Наистина ли Русия е виновна за настоящата ескалация на напрежението?

Мариян Карагьозов

mariankarАвторът е секретар на ОЛС по международна политика

Материалът за пръв път е публикуван на сайта Поглед.инфо

 

Едно от най-важните умения в стратегическия анализ е възможността да се опиташ да мислиш като „другия“. Ако се изключи версията за умишлено предизвикване на кризата в Украйна, европейското въвличане в нея разкри липсата на добро познаване не само на руския език, но и на Русия от страна на хилядите екперти в мозъчни тръстове, еврочиновници и лобисти в Брюксел. Нека се опитаме да погледнем на ситуацията през руски очи.

Крахът на Съветския съюз беше последван от финансов, икономически и социален срив на Русия по времето на Елцин. Корупцията беше повсеместна, реалните собственици на държавата бяха олигарсите, които продаваха нейните природни ресурси, на работниците се плащаше в консерви и с месеци закъснение. Ако изобщо се плащаше. Съвкупно за тези години инфлацията достигна стотици проценти.

Не по-малко катастрофален беше периодът и във външната политика. Вследствие на разпада на СССР западните граници на Русия се преместиха няколкостотин километра на изток, а южните – дори с над 1500 км. В замяна на обединението на Германия на Русия беше дадено обещание, че НАТО няма да се разширява на изток, не само не беше спазено, но грубо нарушено още от средата на 90-те години. В американски анализи, включително на водещи стратези като Бжежински („Голямата шахматна дъска“), открито се говореше за разделяне на Русия па десетина парчета

Когато Путин дойде на власт през 2000 г., той имаше да решава няколко проблема – сепаратизмът в Кавказ, възстановяване на държавността, икономическо и демографско съживяване. Поради това за руското ръководство конфронтация със Запада не беше изгодна. Не е случайно, чеВладимир Путин се обади на Джордж Буш непосредствено след атентатите от 11 септември 2001 г. и го увери, че Русия активно ще сътрудничи със САЩ в борбата срещу тероризма. Руснаците от години изпитваха на гърба си последствията от бомбените атентати на чеченските радикали и джихадисти, така че сътрудничеството беше искрено и реално. Ходът, с който отговори американската администрация, беше удължаване на престоя на американски бази в Централна Азия, в непосредствена близост до руските граници, и опит за укрепването икономическото, медийно, неправителствено и друго влияние на САЩ в този граничещ с Русия регион.

Последва войната в Ирак, започната през март 2003 г. след представянето на фалшив предлог и изфабрикувани доказателства. Към онзи момент неоконсерваторите в САЩ не криеха, че следващата мишена е Иран, а след това вероятно и Сирия.

Като се базира на сходството на позициите по иракската криза и тъй като желае да привлече високи европейски технологии за развитието на страната, през май 2003 г. руското ръководство организира в Санкт Петербург среща на най-високо равнище Русия-ЕС.

Въпреки това, само няколко месеца по-късно – през ноември 2003 г. с т. нар. „революция на розите“ в Грузия започна серията от „цветни революции“. Революцията по-късно изяде собствените си деца и президентът Саащкашвили доведе страната до почти пълен крах, но това е друга тема. Грузинският пример беше последван в началото на 2004 г. от „оранжевата революция“ в Украйна. Проруският кандидат спечели президентските избори, но протести в Киев доведоха до провеждане на трети, непредвиден в Конституцията тур, в който победител излезе поддържаният от Запада Виктор Юшченко.

Независимо от това, на ежегодната Мюнхенска конференция по сигурността през 2007 г. В. В. Путин прави важно изказване. Пред престижния форум руският държавен главе емоционално прави предложение за сътрудничество между Европа и Русия. По време на мандата на Дмитрий Медведев като президент линията на сътрудничество със Запада става още по-отчетлива, като през 2008 г. за пръв път на високо официално ниво е заявено, че Русия не е велика държава, а един от влиятелните световни центрове, като нейните амбиции са преди всичко в подобряване на материалните условия на живот на населението.

