започне от големите градски центрове, премине се през обновление на делегатския състав на конгреса и така се даде една много по-добра представителност на настроенията и амбициите на партията. Призоваваме партийните организации, когато излъчват своите делегати за висшия партиен форум да им дадат ясен мандат. Само така няма да е възможно БСП да бъде овладяна от парите за сметка на идеите. Промяната трябва да се доведе до своя завършек или ще дискредитираме не само себе си, но и милионите зазидали душите си в стените на нашата кауза.
  • Председателят и ръководството започнаха процеса по трансформацията на партията към хората. Промяната трябва да продължи и да се разшири. Само тези, които не са морално уязвими имат място в политиката и в обществения живот. Това е и обяснението за странното съзвучие между хора напуснали БСП или самоизключили се от БСП и тези, които искаха да превърнат БСП в присъдружна партия на ГЕРБ. Ляво обединение на базата на ГЕРБ или с нейни сподвижници като АБВ е невъзможно.
  • Обединението около идеята за ляв реформизъм можеше да бъде инициирано от БСП още преди години, но тогава това не бе възприето от ръководството освен за предизборни цели. Сега наблюдаваме развитието на тези процеси в различни европейски леви партии и държави. Лейбъристката партия в Англия е едно от последните потвърждения, но също така имаме позитивни примери в Португалия, Франция и други големи европейски страни-модели. Мариян ще го допълни днес или утре.

Опитите на определени загубили влияние в БСП политици да омаловажат приноса и значението на лявото крило като го наричат така нар. ляво крило са провокация не към членовете на обединението на левите социалисти, а към традициите, историята и лявата перспектива. Лявото крило се създаде, за да бъде коректив на одесняването в ръководството на партията, после се превърна в инициатор на идейното и политическо обновление на партията, а до няколко години ще изпълнява ролята на гарант за изпълнение на заявената лява управленска политика. Ментори на Лявото крило или на партията могат да бъдат единствено хора, които нямат съществен принос деградацията й през последните години. Ние искаме да подкрепим динамичното развитие на партията през диалог и конструктивни дебати. Именно затова отхвърляме предложенията да се върнем в блатото и дясната социалдемокрация. С много усилия и воля ще успеем да се изчистим от тинята и вонята. Тези предложения са форми на обикновен политически реваншизъм и партиен анахронизъм. Лявото крило ще работи с всички сили, за да защити интересите на левите хора в България и остро ще се противопостави на всеки опит за връщане на ръководни позиции на политически изчерпани лица, които твърде дълго потискаха и ограничаваха участието на свободните, честните и можещите социалисти. Още веднъж искам да подчертая, че лявото крило в БСП си поставя ясна, конкретна и постижима цел – привеждане на състоянието на БСП в съвременна, мобилизирана политическа партия, партия на честта и отговорното отношение към хората. БСП ще се отвори към левите интелектуалци, експерти и общественици. БСП ще бъде европейска партия без да бъде европейски ограничена. Ние ще търсим положителен опит и идеи освен в ПЕС и в идейното и политическо развитие на европейските леви, но без да робуваме на стари стереотипи и модерни модули. БСП ще отвори страната както на Запад, така и на Изток. БСП ще предизвика радикална промяна на левицата и ще отговори на нуждите на 90% от българските граждани. БСП е важна за левите хора, за демокрацията и за да я има България. Когато успеем всички ние с удовлетворение ще публикуваме прощалния си манифест, че с удоволствие разпускаме обединението на левите социалисти. Колкото по-бързо, толкова по-добре.

Пресконференция на ОЛС

В петък, 18.09.2015 г., представители на Координационната комисия на Обединението на левите социалисти в БСП проведоха пресконференция в партийната централа на ул. „Позитано“20 в София.

Поводът беше представяне на Обръщението на Лявото крило към българските граждани и симпатизантите на левицата по повод предстоящите местни избори, както и актуални въпроси.

Политическият секретар на ОЛС Петър Начев направи анализ, че предстоящите избори ще решат каква да бъде местната власт и кой ще получи възможност да я упражнява. Залогът обаче не е просто местната власт, а моделът на управление и дали страната ще остане в плен на феодално-корпоративните зависимости.

„Нищо хубаво не предстои, ако продължаваме по същия начин и с тези егоистични геополитически и продажни „водачи”, се посочва в обръщението. Битката за България е дълъг и труден процес, който минава през партийното чистилище, през значими идеологически корекции, през различна кадрова политика, през осъзнаване на класов интерес и през отличаване на конкретните му опоненти“, пише в позицията.

Говорителите изразиха несъгласието си с внушението, че левият курс в БСП вече е победител. Това твърдение цели да се скрият истинските причини за състоянието, до което партията ни беше доведена. Под различни лозунги се маскират стремежи за запазване на един изчерпан модел и търсене на реванш в самата БСП.“ Александър Симов беше категоричен, че „В БСП има опит на фигури, които са виновни за минали загуби да стоварват това върху невинния ляв завой. БСП не искаше с години да говори за проблемите си, бягаше от дискусията. Резултатът е това, което сме днес”.

Във връзка с промените в НК, които касаят отпадане на давността за престъпленията на комунистическия режим, от Крилото посочиха, че е политологически некоректно да се говори за „комунистически режим“, защото става дума за държавен или реален социализъм. Законът е правен абсурд, зпонеже един от най-базовите правни принципи е, че никой не може да бъде осъден за нещо, което по време на извършването му не е било обявено за престъпление от закона. Тъй като има юридически основания промените в НК да бъдат атакувани в Конституционния съд, от ОЛС ще предложим това на ръководството на БСП, което ще вземе окончателното решение.

„Този закон е част от една битка за миналото, в която залогът е да се нанесе удар на левицата днес. Голяма част от хората, срещу които тези промени са насочени, са вече починали, така че той няма да произведе кой знае какви правни последици“, казаха от Лявото крило.

