Архив за етикет: Лява политика

ИЗКАЗВАНЕ на Янаки Стоилов пред конференцията на ОЛС – В.Търново

В началото ще се опитам да отговоря на поставени в дискусията въпроси: в какво се изразява днес различието между лявото и дясното, дали то е актуално и може ли да се говори за ляво и дясно в БСП?

snimka loze

Ако търсим „геометричен“ отговор на този въпрос, както някои споменаха, означава да се объркаме. Защото хората и през ХІХ век не са се разделяли, просто за да седнат едните отляво, а другите – отдясно, а са сядали на различни места, защото са открили различия помежду си. Има коренни и трайни различия между лявото и дясното. Днес едно от най-важните от тях е как се отнасят те към проблема за неравенството. Ако не сме забелязали, че днешният свят, светът, в който живеем, е  свeтът с най-голямо неравенство от цялата история на човечеството, няма да разберем нашите задачи. Това е статистически доказано, аз няма да се позовавам на авторитетните източници. Имало е много по-голяма бедност, отколкото днес. Но толкова голямо неравенство между хората, между този 1 процент, който владее половината от световното богатство, и останалите 99%, никога не е имало. Затова тук да се задават въпроси – какво е значението на лявото и дясното в ХХІ век, означава да не се разбира този основен факт.

Другият въпрос е – след като БСП е лява партия, защо се говори вътре в нея за нещо ляво? Вие смятате ли, че номинализмът, т.е. назоваването на нещата с определени имена, автоматично им придава това значение, с което ги наричаме. Нима БСП дълги години под формата на социаллиберализъм не беше част от мълчалив „полуконсенсус“ в рамките на неолибералния модел?! Надявам се, че основната, огромната част от партията е забелязала това. Мисля, че го забеляза и ръководството през последните години. Първо, като започна да говори за него, а надявам се сега, в последните една-две години, и като започна да действа с оглед на това, което се изрича. Това са основните ориентири. Ако цялата партия БСП е достатъчно лява и национална, то тогава тържествено и с радост можем да обявим, че вече няма нужда част от членовете на БСП да се определят като леви социалисти, за разлика от други, които не са или използват думата социалист само за да кажат, че те са членове на една от многото партии и да ги различават по наименованието, а не по същността.

Това са днес част от важните въпроси, но те пак ще бъдат подменени.

Като излезем след малко от тази зала, аз съм почти сигурен, че журналистите, които присъстват тук – в интерхотел „Велико Търново“, защото днес тук има още една конференция, която също е по важна тема – за ролята на президента и на националната сигурност, вероятно няма да се интересуват от това, което говорим, а ще ни попитат: „Вие съгласни ли сте да се обедините за обща кандидатура за предстоящите президентски избори?“. До това ще бъдат сведени всички въпроси. Не че е лошо да се търси обединение на левите избиратели в предстоящите избори, а защото преди това трябва да се зададат други въпроси.

Дали общите ни действия са за лява национална политика, която да бъде  искрено и убедително изразена? Или БСП да приеме кандидат от собствените си среди, или извън нея, който е най-удобен за АБВ като първо условие за такива общи действия. Или, ако това не ни харесва, да намерим равно отдалечен от левите партии човек, когото да подкрепим. След това да кажем: постигнахме добър резултат, но нямаше как да променим ситуацията, в която други консумират властта. Ето това са видимостите, които ние трябва да отхвърлим, и да насочим хората към решаване на истинските проблеми.

А как да ги отхвърлим? Ето ние поставяме важните дилеми и пред България, и пред БСП. Аз бих казал – имаме два избора, три пътя няма! И то във време, когато дълго ни се внушаваше, че трябва да сме част от левия център, от т.нар. трети път, от социаллибералния модел и т.н. Този път дори в богатите страни вече е почти извървян. Той имаше известни резултати за страни като Германия, Великобритания и никога не е бил приложим в България, защото това са страните, които извличат големите ползи и от европейската интеграция. Днес е време да кажем, че трети път няма и вътре в БСП, и ще поясня за какво става дума.

Първопо отношение на националния избор. От нас се изисква като социалисти да предупредим хората и да подготвим страната за следващия преход. Ако някой още се пита дали преходът е свършил, трябва да му обясним, че преходът вече свърши и светът отива към нов преход. Въпросът е какъв ще бъде светът и каква ще бъде ролята на България в него. Народът трябва да реши, но ние да му кажем – или справедливо, проспериращо и хуманно общество с демократично управление, или олигархично господство, налагано чрез авторитарен, дори чрез насилствен режим. Някъде преди десетина години, аз си спомням, на един от нашите конгреси издигнах лозунга „Долу олигархията, свобода за народа!“. БСП не поде този лозунг. След това излязоха разни протестъри и реформатори, които да се упражняват в борбата с олигархията, но през този период тя си се развиваше.

Ние трябва да отделим успехите, които сме постигали с наше участие в различни управления, които се изразяват в различни подобрения, в опити за коригиране на политиката, но също така да си даваме сметка, че движещите механизми и основните властови фактори в този период не се промениха. Така БСП ще намери отговора на въпроса – защо излизаме от всяко управление, в което участваме, с тежки поражения? Не защото не сме постигнали определени положителни икономически и социални резултати, а затова, че не сме се опитали да променим модела на управление. Ако сега някой ни кара отново бързичко да влезем във властта, то е пак да участваме в такова управление. Та нима ние не можехме, преди малко повече от година, да влезем във властта. Имахме възможност, но не го направихме, защото си давахме сметка до какво ще доведе това. Защото преди партията да е силна и преди да е разбрала за какво й е необходима властта, тя ще понесе следващото още по-тежко поражение от това, че нейни представители ще участват във властта.

Второ каква е партийната дилема. Тя също е съдбовна. БСП отново е притисната или да бъде истинска социалистическа партия, партия на бъдещето, или да остане в миналото. Възстановяването на доверието налага да скъсаме с разминаването между идеи и политика, между заявена и реална политика, между изискванията на политическия морал и поведението ни. Преминава през скъсване с всякакъв род зависимости.

Искам да завърша с главното. Ние можем да говорим за това каква да бъде нашата икономическа политика, социална политика, нашето здравеопазване и образование. Все важни теми. Ние трябва да покажем на хората, че това, което искаме, ще го направим. Но ако ние не направим конгрес, който да реши проблемите на партията, то почти нищо от тези въпроси няма да бъде решено. Затова различните съждения сами по себе си са важни, но най-важно днес е хората, които ще отидат на конгреса, да знаят защо са там и да направят своя избор. Той може да бъде различен. Но те трябва да знаят, че правят избор. Те не бива да са част от инерцията, а част от съдбата на партията. Тя ще бъде такава, каквато я направим.

