Архив на категория: Лява политика

Позиция на ОЛС в БСП относно проведените местни избори

Проведените местни избори оставиха потискащото впечатление, че не всичко се решава от волята на гражданите. Все повече са разколебани и поставят под съмнение перспективите пред българската демокрация. Деформацията на националната политическа карта и унищожението на идеологическите полюси се вписва в тенденциите за изкривяване на демократичните основи на тази българска държава и налагане на не само авторитарен, но и антисоциален режим.

БСП претърпя загуба от Герб, политиката претърпя загуба от технологията, идеите претърпяха загуба от парите, примирението надделя над гражданската активност. БСП за малко не претърпя катастрофа. Опасната спирала на загуба на доверието, която започна от европейските избори продължава. Една от основните причини е, че БСП все още се асоциира с последваща подмяна на левия вот и максимата „по-добре близо до властта отколкото близо до народа“. Всяко отклонение от левия курс ще потвърди опасенията на гражданите. Всяка ясна и категорична демонстрация на нашата убеденост за промяна в партията и държавата ще бъде предпоставка за възвръщане на политиката в сърцата и съзнанието на хората. Има кадрови и личностни дефицити по места, защото редица от нашите кандидати и дори председатели на общински организации не успяха да получат резултати поне равни на тези на листата за общински съветници, а понякога дори значително по-ниски от тези на етикета – БСП. Необходими са действия, които да подобрят кондицията на партията. Тя трябва да се преизгради, организационно да се укрепи чрез подобряване на социалната си база и нейното разширяване. Тя трябва да се освободи от зависимостите и да стане опора на морала и държавността. Необходима е по-добра опозиционна и медийна политика от страна особено на парламентарната група. Повече смелост, дързост и съпричастност при всяко обръщение към гражданите, защото времето с което разполагаме, за да материализираме лявата промяна в БСП е кратко. А опитите за нейното дискредитиране, още в нейния зародиш, са подплатени с пари и лъжливи обещания.

Вътрешни противоречия разяждат БСП. Умишлената пасивност на отделни фигури и отказът им да изпълняват партийните си задължения с единствената цел да предизвикат срив са факти, а не догадки. Но сметките им няма да излязат, защото в БСП мнозинството от хората са почтени и свободни. Тяхната съвест не им позволява да целуват ръце на силните на деня заради лични облаги. А нашата амбиция е да ги представляваме достойно и да оставим трайна следа в процесите по възстановяване на държавността, да съхраним бъдещето на българския народ и ако цената за реализацията на тази амбиция е оттегляне от обществения живот на зависимите от икономически интереси, то редовите социалисти отдавна са готови да я „платят“ тази цена. Ръководството на БСП също трябва да оттегли подкрепата си от местни ръководители, които в името на собствения си бизнес са готови да търгуват бъдещето на партията. Тези стъпки ще превърнат нашия бунт на мравките, на редовите социалисти в необратим и завършен процес на промяната. / брожението на редовите социалисти в необратим и завършен процес на промяната.

През последните дни медиите дадоха думата на определени партийни функционери, чието влияние силно бе отслабено през последната година, поне що се отнася до ръководството на партията.

  • Опитите да се настройват различните поколения едно срещу друго и да се посочва младостта като някаква панацея е манипулативен, антипартиен и евтин пиар. Ние сме съгласни с необходимостта партията да изгради нови и енергични национални фигури, но никой не бива да бъде привилегирован или ощетен по дискриминационен критерии. Повече шансове за изява – да, повече внимание и съдействие- да, но не и незаслужено подаряване на власт в партията или в държавата.
  • Необходими са допълнителни организационни мерки като се започне от големите градски центрове, премине се през обновление на делегатския състав на конгреса и така се даде една много по-добра представителност на настроенията и амбициите на партията. Призоваваме партийните организации, когато излъчват своите делегати за висшия партиен форум да им дадат ясен мандат. Само така няма да е възможно БСП да бъде овладяна от парите за сметка на идеите. Промяната трябва да се доведе до своя завършек или ще дискредитираме не само себе си, но и милионите зазидали душите си в стените на нашата кауза.
  • Председателят и ръководството започнаха процеса по трансформацията на партията към хората. Промяната трябва да продължи и да се разшири. Само тези, които не са морално уязвими имат място в политиката и в обществения живот. Това е и обяснението за странното съзвучие между хора напуснали БСП или самоизключили се от БСП и тези, които искаха да превърнат БСП в присъдружна партия на ГЕРБ. Ляво обединение на базата на ГЕРБ или с нейни сподвижници като АБВ е невъзможно.
  • Обединението около идеята за ляв реформизъм можеше да бъде инициирано от БСП още преди години, но тогава това не бе възприето от ръководството освен за предизборни цели. Сега наблюдаваме развитието на тези процеси в различни европейски леви партии и държави. Лейбъристката партия в Англия е едно от последните потвърждения, но също така имаме позитивни примери в Португалия, Франция и други големи европейски страни-модели. Мариян ще го допълни днес или утре.