През 2009 г. отношенията със западните партньори продължават да се затоплят, като кулминацията в този процес е участието на френски, британски, полски и американски части в Парада на победата на 9 май 2010 г. Пак през същата година Владимир Путин публикува статия във високотиражния германски вестник „Зюддойче цайтунг“, в която се застъпва за засилено сътрудничество между Русия и Еропейския съюз чрез създаване на зона за свободна търговия от Лисабон до Владивосток. „Или ще обединим нашите сили, или крачка по крачка ще слезем от световната арена и ще отстъпим мястото си на други“, пише руският държавник. Същото предложение беше повторено и през есента на 2011 г.

Русия положи и големи усилия в преговорите, за да може да отговори на всички условия и да се включи реално в Световната търговска организация.

През 2008 г., точно на откриването на Олимпийските игри в Пекин, Грузия атакува руските части, намиращи се в Южна Осетия. В предните години редица натовски армии, включително американската и турската, обучаваха и тренираха грузинските специални части. Съдействие оказваше и Израел, а оръжие се доставяшие от Украйна и други страни, според някои данни, и от България.

Европейският отговор на подадената ръка от страна на Русия е силно озадачаващ. На 7 май 2009 г. в Прага е поставено началото на полско-шведската (две от най-силно русофобските страни в ЕС) инициатива „Източно партньорство“. В Срещата на върха участвват представители на 27-те страни-членки на ЕС и на шестте поканени държави –Азербайджан, Армения, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. Друг знаков факт са местата, на които се провеждат срещите на най-високо равнище, коитоса през две години. През 2011 г. конференцията се състои във Варшава, а през 2013 г. – във Вилнюс. Домакин на предстоящата през тази година среща ще бъде Рига.

Въпреки изричните уверения от страна на ЕС, че „Източното партньорство“ не е насочено срещу Русия, руската страна не приема тези оценки. Това се дължи на комбинация от фактори, сред които това, че ръководството на инициативата е поверено на неблагосклонни към отношенията с Москва политици, на горчивия опит от разширяването на НАТО, при което руснаците също слушаха уверения, че процесът не е насочен срещу тях и други. Не спомагаше за укрепване на доверието разполагането на мрежа от американски военни бази в Източна Европа и включването на страните от региона в плановете за изграждане на американската Противоракетна отбрана (ПРО).

При това, това са само случващите на европейска земя развития, в този кратък обзор не включвам политическите и обществени процеси в страните от Централна Азия, които могат да бъдат предмет на отделна задълбочена дискусия и са крайно нееднозначни, поради заиграването на всички важни международни играчи с изключително одиозни диктатори в региона. Тук отбелязвам Централна Азия, тъй като това беше още един пункт, заради който руските държавници с основания се съмняваха в искреността на западните си партньори.

В крайна сметка, повратният момент за руското обръщане на Запад бяха протестните движения в Русия в края на 2012 и началото на 2013 г. Случващи се непосредствено след арабските бунтове, руското ръководство ги възприе като резултат от западните политтехнологии и опит за провеждане на „цветна революция” и в самата Русия. Макар евразийството да съществува от около един век и напоследък също да имаше свои определени привърженици в академичните и други среди, едва от края на миналото десетилетие насам може да се говори, че то беше взето като (полу)официална руска доктрина. Освен това, руското обръщане към Китай и Азиатско-Тихоокеанския регион съвпадна и с подобен процес в дипломацията на повечето значими държави, доколкото центърът на световното производство, търговия и мощ се измества към страните от Източна Азия.

Либийската интервенция беше още един фактор, който постави Москва нащрек. Единствено категоричната руска позиция в Съвета за сигурност и иранското участие на терен предотвратиха западна военна интервенция в Сирия и допълнителното затъване на целия регион в хаос, сравним с този след войната в Ирак.

В своето обръщение към двете камари на Държавната Дума, ръководителите на регионите в Русия и представителите на гражданското общество след анексирането на Крим на 18 март 2014 г. руският президент Путин заяви нещо важно: „Русия се оказа на предела, от който не можеше повече да отстъпи.“ Руското ръководство – което и да е то – никога няма да приеме Украйна да бъде част от НАТО и следователно Алиансът да разположи свои бази в Крим – не само по военно-стратегически, но и по историко-културни причини.