Единият избор е:

  • да запазим връзката с корените си, за да вървим напред;
  • да отстоим и развиваме курса към лява национална политика;
  • да изберем хора, които няма да ни подведат и които могат да поведат недоволните българи;
  • да използваме държавата за модернизация на икономиката, за регулиране на пазара и за намаляване на социалната поляризация.

Конкретните решения са работещи, когато са израз на идеи и политика. Да критикуваме сегашното управление, но да се стремим да променим социално-икономическия модел, а не само да правим почти същото, но по-добре. Първо да възстановим доверието, а после да искаме властта, за да можем да решим проблемите. Това е моят избор. Мисля, че това е и вашият избор, на хората, които са тук.

snimka vagenshtain

Но има и друг избор. Той не бива да бъде пренебрегван като възможност. Надявам се, че не е много вероятен, но е възможен. Това е да загърбим идеите, да ги сведем до рекламно клише, което опакова циничния прагматизъм. Да останем в плен на корпоративни, лични и външни зависимости. Да фризираме и коригираме досегашната неолиберална политика, независимо как ще я наричаме. Да допуснем хора, които приватизираха изграденото по време на социализма, сега да приватизират партията. Те вече се чувстват достатъчно силни и не се притесняват да предявят тези претенции. Хора, които разпиляваха доверието към БСП в своя изгода, сега ни оценяват и поучават. Въпросът е дали ще им бъде позволено. После ще дадат партията на концесия, просто за да бъдат на власт. От нас зависи дали ще го допуснем.

Не бива да подминаваме снизходително тези, които ни упрекват, че още сме в миналото, че не сме излезли от лозето на Никола Габровски. Искам да им припомня тук, от Търново, че аз съм израснал до това лозе и съм копал истинско лозе. В нашата партия има място за хора с всякакъв социален статус. Но трябва да я представляват личности, които поне се доближават до Благоев, до Георги Кирков, до Габровски. Защото освен политически начетен, Габровски е бил заможен, но е представлявал в парламента и в живота бедните и отрудените хора, а не богатите. А при нас богатите искат да представляват богатите и всички други да работят в тяхна полза. Това не искат да приемат тези, за които експлоатацията е само историческа, но не и съвременна категория.

Политиката е разговор за настоящето и за бъдещето. Но в този разговор миналото на действащите политици може да ни каже много повече какво да очакваме от тях, отколкото днешните им обещания и намерения. Защото измежду кандидатите да ръководят БСП почти няма нови и такива, които да не са заемали ръководни позиции. Всички са почти в равностойно положение. Така че никой не може да се оправдава, че не знае за какво е изборът и какви ще бъдат последиците от този избор.

 

Позиция на ОЛС в БСП относно проведените местни избори

Проведените местни избори оставиха потискащото впечатление, че не всичко се решава от волята на гражданите. Все повече са разколебани и поставят под съмнение перспективите пред българската демокрация. Деформацията на националната политическа карта и унищожението на идеологическите полюси се вписва в тенденциите за изкривяване на демократичните основи на тази българска държава и налагане на не само авторитарен, но и антисоциален режим.

БСП претърпя загуба от Герб, политиката претърпя загуба от технологията, идеите претърпяха загуба от парите, примирението надделя над гражданската активност. БСП за малко не претърпя катастрофа. Опасната спирала на загуба на доверието, която започна от европейските избори продължава. Една от основните причини е, че БСП все още се асоциира с последваща подмяна на левия вот и максимата „по-добре близо до властта отколкото близо до народа“. Всяко отклонение от левия курс ще потвърди опасенията на гражданите. Всяка ясна и категорична демонстрация на нашата убеденост за промяна в партията и държавата ще бъде предпоставка за възвръщане на политиката в сърцата и съзнанието на хората. Има кадрови и личностни дефицити по места, защото редица от нашите кандидати и дори председатели на общински организации не успяха да получат резултати поне равни на тези на листата за общински съветници, а понякога дори значително по-ниски от тези на етикета – БСП. Необходими са действия, които да подобрят кондицията на партията. Тя трябва да се преизгради, организационно да се укрепи чрез подобряване на социалната си база и нейното разширяване. Тя трябва да се освободи от зависимостите и да стане опора на морала и държавността. Необходима е по-добра опозиционна и медийна политика от страна особено на парламентарната група. Повече смелост, дързост и съпричастност при всяко обръщение към гражданите, защото времето с което разполагаме, за да материализираме лявата промяна в БСП е кратко. А опитите за нейното дискредитиране, още в нейния зародиш, са подплатени с пари и лъжливи обещания.

Вътрешни противоречия разяждат БСП. Умишлената пасивност на отделни фигури и отказът им да изпълняват партийните си задължения с единствената цел да предизвикат срив са факти, а не догадки. Но сметките им няма да излязат, защото в БСП мнозинството от хората са почтени и свободни. Тяхната съвест не им позволява да целуват ръце на силните на деня заради лични облаги. А нашата амбиция е да ги представляваме достойно и да оставим трайна следа в процесите по възстановяване на държавността, да съхраним бъдещето на българския народ и ако цената за реализацията на тази амбиция е оттегляне от обществения живот на зависимите от икономически интереси, то редовите социалисти отдавна са готови да я „платят“ тази цена. Ръководството на БСП също трябва да оттегли подкрепата си от местни ръководители, които в името на собствения си бизнес са готови да търгуват бъдещето на партията. Тези стъпки ще превърнат нашия бунт на мравките, на редовите социалисти в необратим и завършен процес на промяната. / брожението на редовите социалисти в необратим и завършен процес на промяната.

През последните дни медиите дадоха думата на определени партийни функционери, чието влияние силно бе отслабено през последната година, поне що се отнася до ръководството на партията.

