Всички публикации от admin

ПОЗИЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИЕТО НА ЛЕВИТЕ СОЦИАЛИСТИ В БСП

През 1989 г. започна преходът на разделението. България на равенството и държавността трябваше да се „модернизира“ и да привилегирова неравенството и частния капитал. В замяна ни обещаваха свобода, благоденствие и прогрес. Но всичко това се оказа утопия в полза на задкулисието на егоизма и личните амбиции на един фалшив и чужд елит. Заличиха се цели индустрии, хиляди работни места, установената семейна традиция и обществения морал. Частният капитал иззе и ликвидира държавността. Деленията и неравенствата се размножават безпощадно. Бедните са в десетки пъти повече от богатите. Образованите са в пъти по-малко от изключените. Гражданите с европейско самочувствие и жизнен стандарт не принадлежат към категорията на трудещите се. Красивите и умните не се вълнуват от сметката си за ток или как тя да се плати от обикновените българи. Системата противопоставя хуманизма на инстинктите за самосъхранение. По-голямата част от българските граждани изпитват непримирима неприязън към привилегиите и към техните носители.

Ние от обединението на левите социалисти в БСП декларираме, че единственото допустимо деление е това на почтени, работливи и съвестни български граждани и тези, които злоупотребяват със закона и материалните перспективи пред народа ни. Първите са мнозинство, но видимо не разполагат с достатъчно значимо политическо представителство, за да влияят при формулирането на структурния фундамент на обществените отношения. Демокрацията се ограничава до правото да подкрепяш една единствена формула на управление. Алтернативите са заклеймени като вредни за бъдещето. Но чие бъдеще? България има спешна нужда от категорична промяна.

Мнозинството има нужда от нормативна защита, но действията не трябва да прераснат в расизъм, а в призив за интеграция на цивилизационно изключените в българското общество като достойни негови членове. Гражданите трябва да отговарят на минималните изисквания, на минимален граждански стандарт. Този стандарт не е висок и непостижим, но не може да се постигне по пазарен принцип. Работещите са готови да продължат политиката на солидарност за интеграция, но не в полза на цигански барони, съмнителни политически формирования или притежавани от откровени мошеници неправителствени организации. Необходима е национална политика, която обвързва солидарността на едните с постигането на резултати от тази обществена инвестиция.

Ромите живеят в условията на социален геноцид, превърнал ги в бледо подобие на хората, които бяха преди само 26 години. Протестът в Гърмен и в Орландовци е заради друго. Българите разбират, че и техният ред е близо. А след 26 години по европейските площади ще има шествие срещу българите и техните „безчинства“. Ако на системата на неравенството и разделението и бяха нужни 26 години, за да предизвика системно изхвърляне на една прослойка от друга като знак на самосъхранение, това се дължи единствено на нашата недалечна история. На грамотни и работливи роми, на спокойствието и надеждата в основния етнос, а тях вече ги няма. Но можем да си вземем поука и да подновим онези публични политики, които даваха резултат по отношение на социалната интеграция:

– Можем да изградим трудови и образователни центрове, свързани с изпълнението на обществени поръчки. Държавническият подход ще ги превърне в значима и държавна структура, която ще разполага с достатъчен ресурс, за да даде занаят, дисциплина и образование на голяма част от ромското население, а и магистралите ще излязат по-евтино.

– Можем да създадем национален инвестиционен фонд за провеждане на общественополезни инициативи, които да имат съзидателен ефект по отношение на чувството ни за принадлежност и национално достойнство.

– Своята значима роля за преодоляването на декласирането имат и читалищата като носители на национални ценности, генератори на талант и амбиция.

– Можем да открием народен поход срещу неравенството, крайната бедност и изостаналост като започнем с промяна на данъчното облагане. Системата на плоския данък е безусловно проводник на радикалните деления и строител на гета.

Национален приоритет следва да бъде обединение на българския народ под знамената на социалната отговорност и граждански просперитет. Енергията трябва да бъде насочена към борба с гетото, но не само с това породено от бедността, но и с другото, което предизвиква тази бедност. Онези, които са над закона и над държавата, онези които паразитират в огромен мащаб с националното богатство, онези които се крият зад високите си зидове, онези които носят огромна отговорност трябва да я понесат. Развитието на обществото ни, неговата културна и интелектуална нищета не позволява повече, нито крачка назад и никаква форма на амнистия.