Приблизително така изглеждат нещата от руска гледна точка. Интересен е фактът, че някои от най-големите европейски и американски политици и стратези от близкото минало като Хелмут Шмид, Валери Жискар Д`Естен, Хенри Кисинджър и Збигнев Бжежински – да изредим само най-известните от тях – се оказаха много по-склонни да вникнат, осмислят и разберат руските аргументи, отколкото редица настоящи вероятно невежи и високомерни политици и експерти.

Реплика на Калин Първанов

Екзотична хрумка демонстрираха социалистите от Разград.

От тяхно име делегатката Таня Тодорова връчи на соцлидера Михаил Миков шампионското шалче на „Лудогорец“. Посланието е БСП да си върне шампионския дух, каза младата социалистка.

Какво е общото между БСП и Лудогорец? Шампионският дух! Горе главата, другари!, патетично надъха залата момичето, развявайки шалчето.

Тя припомни, че и разградският тим първоначално е бил подценяван и унижаван,но вече бил на път към четвъртата си титла.

Залата не прие еднозначно символиката. Някои делегати се изумиха на паралела, при положение, че собственикът на Лудогорец никога не се е славил с пристрастия към лявата идея.

Делегатът от София Калин Първанов пък репликира съпартийката си. „С Таня сме привърженици на различни отбори“, каза  фенът на ЦСКА, като направи уговорката, че не се заяжда. И намекна, че има още едно нещо, което свързва БСП и разградския тим – приватизацията на Български морски флот. Засегнат се почувства бившият транспортен министър Петър Мутафчиев в кабинета Станишев, като посочи, че БСП носи вина за много по-лоши практики и БМФ далеч не е най-лошият пример.

Изказване на Янаки Стоилов пред 5-то заседание на 48 конгрес на БСП

Гражданите са с високи очаквания към местната власт. Нейните представители, особено кметовете, често са почти единствените, чрез които хората имат пряк досег с държавата. В много случаи кметовете са първите и последните, към които хората се обръщат с надежда за помощ и подкрепа.

Представители на БСП в местната власт се утвърдиха като авторитетни личности в нея. Хората и партията имат нужда от такива личности – както доказали се, така и нови за местното самоуправление. Без подходящи кандидати няма как да спечелим широка подкрепа. Но също така няма как без правилна политика да постигнем високи резултати.

Нашата задача днес е да набележим тази политика. Като се опрем на успешни практики в редица общини, като отчитаме постиженията и грешките. Като си даваме сметка, че българските общини осигуряват преобладаващата част от публичните услуги със значително по-малко средства отколкото в Европейския съюз.

Особено сега, при дясното управление на страната, от местната власт се очаква да компенсира това, което държавата не прави.

Повсеместната корупция разяжда не само държавата, но и общините. Често тя е „надпартийна“ или мултипартийна. Още сега всеки трябва да си зададе въпроса какви хора ще избере. Гражданите трябва да се убедят, че техните избраници няма да ги подведат, че няма да отстъпят под натиска на икономически групи и користни интереси.

За нас лявата политика има своите проекции на национално и на местно ниво. Когато говорим за радикална промяна, едно от нейните значения е връщане към корените. В духа на най-добрите традиции на БСП, завещани ни от нашите предшественици, ние трябва да покажем днешната социалистическа политика в местната власт. Така ще убедим повече хора, че след като тази политика дава добри резултати на местно ниво, тя може да се реализира успешно и в държавата.

Съдържанието на лявата политика в местната власт се определя от предложените стандарти в десет направления:

  • Как да постигнем заетост и доходи за гражданите;
  • Как да подобрим жизнената среда и публичните услуги;
  • Какво означава социално ангажирана община;
  • Как да има достъпно здравеопазване за всеки;
  • Как да осигурим образование за всяко дете;
  • Как да опазваме и развиваме културата;
  • Как да създадем равни възможности за младите хора;
  • Как да гарантираме сигурност за хората и за тяхното имущество;
  • Как общините да са финансово стабилни;
  • Как чрез гражданско участие и контрол да постигнем силно местно самоуправление.

За нас нито едно дете не бива да остане без храна и образование!