  • Опитите да се настройват различните поколения едно срещу друго и да се посочва младостта като някаква панацея е манипулативен, антипартиен и евтин пиар. Ние сме съгласни с необходимостта партията да изгради нови и енергични национални фигури, но никой не бива да бъде привилегирован или ощетен по дискриминационен критерии. Повече шансове за изява – да, повече внимание и съдействие- да, но не и незаслужено подаряване на власт в партията или в държавата.
  • Необходими са допълнителни организационни мерки като се започне от големите градски центрове, премине се през обновление на делегатския състав на конгреса и така се даде една много по-добра представителност на настроенията и амбициите на партията. Призоваваме партийните организации, когато излъчват своите делегати за висшия партиен форум да им дадат ясен мандат. Само така няма да е възможно БСП да бъде овладяна от парите за сметка на идеите. Промяната трябва да се доведе до своя завършек или ще дискредитираме не само себе си, но и милионите зазидали душите си в стените на нашата кауза.
  • Председателят и ръководството започнаха процеса по трансформацията на партията към хората. Промяната трябва да продължи и да се разшири. Само тези, които не са морално уязвими имат място в политиката и в обществения живот. Това е и обяснението за странното съзвучие между хора напуснали БСП или самоизключили се от БСП и тези, които искаха да превърнат БСП в присъдружна партия на ГЕРБ. Ляво обединение на базата на ГЕРБ или с нейни сподвижници като АБВ е невъзможно.
  • Обединението около идеята за ляв реформизъм можеше да бъде инициирано от БСП още преди години, но тогава това не бе възприето от ръководството освен за предизборни цели. Сега наблюдаваме развитието на тези процеси в различни европейски леви партии и държави. Лейбъристката партия в Англия е едно от последните потвърждения, но също така имаме позитивни примери в Португалия, Франция и други големи европейски страни-модели. Мариян ще го допълни днес или утре.

Опитите на определени загубили влияние в БСП политици да омаловажат приноса и значението на лявото крило като го наричат така нар. ляво крило са провокация не към членовете на обединението на левите социалисти, а към традициите, историята и лявата перспектива. Лявото крило се създаде, за да бъде коректив на одесняването в ръководството на партията, после се превърна в инициатор на идейното и политическо обновление на партията, а до няколко години ще изпълнява ролята на гарант за изпълнение на заявената лява управленска политика. Ментори на Лявото крило или на партията могат да бъдат единствено хора, които нямат съществен принос деградацията й през последните години. Ние искаме да подкрепим динамичното развитие на партията през диалог и конструктивни дебати. Именно затова отхвърляме предложенията да се върнем в блатото и дясната социалдемокрация. С много усилия и воля ще успеем да се изчистим от тинята и вонята. Тези предложения са форми на обикновен политически реваншизъм и партиен анахронизъм. Лявото крило ще работи с всички сили, за да защити интересите на левите хора в България и остро ще се противопостави на всеки опит за връщане на ръководни позиции на политически изчерпани лица, които твърде дълго потискаха и ограничаваха участието на свободните, честните и можещите социалисти. Още веднъж искам да подчертая, че лявото крило в БСП си поставя ясна, конкретна и постижима цел – привеждане на състоянието на БСП в съвременна, мобилизирана политическа партия, партия на честта и отговорното отношение към хората. БСП ще се отвори към левите интелектуалци, експерти и общественици. БСП ще бъде европейска партия без да бъде европейски ограничена. Ние ще търсим положителен опит и идеи освен в ПЕС и в идейното и политическо развитие на европейските леви, но без да робуваме на стари стереотипи и модерни модули. БСП ще отвори страната както на Запад, така и на Изток. БСП ще предизвика радикална промяна на левицата и ще отговори на нуждите на 90% от българските граждани. БСП е важна за левите хора, за демокрацията и за да я има България. Когато успеем всички ние с удовлетворение ще публикуваме прощалния си манифест, че с удоволствие разпускаме обединението на левите социалисти. Колкото по-бързо, толкова по-добре.

Обръщение на ОЛС в БСП

Предстоящите избори ще решат каква да бъде местната власт и кой ще получи възможност да я упражнява. Но заедно с това те ще окажат влияние върху националната политика и върху ролята на БСП.

Мнозина смятат, че европейска България не се е състояла, че пазарното общество не се е формирало, че всичко хубаво предстои. Приказки за наивници. Частни,корпоративни и геополитически интереси диктуват българската политика днес. Всичко се състоя и нищо хубаво не предстои, ако продължаваме по същия начин и с тези егоистични и продажни„водачи“. Те зоват – вървете към ръба, търчете, тамо са райските градини. Но зад ръба има само пропаст. Ние отказваме да пропаднем. Затова ще завием – на ляво. За да следваме нова посока!

Възстановяването на доверието в политиката и държаватаняма да стане изведнъж. БСП трябва да се пребори– в себе си и за народа срещу приватизацията на политиката и нейното обезличаване.

Днес и утре са решаващи дни. Те ще оставят следа върху бъдещето, ще определят съдбата на всеки един от нас.Битката за България е дълъг и труден процес. Минава през партийното чистилище, през значими идеологически корекции, през различна  кадрова политика, през осъзнаване на класов интерес и през отличаване на конкретните му опопенти.Затова отново актуално става обръщението на Вапцаров„мъже и жени, народ“, нито крачка назад!

Подкрепата на кандидатите и ангажиментите на БСП на тези избори представлява своеобразен вътрешнопартиен референдум за автентична лява и национална политика. Означава заявка за кадрово обновление на всички равнища в БСП и държавата с доказани- опитни и млади представители. Активното участие от членовете и симпатизантите на партията е важен принос в борбата с дяснотои антинационалноприспособленство в нея.

Развръзката предстои!Затова не сме съгласни с внушението, че левият курс в БСП вече е победил. Това твърдение цели да се скрият истинските причини за състоянието, до което партията ни беше доведена. Под лозунга за обединение на левите сили се маскират стремежи за парцелиране на левите избиратели и запазване на един изчерпан модел.За търсене на реванш в самата БСП.

Ние трябва да издигнем стена срещу олигархията, задкулисието и външните зависимости. Възстановяването на смисъла от съществуването на БСП, на доверието в лявото е процес, който не се изчерпва със създаването на една политическа платформа, с избора на нов председател, а изисква последователни усилия, привличане на убедени и подготвени кадри. Чрез тези кадри ще се осигури провеждането на заявената политика. Левият курс трябва да продължи, за да постигнем това, към което се стремим.

Убедителното ни представяне в предстоящите избори ще даде силен импулс за продължаване на политическото оздравяване и организационното укрепване на БСП.