От 26 г. осъждат левицата, държавната собственост и относителното равенство. А след 26 години още не сме открили нищо по добро. Защо ли? Защото правилата се създаваха от българските граждани, за българските граждани, чрез българската левица.

ДЕКЛАРАЦИЯ – По повод 90 години от убийството на Гео Милев

На 14 май 1925 година българската полиция арестува  един от най-големите български поети, родоначалника на българския модернизъм – Гео Милев. Известно е защо – авторството на поемата „Септември” и категоричната позиция на поета срещу жестоките политически репресии след убийствения атентат в църквата „Света неделя”. Протестът на Гео Милев срещу кървавата разправа с първото в света антифашистко въстание – Септемврийското  от 1923 година е истинската причина за задържането на поета. Основанието е – Закона за защита на държавата, приет от 21-вото Народно събрание в началото на  януари1924 г. – един от първите актове на надигащия се световен фашизъм. Днес представители на управляващи десни партии у нас внасят отново репресивни закони, които противоречат на утвърдени принципи на правото.

Останките на Гео Милев са открити десетилетия по-късно – в масов гроб край София. Разпознат е по изкуственото око. А ужасният му край –  удушаване с тел, е удостоверен от показанията на ген. Иван Вълков. Същият Вълков, по чиято заповед бе нанесен удар върху съпротивата на най-интелигентната и честна част от народа ни. Същите, които сега се реабилитират, за да се заличат престъпленията на българския фашизъм.

 Смъртта на Гео Милев е символ на терора и мракобесието на властимащите, на исторически период, когато поетите на България заплатиха с насилствена смърт своите идеи, борбата си за социално справедливо общество.  Неслучайно жертвите на българския фашизъм още в тази 1925 година стават леви интелектуалци, записали имената си в националната ни култура и свяст – Гео Милев, Йосиф Хербст, Христо Ясенов, Сергей Румянцев, Георги Шейтанов, Тодор Страшимиров, Васил Карагьозов, Иван Манев, Александър Боримечков, Никола Ганев, Ана Маймункова, Жеко Димитров, , Димитър Грънчаров, Христо Косовски, Темелко Ненков, Николай Петрин и много, много други.  През 1924 до началото на 1925 г. изчезва – не политически, а физически групата на комунистите в НС – те, както и почти всички леви земеделци са избити

На 9 май тази година отбелязахме 70-годишнината от Деня на победата, края на империята на немския нацизъм. Много български граждани се поклони пред подвига на милионите жертви, дали живота си за свободата на човечеството. Отдадоха почит на знайните и незнайни воини от армиите на Съветския съюз, на САЩ и Великобритания, извоювали свободата на Европа и света. Но българският парламент не призна делото и приноса на българските антифашисти в тази война.  

Днес трябва да сведем глави пред паметта на Гео Милев, който в първите потънали в мрак години на надигашия се фашизъм, защити  хуманизма и човешкото достойнство. Гео Милев и хилядите жертви на режима през кървавата 1925 година са категорично доказателство за природата на българския фашизъм, чиято жестокост и престъпна същност е съизмерима с жестокостта и престъпната същност на италианския фашизъм и немския нацизъм.

Въпросът на Гео Милев: „Прекрасно, но що е отечество?”и днес е актуален. Актуален е в ситуацията на рисковете от терор и война. На икономическа и социална безперспективност за много наши сънародници. На крайна бедност и отчаяние, На разделение между облагодетелствани и аутсайдери, между богоизбрани и забравени от Бога.

Отговорът на този въпрос зависи от нас – от нашата воля да пресечем омразата, да застанем срещу социалните несправедливости и защитим интересите на България.  Това изисква друга мотивация и състояние на духа, които липсват на днешната политика, изисква дълбока промяна и искрена кауза за съвременните поколения. Кауза, която извира от сърцето и съвестта, от чувството за справедливост и национална общност.

БСП – Лява България и занапред ще отстоява истината и идеите, които по блестящ начин ни завеща Гео Милев:

 

По небесните мостове

високи без край

с въжета и лостове

ще снемем блажения рай

долу

върху печалния

в кърви обляния

земен шар.