Нито един възрастен да не бъде лишен от здравеопазване и социални грижи!

Каква е тази здравна реформа, която доубива общинските болници с нови лимити и разпиляване на обществените средства, дори в разрез с прокламираната конкуренция между лечебните заведения?!

Ние искаме от общините, както от държавата, да инвестират, да регулират и да разчитат на общинската собственост в интерес на местните общности. Да оказват съдействие на всички, които създават устойчива заетост и повече доходи за гражданите. Да подпомагат малките производители и кооперациите. Да превърнат в основен критерий за добро управление на европейските средства степента на задоволяване на потребностите на повече хора и цената на бъдещите услуги.

Проектът за резолюция на Конгреса съдържа всички наши ангажименти. Те са националната визитка на БСП в предстоящите избори.

Тези общи ангажименти трябва да бъдат отразени и конкретизирани в платформата на всяка общинска организация и кандидат. Те могат да бъдат развити и допълнени в зависимост от големината на общините, съобразно с местните условия и партньорства. Те ще отличат нашите кандидати за кметове и общински съветници.

Представената от нас политика ще залегне в платформата ни за местните избори. Очакваме от кандидатите, които БСП издига или подкрепя, публично да заявят пред гражданите и пред партията подкрепа за тези ангажименти.

Всички избори са важни, но тези са решителни за БСП. Трябва да пречупим тенденцията на загуба на доверие от последните европейски и парламентарни избори. Трябва да постигнем убедително представителство на БСП в местната власт. Да докажем първостепенната си политическа роля. Да покажем, че отново можем да се борим за управлението на страната.

Това може да стане с промяна и последователност. Промяна към заявената национална и радикална лява политика. Последователност в изпълнение на обещаното.

Да се разделим с примирението и нерешителността! Да дадем път на способни и морални личности – доказани и млади, а не на посредствени или с ниско доверие! Да освободим партията от корпоративни и външни зависимости, за да постигнем икономическо и социално освобождение на народа! Да се изправим срещу дълбоките неравенства и големите злоупотреби! Да възстановим справедливостта!

Всички партии говорят, че местната власт работи в интерес на хората. БСП е тази, която го прави!

Време е за социална справедливост – в страната и в общините!

Изказване на Янаки Стоилов пред 5-то заседание на 48 конгрес на БСП

yanakikongГражданите са с високи очаквания към местната власт. Нейните представители, особено кметовете, често са почти единствените, чрез които хората имат пряк досег с държавата. В много случаи кметовете са първите и последните, към които хората се обръщат с надежда за помощ и подкрепа.

Представители на БСП в местната власт се утвърдиха като авторитетни личности в нея. Хората и партията имат нужда от такива личности – както доказали се, така и нови за местното самоуправление. Без подходящи кандидати няма как да спечелим широка подкрепа. Но също така няма как без правилна политика да постигнем високи резултати.

Нашата задача днес е да набележим тази политика. Като се опрем на успешни практики в редица общини, като отчитаме постиженията и грешките. Като си даваме сметка, че българските общини осигуряват преобладаващата част от публичните услуги със значително по-малко средства отколкото в Европейския съюз.

Особено сега, при дясното управление на страната, от местната власт се очаква да компенсира това, което държавата не прави.

Повсеместната корупция разяжда не само държавата, но и общините. Често тя е „надпартийна“ или мултипартийна. Още сега всеки трябва да си зададе въпроса какви хора ще избере. Гражданите трябва да се убедят, че техните избраници няма да ги подведат, че няма да отстъпят под натиска на икономически групи и користни интереси.

За нас лявата политика има своите проекции на национално и на местно ниво. Когато говорим за радикална промяна, едно от нейните значения е връщане към корените. В духа на най-добрите традиции на БСП, завещани ни от нашите предшественици, ние трябва да покажем днешната социалистическа политика в местната власт. Така ще убедим повече хора, че след като тази политика дава добри резултати на местно ниво, тя може да се реализира успешно и в държавата.