Известният журналист Александър Симов афористично коментира, че когато психодясното въвежда някакъв закон, не е сигурен дали той трябва да се дава на КС, или на здравния министър.

По отношение бежанската криза той добави, че се вижда острата политическа безпомощност на европейските политически елити във връзка с нея. „Никой не поставя най-важния въпрос за това колко време ще продължи кризата, обсъждат се само квотите за бежанци, а е време в ЕС да започне да дебатира как да се укрепи държавността в Близкия Изток, за да си гарантираме, че бежанската вълна ще спре, а няма да продължи да залива границите на ЕС”, заяви Симов.

Проф. Ваня Добрева, бивш заместник-министър на образованието и председател на ресорната комисия в НС, посочи основните слабости на предлаганите промени в предучилищното, началното, основното и средното образование. Според нея образователната система е част от националната сигурност и изграждането на националната идентичност. Законът на ГЕРБ съдържа слабости в много посоки – държавното финансиране на частните училища, отпадането на редица единни държавни стандарти, прехвърлянето на финансови тежести и отговорност от централния към местните бюджети на общините, което крие редица рискове.

На журналистически въпроси представителите на ОЛС изразиха увереност в това, че в София БСП ще реализира много по-добър резултат, отколкото се очаква и че кампанията в столицата ще даде национално отражение.

„Възстановяването на смисъла от съществуването на БСП, на доверието в лявото е процес, който не се изчерпвал със създаването на една политическа платформа, с избора на нов председател, а изисква последователни усилия, привличане на убедени и подготвени кадри. „Чрез тези кадри ще се осигури провеждането на заявената политика. Левият курс трябва да продължи, за да постигнем това, към което се стремим. Убедителното ни представяне в предстоящите избори ще даде силен импулс за продължаване на политическото оздравяване и организационно укрепване на БСП”, се казва още в декларацията.

Обръщение на ОЛС в БСП

Предстоящите избори ще решат каква да бъде местната власт и кой ще получи възможност да я упражнява. Но заедно с това те ще окажат влияние върху националната политика и върху ролята на БСП.

Мнозина смятат, че европейска България не се е състояла, че пазарното общество не се е формирало, че всичко хубаво предстои. Приказки за наивници. Частни,корпоративни и геополитически интереси диктуват българската политика днес. Всичко се състоя и нищо хубаво не предстои, ако продължаваме по същия начин и с тези егоистични и продажни„водачи“. Те зоват – вървете към ръба, търчете, тамо са райските градини. Но зад ръба има само пропаст. Ние отказваме да пропаднем. Затова ще завием – на ляво. За да следваме нова посока!

Възстановяването на доверието в политиката и държаватаняма да стане изведнъж. БСП трябва да се пребори– в себе си и за народа срещу приватизацията на политиката и нейното обезличаване.

Днес и утре са решаващи дни. Те ще оставят следа върху бъдещето, ще определят съдбата на всеки един от нас.Битката за България е дълъг и труден процес. Минава през партийното чистилище, през значими идеологически корекции, през различна  кадрова политика, през осъзнаване на класов интерес и през отличаване на конкретните му опопенти.Затова отново актуално става обръщението на Вапцаров„мъже и жени, народ“, нито крачка назад!

Подкрепата на кандидатите и ангажиментите на БСП на тези избори представлява своеобразен вътрешнопартиен референдум за автентична лява и национална политика. Означава заявка за кадрово обновление на всички равнища в БСП и държавата с доказани- опитни и млади представители. Активното участие от членовете и симпатизантите на партията е важен принос в борбата с дяснотои антинационалноприспособленство в нея.

Развръзката предстои!Затова не сме съгласни с внушението, че левият курс в БСП вече е победил. Това твърдение цели да се скрият истинските причини за състоянието, до което партията ни беше доведена. Под лозунга за обединение на левите сили се маскират стремежи за парцелиране на левите избиратели и запазване на един изчерпан модел.За търсене на реванш в самата БСП.

Ние трябва да издигнем стена срещу олигархията, задкулисието и външните зависимости. Възстановяването на смисъла от съществуването на БСП, на доверието в лявото е процес, който не се изчерпва със създаването на една политическа платформа, с избора на нов председател, а изисква последователни усилия, привличане на убедени и подготвени кадри. Чрез тези кадри ще се осигури провеждането на заявената политика. Левият курс трябва да продължи, за да постигнем това, към което се стремим.

Убедителното ни представяне в предстоящите избори ще даде силен импулс за продължаване на политическото оздравяване и организационното укрепване на БСП.

Ние се обръщаме за подкрепа към мнозинството български граждани – ощетени от прехода и недоволни от сегашното състояние. Да изоставим примирението, да се противопоставим на купуването на местната власт!

За хората и общините – справедливост и солидарност!

Не всяка борба завършва с победа, но всяко победа започва с борба!

Декларация на Парламентарната група на „БСП лява България“ по повод 09.09.1944 г.

 

Прочетена от Янаки Стоилов от парламентарната трибуна

 

Повечето забележителни дати в нашата история предизвикват противоречиви оценки. Така е и с 9 септември 1944 г. Но има факти, които не могат да бъдат заобиколени и не са подвластни на времето.

Девети септември символизира приносът на българската съпротива срещу фашизма. Девети септември гарантира преориентацията на България от съюзник на хитлеристка Германия в държава, която воюва на страната на съюзените народи.

Случайно или не, точно на днешния ден Комисията по правни въпроси на Народното събрание ще разглежда на второ четене промени в Наказателния кодекс за поредното заклеймяване на социализма. С ясното съзнание, че те нито са основателни, нито са в състояние да предизвикат наказателно-правни последици.

Днес, на поредния Девети септември, е добре да припомним какво загуби мнозинството български граждани откакто започна политическото отричане и идейното заклеймяване не просто на една обществена система, а на самата идея и социална практика на социализма.