Всичко писано от философи, поети –

ще се сбъдне!

– Без бог! без господар!

Септември ще бъде май.

Мариян Карагьозов – „Денят на Победата във въпроси и отговори“

Въпрос – Вярна ли е тезата, че пактът Рибентроп-Молотов значи, че СССР е бил съучастник на Германия в нападението над Полша

Отговор

След Първата световна война Полша е буквално раздута със земи, които не й принадлежат. Провежда се усилена политика на демографска промяна в земи на Западен Беларус и Западна Украйна. На власт е маршал Пилсудски, чиято идеология за „интермариум” предвижда установяване на полското влияние от Балтийско до Черно море. През 1934 г. Полша сключва пакт за ненападение с Хитлер.

На 22-23 септември 1938 г. се провежда среща в Берхтесгаден, за да се дискутират немските претенции към Чехословакия. Франция не поисква от Съветския съюз да помогнат съвместно на Чехословакия, а и Полша и Румъния заявяват, че ще откажат да пропуснат съветски войски. Малко по-късно, след проведената на 30 септември 1938 г. Мюнхенска конференция, Полша и Унгария участват в териториалното разграбване на Чехословакия.

Същевременно Полша се опира на гаранции и от Великобритания и Франция. Заради опитите й да провежда политика в угода на всички, Чърчил я нарича „европейската хиена”(ТУК).

На 21 март 1939 г. Великобритания предлага на Франция, СССР и Полша да се съвещават за обща съпротива срещу нацизма. Съветският съюз предлага в съюза да се включат и други страни, но Лондон отказва. По това време, в изпълнение на решението на Обществото на народите да се помогне на Китай срещу японската агресия, СССР се бие срещу имперската армия при езерото Буир Нур и Халхин Гол. Същевременно Великобритания и Франция искат от СССР да помогне в случай на нужда на Полша и Румъния, но не му предлагат реципрочна тяхна намеса. (проф. Георги Марков, „Светът през 20-ти век”).

При това положение Москва няма особен избор и се ориентира към пакт с Берлин. Според сключения пакт Съветският съюз присъединява само земи, откъснати от Беларус или Украйна.

След нападението над Полша, Великобритания и Франция обявяват на Германия т. нар. „странна война”, защото въпреки двойното си числено превъзходство на укрепената линия „Мажино” (105 британски и френски срещу само 50 немски дивизии), те не предприемат никакви действия в защита на съюзника си Варшава.

Въпрос – Само Германия ли напада Русия?

Отговор

Всъщност в запланувания от Хитлер „нов кръстоносен поход на Изток” участие вземат представители на множество европейски народи. Френски, словашки, финландски, хърватски, унгарски, румънски, испански доброволци се включват на страната на нацистите. Някои корпуси са по-многобройни от други и дори се сформират самостоятелни поделения – мюсюлманската балканска СС-дивизия „Ханджар”, украинската „Галичина”, австрийската алпийска СС-дивизия… (ТУК; ТУК)

Въпрос – Чий е решаващият принос за победата над Райха?

Отговор

На 22 юни 1941 г. Германия атакува СССР с 4 600 000 войници, 5000 самолета и 3700 танка. На Източния фронт са съсредоточени 85% от немските танкове и 75% от артилерията. Фронтът има дължина 4000 км от Финландия до Кавказ. (ТУК)

Дори след откриването на Втори фронт, на Западния фронт никога не се бият повече от 75 немски дивизии, докато на Източния фронт се сражават никога по-малко от 200 немски дивизии, най-често между 235 и 265 дивизии, с обща численост 5 500 000 мъже.

В решаващото сражение при Курската дъга (5-12 юли 1943 г.) участие от двете страни вземат почти 4 млн. войници, 40 000 оръдейни дула, 13 000 танка, 12 000 самолета.

Разрушенията в СССР са ужасяващи – 1700 града, 70 000 села, 320 000 фабрики. СССР губи 30% от националното си богатство. Според различните оценки, жертвите са между 22 и 27 млн. души. Само в блокадата на Ленинград загиват повече хора от общия сбор на военните и цивилни жертви на Великобритания и Съединените щати, взети заедно – между 700 и 900 000 души. (ТУК)

Въпрос – Какви са отношенията между съюзниците в Антихитлеристката коалиция?