Ние се обръщаме за подкрепа към мнозинството български граждани – ощетени от прехода и недоволни от сегашното състояние. Да изоставим примирението, да се противопоставим на купуването на местната власт!

За хората и общините – справедливост и солидарност!

Не всяка борба завършва с победа, но всяко победа започва с борба!

Политически позиции на Янаки Стоилов по избора на управител и подуправители на БНБ

Все още НС не осъзнава в нужната степен важността на въпросите относно функционирането на финансовата и банковата система в България. Ако си позволя една известна перифраза, мога да кажа, че банките са твърде важни, за да бъдат оставени само на банкерите и финансистите. Ролята на управителя и на управителния съвет на БНБ също трябва да бъдат в известна степен преосмислени, без това да означава промяна в техните досегашни правомощия. В редица случаи досегашното управление на централната банка като че ли се възприемаше като някакво друго издание на Асоциацията на търговските банки и в недостатъчна степен като представител и защитник на обществения интерес.

Първият въпрос, който искам да поставя, е дали кандидатите споделят разбирането, че не само управителят, но и управителният съвет носи солидарна отговорност за кризата, която възникна, както и за фалита на една от големите търговски банки в България. Както във финансовата система не бива да има кредити без обезпечение, така и в политиката не бива да има решения, които не са подплатени с определени гаранции за бъдещите намерения. Другият въпрос, който поставям, е кога и как кандидатите смятат да извършат преоценка на активите на търговските банки, тъй като това е въпрос от национално значение. Искам също така да попитам как всеки един от тях може да даде гаранция за собствената си независимост, от гледна точка на досегашната си професионална и лична дейност.

Тъй като не получихме отговори на поставени въпроси, БСП не подкрепи кандидатурата на Димитър Радев. По повод ключовите длъжности на подуправителите може да се каже, че има хора в държавата, които постоянно представляват властта, която и да е тя.

Едно от основните ни изисквания беше цялостната промяна в Управителния съвет на БНБ. Тези хора не са там, за да бъдат удобни за банките или на една част от тях, а за да провеждат държавна политика и да отстояват обществения интерес.

Това поставя и въпроса за възнаграждението. Важно е да знаем какви са възнагражденията на хората, заемащи публични длъжности. Ако някой желае да бъде предприемач, нека отиде в частния сектор, но БНБ е институция с регулаторни функции и заплатите там не могат да се сравняват с тези в другите – подчертавам – търговски банки. Заплатите в БНБ трябва да бъдат сравнявани с възнагражденията на министър-председателя, президента и председателя на парламента и не е редно неколкократно да ги надхвърлят.

Според доклада на временната парламентарна комисия за КТБ управлението на БНБ и ДАНС не са предотвратили или не са предприели всички необходими действия, за да намалят щетите от рухването на КТБ. Въпреки това обаче моделът на управление се възпроизвежда. Излиза, че тези, които гласуваха управителя и подуправителите на БНБ, дават награда за това, което не е извършено по едни или други причини. Липсва само Цветан Василев, за да има пълна приемственост в банковия „надзор“. Генералният въпрос е защо няма промяна в управлението на БНБ?

За разлика от БСП, други партии бяха непоследователни, защото поставиха същото изискване като нас, но въпреки че не получиха задоволителен отговор, гласуваха за този управител.

Ние поставихме принципно въпроса и за всички подуправители, независимо кой откъде е тръгнал политически. Други партии обаче отправиха такива претенции само към единия, а не и към двамата кандидати. Всъщност, за поддържания от десницата за подуправител Калин Христов дори не е тайна, че той беше един от хората, които мотивираха банковата ваканция.

Това гласуване беше удобният политически момент за ГЕРБ и съюза между ГЕРБ и ДПС. След амбициозните разговори какво ще се промени и подобри в банковата сфера, се възпроизвежда ситуация, близка до началната.

Резюме от проведената национална конференция на 19.07.2015г. ОЛС в БСП.

На 19.07.2015 г. в зала „Александър Лилов“ на „Позитано“20 се проведе национална конференция на Обединението на левите социалисти в БСП под надслов „БСП – към хората, срещу зависимостите“.

 

В своя встъпителен доклад политическият секретар на Обединението Петър Начев заяви, че страната ни днес не е България на индустрията и относителното равенство. България е смесица от зависимости и лобистки интереси, но тя е всичко, което имаме.

Ще ни заклеймяват, ще ни подиграват, ще се опитат да ни разцепят, но ще удържим.

Преминахме през това, което наричат преход или промяна, за да стигнем до реформи без край. Какво по-различно може да се очаква от приватизация на болници, увеличаване цената на тока, обезсилване на държавното образование в полза на частното, опитът за безпринципно кадруване в съдебната власт с цел нейното подчиняване или новите стари подуправители на БНБ?! Промяната на една система не може да бъде дело на онези, чиято визия за това напълно съвпада с нейното днешно състояние.

Българският народ има своя автентично лява алтеранатива – БСП не влезе в съглашение с ГЕРБ, заради това помощта на ДПС става все по-явна.

Начев констатира липсата на справедливост и хуманизъм и това, че работническата класа днес е разпокъсана, а трябва да се обединява.

 

За местната политика

Петър Начев посочи, чемедийната пропаганда грижливо брани любимците си от големите градове. Но тези кметове са отговорни не само за интернет в парка или за ремонта на детските градини, а за развитието на градовете и за редица нерешени проблеми. Например, София може да инвестира в създаване на нови производства не само на своята територия.

Дистанцията между големите градове и малките населени места расте. Децата напускат родните си места и обезмислят и живота на родителите си.

В местната власт БСП трябва да е гарант за прозрачността, особено по отношение разходването на средствата.

Темата за зависимостите е от изключителна значимост за България и хората, на които им писна да са жертва на корумпирани политици, поставящи партиите си и интересите на народа в услуга на шепа търгаши, готови да купят и да продадат всичко, коментира кметът на Троян Донка Михайлова.

Според нея  ръководството на БСП трябва да бъде подкрепено в усилията „да открие раната и да се освободим от трупаната с годините зараза“. През призмата на местните избори БСП трябва открито да заговори за очевидното – че има процес на феодализация на общинии превръщането им в поле на големи икономически интереси.На това може да се противодейства.

Разказвайки за своя опит, Михайлова посочи, че с промени в данъчната политика на общината и с други инициативи е успяла да създаде благоприятен бизнес климат, резултатите, от който са видими – спад на безработицата до 6,5%, разкриване на нови работни места, довело до намаляване и на младежката безработица от 17 на 11%.