Така хората трябваше да се откажат, а после да забравят, че всеки човек може да има работа, дом, сигурност, гарантирано здравеопазване, всеобщо образование, общество без драстични имуществени неравенства. В десетилетията след 9.09.1944 г. България достигна до групата на първите тридесет държави в света, според индекса на човешкото развитие и на икономическия си капацитет. Днес се утешаваме, че сме в Европейския съюз, макар и на последно място в него. Все повече развиващи се страни, на които сме помагали, ни застигат и надминават.

В интерес на истината, трябва да признаем, че през  годините на прехода има области, в които се постигна значителен ръст: на безработицата и на милионерите, на неграмотните, на емигранти, които трайно напускат България, на броя на партиите, медиите, рекламата, на банки, на болници, на университети и т.н. Но колкото повече се увеличава тази множественост, толкова повече спада качеството на съответните дейности и на социалните услуги.

Известно е как завърши сблъсъкът между две идеологии, между двете основни икономически и политически системи преди четвърт век. Тогава се създадоха условия за разширяване на Европейския съюз и за сътрудничество между европейските страни. Европа обаче не разбра, че след медения месец на нейното обединение под лозунга на евроатлантизма, стана второстепенна част от еднополюсния свят. Свят, в който глобалното противопоставяне и сдържане бе заменено от множество локални конфликти в различни точки на света. Сега Европа бере горчивите плодове на конфликтите в Близкия Изток и Северна Африка.

Не бива да забравяме Девети септември, за да не преживеем нови трагедии.

Засилването на спекулативния финансов капитал и на социалната поляризация няма как да не пораждат социални конфликти,подобни на тези от 30-те години на миналия век. Налагането на решения не чрез принципи и установени правила, а от позиция на силата и на свършените факти подкопават международния ред.

Реална е опасността в днешна Европа да възкръснат старите демони. Европейският съюз не може да остане обетована земя на своите коренни жители. Но също така е ясно, че няма необятен дом, който може да приюти всички желаещи – всички бягащи от войната или търсещи по-добър живот. Нещо повече, интеграцията на емигрантите е много по-трудна от тяхното приютяване.

Европа и специално Европейският съюз преживяха без големи сътресения дълбоките промени в политическата и военната карта на региона, докато не се надигна бежанската вълна от Близкия Изток и не започна войната в Украйна. Оказа се, че не много време след временния залез на идеологическото противопоставяне се запалиха етно-религиозните конфликти. Това е поредното изпитание за Европа.

Европейските страни, включително България, днес плащат за участието си или поне за съгласието си с войните в Ирак, Афганистан, Сирия, Либия и други страни. Трябва да се намелят достойни европейски политици и ръководители в ЕС, за да направят публично това признание. Широко прокламираната „Арабска пролет“ бързо беше „осланена” и вместо демокрация и просперитет роди несигурност, нови страдания и много бежанци. Масовият наплив на емигранти в Европа задейства стари социални инстинкти. Създава се благоприятна среда за засилване на ксенофобски настроения и движения.

Затова още сега трябва решително да се противопоставим на надигащия се екстремизъм във всички негови форми. Иначе, както показа възхода на фашизма, борбата с него изисква много жертви и страдания. Европейският съюз и НАТО трябва да решат ще воюват ли решително и последователно с „Ислямска държава“ или ще участват в хибридна война с Русия.

Историята показва, че когато България взема решения под натиска на някой от „големите началници“ и след това търпи тежки поражения, рано или късно идва Девети септември!

Изтъкнати представители, включително на системни десни партии предлагат в периферията на Европа, към която се отнася България, да се създават своеобразни филтрационни центрове за бежанци. Тази „вежлива“ форма наподобява някогашните концентрационни лагери.

Решението на огромната миграция към Европа не може да се намери само на територията на нашия континент. Вярно, че това е задача преди всичко на Европейския съюз, но и на цялата международна общност, включително на ООН и на неговия Съвет за сигурност. Всички развити и особено претендиращите за демократични държавни, трябва да приютяват емигранти от конфликтните райони. Така всеки, който сее ветрове, ще трябва да знае, че участва в жътвата на бури.

На следващо място и най-важно, Европейският съюз трябва да предложи програма за политическа стабилизация на района с относително демократични средства, срещу което да се отделят средства за икономическо възстановяване и социално подобряване на ситуацията в района на Близкия Изток и Северна Африка. Такава програма трябва да бъде предложена и обсъждана и без нея никакви решения, само по отношения на бежанци на квота за тяхното разпределение и за временно подпомагане, не могат да бъдат решение на проблема.

Днес Европейският съюз може да бъде спасен само чрез дълбоки промени, а не като се атакуват неговите критици. Както старите, така и новите партии са призвани да се заемат с промяна на системата.

Девети септември 1944 г. сложи началото на революционни преобразувания в българското общество. Днес светът, Европа и България имат възможност да извършат радикални промени. БСП обяви необходимостта и набеляза нашия път за такива промени.

Обръщаме се към нашия народ да поиска от политиците и да участва в тези промени! За социална справедливост, за истинска солидарност и за икономическо развитие!

Коментари

  • Вс

За социалната отговорност на местната власт

Изказване на Евгений Белий на конференцията „125 години БСП – промяната е с нас“, проведена в гр. Казанлък в навечерието на тържествата на Бузлуджа

Авторът е кан­дидат за общин­ски съвет­ник в Столичния общин­ски съвет, излъчен от листата на БСП Лява Бъл­гария и ще разчита на вашите преференциални гласове.