Опитите на определени загубили влияние в БСП политици да омаловажат приноса и значението на лявото крило като го наричат така нар. ляво крило са провокация не към членовете на обединението на левите социалисти, а към традициите, историята и лявата перспектива. Лявото крило се създаде, за да бъде коректив на одесняването в ръководството на партията, после се превърна в инициатор на идейното и политическо обновление на партията, а до няколко години ще изпълнява ролята на гарант за изпълнение на заявената лява управленска политика. Ментори на Лявото крило или на партията могат да бъдат единствено хора, които нямат съществен принос деградацията й през последните години. Ние искаме да подкрепим динамичното развитие на партията през диалог и конструктивни дебати. Именно затова отхвърляме предложенията да се върнем в блатото и дясната социалдемокрация. С много усилия и воля ще успеем да се изчистим от тинята и вонята. Тези предложения са форми на обикновен политически реваншизъм и партиен анахронизъм. Лявото крило ще работи с всички сили, за да защити интересите на левите хора в България и остро ще се противопостави на всеки опит за връщане на ръководни позиции на политически изчерпани лица, които твърде дълго потискаха и ограничаваха участието на свободните, честните и можещите социалисти. Още веднъж искам да подчертая, че лявото крило в БСП си поставя ясна, конкретна и постижима цел – привеждане на състоянието на БСП в съвременна, мобилизирана политическа партия, партия на честта и отговорното отношение към хората. БСП ще се отвори към левите интелектуалци, експерти и общественици. БСП ще бъде европейска партия без да бъде европейски ограничена. Ние ще търсим положителен опит и идеи освен в ПЕС и в идейното и политическо развитие на европейските леви, но без да робуваме на стари стереотипи и модерни модули. БСП ще отвори страната както на Запад, така и на Изток. БСП ще предизвика радикална промяна на левицата и ще отговори на нуждите на 90% от българските граждани. БСП е важна за левите хора, за демокрацията и за да я има България. Когато успеем всички ние с удовлетворение ще публикуваме прощалния си манифест, че с удоволствие разпускаме обединението на левите социалисти. Колкото по-бързо, толкова по-добре.

Пресконференция на ОЛС

В петък, 18.09.2015 г., представители на Координационната комисия на Обединението на левите социалисти в БСП проведоха пресконференция в партийната централа на ул. „Позитано“20 в София.

Поводът беше представяне на Обръщението на Лявото крило към българските граждани и симпатизантите на левицата по повод предстоящите местни избори, както и актуални въпроси.

Политическият секретар на ОЛС Петър Начев направи анализ, че предстоящите избори ще решат каква да бъде местната власт и кой ще получи възможност да я упражнява. Залогът обаче не е просто местната власт, а моделът на управление и дали страната ще остане в плен на феодално-корпоративните зависимости.

„Нищо хубаво не предстои, ако продължаваме по същия начин и с тези егоистични геополитически и продажни „водачи”, се посочва в обръщението. Битката за България е дълъг и труден процес, който минава през партийното чистилище, през значими идеологически корекции, през различна кадрова политика, през осъзнаване на класов интерес и през отличаване на конкретните му опоненти“, пише в позицията.

Говорителите изразиха несъгласието си с внушението, че левият курс в БСП вече е победител. Това твърдение цели да се скрият истинските причини за състоянието, до което партията ни беше доведена. Под различни лозунги се маскират стремежи за запазване на един изчерпан модел и търсене на реванш в самата БСП.“ Александър Симов беше категоричен, че „В БСП има опит на фигури, които са виновни за минали загуби да стоварват това върху невинния ляв завой. БСП не искаше с години да говори за проблемите си, бягаше от дискусията. Резултатът е това, което сме днес”.

Във връзка с промените в НК, които касаят отпадане на давността за престъпленията на комунистическия режим, от Крилото посочиха, че е политологически некоректно да се говори за „комунистически режим“, защото става дума за държавен или реален социализъм. Законът е правен абсурд, зпонеже един от най-базовите правни принципи е, че никой не може да бъде осъден за нещо, което по време на извършването му не е било обявено за престъпление от закона. Тъй като има юридически основания промените в НК да бъдат атакувани в Конституционния съд, от ОЛС ще предложим това на ръководството на БСП, което ще вземе окончателното решение.

„Този закон е част от една битка за миналото, в която залогът е да се нанесе удар на левицата днес. Голяма част от хората, срещу които тези промени са насочени, са вече починали, така че той няма да произведе кой знае какви правни последици“, казаха от Лявото крило.

Известният журналист Александър Симов афористично коментира, че когато психодясното въвежда някакъв закон, не е сигурен дали той трябва да се дава на КС, или на здравния министър.

По отношение бежанската криза той добави, че се вижда острата политическа безпомощност на европейските политически елити във връзка с нея. „Никой не поставя най-важния въпрос за това колко време ще продължи кризата, обсъждат се само квотите за бежанци, а е време в ЕС да започне да дебатира как да се укрепи държавността в Близкия Изток, за да си гарантираме, че бежанската вълна ще спре, а няма да продължи да залива границите на ЕС”, заяви Симов.

Проф. Ваня Добрева, бивш заместник-министър на образованието и председател на ресорната комисия в НС, посочи основните слабости на предлаганите промени в предучилищното, началното, основното и средното образование. Според нея образователната система е част от националната сигурност и изграждането на националната идентичност. Законът на ГЕРБ съдържа слабости в много посоки – държавното финансиране на частните училища, отпадането на редица единни държавни стандарти, прехвърлянето на финансови тежести и отговорност от централния към местните бюджети на общините, което крие редица рискове.

На журналистически въпроси представителите на ОЛС изразиха увереност в това, че в София БСП ще реализира много по-добър резултат, отколкото се очаква и че кампанията в столицата ще даде национално отражение.

„Възстановяването на смисъла от съществуването на БСП, на доверието в лявото е процес, който не се изчерпвал със създаването на една политическа платформа, с избора на нов председател, а изисква последователни усилия, привличане на убедени и подготвени кадри. „Чрез тези кадри ще се осигури провеждането на заявената политика. Левият курс трябва да продължи, за да постигнем това, към което се стремим. Убедителното ни представяне в предстоящите избори ще даде силен импулс за продължаване на политическото оздравяване и организационно укрепване на БСП”, се казва още в декларацията.