Съдържанието на лявата политика в местната власт се определя от предложените стандарти в десет направления:

  • Как да постигнем заетост и доходи за гражданите;
  • Как да подобрим жизнената среда и публичните услуги;
  • Какво означава социално ангажирана община;
  • Как да има достъпно здравеопазване за всеки;
  • Как да осигурим образование за всяко дете;
  • Как да опазваме и развиваме културата;
  • Как да създадем равни възможности за младите хора;
  • Как да гарантираме сигурност за хората и за тяхното имущество;
  • Как общините да са финансово стабилни;
  • Как чрез гражданско участие и контрол да постигнем силно местно самоуправление.

За нас нито едно дете не бива да остане без храна и образование!

Нито един възрастен да не бъде лишен от здравеопазване и социални грижи!

Каква е тази здравна реформа, която доубива общинските болници с нови лимити и разпиляване на обществените средства, дори в разрез с прокламираната конкуренция между лечебните заведения?!

Ние искаме от общините, както от държавата, да инвестират, да регулират и да разчитат на общинската собственост в интерес на местните общности. Да оказват съдействие на всички, които създават устойчива заетост и повече доходи за гражданите. Да подпомагат малките производители и кооперациите. Да превърнат в основен критерий за добро управление на европейските средства степента на задоволяване на потребностите на повече хора и цената на бъдещите услуги.

Проектът за резолюция на Конгреса съдържа всички наши ангажименти. Те са националната визитка на БСП в предстоящите избори.

Тези общи ангажименти трябва да бъдат отразени и конкретизирани в платформата на всяка общинска организация и кандидат. Те могат да бъдат развити и допълнени в зависимост от големината на общините, съобразно с местните условия и партньорства. Те ще отличат нашите кандидати за кметове и общински съветници.

Представената от нас политика ще залегне в платформата ни за местните избори. Очакваме от кандидатите, които БСП издига или подкрепя, публично да заявят пред гражданите и пред партията подкрепа за тези ангажименти.

Всички избори са важни, но тези са решителни за БСП. Трябва да пречупим тенденцията на загуба на доверие от последните европейски и парламентарни избори. Трябва да постигнем убедително представителство на БСП в местната власт. Да докажем първостепенната си политическа роля. Да покажем, че отново можем да се борим за управлението на страната.

Това може да стане с промяна и последователност. Промяна към заявената национална и радикална лява политика. Последователност в изпълнение на обещаното.

Да се разделим с примирението и нерешителността! Да дадем път на способни и морални личности – доказани и млади, а не на посредствени или с ниско доверие! Да освободим партията от корпоративни и външни зависимости, за да постигнем икономическо и социално освобождение на народа! Да се изправим срещу дълбоките неравенства и големите злоупотреби! Да възстановим справедливостта!

Всички партии говорят, че местната власт работи в интерес на хората. БСП е тази, която го прави!

Време е за социална справедливост – в страната и в общините!

ЛЕВИЦАТА С 10 СТАНДАРТА В МЕСТНАТА ВЛАСТ

stoilov-17

Предлагаме БСП да утвърди 10 леви стандарта за местните избори, заяви зам.-председателят на партията Янаки Стоилов след семинар на тема „Местните избори – важна битка за БСП“, който се проведе във Варна на 21 и 22 март. Във форума, организиран от ПЕС и БСП, взеха участие лидерът на социалистите Михаил Миков, генералният секретар на ПЕС Ахим Пост, представители на движение „Модерна България“ и над 250 партийни активисти от цялата страна. За добрите практики в предизборните кампании на социалдемократите в Швеция и Хърватия говориха Кристиян Скарф и Ана Улрих.
Изборите са решаващи за БСП, защото трябва да запазим позициите си в местната власт и да защитим политиките си за грижа към хората, поясни Стоилов. Необходимо е обаче националната политика да бъде в синхрон с местната власт, подчерта той. Най-важното в предлаганите стандарти са доходите и заетостта, коментира той.
Социалистите са за създаването на производствени и потребителски кооперации, които да подпомогнат хората в различните населени места. Те ще направят така, че нито едно дете да не остане без храна и образование, а 50% от издръжката на всеки малчуган в детските ясли и градини да се поеме от общините. Ще направим всичко възможно да изградим на много места дневни центрове за възрастни хора, съобщи Стоилов. Крайно време е жителите на общините да получават 24-часово медицинско обслужване, а във всички градове да има денонощни аптеки, смята той. От БСП са амбицирани да направят така, че във всяко училище да има интернет. Сред идеите са и формирането на граждански и обществени съвети във всяка община, които да работят съвместно с местната власт и да подпомагат работата на кметовете. От левицата са категорични, че децентрализацията на общините трябва да продължи, защото това дава възможност за реализиране на инфраструктурни и социални проекти.