Отговор 

Като цяло по време на войната се изграждат отношения на доверие и сътрудничество, но често пъти страните преследват и свои собствени интереси.

Пример за неизпълнени задължения са:

Ø  През май и юни 1942 г. са сключени споразумения между СССР и Великобритания и СССР и САЩ. Така постепенно се изгражда Антихитлеристката коалиция. Съюзниците се договарят Втори фронт в Европа да бъде открит най-късно до края на 1942 г.

Ø  Въпреки договорките да се направи десант във Франция, през юли 1943 г. англо-американските сили дебаркират в Сицилия.

Ø  На конференцията в Техеран (28 ноември -1 декември 1943 г.) е взето решение Вторият фронт в Европа да се открие през май 1944 г., а, както е известно, това става със закъснение от един месец – в началото на юни.

Ø  СССР е обвиняван, че не помага на Варшавското въстание, въпреки настояванията от страна на Лондон.

Ø  По време на войната от немска страна многократно е била обсъждана възможностjа за сключване на сепаративен мир със Запада и продължаване на войната само на Изток.

Ø  Обградените от западните съюзници немски войски на брега на Северно море в Дания и северните немски провинции в края на войната не са атакувани, пленени и разоръжени, а им е позволено да запазят оръжието си и в относителен комфорт да дочакат окончателната капитулация.

Интересите на британската политика и следвоенните калкулации са проследени подробно и документално аргументирани в някои разработки на д-р Радко Ханджиев (ТУК  и ТУК).

Разбира се, не липсват и примери за добро сътрудничество и взаимопомощ.

Ø  Един от тях е договорът „заем-наем” (ленд-лийз), съгласно който САЩ доставят на СССР военна техника и материали.

Ø  Също така, при декемврийската офанзива на немската армия през 1944 г. в Ардените, СССР е помолен да окаже помощ и това става факт – съветското настъпление от Висла към Одер е ускорено, въпреки тежките зимни условия.

Ø  На конференцията в Ялта през февруари 1945 г. е решено СССР да се включи във войната срещу Япония 3 месеца след края на войната в Европа, което и става факт – СССР атакува и разгромява Квантунгската армия след 8 август 1945 г.

Въпрос – Вярна ли е налаганата теза, че комунизмът и нацизмът са едно и също, двете страни на една и съща монета?

Отговор

Приравняването на нацизма и комунизма пропуска поня няколко ключови разлики.

В двете системи са различни отношенията на собственост, като Хитлер се е радвал на силната подкрепа на немския индустриален и финансов капитал.

Второ, унищожаванeто на „болшевизма в неговото гнездо” е важна и често повтаряна програмна цел на нацистите. В предсмъртното си писмо целта, която Хитлер завещава на народа си, е „завоюване териториите на Изток”. Поради смъртната омраза към комунизма (като идеологически враг номер едно) и славянството (резултата от расовите теории), войната, която нацистите водят на Запад, е традиционна, докато на Изток не се спазват никакви правила на войната. Това е теза, която е обстойно изследвана и солидно защитена в редица трудове по военна история. В този смисъл са и понятията за „свръхчовеци” и „подчовеци”, „господстваща раса”, която се нуждае от „жизнено пространство”. За разлика от това, комунизмът е модернизационен и просветителски проект, докато нацизмът залага на мистика и ирационално (по Умберто Еко).

„Според Хитлер престъплението на Русия е самото й съществуване”, пише престижният британски историк Хю Тревър Рупър в книгата си „Последните дни на Хитлер”.

Въведеното за да приравни нацизма и комунизма понятие „тоталитаризъм” е оценъчно и няма единни критерии кой какво влага в съдържанието му. То е вкарано в употреба по идеологически причини по време на Студената война от автори като Карл Фридрих и Збигнев Бжежински. Дори един от авторите, въвели термина – известната Хана Аренд – не е докрай съгласна Съветския съюз да бъде характеризиран така през целия период на съществуването му.

Известният интелектуалец Херберт Маркузе посочва, че критериите за тоталитаризъм могат да се приложат и по отношение на САЩ, а неговите колеги М. Хоркхаймер и Т. Адорно допълват, че масовата култура също може да се разглежда като тоталитарна.

Въпрос – Може ли Червената армия да се смята за окупаторка?