Фирмите за поддържка, комунални услуги и озеленяване са общински, което е позволило тяхното бързо мобилизиране и преодоляване на последиците от наводненията в района за кратко време и на ниска цена.

В своето изказване пред конференцията зам.-председателят на НС на БСП Янаки Стоилов заяви, че: „БСП представи убедителна платформа „За хората и общините“. Сега партията е изправена пред решителен избор. Местните избори през октомври са важни не само заради броя на общините, които ще спечели, а и защото трябва в краткото време до тях да засилим позициите на БСП“.

Трябва да направим следващата голяма крачка – от политика за инвестиции, общините да преминат към собствена икономическа дейност. Трябва да превърнем общините в икономически фактор, за да разберат хората, че техните представители в общинските съвети и кметовете водят алтернативна политика, която създава заетост и доходи.„Освен в социален и в икономически фактор, трябва да насочим общините към сектора, в който влизат най-много пари – земеделието, да могат те да се ползват от тях.“

Много от средните и малки общини разполагат с общински пасища и земи и могат да направят общински фирми или предприятия за отглеждане на животни. С произведените продукти да снабдяват на най-ниски цени общинските училища и детски градини.

 

За състоянието на партията

„Политика се прави с пари или с характер. Парите често са зависимост, затова трябва да демонстрираме дух и постоянство“, убеден е секретарят по вътрешна политика на Обединението на левите социалисти Петър Начев.

„Действията на ръководството се припокриват съществено с нашите очаквания“, обяви той. Според него в БСП има дясно крило, но то трябва да поеме отговорност за досегашното състояние на партията и за грешните си управленски решения. Те не могат да продължат да доминират в една партия, обърната към хората и срещу зависимостите.

В своето изказване проф. Михаил Мирчев, номиниран за кандидат за кмет на София, посочи, че в БСП има група, която се стреми да заведе партията до лявото, но на нея пречат отвън – от ПЕС, от различни посолства и финансови зависимости, но и отвътре. Лявото крило се сблъсква остро с групата на бизнеса в левицата и с групата на технократите.Проф. Мирчев подчерта, че ако има ляво крило в БСП, то има и дясно. То не е институционализирано като фракция, номожем да го видим по телевизионните екрани.

Михаил Мирчев заяви убеждението си, че лявото е бъдещето. Задавайки си въпрос дали това бъдеще ще е на БСП, той отговори сам: „Трябва да го направим на БСП!“ и допълни, че БСП има ресурс, въпросът е да го извади. „Затова се хванах на това хоро.“, заключи проф. Мирчев.

„Трябва да се опрем на основните организации в партията и в този смисъл БСП има нужда от по-нататъшно демократизиране, защото огромната база от членове и симпатизанти трябва да придобие решаващо значение“, каза Янаки Стоилов. В страната има тенденция на феодализация на общини и като социалисти не трябва да пропускаме, че тази опасност засяга и самата партия. Поради това в нея има нужда и от повече централизъм, защото този, който е изпаднал в зависимост, може да я преодолее или чрез натиска на първичните структури, или чрез центъра на партията, отбеляза Стоилов.

 

За политиката на България в ЕС и НАТО

Мариян Карагьозов, секретар по външната политика, представи проект на позиция по отношение на ЕС и НАТО. Той изтъкна, че Обединението на левите социалисти има виждания както за действия в рамките на съществуващите правила в Европейския съюз, така и за това как да се променяЕвропейският съюз.

Лявото крило в БСП настоява България каточлен на ЕС и НАТО да отстоява ясна национална политика и да участва във вземането на решения в двете организации, а не просто да бъде пасивен изпълнител.

Ние сме за един по-демократичен ЕС и се противопоставямена идеята за ЕС на „две скорости“, срещу увеличаване на дистанцията между ядрото и периферията.

Необходими са действия на национално и европейско ниво, които да засилят европейската регулаторна политика и ролята на националната държава.

Подкрепяме насърчаването на инвестициите, но имаме възражения към т. нар. план „Юнкер“, защото ще се ползват публични пари за финансиране почти самона частни проекти. Липсват географски и секторни квоти, което обрича проектите на по-бедните страни в Евросъюза, когато те се конкурират срещу най-високотехнологичните фирми.

Категорично отхвърляме политиката на социален и икономически дъмпинг, при който за една и съща работа работници в различните страни получават значително различно заплащане и при който по-високо субсидирани стоки от едни страни задушават производството в други.

Нашата визия за това какъв трябва да бъде Европейският съюз включва:

борба срещу данъчните оазиси (офшорни зони), облагане на финансовите транзакции (т. нар. данък Тобин), нова роля на Европейската централна банка.

ЕС трябва да се стреми към повишаване на своята глобална конкурентоспособност, а не да зацикля в безплодна конкуренция между отделните страни вътре в ЕС.

ЕС днес не е тази лъскава витрина на световния капитализъм, която беше до вчера.Макар че все още е привлекателен за емигранти и бежанци от Близкия Изток, той вече е не е привлекателен за голяма част от своите граждани“, заяви Янаки Стоилов. Промяната няма да се осъществи чрез създаване на общоевропейско правителство, още по-централизирано от сегашния Европейски съвет, а чрез повече европейски регулации и по-голяма роля на националните държави, които да променят това. Само ЕС, който работи за хората и реалната икономика, може да реши проблемите на държавите.

„Ние сме първите, които повдигат въпроса за изработване на български позиции в ЕС и НАТО. Дискусията трябва да се пренесе в цялата партия и тя да предложи национално решение“, категоричен е социалистът.

Редица финансови кръгове, медии и институции искат да тушират лявото говорене и се опитват да подменят истината, отбеляза Стоилов. „Ако ние, лявомислещите в Европа, не спрем това, ако не преминем към ефективни действия, идва ред на десния екстремизъм“, категоричен е той.

 

БСП последователно се обявява против войната и за мирна политика при решаването на всички международни конфликти. Заради това смятаме, чеНАТО трябва да е отбранителен съюз. Българската позиция трябва да е за намаляване на напрежението както по оста Изток-Запад, така и за трайно решаване на конфликтите в Близкия Изток.

Територията на България да не се използва за военни действия срещу други държави или за транспортиране на войски и военно оборудване до тях.

Използването на съвместните военни съоръжения на българска територия да става след предварително съгласие на българските власти.