Обръщение на ОЛС в БСП

Предстоящите избори ще решат каква да бъде местната власт и кой ще получи възможност да я упражнява. Но заедно с това те ще окажат влияние върху националната политика и върху ролята на БСП.

Мнозина смятат, че европейска България не се е състояла, че пазарното общество не се е формирало, че всичко хубаво предстои. Приказки за наивници. Частни,корпоративни и геополитически интереси диктуват българската политика днес. Всичко се състоя и нищо хубаво не предстои, ако продължаваме по същия начин и с тези егоистични и продажни„водачи“. Те зоват – вървете към ръба, търчете, тамо са райските градини. Но зад ръба има само пропаст. Ние отказваме да пропаднем. Затова ще завием – на ляво. За да следваме нова посока!

Възстановяването на доверието в политиката и държаватаняма да стане изведнъж. БСП трябва да се пребори– в себе си и за народа срещу приватизацията на политиката и нейното обезличаване.

Днес и утре са решаващи дни. Те ще оставят следа върху бъдещето, ще определят съдбата на всеки един от нас.Битката за България е дълъг и труден процес. Минава през партийното чистилище, през значими идеологически корекции, през различна  кадрова политика, през осъзнаване на класов интерес и през отличаване на конкретните му опопенти.Затова отново актуално става обръщението на Вапцаров„мъже и жени, народ“, нито крачка назад!

Подкрепата на кандидатите и ангажиментите на БСП на тези избори представлява своеобразен вътрешнопартиен референдум за автентична лява и национална политика. Означава заявка за кадрово обновление на всички равнища в БСП и държавата с доказани- опитни и млади представители. Активното участие от членовете и симпатизантите на партията е важен принос в борбата с дяснотои антинационалноприспособленство в нея.

Развръзката предстои!Затова не сме съгласни с внушението, че левият курс в БСП вече е победил. Това твърдение цели да се скрият истинските причини за състоянието, до което партията ни беше доведена. Под лозунга за обединение на левите сили се маскират стремежи за парцелиране на левите избиратели и запазване на един изчерпан модел.За търсене на реванш в самата БСП.

Ние трябва да издигнем стена срещу олигархията, задкулисието и външните зависимости. Възстановяването на смисъла от съществуването на БСП, на доверието в лявото е процес, който не се изчерпва със създаването на една политическа платформа, с избора на нов председател, а изисква последователни усилия, привличане на убедени и подготвени кадри. Чрез тези кадри ще се осигури провеждането на заявената политика. Левият курс трябва да продължи, за да постигнем това, към което се стремим.

Убедителното ни представяне в предстоящите избори ще даде силен импулс за продължаване на политическото оздравяване и организационното укрепване на БСП.

Ние се обръщаме за подкрепа към мнозинството български граждани – ощетени от прехода и недоволни от сегашното състояние. Да изоставим примирението, да се противопоставим на купуването на местната власт!

За хората и общините – справедливост и солидарност!

Не всяка борба завършва с победа, но всяко победа започва с борба!

За социалната отговорност на местната власт

Изказване на Евгений Белий на конференцията „125 години БСП – промяната е с нас“, проведена в гр. Казанлък в навечерието на тържествата на Бузлуджа

Авторът е кан­дидат за общин­ски съвет­ник в Столичния общин­ски съвет, излъчен от листата на БСП Лява Бъл­гария и ще разчита на вашите преференциални гласове.

Кметовете и общин­с­ките съвет­ници да бъдат по-близо до хората и да отк­лик­ват на реал­ните им проб­леми. БСП трябва да кон­т­ролира строго своите учас­т­ници в мес­т­ната власт и да им търси отговор­ност всеки път, когато злоупот­ребят с полученото доверие или отс­тъпят от социал­ните си ангажименти

През 1891 година, в своята първа прог­рама пър­воапос­толите на левия идеал, както ги нарича доц. Димитър Ген­чев, запис­ват изк­лючително модерни идеи за това каква трябва да бъде мес­т­ната власт. „Санитарно уст­ройс­тво на градовете, без­п­латни бол­ници и лекувание“, нас­тояват социалис­тите все едно не са го писали преди 124 години а бук­вално вчера. Те искат още общес­т­вени училища и за двата пола и общините да дават пари за изд­ръж­ката на инс­титуции, които са полезни, но не могат да издър­жат със соб­с­т­вени пари.

С тъга трябва да отбележим, че ако нап­равим анализ на поведението на левицата в мес­т­ната власт в пос­лед­ните 25 години ние не винаги сме били в съз­вучие с начер­тания още от Благоев път.

Дълги години бяхме плен­ници на отров­ната неолиберална илюзия, че няма ляво и дясно в общин­с­ката политика. Пред­полагаше се, че тази политика може да бъде само тех­ническа, екс­пер­тна и санитарно чиста от всякакви идеи. Днес вече берем гор­чивите плодове на тази грешка. Именно раз­бирането, че общин­с­ката власт е само тех­ническа ни поз­воли да нап­равим без­п­рин­ципни коалиции и да вкараме в нашите листи случайни хора, а всички знаем, че лявата политика никога не е продукт на случай­ност.

Едва в пос­лед­ната една година БСП успя да преодолее своята грешка и за първи път да пос­тави прин­ципно в своите документи въп­роса за социал­ната отговор­ност на общините и какво трябва да правят те, за да преодолеят шокиращата бед­ност и ужасяващото неравен­с­тво.