Кметовете и общин­с­ките съвет­ници да бъдат по-близо до хората и да отк­лик­ват на реал­ните им проб­леми. БСП трябва да кон­т­ролира строго своите учас­т­ници в мес­т­ната власт и да им търси отговор­ност всеки път, когато злоупот­ребят с полученото доверие или отс­тъпят от социал­ните си ангажименти

През 1891 година, в своята първа прог­рама пър­воапос­толите на левия идеал, както ги нарича доц. Димитър Ген­чев, запис­ват изк­лючително модерни идеи за това каква трябва да бъде мес­т­ната власт. „Санитарно уст­ройс­тво на градовете, без­п­латни бол­ници и лекувание“, нас­тояват социалис­тите все едно не са го писали преди 124 години а бук­вално вчера. Те искат още общес­т­вени училища и за двата пола и общините да дават пари за изд­ръж­ката на инс­титуции, които са полезни, но не могат да издър­жат със соб­с­т­вени пари.

С тъга трябва да отбележим, че ако нап­равим анализ на поведението на левицата в мес­т­ната власт в пос­лед­ните 25 години ние не винаги сме били в съз­вучие с начер­тания още от Благоев път.

Дълги години бяхме плен­ници на отров­ната неолиберална илюзия, че няма ляво и дясно в общин­с­ката политика. Пред­полагаше се, че тази политика може да бъде само тех­ническа, екс­пер­тна и санитарно чиста от всякакви идеи. Днес вече берем гор­чивите плодове на тази грешка. Именно раз­бирането, че общин­с­ката власт е само тех­ническа ни поз­воли да нап­равим без­п­рин­ципни коалиции и да вкараме в нашите листи случайни хора, а всички знаем, че лявата политика никога не е продукт на случай­ност.

Едва в пос­лед­ната една година БСП успя да преодолее своята грешка и за първи път да пос­тави прин­ципно в своите документи въп­роса за социал­ната отговор­ност на общините и какво трябва да правят те, за да преодолеят шокиращата бед­ност и ужасяващото неравен­с­тво.

Въп­росът с бед­ността не се пос­тавя често в медиите, но е най-големият проб­лем в страната. Заради това общините трябва да работят за увеличаване на дей­ността и обх­вата на социал­ните услуги и да знаят, че това е основен приоритет на тях­ната дей­ност. Лявата политика изис­ква смяна на мис­ленето в клишета. Време е общините да въз­с­тановят своята жилищна политика. Трябва да се отпус­кат приоритетно общин­ски жилища за млади семейс­тва с преферен­циален наем. Жилищата не могат да бъдат дос­тъпни само за богаташи.

Трябва да се раз­работи сис­тема за отдаване на общин­ски терени за ново строител­с­тво срещу ангажимент от инвес­титора да предос­тави на общината определен брой готови жилища, които да се отдават с преферен­циален наем на млади семейс­тва и социално слаби граж­дани.

Пак не измис­ляме нищо ново. В прог­рамата на БКП от 1919 година ясно е казано, че основна задача на социалис­тите е „за строяване с общес­т­вени сред­с­тва на нови хигиенични жилища за без­дом­ното и струпаното население“. Тук си личи основна цен­ност в лявото мис­лене — всеки, дори и най-бедния, трябва да получи шанс и условия за нор­мален живот. Нима трябва да измис­ляме тежки фор­мули, неясни словосъчетания, когато нашите предци са го казали тол­кова крис­тално ясно. Големият проб­лем е как поз­волихме Бъл­гария да се върне отново в онова време в което властта мисли как да окраде бед­ните, а не как да им помага.

Да се вър­нем отново към прог­рамите на нашите предци.

През 1923 година в прог­рамата на БКП е записано: „Всес­т­ранно благоус­т­рояване и озд­равяване (канализация, водоп­ровод, освет­ление, паваж, съоб­щителни сред­с­тва) на работ­ничес­ките квар­тали и пред­г­радия“.

Това е цел в епохата преди някой да е измис­лил думата „еврофонд“. Комунис­тите си пред­с­тавят общината като активно политическо тяло, което със соб­с­т­вени сред­с­тва променя живота на хората, а не чака пари от Европа за това.

Така ли е днес в Бъл­гария? Раз­бира се, че не. Дори в София има квар­тали, на 15 минути от цен­търа, в които и до днес няма канализация, освет­ление, а какво остава за съоб­щителни сред­с­тва и паваж. Социал­ното без­дейс­т­вие, политичес­кото лицемерие и наг­лата дясна политика поз­волиха гетата да се раз­рас­нат до ужасяващи раз­мери и да се превър­нат в социална бомба, която никой не знае как да обез­в­реди.

Ние от БСП точно поради тази причина написахме цяла плат­форма с леви стан­дарти за мес­т­ната политика.

Това е пър­вата стъпка в преоб­ръщането на мис­ленето за този сек­тор. Социал­ната отговор­ност не е просто някакъв лозунг, а е раз­писана в цяла серия от кон­к­ретни дейс­т­вия, които да доведат до оттлас­к­ване от дъното.

Ако трябва да обоб­щим всичко и да го сведем до някаква кон­к­ретика, то тя ще звучи по след­ния начин. Кметовете и общин­с­ките съвет­ници да бъдат по-близо до хората и да отк­лик­ват на тех­ните проб­леми. БСП трябва да кон­т­ролира строго своите учас­т­ници в мес­т­ната власт и да им търси отговор­ност всеки път, когато злоупот­ребят с полученото доверие или отс­тъпят от социал­ната отговор­ност. Вече минахме епохата на левите думи. Време е за леви дейс­т­вия!

Текстът е публикуван във вестник „Земя“

Срещу зависимостите на политиката от „големите пари”

Изказване на доц. д-р Ивка Цакова на конференцията „125 години БСП – промяната е с нас“, проведена в гр. Казанлък в навечерието на тържествата на Бузлуджа

 

БСП трябва да поеме ясен антиолигар­хичен курс, не на думи, а на дело да докаже, че е защит­ник на работещите, бед­ните, че е национално отговорна, а не е пар­тия, чиито фун­к­ционери заемат пос­тове за лични облаги

Ще раз­съж­давам върху проб­лема как БСП може да се изп­рави срещу зависимос­тите на политиката в Бъл­гария от интересите на едрия капитал –големите пари на наши и чужди олигарси. Син­тезираният отговор на този въп­рос е – като поеме политически курс срещу тези зависимости. Анти-олигархичен курс! Този курс е в две посоки: пър­вата е свър­зана с евен­туална прог­рамна актуализация на левия идеологически профил и втората – с пред­лагане на кон­к­ретни политики за преодоляване на тези зависимости.