ПЕТЪР НАЧЕВ: НЯМА ПОКОЛЕНЧЕСКИ БУНТ В БСП, ИМА РАЗЛИЧНИ ИДЕИ

petarnachev– Каква беше целта на вашата конференция непосредствено преди конгреса на БСП?

– Проведената конференция на Обединението на младите социалисти, или по-популярно като лявото крило на БСП, имаше две основни цели. Първо, прие се декларация, която ще бъде предадена на конгреса на БСП с основни „червени линии“, зад които Обединението на левите социалисти застава както по отношение на външната, така и на вътрешната политика, провеждана от Парламентарната група на „БСП – Лява България“ и от всички активисти и членове на партията.

Обединението на левите социалисти винаги е било коректив и правдив критик на линията на БСП, когато тя е изменяла на автентичния ляв социализъм и социалистическите идеи. Тази конференция не направи по-различно отношението ни към партията, тя остава нашият водач и ние оставаме част от нея. Не бива да бъдем въприемани като разделение – ние сме хора вътре в партията, работещи за партията, така както ние го разбираме – защитаващи народния интерес.

– Съкращението на вашето обединение е МОРАЛ – Младежка организация за радикална левица. Какво точно искате да кажете с тази много амбициозна и ангажираща абревиатура „морал“?

– Тя не е случайна. Ние вярваме, че младежите имат по-различен морал – по-различен от тия, които се появиха като поколение на посредничеството между един стар режим, който не беше възможно да бъде продължен, и един нов режим, който за съжаление не успя да даде очакваните от нас резултати. Затова поставяме днес въпроса – не е ли време младото поколение и всички български граждани да се произнесат по отношение на ефективността и качеството на живот, които получихме след 25 години капиталистическо стопанство. „Морал“ като абревиатура не е случайно, тъй като моралът в българската политика е в една тежка криза, бихме могли да кажем – в една своя терминална фаза, тъй като държавността е силно застрашена и ограничена до една минорна второстепенна роля, административният капацитет на държавната администрация е по-малък отколкото този, с който разполагат частните структури, собствениците на средставата за производство. Младежката организация е започната да се изгражда преди няколко години, сега тя минава плавно към Обединението на младите социалисти и съответно към българската социалистическа партия. Тя разполага със свои клубове в над 35 български градове с над 3500 членове.

Тези млади хора, които демонстрират лидерски качества, ще намерят своето място, или поне обединението на младите социалисти ще настоява за това, в листите за предстоящия местен вот, с което ще им се дава път за бъдещо развитие.

– Някой може да ви обвини, че има поколенчески бунт, че това е поредният разлом вътре в БСП. Какво бихте им отговорили?

– Не бихме могли да говорим за поколенчески бунт в истинския смисъл на думата. Но да, има различни концепции за това как трябва да изглежда нашата българска общност между различните поколения. Ако има поколения, които изразяват своето желание българската държава да бъде каквато е била преди 1989г., трябва да признаем, че съвременните реалности не позволяват пълното приложение на този модел. Затова ние от младото поколение говорим за модерния демократичен социализъм. Но за да се достигне до него, първо трябва да се премине през радикалния ляв реформизъм. Имаме поколения, за зла тяхна съдба, които бяха поколения преходни, поколения между два режима, чийто морал е много различен, тъй като е бил променян в рамките на един житейски път.