Въп­росът с бед­ността не се пос­тавя често в медиите, но е най-големият проб­лем в страната. Заради това общините трябва да работят за увеличаване на дей­ността и обх­вата на социал­ните услуги и да знаят, че това е основен приоритет на тях­ната дей­ност. Лявата политика изис­ква смяна на мис­ленето в клишета. Време е общините да въз­с­тановят своята жилищна политика. Трябва да се отпус­кат приоритетно общин­ски жилища за млади семейс­тва с преферен­циален наем. Жилищата не могат да бъдат дос­тъпни само за богаташи.

Трябва да се раз­работи сис­тема за отдаване на общин­ски терени за ново строител­с­тво срещу ангажимент от инвес­титора да предос­тави на общината определен брой готови жилища, които да се отдават с преферен­циален наем на млади семейс­тва и социално слаби граж­дани.

Пак не измис­ляме нищо ново. В прог­рамата на БКП от 1919 година ясно е казано, че основна задача на социалис­тите е „за строяване с общес­т­вени сред­с­тва на нови хигиенични жилища за без­дом­ното и струпаното население“. Тук си личи основна цен­ност в лявото мис­лене — всеки, дори и най-бедния, трябва да получи шанс и условия за нор­мален живот. Нима трябва да измис­ляме тежки фор­мули, неясни словосъчетания, когато нашите предци са го казали тол­кова крис­тално ясно. Големият проб­лем е как поз­волихме Бъл­гария да се върне отново в онова време в което властта мисли как да окраде бед­ните, а не как да им помага.

Да се вър­нем отново към прог­рамите на нашите предци.

През 1923 година в прог­рамата на БКП е записано: „Всес­т­ранно благоус­т­рояване и озд­равяване (канализация, водоп­ровод, освет­ление, паваж, съоб­щителни сред­с­тва) на работ­ничес­ките квар­тали и пред­г­радия“.

Това е цел в епохата преди някой да е измис­лил думата „еврофонд“. Комунис­тите си пред­с­тавят общината като активно политическо тяло, което със соб­с­т­вени сред­с­тва променя живота на хората, а не чака пари от Европа за това.

Така ли е днес в Бъл­гария? Раз­бира се, че не. Дори в София има квар­тали, на 15 минути от цен­търа, в които и до днес няма канализация, освет­ление, а какво остава за съоб­щителни сред­с­тва и паваж. Социал­ното без­дейс­т­вие, политичес­кото лицемерие и наг­лата дясна политика поз­волиха гетата да се раз­рас­нат до ужасяващи раз­мери и да се превър­нат в социална бомба, която никой не знае как да обез­в­реди.

Ние от БСП точно поради тази причина написахме цяла плат­форма с леви стан­дарти за мес­т­ната политика.

Това е пър­вата стъпка в преоб­ръщането на мис­ленето за този сек­тор. Социал­ната отговор­ност не е просто някакъв лозунг, а е раз­писана в цяла серия от кон­к­ретни дейс­т­вия, които да доведат до оттлас­к­ване от дъното.

Ако трябва да обоб­щим всичко и да го сведем до някаква кон­к­ретика, то тя ще звучи по след­ния начин. Кметовете и общин­с­ките съвет­ници да бъдат по-близо до хората и да отк­лик­ват на тех­ните проб­леми. БСП трябва да кон­т­ролира строго своите учас­т­ници в мес­т­ната власт и да им търси отговор­ност всеки път, когато злоупот­ребят с полученото доверие или отс­тъпят от социал­ната отговор­ност. Вече минахме епохата на левите думи. Време е за леви дейс­т­вия!

Текстът е публикуван във вестник „Земя“

Срещу зависимостите на политиката от „големите пари”

Изказване на доц. д-р Ивка Цакова на конференцията „125 години БСП – промяната е с нас“, проведена в гр. Казанлък в навечерието на тържествата на Бузлуджа

 

БСП трябва да поеме ясен антиолигар­хичен курс, не на думи, а на дело да докаже, че е защит­ник на работещите, бед­ните, че е национално отговорна, а не е пар­тия, чиито фун­к­ционери заемат пос­тове за лични облаги

Ще раз­съж­давам върху проб­лема как БСП може да се изп­рави срещу зависимос­тите на политиката в Бъл­гария от интересите на едрия капитал –големите пари на наши и чужди олигарси. Син­тезираният отговор на този въп­рос е – като поеме политически курс срещу тези зависимости. Анти-олигархичен курс! Този курс е в две посоки: пър­вата е свър­зана с евен­туална прог­рамна актуализация на левия идеологически профил и втората – с пред­лагане на кон­к­ретни политики за преодоляване на тези зависимости.

За да изразим съп­ротива срещу тях, трябва да пояс­ним в какво се изразяват и какви поражения нанасят върху общес­т­вения интерес. Така ще освежим социалис­тическа идея като кон­т­рапункт на властта на „големите пари“. Тези зависимости се изразяват поне в 3 тревожни тен­ден­ции:

Първо, В страната ни се установява сплав между демок­рация и олигар­хия. БСП трябва да алар­мира за това, да се противопос­тави на тен­ден­цията на олигар­хизация на бъл­гар­с­ката политика и да се изяви като гарант на демок­рацията. Като основна опозиция БСП трябва да алар­мира, че освен демок­ратични, има и олигар­хични политики. Пос­лед­ните са във вид на закони и админис­т­ративни решения в полза на кон­к­ретни олигарси – наши и чужди, под­писали приватизационни, кон­цесионни и меж­дународни договори с дър­жавата. Тези именно зависимости водят до остро социално неравен­с­тво, свръх­кон­цен­т­рация на богат­с­тво и власт в ръцете на ограничен кръг хора, които забогатяват за сметка на всички останали.