За да изразим съп­ротива срещу тях, трябва да пояс­ним в какво се изразяват и какви поражения нанасят върху общес­т­вения интерес. Така ще освежим социалис­тическа идея като кон­т­рапункт на властта на „големите пари“. Тези зависимости се изразяват поне в 3 тревожни тен­ден­ции:

Първо, В страната ни се установява сплав между демок­рация и олигар­хия. БСП трябва да алар­мира за това, да се противопос­тави на тен­ден­цията на олигар­хизация на бъл­гар­с­ката политика и да се изяви като гарант на демок­рацията. Като основна опозиция БСП трябва да алар­мира, че освен демок­ратични, има и олигар­хични политики. Пос­лед­ните са във вид на закони и админис­т­ративни решения в полза на кон­к­ретни олигарси – наши и чужди, под­писали приватизационни, кон­цесионни и меж­дународни договори с дър­жавата. Тези именно зависимости водят до остро социално неравен­с­тво, свръх­кон­цен­т­рация на богат­с­тво и власт в ръцете на ограничен кръг хора, които забогатяват за сметка на всички останали.

Второ, бъл­гар­с­ката политика е не просто зависима от интересите на едрия капитал, тя скоро може да се окаже доминирана от него. Властта на едрия капитал определя в значителна степен политичес­кия и медиен дневен ред в страната. БСП следва да се заеме с реабилитация на политиката, на демок­ратич­ната политика, която да обуз­дава властта на големите пари. По раз­лични поводи трябва да се раз­вен­чава неолиберал­ната ман­тра, че всичко е за продан, всичко се продава и купува.Това не означава, че БСП е против пазар­ната сис­тема, но какъв пазар е бъл­гар­с­кият с привилегированата позиция на големите фирми – наши и чужди?! Кой може да се кон­курира свободно с тях? Ограничен кръг хора, оплетени в политико-икономически мрежи, се опит­ват да доминират над инс­титуции, пар­тии, медии. С тех­ните пари се купуват гласоподаватели, съдии, депутати, дори цели пар­тии… Нашата демок­ратична, социална и правова дър­жава е зас­т­рашена под ударите на неолиберал­ния, олигар­хичен капитализъм. На БСП й приляга да очер­тава кон­т­раста между огром­ното богат­с­тво на мал­цина и крещящата бед­ност на много хора…

Трето, тези олигар­хични зависимости предиз­вик­ват огромно масово разочарование към политици, пар­тии, инс­титуции, огромно недоверие и въз­мущение. Защото хората усещат, че властта у нас служи за облагодетел­с­т­ване на мал­цина. Мнозина са обез­сър­чени, а големи групи дори стигат до отчаяние в бор­бата си за физическо оцеляване. Хората са обез­верени от това, че няма осъдени корум­пирани политици, няма осъдени за прес­тъп­ления крупни биз­нес­мени. В тази ситуация БСП трябва да очер­тае надежди за демок­ратично бъдеще на страната ни, но не с ляв социален популизъм, а с кон­к­ретни политики и съот­ветно дос­тойно поведение на своите пред­с­тавители във властта на цен­т­рално и мес­тно рав­нище.

Какви са моите пред­ложения за кон­к­ретни политики? Като начало трябва да приз­наем, че такива зависимости същес­т­вуват и в нашата пар­тия. А това е убийс­т­вено за нас, защото БСП защитава хората на труда, а не на капитала. Именно подобни зависимости на струк­тури и фун­к­ционери на БСП от едрия капитал доведоха до елек­торални загуби и съм­нения в лявата й иден­тич­ност. БСП не на думи, а на дело трябва да докаже, че е защит­ник на интересите работещите, бед­ните, че е национално-отговорна, а не е пар­тия, чиито фун­к­ционери заемат пар­тий­ните пос­тове за лични облаги.

Два са въз­мож­ните под­хода за реак­ция на БСП срещу зависимос­тите. Единият, е под­ход „отгоре“ – чрез дейс­т­вия на цен­т­рал­ното ръковод­с­тво, а другият — под­ход „отдолу“ – чрез мобилизиране на пар­тий­ната член­ска маса.

Лидерите на БСП в своите пуб­лични изказ­вания трябва да извеж­дат темата за накър­нената ни демок­рация и опас­ността от олигар­хизация. Да се обявяват срещу мак­симата „всичко е за продан“ и респ. за политика, еман­ципирана от властта на парите. В навечерието на мес­т­ните избори трябва да се разоб­личават безоб­разията на мес­тни олигарси (или креатури на големи олигарси в национален мащаб), които се въз­пол­з­ват от пуб­личен ресурс за лична облага — по проекти за водос­наб­дяване и канализация, мес­тна инф­рас­т­рук­тура. Ако има кадри на БСП, които са заподоз­рени в злоупот­реби, пар­тията следва да се раз­г­раничи от тях! В пар­ламента трябва да се раз­кон­с­пирират лобис­тки тек­с­тове в закони и меж­дународни договори, които ощетяват интересите на мнозин­с­т­вото. Не бива да се допуска зад благовид­ната дума „лобизъм“ да се прик­риват висши форми на политическа коруп­ция – коруп­ция в рам­ките на закона!