Отговор

Кой е окупатор се определя от тогавашните международни споразумения. Червената армия навлиза във всички източно европейски страни вследствие на споразуменията с Великобритания и САЩ от конференцията в Техеран за борба с нацизма до край.

Дори Холивуд прави възторжен пропаганден филм за „Добрия Чичо Джо” (Сталин).

Паметници на Червената армия само в Берлин са три – в парковете Трептов, Тиргартен и Шьонхолцер хайде. Във Виена монументите са два – на Шварценбергплац и военен мемориал на централните гробища. Други многобройни паметници се намират в Холандия и Норвегия, Чехия и Словакия, Франция.

И най-важното – освободените от „Майданек” и „Аушвиц” лагеристи дали виждат в Червената армия окупатор или освободител?

Въпрос – Имало ли е фашизъм в България?

Отговор

В България са съществували партии и организации, които открито са изповядвали фашистката идеология. Немалка част от политическия елит и държавното ръководство са били убедени германофили, почитатели на Хитлер и нацизма и антисемитизма, въпреки че не е имало фашистки режим в тесния смисъл на думата.

Неоспоримо е провеждането на редица недемократични и профашистки политики. Сред тях са:

Ø  Забрана на политически партии и организации

Ø  През декември 1940 г. Народното събрание гласува и царят подписва Закон за защита на нацията, който съдържа редица сурови антисемитски мерки, включително конфискации на имуществото, интерниране от София, забрана практикуването на професии и други дискриминационни мерки срещу еврейското население.

Ø  В дневника се тогавашния министър-председател Богдан Филов съобщава, че декларацията, с която България обявява „символична“ война на САЩ и Великобритания на 13 декември 1941 г. е приета с акламации от Народното събрание, като дори няма разисквания.

Ø  България сътрудничи лоялно на Германия, като изпраща храни, цигари, облекло и кожуси на немските войски на Източния фронт.

Ø  Българските евреи са спасени въпреки решението на управляващите заради силната обществена реакция и заради настъпилия обрат във войната в битката край Сталинград. Въпреки това, 11 000 евреи от Македония и Беломорието са транспортирани до лагерите на смъртта. При това, България плаща на Германия за превозването на евреите по българските ж.п.-линии до р. Дунав, като Германия взема за „услугата” по-ниска, преференциална такса – като за лоялни съюзници!!!

Повече по въпроса за политиката към българските евреи можете да прочетете ТУК.

Също така, ако искаха, западните съюзници можеха да сключат примирие с посредничеството на С. Мошанов в Кайро и Анкара много преди навлизането на Червената армия у нас. Самият факт, че това не се е случило, е достатъчно красноречив знак каква е била оценката за тогавашното българско правителство.

Въпрос – Наистина ли датата на немската капитулация е 8-ми май?

Отговор

Фактите добре и синтезирано са обяснени от Велиана Христова в нейна статия: „В нощта срещу 7 май в Реймс е подписан предварителен протокол за капитулацията на Германия, според който боевете на всички фронтове се прекратяват от 23 ч. на 8 май. В документа специално е уговорено, че той не е пълен акт за капитулация. От името на СССР го подписва ген. Суслопаров, от името на западните съюзници – ген. Смит и от името на Германия – ген. Йодл. Съюзниците от САЩ и Великобритания обаче побързват пред своите войски да обявят протокола като акт за капитулацията на Германия. Сталин обаче настоява „капитулацията да се подпише като важен исторически акт там, откъдето е дошла фашистката агресия – в Берлин. И задължително от върховното командване на всички страни от антихитлеристката коалиция“.
През нощта на 8 срещу 9 май 1945 г. в Карлсхорст (източно предградие на Берлин) е подписан Актът за безусловната капитулация на фашистка Германия. Представител на Върховното командване на съветските войски при подписването е ген. Георгий Жуков. От Върховното командване на съюзническите войски са английският маршал Артур Тедер, американският ген. Спаатс и френският ген. Делатр де Тасини. От германска страна Акта подписват генералите Кейте и Щумпф и адмирал Фон Фридебург. Заседанието е закрито в 0 часа и 50 минути.” (ТУК)

Може да се допълни само, че в Москва работят по московско време, така че 23 часа берлинско време, в Русия вече е 00 часа на 9-ти май и че ген. Суслопаров не е имал абсолютни пълномощия, тъй като не е главнокомандващият войските.