Второ, бъл­гар­с­ката политика е не просто зависима от интересите на едрия капитал, тя скоро може да се окаже доминирана от него. Властта на едрия капитал определя в значителна степен политичес­кия и медиен дневен ред в страната. БСП следва да се заеме с реабилитация на политиката, на демок­ратич­ната политика, която да обуз­дава властта на големите пари. По раз­лични поводи трябва да се раз­вен­чава неолиберал­ната ман­тра, че всичко е за продан, всичко се продава и купува.Това не означава, че БСП е против пазар­ната сис­тема, но какъв пазар е бъл­гар­с­кият с привилегированата позиция на големите фирми – наши и чужди?! Кой може да се кон­курира свободно с тях? Ограничен кръг хора, оплетени в политико-икономически мрежи, се опит­ват да доминират над инс­титуции, пар­тии, медии. С тех­ните пари се купуват гласоподаватели, съдии, депутати, дори цели пар­тии… Нашата демок­ратична, социална и правова дър­жава е зас­т­рашена под ударите на неолиберал­ния, олигар­хичен капитализъм. На БСП й приляга да очер­тава кон­т­раста между огром­ното богат­с­тво на мал­цина и крещящата бед­ност на много хора…

Трето, тези олигар­хични зависимости предиз­вик­ват огромно масово разочарование към политици, пар­тии, инс­титуции, огромно недоверие и въз­мущение. Защото хората усещат, че властта у нас служи за облагодетел­с­т­ване на мал­цина. Мнозина са обез­сър­чени, а големи групи дори стигат до отчаяние в бор­бата си за физическо оцеляване. Хората са обез­верени от това, че няма осъдени корум­пирани политици, няма осъдени за прес­тъп­ления крупни биз­нес­мени. В тази ситуация БСП трябва да очер­тае надежди за демок­ратично бъдеще на страната ни, но не с ляв социален популизъм, а с кон­к­ретни политики и съот­ветно дос­тойно поведение на своите пред­с­тавители във властта на цен­т­рално и мес­тно рав­нище.

Какви са моите пред­ложения за кон­к­ретни политики? Като начало трябва да приз­наем, че такива зависимости същес­т­вуват и в нашата пар­тия. А това е убийс­т­вено за нас, защото БСП защитава хората на труда, а не на капитала. Именно подобни зависимости на струк­тури и фун­к­ционери на БСП от едрия капитал доведоха до елек­торални загуби и съм­нения в лявата й иден­тич­ност. БСП не на думи, а на дело трябва да докаже, че е защит­ник на интересите работещите, бед­ните, че е национално-отговорна, а не е пар­тия, чиито фун­к­ционери заемат пар­тий­ните пос­тове за лични облаги.

Два са въз­мож­ните под­хода за реак­ция на БСП срещу зависимос­тите. Единият, е под­ход „отгоре“ – чрез дейс­т­вия на цен­т­рал­ното ръковод­с­тво, а другият — под­ход „отдолу“ – чрез мобилизиране на пар­тий­ната член­ска маса.

Лидерите на БСП в своите пуб­лични изказ­вания трябва да извеж­дат темата за накър­нената ни демок­рация и опас­ността от олигар­хизация. Да се обявяват срещу мак­симата „всичко е за продан“ и респ. за политика, еман­ципирана от властта на парите. В навечерието на мес­т­ните избори трябва да се разоб­личават безоб­разията на мес­тни олигарси (или креатури на големи олигарси в национален мащаб), които се въз­пол­з­ват от пуб­личен ресурс за лична облага — по проекти за водос­наб­дяване и канализация, мес­тна инф­рас­т­рук­тура. Ако има кадри на БСП, които са заподоз­рени в злоупот­реби, пар­тията следва да се раз­г­раничи от тях! В пар­ламента трябва да се раз­кон­с­пирират лобис­тки тек­с­тове в закони и меж­дународни договори, които ощетяват интересите на мнозин­с­т­вото. Не бива да се допуска зад благовид­ната дума „лобизъм“ да се прик­риват висши форми на политическа коруп­ция – коруп­ция в рам­ките на закона!

Вторият под­ход („отдолу“) засяга активизиране на основ­ните организации на БСП с цел демок­ратизиране на самата пар­тия, както и на демок­рацията в страната като цяло. Мисля си, че членове на БСП са много чув­с­т­вителни към нес­п­равед­ливото забогатяване на „мес­тни величия“ (мес­тни феодали) за сметка на граж­даните. Въп­росът, обаче, е как да бъде чут тех­ния глас на въз­мущение. Може да се съз­дадат и под­дър­жат интернет-платформи за подаване на сиг­нали в тази посока. Убедена съм, че много социалисти ще реагират, включително и спрямо пар­тийни фун­к­ционери, третиращи оглавяваните от тях струк­тури като тър­гов­ски дружес­тва за изв­личане на лични облаги. Не знам, обаче, дали сега преди избори е умес­тна подобна инициатива. Няма да е никак лесно да се стимулира граж­дан­ски натиск „отдолу“, защото олигар­сите у нас обез­с­мис­лиха дори граж­дан­с­ките протести. Нужни са нови алтер­нативни пътища на лява политика, в т. ч. чрез организиране на форуми за радикална интелек­туална критика на неолиберал­ния олигар­хичен капитализъм в Бъл­гария.