Вторият под­ход („отдолу“) засяга активизиране на основ­ните организации на БСП с цел демок­ратизиране на самата пар­тия, както и на демок­рацията в страната като цяло. Мисля си, че членове на БСП са много чув­с­т­вителни към нес­п­равед­ливото забогатяване на „мес­тни величия“ (мес­тни феодали) за сметка на граж­даните. Въп­росът, обаче, е как да бъде чут тех­ния глас на въз­мущение. Може да се съз­дадат и под­дър­жат интернет-платформи за подаване на сиг­нали в тази посока. Убедена съм, че много социалисти ще реагират, включително и спрямо пар­тийни фун­к­ционери, третиращи оглавяваните от тях струк­тури като тър­гов­ски дружес­тва за изв­личане на лични облаги. Не знам, обаче, дали сега преди избори е умес­тна подобна инициатива. Няма да е никак лесно да се стимулира граж­дан­ски натиск „отдолу“, защото олигар­сите у нас обез­с­мис­лиха дори граж­дан­с­ките протести. Нужни са нови алтер­нативни пътища на лява политика, в т. ч. чрез организиране на форуми за радикална интелек­туална критика на неолиберал­ния олигар­хичен капитализъм в Бъл­гария.

Не бива да чакаме пот­вър­ж­дение на фразата на Ленин, че нещата трябва да се влошат, за да се подоб­рят. Защото всичко може да се срине – вече има опасни сим­п­томи на социален раз­пад – на национал­ната ни общ­ност, не само на БСП. Ще завърша с думите на Ада Колау, нас­коро изб­рания кмет на Бар­селона от „Въз­мутените“. Според нея, това, което ни очаква е феодален хоризонт с остро повишаване на неравен­с­т­вата, без­п­рецеден­тна кон­цен­т­рация на богат­с­тво, нови форми на несигур­ност за мнозин­с­т­вото. Или — демок­ратична революция, където общите дейс­т­вия на хиляди хора могат да променят края на филма…

Ние също сме изп­равени пред подобен избор: феодален хоризонт или демок­ратична революция! БСП може да е източ­ник на демок­ратичен оптимизъм!

Материалът е публикуван във вестник „Земя“

Политически позиции на Янаки Стоилов по избора на управител и подуправители на БНБ

Все още НС не осъзнава в нужната степен важността на въпросите относно функционирането на финансовата и банковата система в България. Ако си позволя една известна перифраза, мога да кажа, че банките са твърде важни, за да бъдат оставени само на банкерите и финансистите. Ролята на управителя и на управителния съвет на БНБ също трябва да бъдат в известна степен преосмислени, без това да означава промяна в техните досегашни правомощия. В редица случаи досегашното управление на централната банка като че ли се възприемаше като някакво друго издание на Асоциацията на търговските банки и в недостатъчна степен като представител и защитник на обществения интерес.

Първият въпрос, който искам да поставя, е дали кандидатите споделят разбирането, че не само управителят, но и управителният съвет носи солидарна отговорност за кризата, която възникна, както и за фалита на една от големите търговски банки в България. Както във финансовата система не бива да има кредити без обезпечение, така и в политиката не бива да има решения, които не са подплатени с определени гаранции за бъдещите намерения. Другият въпрос, който поставям, е кога и как кандидатите смятат да извършат преоценка на активите на търговските банки, тъй като това е въпрос от национално значение. Искам също така да попитам как всеки един от тях може да даде гаранция за собствената си независимост, от гледна точка на досегашната си професионална и лична дейност.

Тъй като не получихме отговори на поставени въпроси, БСП не подкрепи кандидатурата на Димитър Радев. По повод ключовите длъжности на подуправителите може да се каже, че има хора в държавата, които постоянно представляват властта, която и да е тя.

Едно от основните ни изисквания беше цялостната промяна в Управителния съвет на БНБ. Тези хора не са там, за да бъдат удобни за банките или на една част от тях, а за да провеждат държавна политика и да отстояват обществения интерес.

Това поставя и въпроса за възнаграждението. Важно е да знаем какви са възнагражденията на хората, заемащи публични длъжности. Ако някой желае да бъде предприемач, нека отиде в частния сектор, но БНБ е институция с регулаторни функции и заплатите там не могат да се сравняват с тези в другите – подчертавам – търговски банки. Заплатите в БНБ трябва да бъдат сравнявани с възнагражденията на министър-председателя, президента и председателя на парламента и не е редно неколкократно да ги надхвърлят.

Според доклада на временната парламентарна комисия за КТБ управлението на БНБ и ДАНС не са предотвратили или не са предприели всички необходими действия, за да намалят щетите от рухването на КТБ. Въпреки това обаче моделът на управление се възпроизвежда. Излиза, че тези, които гласуваха управителя и подуправителите на БНБ, дават награда за това, което не е извършено по едни или други причини. Липсва само Цветан Василев, за да има пълна приемственост в банковия „надзор“. Генералният въпрос е защо няма промяна в управлението на БНБ?

За разлика от БСП, други партии бяха непоследователни, защото поставиха същото изискване като нас, но въпреки че не получиха задоволителен отговор, гласуваха за този управител.

Ние поставихме принципно въпроса и за всички подуправители, независимо кой откъде е тръгнал политически. Други партии обаче отправиха такива претенции само към единия, а не и към двамата кандидати. Всъщност, за поддържания от десницата за подуправител Калин Христов дори не е тайна, че той беше един от хората, които мотивираха банковата ваканция.

Това гласуване беше удобният политически момент за ГЕРБ и съюза между ГЕРБ и ДПС. След амбициозните разговори какво ще се промени и подобри в банковата сфера, се възпроизвежда ситуация, близка до началната.