Въпрос – Защо да отбелязвам този ден, това български празник ли е?

Отговор

Чрез честванията у нас се отдава почит на тези около 10 000 загинали, репресирани, арестувани участници в нелегалната антифашистка борба преди 1944 г., както и на падналите в заключителния етап на войната 13 000 български войници и офицери. България се бие с почти 500 000 армия срещу Германия, като наши войски леят кръв в Македония, Косово, Сърбия, Унгария и достигат до Австрия. Боевете край Драва са наречени „малкият Сталинград”.

Това участие на българската армия в последната фаза на войната в Европа срещу нацистка Германия позволява клаузите на мирния договор да са щадящи и я предпазва от териториално орязване и нова национална катастрофа.

Въпрос – Какви са били оценките в световен план за 9-ти май навремето и какви са днес?

Отговор

На въпроса коя е страната с най-голям принос за победата над хитлерофашизма, зададен в анкетите, проведени непосредствено след войната, най-високият процент отговори с огромно мнозинство говори за Съветския съюз.

Колкото повече време обаче минава, благодарение на масираното обработване на общественото мнение, този процент намалява, за сметка на покачване на процента на Великобритания и Съединените американски щати.

Наскоро дори ми се случи да разговарям с двама мои връстници, хорас висше образование и добри професии, които дори не бяха чували кой е маршал Жуков.

Антикомунистическите убеждения и атаката срещу СССР понякога стигат дори дотам, че се дава мълчалива индулгенция на нацизма, на възраждането на неофашистките групи в Европа.

Политологът антоний Тодоров пише, че в момента „Братската могила в Борисовата градина е паметно място единствено и само за БСП и Антифашисткия съюз, там вече не се провеждат официални държавни церемонии.” Така се оказва, че „признаването на антифашистката съпротива като един от приносите в победата над нацизма в България днес е превърнато единствено в частен въпрос.”

Въпрос – Путин агресивен политик ли е?

Отговор

Дори американски експерти като Стивън Коен, Клифърд Гади и Фиона Хил признават, че всъщност Путин е доста прагматичен политик. В своя статия Фиона Хил посочва превъплъщения на Путин, сред които и дори привърженик на либералния капитализъм в сравнение със съветската планова система. (ТУК)

Вероятно Путин мрази войната. Баща му се сражава като обикновен войник, на два пъти се измъква като по чудо от лапите на смъртта, но до края на живота си носи осколки в крака си и не може да разгъва глезена и пръстите си. Путин не си спомня своя по-голям брат, загинал от болест по време на блокада на Ленинград, преди още Путин да се роди. Майка му, припаднала, едва-що не е погребана заедно с труповете на мъртви ленинградчани. (ТУК)

Всичко това са добре документирани факти и едва ли такъв човек може да бъде войнолюбец.

В своя предишна статия аз самият аргументирах стъпките за сътрудничество със Запада, които Русия направи от 2001 г. насам. (ТУК)

Въпрос – Реален ли е бойкотът на честванията, може ли да се говори за изолация на Русия?

Отговор

На честванията в Москва присъстваха генералният секретар на ООН Бан Ки-Мун, генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова и над 25 държавни глави.

В Москва присъстваха представители на по-голямата част от човечеството по света и държави, заемащи над половината от площта на планетата. Освен това, в контекста на изместването на центъра на световната политика и икономика към Азия, знаково беше присъствието на азиатските лидери и отсъствието на европейските. Същите тези поляци, британци, американци, които през 2010 г. маршируваха заедно с руските части по Червения площад.

Въпреки че европейските лидери като цяло отсъстваха, открояват се няколко групи отношения към Русия на континента. В първата са тези, които посетиха парада – президентите на Чехия и Кипър, Сърбия, Македония, премиерът на Словакия. Втората са външните министри на значими играчи като Франция и Италия, които бяха в Москва. Група френски депутати и сенатори в открито писмо критикува президента Оланд, че не присъства в Москва. Други страни, въпреки че не бяха представени на най-високо ниво, успяват да поддържат много добри работни отношения с Москва като Унгария, Гърция, Турция.