Не бива да чакаме пот­вър­ж­дение на фразата на Ленин, че нещата трябва да се влошат, за да се подоб­рят. Защото всичко може да се срине – вече има опасни сим­п­томи на социален раз­пад – на национал­ната ни общ­ност, не само на БСП. Ще завърша с думите на Ада Колау, нас­коро изб­рания кмет на Бар­селона от „Въз­мутените“. Според нея, това, което ни очаква е феодален хоризонт с остро повишаване на неравен­с­т­вата, без­п­рецеден­тна кон­цен­т­рация на богат­с­тво, нови форми на несигур­ност за мнозин­с­т­вото. Или — демок­ратична революция, където общите дейс­т­вия на хиляди хора могат да променят края на филма…

Ние също сме изп­равени пред подобен избор: феодален хоризонт или демок­ратична революция! БСП може да е източ­ник на демок­ратичен оптимизъм!

Материалът е публикуван във вестник „Земя“

Политически позиции на Янаки Стоилов по избора на управител и подуправители на БНБ

Все още НС не осъзнава в нужната степен важността на въпросите относно функционирането на финансовата и банковата система в България. Ако си позволя една известна перифраза, мога да кажа, че банките са твърде важни, за да бъдат оставени само на банкерите и финансистите. Ролята на управителя и на управителния съвет на БНБ също трябва да бъдат в известна степен преосмислени, без това да означава промяна в техните досегашни правомощия. В редица случаи досегашното управление на централната банка като че ли се възприемаше като някакво друго издание на Асоциацията на търговските банки и в недостатъчна степен като представител и защитник на обществения интерес.

Първият въпрос, който искам да поставя, е дали кандидатите споделят разбирането, че не само управителят, но и управителният съвет носи солидарна отговорност за кризата, която възникна, както и за фалита на една от големите търговски банки в България. Както във финансовата система не бива да има кредити без обезпечение, така и в политиката не бива да има решения, които не са подплатени с определени гаранции за бъдещите намерения. Другият въпрос, който поставям, е кога и как кандидатите смятат да извършат преоценка на активите на търговските банки, тъй като това е въпрос от национално значение. Искам също така да попитам как всеки един от тях може да даде гаранция за собствената си независимост, от гледна точка на досегашната си професионална и лична дейност.

Тъй като не получихме отговори на поставени въпроси, БСП не подкрепи кандидатурата на Димитър Радев. По повод ключовите длъжности на подуправителите може да се каже, че има хора в държавата, които постоянно представляват властта, която и да е тя.

Едно от основните ни изисквания беше цялостната промяна в Управителния съвет на БНБ. Тези хора не са там, за да бъдат удобни за банките или на една част от тях, а за да провеждат държавна политика и да отстояват обществения интерес.

Това поставя и въпроса за възнаграждението. Важно е да знаем какви са възнагражденията на хората, заемащи публични длъжности. Ако някой желае да бъде предприемач, нека отиде в частния сектор, но БНБ е институция с регулаторни функции и заплатите там не могат да се сравняват с тези в другите – подчертавам – търговски банки. Заплатите в БНБ трябва да бъдат сравнявани с възнагражденията на министър-председателя, президента и председателя на парламента и не е редно неколкократно да ги надхвърлят.

Според доклада на временната парламентарна комисия за КТБ управлението на БНБ и ДАНС не са предотвратили или не са предприели всички необходими действия, за да намалят щетите от рухването на КТБ. Въпреки това обаче моделът на управление се възпроизвежда. Излиза, че тези, които гласуваха управителя и подуправителите на БНБ, дават награда за това, което не е извършено по едни или други причини. Липсва само Цветан Василев, за да има пълна приемственост в банковия „надзор“. Генералният въпрос е защо няма промяна в управлението на БНБ?

За разлика от БСП, други партии бяха непоследователни, защото поставиха същото изискване като нас, но въпреки че не получиха задоволителен отговор, гласуваха за този управител.

Ние поставихме принципно въпроса и за всички подуправители, независимо кой откъде е тръгнал политически. Други партии обаче отправиха такива претенции само към единия, а не и към двамата кандидати. Всъщност, за поддържания от десницата за подуправител Калин Христов дори не е тайна, че той беше един от хората, които мотивираха банковата ваканция.

Това гласуване беше удобният политически момент за ГЕРБ и съюза между ГЕРБ и ДПС. След амбициозните разговори какво ще се промени и подобри в банковата сфера, се възпроизвежда ситуация, близка до началната.

Политически позиции на Янаки Стоилов по конституционната и съдебна реформа

По предложените промени в Конституцията БСП има ясна и последователна позиция. Партията ни скъса с неолибералния консенсус и не желае по този въпрос да подкрепи същото мнозинство, което ни задължи с 16 милиарда лева, което възпроизведе модела на управление на БНБ или накратко казано – коалицията „КТБ“, коалицията на гузната финансово-икономическа съвест, на задлъжнялостта, на сервилната външна политика и икономическата стагнация.
За нас Конституцията не е свещена крава, но тя не е и дойна крава – всеки да я дърпа откъдето му е удобно.
От самото начало заявихме, че има тежки проблеми в съдебната власт и никой не харесва съдебната система в този й вид. Но ние предлагаме различни промени, защото слушахме обещания за реформи в различни сектори, но видяхме само укрепване на статуквото. Например тези, които направиха сегашния модел на здравната система, сега ще я реформират.
Реалните проблеми на хората са, че няма равно правосъдие, че има хора, които са извън закона, но и такива, които са над закона. Практически проблеми като бавното правосъдие и разпределението на делата са това, което интересува гражданите. Нашият модел беше да се тръгне по пътя на конкретните стъпки, дори да се експериментира с някои от тях, и чак след като се прецени дали са полезни, тогава да се изпълняват навсякъде. Подготвихме и предложихме промени в устройствения и някои от процесуалните закони, за да покажем, че има стъпки, които могат да бъдат извършени вместо да се променя Конституцията. Задавам си въпроса дали чрез по-голямо раздробяване на съдебната система ще се пстигне нейното засилване?
Сепаративните консултации, които се провеждаха, отслабиха и намалиха влиянието не само на председателския съвет, но и на парламента като цяло. Под лозунга за реформа тече опит за преразпределяне и прегрупиране на влиянието в съдебната система. Главният въпрос е дали промените се правят, за да се подчинят останалите все още независими магистрати, защото и в момента основното влияние във ВСС идва от ГЕРБ и ДПС. Натискът отвън идва, за да се гарантират интересите на определени чужди фирми, работещи у нас.
Справедливостта не се изчерпва само със съдебната власт и правовата държава. По Конституция страната трябва да бъде и демократична, и социална държава, но и двете са силно ерозирали. У нас цялата държавност не е в състояние да защитава ефективно правата българските граждани. Заради това предлагам да потърсим съгласие за различно развитие за България, което да даде перспектива на хората.

ПОЗИЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИЕТО НА ЛЕВИТЕ СОЦИАЛИСТИ В БСП

През 1989 г. започна преходът на разделението. България на равенството и държавността трябваше да се „модернизира“ и да привилегирова неравенството и частния капитал. В замяна ни обещаваха свобода, благоденствие и прогрес. Но всичко това се оказа утопия в полза на задкулисието на егоизма и личните амбиции на един фалшив и чужд елит. Заличиха се цели индустрии, хиляди работни места, установената семейна традиция и обществения морал. Частният капитал иззе и ликвидира държавността. Деленията и неравенствата се размножават безпощадно. Бедните са в десетки пъти повече от богатите. Образованите са в пъти по-малко от изключените. Гражданите с европейско самочувствие и жизнен стандарт не принадлежат към категорията на трудещите се. Красивите и умните не се вълнуват от сметката си за ток или как тя да се плати от обикновените българи. Системата противопоставя хуманизма на инстинктите за самосъхранение. По-голямата част от българските граждани изпитват непримирима неприязън към привилегиите и към техните носители.

Ние от обединението на левите социалисти в БСП декларираме, че единственото допустимо деление е това на почтени, работливи и съвестни български граждани и тези, които злоупотребяват със закона и материалните перспективи пред народа ни. Първите са мнозинство, но видимо не разполагат с достатъчно значимо политическо представителство, за да влияят при формулирането на структурния фундамент на обществените отношения. Демокрацията се ограничава до правото да подкрепяш една единствена формула на управление. Алтернативите са заклеймени като вредни за бъдещето. Но чие бъдеще? България има спешна нужда от категорична промяна.

Мнозинството има нужда от нормативна защита, но действията не трябва да прераснат в расизъм, а в призив за интеграция на цивилизационно изключените в българското общество като достойни негови членове. Гражданите трябва да отговарят на минималните изисквания, на минимален граждански стандарт. Този стандарт не е висок и непостижим, но не може да се постигне по пазарен принцип. Работещите са готови да продължат политиката на солидарност за интеграция, но не в полза на цигански барони, съмнителни политически формирования или притежавани от откровени мошеници неправителствени организации. Необходима е национална политика, която обвързва солидарността на едните с постигането на резултати от тази обществена инвестиция.

Ромите живеят в условията на социален геноцид, превърнал ги в бледо подобие на хората, които бяха преди само 26 години. Протестът в Гърмен и в Орландовци е заради друго. Българите разбират, че и техният ред е близо. А след 26 години по европейските площади ще има шествие срещу българите и техните „безчинства“. Ако на системата на неравенството и разделението и бяха нужни 26 години, за да предизвика системно изхвърляне на една прослойка от друга като знак на самосъхранение, това се дължи единствено на нашата недалечна история. На грамотни и работливи роми, на спокойствието и надеждата в основния етнос, а тях вече ги няма. Но можем да си вземем поука и да подновим онези публични политики, които даваха резултат по отношение на социалната интеграция:

– Можем да изградим трудови и образователни центрове, свързани с изпълнението на обществени поръчки. Държавническият подход ще ги превърне в значима и държавна структура, която ще разполага с достатъчен ресурс, за да даде занаят, дисциплина и образование на голяма част от ромското население, а и магистралите ще излязат по-евтино.

– Можем да създадем национален инвестиционен фонд за провеждане на общественополезни инициативи, които да имат съзидателен ефект по отношение на чувството ни за принадлежност и национално достойнство.

– Своята значима роля за преодоляването на декласирането имат и читалищата като носители на национални ценности, генератори на талант и амбиция.

– Можем да открием народен поход срещу неравенството, крайната бедност и изостаналост като започнем с промяна на данъчното облагане. Системата на плоския данък е безусловно проводник на радикалните деления и строител на гета.

Национален приоритет следва да бъде обединение на българския народ под знамената на социалната отговорност и граждански просперитет. Енергията трябва да бъде насочена към борба с гетото, но не само с това породено от бедността, но и с другото, което предизвиква тази бедност. Онези, които са над закона и над държавата, онези които паразитират в огромен мащаб с националното богатство, онези които се крият зад високите си зидове, онези които носят огромна отговорност трябва да я понесат. Развитието на обществото ни, неговата културна и интелектуална нищета не позволява повече, нито крачка назад и никаква форма на амнистия.

От 26 г. осъждат левицата, държавната собственост и относителното равенство. А след 26 години още не сме открили нищо по добро. Защо ли? Защото правилата се създаваха от българските граждани, за българските граждани, чрез българската левица.