Имаме млади поколения, които все още търсят наличието на морал, но такъв, какъвто би отговарял на тяхната съвест. А съвестта на младите хора е много по-предприемчива и по-прогресивна, защото виждат света такъв, какъвто желаят да бъде, а не такъв, какъвто тежките реалности го принуждават да бъде. Но пак повтарям – разлом между младите социалисти и БСП няма, дори напротив, за пръв път от много години бихме могли да кажем, че границата между тях е много малка и вече не зее пропаст. Напротив – и в поведението на председателя Михаил Миков, и в поведението на парламентарната група се забелязва приложение на някои основни „червени линии“, поставени от поведението на младите социалисти. Което обаче не означава, че ние изцяло се отказваме да бъдем критици, когато виждаме отклонения. Ние ще се опитаме да държим партията в тази позиция, за да може да постига тя по-добри резултати и пълна реализация на програмата, която тя предлага за доброто на всички българи и за доброто на България.

– Кои са тези „червени линии“, за които говорите?

– Те са в нашата харта и не са се променили в последните няколко години. Ето най-важните от тях: неолибералната политика и икономическата криза влошават качеството на живот, увеличават неравенствата и водят до бедност и социална изолация. Когато държавата се оттегля от своите задължения, лявата политика в общините трябва поне отчасти да компенсира този дефицит. За облекчаване на социалните неравенства предлагаме: тежестта на местните данъци и такси да се разпределя справедливо, така че нискодоходните групи да бъдат защитени; общините да се ангажират с разкриване и поддържане на работни места в общински предприятия и фирми; общините да повишат ефективността  при изразходване на средствата и да предприемат мерки срещу източването на общинските бюджети, срещу спекулата и нелоялната конкуренция; европейските средства да се насочват  към проекти с висока полезност, гаранция за което е предварителното им обсъждане в местната общност, да се въведе публичен контрол върху ефективното влагане на тези средства; местните власти да приемат правила, с които  да изключат възможността за участие в обществени поръчки на фирми, които имат задължения към работниците и служителите, или са били некоректни към общината; сигурност за гражданите и опазване на техните имоти чрез създаване на общински структури за охрана и чрез прехвърляне на персонал и ресурси от националната полиция към общините. И много други предложения във всички области на живота.

Тези наши ангажименти са насочени преди всичко към ограничаване и преодоляване на бедността, към повишаване на икономическата и гражданска активност и към подобряване на условията на живот в българските общини. За нас тези ангажименти дават облика на лявата политика в местната власт. Те трябва да послужат като критерии при издигането и подкрепата на кандидатите за кметове и съветници от страна на БСП в предстоящите избори и за оценка на тяхната дейност през следващия мандат.

– Има ли шансове хора от вашите структури да намерят места в листите за местните избори?

– Не бих искал Обединението на левите социалисти да бъде възприемано като отделна структура от БСП. Не бих искал също така да говоря в конкретни измерения с числа за нашето участие в предстоящите листи. Ние ще предложим достойни кандидатури и вече според устава на БСП ще бъдат избрани най-добрите кандидати. Но ние не сме нещо различно от партията, работим с едни и същи структури, защото принадлежим към една и съща партия.

– Кой беше инициатор за създаване на обединението на младите социалисти и в какъв момент стана това?

– То е създадено по инициатива на Александър Лилов през 2006г., вече девет години. И оттогава председател на движението е Янаки Стоилов. То извървя свой дълъг път. Може би бе създадено като защита БСП да бъде социалдемократизирана и да изневери на своята автентична лява доктрина. Впоследствие се появи необходимостта да се сближи въпросната лява доктрина с позициите на БСП. И двата етапа бяха извървени успешно, ако се съди по това, което е днес. Предстои третият етап, в който обединението на левите социалисти да подкрепи масовизацията, да даде своята лепта за увеличаване влиянието на партията извън неговите лоялни членове, за една по-скорошна, по-бърза и по-успешна реализация на неговите идеи.

– С кои партии извън страната имате допирни точки като идеология?

– Не бих искал да правя сравнения с външен внос. Разбира се, че имаме допирни точки с много от появилите се в последните години радикални течения в Гърция и Испания. Но ние имаме своята автентичност, българската действителност е различна например от гръцката и испанската и сме взели именно тези разлики под внимание, за да изградим своята собствена идентичност, която е естествена и не се основава на изготвени отвън модели.

Гласове – Рени Нешкова