Германският външен министър уважи тържествата в Русия на 8-ми май, а канцлерът Меркел кацна за разговори с Вл. Путин на 10-ти май.

В Москва обаче бяха лидерите на страни като Китай, Индия, Виетнам (стомилионна страна с бурно развиваща са икономика), Венецуела, ЮАР…

Получи се и уникалната ситуация арменски и азербайджански части да дефилират едни след други!

В един взаимносвързан икономически свят санкциите към една страна се връщат като бумеранг спрямо всички, още повече, че по официални руски данни търговският оборот между Русия и ЕС само за първите шест месеца от 2014 г. надвишава 260 млрд. долара! Русия е номер три в света (след САЩ и Китай) по привлечени преки чуждестранни инвестиции през същата 2014 г., като техният обем достига почти 100 млрд. долара.

Всичко това показва, че е трудно играч от такава величина да бъде изолиран.

За съжаление, при такъв тип бойкот, историята става заложник на актуалната политика.

Д. Генчев: 500 000-на българска армия е участвала в тежки сражения срещу елитни хитлерови дивизии

Българското участие наистина е внушително и поради тази причина народът ни има право и основание да празнува разгрома на хитлеристка Германия. Дори само заради факта, че 500 000-на българска армия е участвала в много тежки сражения срещу фашизма срещу елитни хитлерови дивизии на територията на Македония, Сърбия, Унгария и Австрия. Това не са спомагателни функции, логистични подкрепи.

Това каза в интервю за „Хоризонт“ историкът доц. Димитър Генчев, който припомни че в сраженията са ранени и убити общо близо 30 000 българи, а след 1941 г. в страната е имало и гражданска война у нас. България не е загубила територии след Втората световна война заради участието си във войната срещу Германия, припомни той.

Българската армия съвсем грамотно решава всички тактически задачи и преодолява всякакви препятствия. Това нещо прави изключително впечатление на руснаците, които са воювали срещу румънци, срещу италианци, срещу унгарци и знаят, че извън Германия, другите са, общо взето, войски за пробив и винаги много лесно ги елиминират.

Генчев припомни и Дравската епопея, в която българските войски са използвали нестандартен похват за борба с немските танкове, като са стреляли във веригите, а не в броните им. По-късно български танкисти са използвали именно поразените танкове, за да атакуват напредващите немски машини в тил.

Всичко това е забелязано от маршал Толбухин и не случайно единствен от всички коалиционни военни партньори на Съветския съюз, ген. Владимир Стойчев е поканен да дефилира на Червения площад. Това е изключително признание за ролята на българите по време на тези военни действия.

БНР

http://bnr.bg/post/100554914/d-genchev-500-000-na-balgarska-armia-e-uchastvala-v-tejki-srajenia-sreshtu-elitni-hitlerovi-divizii

ДЕКЛАРАЦИЯ – по случай 70 години от победата над хитлерофашизма

 

 

Не всяка борба завършва с победа, но всяка победа започва с борба. Българският народ започва борбата си срещу фашизма и мракобесието не от днес и не преди 70 години. Започва я още през 1923-та с червения поп Андрей и под лозунга „Септември ще бъде май“. Преди 70 години Първа българска армия извървя своя кървав поход във втората част на Отечествената война. А българският народ изпрати синовете си под знаме, на което пишеше „Пътят към дома минава през Берлин“. И с клетвата „Нищо не е забравено! Нищо не е простено!“

На 9 май 1945 г. човеколюбието победи. Защото някъде там, преди 70 години, хората се обединиха около свободата, равенството, справедливостта и човечността. Отрекохме се от егоизма и себелюбието, от предателството, лицемерието, от природната ни примитивност и меркантилността.

Но ето че днес част от тези поуки, които преди 70 години обединиха света, са забравени. Част от причините за най-голямата хуманитарна катастрофа, изглежда, са простени. Узурпираното от малцина стопанство създаде пазарно общество и то отново започна да се дели на правоимащи и аутсайдери, на струващи и изключени, на свободни и поробени. Днес отново има богоизбрани и забравени от Бога.