ДЕКЛАРАЦИЯ – По повод 90 години от убийството на Гео Милев

На 14 май 1925 година българската полиция арестува  един от най-големите български поети, родоначалника на българския модернизъм – Гео Милев. Известно е защо – авторството на поемата „Септември” и категоричната позиция на поета срещу жестоките политически репресии след убийствения атентат в църквата „Света неделя”. Протестът на Гео Милев срещу кървавата разправа с първото в света антифашистко въстание – Септемврийското  от 1923 година е истинската причина за задържането на поета. Основанието е – Закона за защита на държавата, приет от 21-вото Народно събрание в началото на  януари1924 г. – един от първите актове на надигащия се световен фашизъм. Днес представители на управляващи десни партии у нас внасят отново репресивни закони, които противоречат на утвърдени принципи на правото.

Останките на Гео Милев са открити десетилетия по-късно – в масов гроб край София. Разпознат е по изкуственото око. А ужасният му край –  удушаване с тел, е удостоверен от показанията на ген. Иван Вълков. Същият Вълков, по чиято заповед бе нанесен удар върху съпротивата на най-интелигентната и честна част от народа ни. Същите, които сега се реабилитират, за да се заличат престъпленията на българския фашизъм.

 Смъртта на Гео Милев е символ на терора и мракобесието на властимащите, на исторически период, когато поетите на България заплатиха с насилствена смърт своите идеи, борбата си за социално справедливо общество.  Неслучайно жертвите на българския фашизъм още в тази 1925 година стават леви интелектуалци, записали имената си в националната ни култура и свяст – Гео Милев, Йосиф Хербст, Христо Ясенов, Сергей Румянцев, Георги Шейтанов, Тодор Страшимиров, Васил Карагьозов, Иван Манев, Александър Боримечков, Никола Ганев, Ана Маймункова, Жеко Димитров, , Димитър Грънчаров, Христо Косовски, Темелко Ненков, Николай Петрин и много, много други.  През 1924 до началото на 1925 г. изчезва – не политически, а физически групата на комунистите в НС – те, както и почти всички леви земеделци са избити

На 9 май тази година отбелязахме 70-годишнината от Деня на победата, края на империята на немския нацизъм. Много български граждани се поклони пред подвига на милионите жертви, дали живота си за свободата на човечеството. Отдадоха почит на знайните и незнайни воини от армиите на Съветския съюз, на САЩ и Великобритания, извоювали свободата на Европа и света. Но българският парламент не призна делото и приноса на българските антифашисти в тази война.  

Днес трябва да сведем глави пред паметта на Гео Милев, който в първите потънали в мрак години на надигашия се фашизъм, защити  хуманизма и човешкото достойнство. Гео Милев и хилядите жертви на режима през кървавата 1925 година са категорично доказателство за природата на българския фашизъм, чиято жестокост и престъпна същност е съизмерима с жестокостта и престъпната същност на италианския фашизъм и немския нацизъм.

Въпросът на Гео Милев: „Прекрасно, но що е отечество?”и днес е актуален. Актуален е в ситуацията на рисковете от терор и война. На икономическа и социална безперспективност за много наши сънародници. На крайна бедност и отчаяние, На разделение между облагодетелствани и аутсайдери, между богоизбрани и забравени от Бога.

Отговорът на този въпрос зависи от нас – от нашата воля да пресечем омразата, да застанем срещу социалните несправедливости и защитим интересите на България.  Това изисква друга мотивация и състояние на духа, които липсват на днешната политика, изисква дълбока промяна и искрена кауза за съвременните поколения. Кауза, която извира от сърцето и съвестта, от чувството за справедливост и национална общност.

БСП – Лява България и занапред ще отстоява истината и идеите, които по блестящ начин ни завеща Гео Милев:

 

По небесните мостове

високи без край

с въжета и лостове

ще снемем блажения рай

долу

върху печалния

в кърви обляния

земен шар.

Всичко писано от философи, поети –

ще се сбъдне!

– Без бог! без господар!

Септември ще бъде май.

Д. Генчев: 500 000-на българска армия е участвала в тежки сражения срещу елитни хитлерови дивизии

Българското участие наистина е внушително и поради тази причина народът ни има право и основание да празнува разгрома на хитлеристка Германия. Дори само заради факта, че 500 000-на българска армия е участвала в много тежки сражения срещу фашизма срещу елитни хитлерови дивизии на територията на Македония, Сърбия, Унгария и Австрия. Това не са спомагателни функции, логистични подкрепи.

Това каза в интервю за „Хоризонт“ историкът доц. Димитър Генчев, който припомни че в сраженията са ранени и убити общо близо 30 000 българи, а след 1941 г. в страната е имало и гражданска война у нас. България не е загубила територии след Втората световна война заради участието си във войната срещу Германия, припомни той.

Българската армия съвсем грамотно решава всички тактически задачи и преодолява всякакви препятствия. Това нещо прави изключително впечатление на руснаците, които са воювали срещу румънци, срещу италианци, срещу унгарци и знаят, че извън Германия, другите са, общо взето, войски за пробив и винаги много лесно ги елиминират.

Генчев припомни и Дравската епопея, в която българските войски са използвали нестандартен похват за борба с немските танкове, като са стреляли във веригите, а не в броните им. По-късно български танкисти са използвали именно поразените танкове, за да атакуват напредващите немски машини в тил.

Всичко това е забелязано от маршал Толбухин и не случайно единствен от всички коалиционни военни партньори на Съветския съюз, ген. Владимир Стойчев е поканен да дефилира на Червения площад. Това е изключително признание за ролята на българите по време на тези военни действия.

БНР

http://bnr.bg/post/100554914/d-genchev-500-000-na-balgarska-armia-e-uchastvala-v-tejki-srajenia-sreshtu-elitni-hitlerovi-divizii