Политически позиции на Янаки Стоилов по конституционната и съдебна реформа

По предложените промени в Конституцията БСП има ясна и последователна позиция. Партията ни скъса с неолибералния консенсус и не желае по този въпрос да подкрепи същото мнозинство, което ни задължи с 16 милиарда лева, което възпроизведе модела на управление на БНБ или накратко казано – коалицията „КТБ“, коалицията на гузната финансово-икономическа съвест, на задлъжнялостта, на сервилната външна политика и икономическата стагнация.
За нас Конституцията не е свещена крава, но тя не е и дойна крава – всеки да я дърпа откъдето му е удобно.
От самото начало заявихме, че има тежки проблеми в съдебната власт и никой не харесва съдебната система в този й вид. Но ние предлагаме различни промени, защото слушахме обещания за реформи в различни сектори, но видяхме само укрепване на статуквото. Например тези, които направиха сегашния модел на здравната система, сега ще я реформират.
Реалните проблеми на хората са, че няма равно правосъдие, че има хора, които са извън закона, но и такива, които са над закона. Практически проблеми като бавното правосъдие и разпределението на делата са това, което интересува гражданите. Нашият модел беше да се тръгне по пътя на конкретните стъпки, дори да се експериментира с някои от тях, и чак след като се прецени дали са полезни, тогава да се изпълняват навсякъде. Подготвихме и предложихме промени в устройствения и някои от процесуалните закони, за да покажем, че има стъпки, които могат да бъдат извършени вместо да се променя Конституцията. Задавам си въпроса дали чрез по-голямо раздробяване на съдебната система ще се пстигне нейното засилване?
Сепаративните консултации, които се провеждаха, отслабиха и намалиха влиянието не само на председателския съвет, но и на парламента като цяло. Под лозунга за реформа тече опит за преразпределяне и прегрупиране на влиянието в съдебната система. Главният въпрос е дали промените се правят, за да се подчинят останалите все още независими магистрати, защото и в момента основното влияние във ВСС идва от ГЕРБ и ДПС. Натискът отвън идва, за да се гарантират интересите на определени чужди фирми, работещи у нас.
Справедливостта не се изчерпва само със съдебната власт и правовата държава. По Конституция страната трябва да бъде и демократична, и социална държава, но и двете са силно ерозирали. У нас цялата държавност не е в състояние да защитава ефективно правата българските граждани. Заради това предлагам да потърсим съгласие за различно развитие за България, което да даде перспектива на хората.

Резюме от проведената национална конференция на 19.07.2015г. ОЛС в БСП.

На 19.07.2015 г. в зала „Александър Лилов“ на „Позитано“20 се проведе национална конференция на Обединението на левите социалисти в БСП под надслов „БСП – към хората, срещу зависимостите“.

 

В своя встъпителен доклад политическият секретар на Обединението Петър Начев заяви, че страната ни днес не е България на индустрията и относителното равенство. България е смесица от зависимости и лобистки интереси, но тя е всичко, което имаме.

Ще ни заклеймяват, ще ни подиграват, ще се опитат да ни разцепят, но ще удържим.

Преминахме през това, което наричат преход или промяна, за да стигнем до реформи без край. Какво по-различно може да се очаква от приватизация на болници, увеличаване цената на тока, обезсилване на държавното образование в полза на частното, опитът за безпринципно кадруване в съдебната власт с цел нейното подчиняване или новите стари подуправители на БНБ?! Промяната на една система не може да бъде дело на онези, чиято визия за това напълно съвпада с нейното днешно състояние.

Българският народ има своя автентично лява алтеранатива – БСП не влезе в съглашение с ГЕРБ, заради това помощта на ДПС става все по-явна.

Начев констатира липсата на справедливост и хуманизъм и това, че работническата класа днес е разпокъсана, а трябва да се обединява.

 

За местната политика

Петър Начев посочи, чемедийната пропаганда грижливо брани любимците си от големите градове. Но тези кметове са отговорни не само за интернет в парка или за ремонта на детските градини, а за развитието на градовете и за редица нерешени проблеми. Например, София може да инвестира в създаване на нови производства не само на своята територия.

Дистанцията между големите градове и малките населени места расте. Децата напускат родните си места и обезмислят и живота на родителите си.

В местната власт БСП трябва да е гарант за прозрачността, особено по отношение разходването на средствата.

Темата за зависимостите е от изключителна значимост за България и хората, на които им писна да са жертва на корумпирани политици, поставящи партиите си и интересите на народа в услуга на шепа търгаши, готови да купят и да продадат всичко, коментира кметът на Троян Донка Михайлова.

Според нея  ръководството на БСП трябва да бъде подкрепено в усилията „да открие раната и да се освободим от трупаната с годините зараза“. През призмата на местните избори БСП трябва открито да заговори за очевидното – че има процес на феодализация на общинии превръщането им в поле на големи икономически интереси.На това може да се противодейства.

Разказвайки за своя опит, Михайлова посочи, че с промени в данъчната политика на общината и с други инициативи е успяла да създаде благоприятен бизнес климат, резултатите, от който са видими – спад на безработицата до 6,5%, разкриване на нови работни места, довело до намаляване и на младежката безработица от 17 на 11%.

Фирмите за поддържка, комунални услуги и озеленяване са общински, което е позволило тяхното бързо мобилизиране и преодоляване на последиците от наводненията в района за кратко време и на ниска цена.

В своето изказване пред конференцията зам.-председателят на НС на БСП Янаки Стоилов заяви, че: „БСП представи убедителна платформа „За хората и общините“. Сега партията е изправена пред решителен избор. Местните избори през октомври са важни не само заради броя на общините, които ще спечели, а и защото трябва в краткото време до тях да засилим позициите на БСП“.

Трябва да направим следващата голяма крачка – от политика за инвестиции, общините да преминат към собствена икономическа дейност. Трябва да превърнем общините в икономически фактор, за да разберат хората, че техните представители в общинските съвети и кметовете водят алтернативна политика, която създава заетост и доходи.„Освен в социален и в икономически фактор, трябва да насочим общините към сектора, в който влизат най-много пари – земеделието, да могат те да се ползват от тях.“

Много от средните и малки общини разполагат с общински пасища и земи и могат да направят общински фирми или предприятия за отглеждане на животни. С произведените продукти да снабдяват на най-ниски цени общинските училища и детски градини.