Не приемаме български спец части да бъдат предадени под прякото командване на чужди офицери.

Максималната продължителност на провежданите на българска територия военни учения не бива да превишава 183 дни в годината, което е гаранция срещу трайното разполагане на войски и тежка техника на наша територия.

При избора на доставчици на въоръжение за Българската армия следва да се предпочете партньорът, който създава възможности за ремонт на техниката и производство на определени нейни компоненти на наша територия. Предлагаме предимство да имат тези страни, които реално инвестират в българската икономика, създавайки възможности за икономически растеж и трайна заетост.

 

Аудио запис на цялата конференция може да изтеглите от ТУК

ПОЗИЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИЕТО НА ЛЕВИТЕ СОЦИАЛИСТИ В БСП

През 1989 г. започна преходът на разделението. България на равенството и държавността трябваше да се „модернизира“ и да привилегирова неравенството и частния капитал. В замяна ни обещаваха свобода, благоденствие и прогрес. Но всичко това се оказа утопия в полза на задкулисието на егоизма и личните амбиции на един фалшив и чужд елит. Заличиха се цели индустрии, хиляди работни места, установената семейна традиция и обществения морал. Частният капитал иззе и ликвидира държавността. Деленията и неравенствата се размножават безпощадно. Бедните са в десетки пъти повече от богатите. Образованите са в пъти по-малко от изключените. Гражданите с европейско самочувствие и жизнен стандарт не принадлежат към категорията на трудещите се. Красивите и умните не се вълнуват от сметката си за ток или как тя да се плати от обикновените българи. Системата противопоставя хуманизма на инстинктите за самосъхранение. По-голямата част от българските граждани изпитват непримирима неприязън към привилегиите и към техните носители.

Ние от обединението на левите социалисти в БСП декларираме, че единственото допустимо деление е това на почтени, работливи и съвестни български граждани и тези, които злоупотребяват със закона и материалните перспективи пред народа ни. Първите са мнозинство, но видимо не разполагат с достатъчно значимо политическо представителство, за да влияят при формулирането на структурния фундамент на обществените отношения. Демокрацията се ограничава до правото да подкрепяш една единствена формула на управление. Алтернативите са заклеймени като вредни за бъдещето. Но чие бъдеще? България има спешна нужда от категорична промяна.

Мнозинството има нужда от нормативна защита, но действията не трябва да прераснат в расизъм, а в призив за интеграция на цивилизационно изключените в българското общество като достойни негови членове. Гражданите трябва да отговарят на минималните изисквания, на минимален граждански стандарт. Този стандарт не е висок и непостижим, но не може да се постигне по пазарен принцип. Работещите са готови да продължат политиката на солидарност за интеграция, но не в полза на цигански барони, съмнителни политически формирования или притежавани от откровени мошеници неправителствени организации. Необходима е национална политика, която обвързва солидарността на едните с постигането на резултати от тази обществена инвестиция.

Ромите живеят в условията на социален геноцид, превърнал ги в бледо подобие на хората, които бяха преди само 26 години. Протестът в Гърмен и в Орландовци е заради друго. Българите разбират, че и техният ред е близо. А след 26 години по европейските площади ще има шествие срещу българите и техните „безчинства“. Ако на системата на неравенството и разделението и бяха нужни 26 години, за да предизвика системно изхвърляне на една прослойка от друга като знак на самосъхранение, това се дължи единствено на нашата недалечна история. На грамотни и работливи роми, на спокойствието и надеждата в основния етнос, а тях вече ги няма. Но можем да си вземем поука и да подновим онези публични политики, които даваха резултат по отношение на социалната интеграция:

– Можем да изградим трудови и образователни центрове, свързани с изпълнението на обществени поръчки. Държавническият подход ще ги превърне в значима и държавна структура, която ще разполага с достатъчен ресурс, за да даде занаят, дисциплина и образование на голяма част от ромското население, а и магистралите ще излязат по-евтино.

– Можем да създадем национален инвестиционен фонд за провеждане на общественополезни инициативи, които да имат съзидателен ефект по отношение на чувството ни за принадлежност и национално достойнство.

– Своята значима роля за преодоляването на декласирането имат и читалищата като носители на национални ценности, генератори на талант и амбиция.

– Можем да открием народен поход срещу неравенството, крайната бедност и изостаналост като започнем с промяна на данъчното облагане. Системата на плоския данък е безусловно проводник на радикалните деления и строител на гета.

Национален приоритет следва да бъде обединение на българския народ под знамената на социалната отговорност и граждански просперитет. Енергията трябва да бъде насочена към борба с гетото, но не само с това породено от бедността, но и с другото, което предизвиква тази бедност. Онези, които са над закона и над държавата, онези които паразитират в огромен мащаб с националното богатство, онези които се крият зад високите си зидове, онези които носят огромна отговорност трябва да я понесат. Развитието на обществото ни, неговата културна и интелектуална нищета не позволява повече, нито крачка назад и никаква форма на амнистия.

От 26 г. осъждат левицата, държавната собственост и относителното равенство. А след 26 години още не сме открили нищо по добро. Защо ли? Защото правилата се създаваха от българските граждани, за българските граждани, чрез българската левица.

ДЕКЛАРАЦИЯ – По повод 90 години от убийството на Гео Милев

На 14 май 1925 година българската полиция арестува  един от най-големите български поети, родоначалника на българския модернизъм – Гео Милев. Известно е защо – авторството на поемата „Септември” и категоричната позиция на поета срещу жестоките политически репресии след убийствения атентат в църквата „Света неделя”. Протестът на Гео Милев срещу кървавата разправа с първото в света антифашистко въстание – Септемврийското  от 1923 година е истинската причина за задържането на поета. Основанието е – Закона за защита на държавата, приет от 21-вото Народно събрание в началото на  януари1924 г. – един от първите актове на надигащия се световен фашизъм. Днес представители на управляващи десни партии у нас внасят отново репресивни закони, които противоречат на утвърдени принципи на правото.

Останките на Гео Милев са открити десетилетия по-късно – в масов гроб край София. Разпознат е по изкуственото око. А ужасният му край –  удушаване с тел, е удостоверен от показанията на ген. Иван Вълков. Същият Вълков, по чиято заповед бе нанесен удар върху съпротивата на най-интелигентната и честна част от народа ни. Същите, които сега се реабилитират, за да се заличат престъпленията на българския фашизъм.