 

За състоянието на партията

„Политика се прави с пари или с характер. Парите често са зависимост, затова трябва да демонстрираме дух и постоянство“, убеден е секретарят по вътрешна политика на Обединението на левите социалисти Петър Начев.

„Действията на ръководството се припокриват съществено с нашите очаквания“, обяви той. Според него в БСП има дясно крило, но то трябва да поеме отговорност за досегашното състояние на партията и за грешните си управленски решения. Те не могат да продължат да доминират в една партия, обърната към хората и срещу зависимостите.

В своето изказване проф. Михаил Мирчев, номиниран за кандидат за кмет на София, посочи, че в БСП има група, която се стреми да заведе партията до лявото, но на нея пречат отвън – от ПЕС, от различни посолства и финансови зависимости, но и отвътре. Лявото крило се сблъсква остро с групата на бизнеса в левицата и с групата на технократите.Проф. Мирчев подчерта, че ако има ляво крило в БСП, то има и дясно. То не е институционализирано като фракция, номожем да го видим по телевизионните екрани.

Михаил Мирчев заяви убеждението си, че лявото е бъдещето. Задавайки си въпрос дали това бъдеще ще е на БСП, той отговори сам: „Трябва да го направим на БСП!“ и допълни, че БСП има ресурс, въпросът е да го извади. „Затова се хванах на това хоро.“, заключи проф. Мирчев.

„Трябва да се опрем на основните организации в партията и в този смисъл БСП има нужда от по-нататъшно демократизиране, защото огромната база от членове и симпатизанти трябва да придобие решаващо значение“, каза Янаки Стоилов. В страната има тенденция на феодализация на общини и като социалисти не трябва да пропускаме, че тази опасност засяга и самата партия. Поради това в нея има нужда и от повече централизъм, защото този, който е изпаднал в зависимост, може да я преодолее или чрез натиска на първичните структури, или чрез центъра на партията, отбеляза Стоилов.

 

За политиката на България в ЕС и НАТО

Мариян Карагьозов, секретар по външната политика, представи проект на позиция по отношение на ЕС и НАТО. Той изтъкна, че Обединението на левите социалисти има виждания както за действия в рамките на съществуващите правила в Европейския съюз, така и за това как да се променяЕвропейският съюз.

Лявото крило в БСП настоява България каточлен на ЕС и НАТО да отстоява ясна национална политика и да участва във вземането на решения в двете организации, а не просто да бъде пасивен изпълнител.

Ние сме за един по-демократичен ЕС и се противопоставямена идеята за ЕС на „две скорости“, срещу увеличаване на дистанцията между ядрото и периферията.

Необходими са действия на национално и европейско ниво, които да засилят европейската регулаторна политика и ролята на националната държава.

Подкрепяме насърчаването на инвестициите, но имаме възражения към т. нар. план „Юнкер“, защото ще се ползват публични пари за финансиране почти самона частни проекти. Липсват географски и секторни квоти, което обрича проектите на по-бедните страни в Евросъюза, когато те се конкурират срещу най-високотехнологичните фирми.

Категорично отхвърляме политиката на социален и икономически дъмпинг, при който за една и съща работа работници в различните страни получават значително различно заплащане и при който по-високо субсидирани стоки от едни страни задушават производството в други.

Нашата визия за това какъв трябва да бъде Европейският съюз включва:

борба срещу данъчните оазиси (офшорни зони), облагане на финансовите транзакции (т. нар. данък Тобин), нова роля на Европейската централна банка.

ЕС трябва да се стреми към повишаване на своята глобална конкурентоспособност, а не да зацикля в безплодна конкуренция между отделните страни вътре в ЕС.

ЕС днес не е тази лъскава витрина на световния капитализъм, която беше до вчера.Макар че все още е привлекателен за емигранти и бежанци от Близкия Изток, той вече е не е привлекателен за голяма част от своите граждани“, заяви Янаки Стоилов. Промяната няма да се осъществи чрез създаване на общоевропейско правителство, още по-централизирано от сегашния Европейски съвет, а чрез повече европейски регулации и по-голяма роля на националните държави, които да променят това. Само ЕС, който работи за хората и реалната икономика, може да реши проблемите на държавите.

„Ние сме първите, които повдигат въпроса за изработване на български позиции в ЕС и НАТО. Дискусията трябва да се пренесе в цялата партия и тя да предложи национално решение“, категоричен е социалистът.

Редица финансови кръгове, медии и институции искат да тушират лявото говорене и се опитват да подменят истината, отбеляза Стоилов. „Ако ние, лявомислещите в Европа, не спрем това, ако не преминем към ефективни действия, идва ред на десния екстремизъм“, категоричен е той.

 

БСП последователно се обявява против войната и за мирна политика при решаването на всички международни конфликти. Заради това смятаме, чеНАТО трябва да е отбранителен съюз. Българската позиция трябва да е за намаляване на напрежението както по оста Изток-Запад, така и за трайно решаване на конфликтите в Близкия Изток.

Територията на България да не се използва за военни действия срещу други държави или за транспортиране на войски и военно оборудване до тях.

Използването на съвместните военни съоръжения на българска територия да става след предварително съгласие на българските власти.

Не приемаме български спец части да бъдат предадени под прякото командване на чужди офицери.

Максималната продължителност на провежданите на българска територия военни учения не бива да превишава 183 дни в годината, което е гаранция срещу трайното разполагане на войски и тежка техника на наша територия.

При избора на доставчици на въоръжение за Българската армия следва да се предпочете партньорът, който създава възможности за ремонт на техниката и производство на определени нейни компоненти на наша територия. Предлагаме предимство да имат тези страни, които реално инвестират в българската икономика, създавайки възможности за икономически растеж и трайна заетост.

 

Аудио запис на цялата конференция може да изтеглите от ТУК