 Смъртта на Гео Милев е символ на терора и мракобесието на властимащите, на исторически период, когато поетите на България заплатиха с насилствена смърт своите идеи, борбата си за социално справедливо общество.  Неслучайно жертвите на българския фашизъм още в тази 1925 година стават леви интелектуалци, записали имената си в националната ни култура и свяст – Гео Милев, Йосиф Хербст, Христо Ясенов, Сергей Румянцев, Георги Шейтанов, Тодор Страшимиров, Васил Карагьозов, Иван Манев, Александър Боримечков, Никола Ганев, Ана Маймункова, Жеко Димитров, , Димитър Грънчаров, Христо Косовски, Темелко Ненков, Николай Петрин и много, много други.  През 1924 до началото на 1925 г. изчезва – не политически, а физически групата на комунистите в НС – те, както и почти всички леви земеделци са избити

На 9 май тази година отбелязахме 70-годишнината от Деня на победата, края на империята на немския нацизъм. Много български граждани се поклони пред подвига на милионите жертви, дали живота си за свободата на човечеството. Отдадоха почит на знайните и незнайни воини от армиите на Съветския съюз, на САЩ и Великобритания, извоювали свободата на Европа и света. Но българският парламент не призна делото и приноса на българските антифашисти в тази война.  

Днес трябва да сведем глави пред паметта на Гео Милев, който в първите потънали в мрак години на надигашия се фашизъм, защити  хуманизма и човешкото достойнство. Гео Милев и хилядите жертви на режима през кървавата 1925 година са категорично доказателство за природата на българския фашизъм, чиято жестокост и престъпна същност е съизмерима с жестокостта и престъпната същност на италианския фашизъм и немския нацизъм.

Въпросът на Гео Милев: „Прекрасно, но що е отечество?”и днес е актуален. Актуален е в ситуацията на рисковете от терор и война. На икономическа и социална безперспективност за много наши сънародници. На крайна бедност и отчаяние, На разделение между облагодетелствани и аутсайдери, между богоизбрани и забравени от Бога.

Отговорът на този въпрос зависи от нас – от нашата воля да пресечем омразата, да застанем срещу социалните несправедливости и защитим интересите на България.  Това изисква друга мотивация и състояние на духа, които липсват на днешната политика, изисква дълбока промяна и искрена кауза за съвременните поколения. Кауза, която извира от сърцето и съвестта, от чувството за справедливост и национална общност.

БСП – Лява България и занапред ще отстоява истината и идеите, които по блестящ начин ни завеща Гео Милев:

 

По небесните мостове

високи без край

с въжета и лостове

ще снемем блажения рай

долу

върху печалния

в кърви обляния

земен шар.

Всичко писано от философи, поети –

ще се сбъдне!

– Без бог! без господар!

Септември ще бъде май.

Д. Генчев: 500 000-на българска армия е участвала в тежки сражения срещу елитни хитлерови дивизии

Българското участие наистина е внушително и поради тази причина народът ни има право и основание да празнува разгрома на хитлеристка Германия. Дори само заради факта, че 500 000-на българска армия е участвала в много тежки сражения срещу фашизма срещу елитни хитлерови дивизии на територията на Македония, Сърбия, Унгария и Австрия. Това не са спомагателни функции, логистични подкрепи.

Това каза в интервю за „Хоризонт“ историкът доц. Димитър Генчев, който припомни че в сраженията са ранени и убити общо близо 30 000 българи, а след 1941 г. в страната е имало и гражданска война у нас. България не е загубила територии след Втората световна война заради участието си във войната срещу Германия, припомни той.

Българската армия съвсем грамотно решава всички тактически задачи и преодолява всякакви препятствия. Това нещо прави изключително впечатление на руснаците, които са воювали срещу румънци, срещу италианци, срещу унгарци и знаят, че извън Германия, другите са, общо взето, войски за пробив и винаги много лесно ги елиминират.

Генчев припомни и Дравската епопея, в която българските войски са използвали нестандартен похват за борба с немските танкове, като са стреляли във веригите, а не в броните им. По-късно български танкисти са използвали именно поразените танкове, за да атакуват напредващите немски машини в тил.

Всичко това е забелязано от маршал Толбухин и не случайно единствен от всички коалиционни военни партньори на Съветския съюз, ген. Владимир Стойчев е поканен да дефилира на Червения площад. Това е изключително признание за ролята на българите по време на тези военни действия.

БНР

http://bnr.bg/post/100554914/d-genchev-500-000-na-balgarska-armia-e-uchastvala-v-tejki-srajenia-sreshtu-elitni-hitlerovi-divizii

ДЕКЛАРАЦИЯ – по случай 70 години от победата над хитлерофашизма

 

 

Не всяка борба завършва с победа, но всяка победа започва с борба. Българският народ започва борбата си срещу фашизма и мракобесието не от днес и не преди 70 години. Започва я още през 1923-та с червения поп Андрей и под лозунга „Септември ще бъде май“. Преди 70 години Първа българска армия извървя своя кървав поход във втората част на Отечествената война. А българският народ изпрати синовете си под знаме, на което пишеше „Пътят към дома минава през Берлин“. И с клетвата „Нищо не е забравено! Нищо не е простено!“

На 9 май 1945 г. човеколюбието победи. Защото някъде там, преди 70 години, хората се обединиха около свободата, равенството, справедливостта и човечността. Отрекохме се от егоизма и себелюбието, от предателството, лицемерието, от природната ни примитивност и меркантилността.

Но ето че днес част от тези поуки, които преди 70 години обединиха света, са забравени. Част от причините за най-голямата хуманитарна катастрофа, изглежда, са простени. Узурпираното от малцина стопанство създаде пазарно общество и то отново започна да се дели на правоимащи и аутсайдери, на струващи и изключени, на свободни и поробени. Днес отново има богоизбрани и забравени от Бога.

И над всеки от нас отново е надвиснала сянката на войната. Не само на онази, горещата, с бомбите и концлагерите. Но и на другата, икономическата, която доказано причинява милиони жертви, обречени да умират бавно в нищетата на нашата безсъвестност. Днес отново едни живеят в лукс, а за други работата е равна на подчинение и животът е тегоба. Парите обсебиха всичко. Предателството, конформизмът, издевателството, безчестието и безскрупулността станаха символ на успеха. А когато такъв „успех“ се превърне в правило, значи е дошло време за промяна.

Тази промяна трябва да е категорична и решителна. И то решително лява! Тя трябва да преформулира съществуващите социални дисбаланси и да засегне голямата част от гражданите. А за да успее, трябва да идва от сърцето, от съвестта, от чувството ни за общност. Ако ли не, ще дойде време да изживеем историята отново.

Трудно и скъпо е да бъде победен развихрилият се фашизъм. Затова преди 70 години човечеството се закле никога повече да не позволи той да се ражда. И днес звучи предупреждението на Юлиус Фучик: „Хора, бдете!“ А на онези със свастиките, погромите и пожарите нека напомним: „Нашето дело е справедливо, победата ще бъде наша!“

Фашизмът няма да мине –„No pasaran“.

 

Ваня Добрева:БСП трябва да заеме национално отговорна позиция

Моето изказване е резултат от разговори, които съм провеждала с членове на партията от общинската организация Красно село-София, с другари от Федерацията за образование и наука, а неотдавна имах среща и с членове на партията от Монтана. Така че моята гледна точка до голяма степен се определя от гледната точка на немалко членове и съмишленици на партията.
Най-силно безпокойство буди

намаленото обществено влияние на БСП

и разминаванията между нашите разработки за лява политика и онова, което се случва в социалната политика.
Според другарите, но и според мен, БСП, дори и искрено да желае, не е в състояние да провежда истинска лява политика в сегашната ситуация. Няма как държава, влязла вече в дългова спирала, при убито производство, да разпределя и преразпределя принаден продукт, който липсва. Всъщност сега-засега индустрията ни не функционира, а западноевропейският пазар, към който сме ориентирани, поначало е безперспективен за стоките, произведени в България. От друга страна, процедурите за внос и износ от развитите европейски държави са неизгодни за българския производител. Отказахме се от единствените открили се възможности за въвеждане на високи технологии – в енергетиката. Едва ли е нужно да посочвам очертаващата се криза в туризма.
Всичко това показва, че днес икономическата и социална политика са изключително зависими от външната политика. Докато не променим вектора на външната си политика, нещата ще си останат на сегашния им хал. С други думи, докато нашата държава е в положението на сателит на Вашингтон и на неговия политически антураж в Европа, нещата ще се влошават още повече.
Конкретно, БСП също трябва

да коригира рязко външнополитическия си курс

Да се противопостави на онези наши ръководители, които са готови заради евроатлантическите ценности да жертват националните ценности. В този аспект нашата партия в последно време правилно подлага на критика президентската и изпълнителната власт заради политиката, която водят спрямо Русия.
Какви стъпки е необходимо още сега да предприемем?
Необходимо е БСП да отстоява на всяка цена възвръщане на традиционните ни пазарни ниши в Русия и Близкия изток. Да настоява далеч по-последователно

за провеждането на независима политика

по примера на други държави членки на ЕС като Чехия, Гърция, Австрия, Унгария, Италия, Кипър и др. Това е свързано, разбира се, и със самокритика, тъй като през последните години ние като партия не успяхме да се противопоставим на разширяването на НАТО на Изток. Не намерихме сили, за да предупредим, че поетият от САЩ антируски курс води към световен конфликт и война.
Добре е, че вече организираме антивоенни митинги, че делегация начело с др. Миков посети Москва. Но нашето говорене срещу ангажирането на България в една евентуална война най-вероятно би намерило подкрепа и от партиите в управляващата коалиция, като се започне с Бойко Борисов и се стигне до Радан Кънев. Сега е необходимо много по-определено да формулираме моментите, които ни разграничават от мисленето и позициите на управляващата коалиция. Така по-скоро ще успеем да си върнем и загубените гласове.
Няколко примера. Единия вече го споменах. В политическата декларация трябва открито да се заяви,

че БСП е срещу разширяването на НАТО на Изток

Че БСП няма намерение да жертва националните интереси. Че тя ще развива приоритетно политическите, икономическите и духовните връзки с Руската федерация, както и останалите държави от БРИКС. БСП е в правото си да признае демократично проведения референдум в Крим за отговарящ на основополагащия принцип в Устава на ООН за самоопределение на нациите.
БСП е призвана не само да се обяви въобще срещу милитаризацията на България в момента, но и да каже категорично, че е за прекратяване на договора за разполагане на американските бази у нас. Надявам се, че нашите депутати в Народното събрание са наясно, че в края на месец май тази година предстои едно от най-тежките им изпитания.

Ако подкрепят продължаването на срока на базите

под какъвто и да било предлог, процесът на свиване на БСП може да стане и необратим. И ще носят отговорността за превръщане на България в мишена на бъдещи противопоставяния на Великите сили. Същото предупреждение важи и за евродепутатите на БСП.
Фалшив е и доводът, че определянето им като българо-американски гарантира българския им контрол. БСП трябва ясно да заяви, че е против установяването на Команден център на НАТО в София, както и против въвеждането на тежка военна техника на наша територия.
Уважаеми другари,
Ако наберем смелост да защитим своето становище, дори само във връзка с тези въпроси, ние вече ще сме заели национално отговорната позиция и наред с това за първи път ясно ще се разграничим от конюнктурната и национално безотговорна политика на партиите в управляващата коалиция и от техния партньор ДПС.
Докато нашето ръководство, парламентарната ни група и евродепутатите не кажат „не“ на двойните стандарти, на политическия конформизъм, докато не се научим

да не правим недопустими компромиси

дотогава шансовете за избягване на кризисното състояние, в което като партия сме изпаднали, ще бъдат минимални.
И още нещо, почерпено от непосредствените ми разговори с наши другари. Те продължават да се надяват, че най-сетне ръководството на БСП ще се откаже от политиката на „малките стъпки“, че ще пристъпи към радикални промени в организационния живот, във външнополитическия си курс, в обновяването на част от ръководните кадри.
И накрая, относно изборите за местна власт. Налага се и такова мнение, че основната трудност пред нас няма да е толкова изборът на конкретен кандидат за кмет или за общински съветник, а това да накараме хората отново да ни повярват и отново да гласуват не за друг, а за листата на БСП. На тези местни избори ще трябва да отидем най-напред с платформи и анализи, типични за парламентарните избори, като наред с това излезем и с предложенията си за решаване на местните проблеми. И тъй като нашите предложения за местни политики са солидно обосновани, необходимо е ръководството още веднъж да помисли как да върнем доверието в нашата партия на предстоящите избори за местна власт.