И над всеки от нас отново е надвиснала сянката на войната. Не само на онази, горещата, с бомбите и концлагерите. Но и на другата, икономическата, която доказано причинява милиони жертви, обречени да умират бавно в нищетата на нашата безсъвестност. Днес отново едни живеят в лукс, а за други работата е равна на подчинение и животът е тегоба. Парите обсебиха всичко. Предателството, конформизмът, издевателството, безчестието и безскрупулността станаха символ на успеха. А когато такъв „успех“ се превърне в правило, значи е дошло време за промяна.

Тази промяна трябва да е категорична и решителна. И то решително лява! Тя трябва да преформулира съществуващите социални дисбаланси и да засегне голямата част от гражданите. А за да успее, трябва да идва от сърцето, от съвестта, от чувството ни за общност. Ако ли не, ще дойде време да изживеем историята отново.

Трудно и скъпо е да бъде победен развихрилият се фашизъм. Затова преди 70 години човечеството се закле никога повече да не позволи той да се ражда. И днес звучи предупреждението на Юлиус Фучик: „Хора, бдете!“ А на онези със свастиките, погромите и пожарите нека напомним: „Нашето дело е справедливо, победата ще бъде наша!“

Фашизмът няма да мине –„No pasaran“.

 

Ваня Добрева:БСП трябва да заеме национално отговорна позиция

Моето изказване е резултат от разговори, които съм провеждала с членове на партията от общинската организация Красно село-София, с другари от Федерацията за образование и наука, а неотдавна имах среща и с членове на партията от Монтана. Така че моята гледна точка до голяма степен се определя от гледната точка на немалко членове и съмишленици на партията.
Най-силно безпокойство буди

намаленото обществено влияние на БСП

и разминаванията между нашите разработки за лява политика и онова, което се случва в социалната политика.
Според другарите, но и според мен, БСП, дори и искрено да желае, не е в състояние да провежда истинска лява политика в сегашната ситуация. Няма как държава, влязла вече в дългова спирала, при убито производство, да разпределя и преразпределя принаден продукт, който липсва. Всъщност сега-засега индустрията ни не функционира, а западноевропейският пазар, към който сме ориентирани, поначало е безперспективен за стоките, произведени в България. От друга страна, процедурите за внос и износ от развитите европейски държави са неизгодни за българския производител. Отказахме се от единствените открили се възможности за въвеждане на високи технологии – в енергетиката. Едва ли е нужно да посочвам очертаващата се криза в туризма.
Всичко това показва, че днес икономическата и социална политика са изключително зависими от външната политика. Докато не променим вектора на външната си политика, нещата ще си останат на сегашния им хал. С други думи, докато нашата държава е в положението на сателит на Вашингтон и на неговия политически антураж в Европа, нещата ще се влошават още повече.
Конкретно, БСП също трябва

да коригира рязко външнополитическия си курс

Да се противопостави на онези наши ръководители, които са готови заради евроатлантическите ценности да жертват националните ценности. В този аспект нашата партия в последно време правилно подлага на критика президентската и изпълнителната власт заради политиката, която водят спрямо Русия.
Какви стъпки е необходимо още сега да предприемем?
Необходимо е БСП да отстоява на всяка цена възвръщане на традиционните ни пазарни ниши в Русия и Близкия изток. Да настоява далеч по-последователно

за провеждането на независима политика

по примера на други държави членки на ЕС като Чехия, Гърция, Австрия, Унгария, Италия, Кипър и др. Това е свързано, разбира се, и със самокритика, тъй като през последните години ние като партия не успяхме да се противопоставим на разширяването на НАТО на Изток. Не намерихме сили, за да предупредим, че поетият от САЩ антируски курс води към световен конфликт и война.
Добре е, че вече организираме антивоенни митинги, че делегация начело с др. Миков посети Москва. Но нашето говорене срещу ангажирането на България в една евентуална война най-вероятно би намерило подкрепа и от партиите в управляващата коалиция, като се започне с Бойко Борисов и се стигне до Радан Кънев. Сега е необходимо много по-определено да формулираме моментите, които ни разграничават от мисленето и позициите на управляващата коалиция. Така по-скоро ще успеем да си върнем и загубените гласове.
Няколко примера. Единия вече го споменах. В политическата декларация трябва открито да се заяви,

че БСП е срещу разширяването на НАТО на Изток

Че БСП няма намерение да жертва националните интереси. Че тя ще развива приоритетно политическите, икономическите и духовните връзки с Руската федерация, както и останалите държави от БРИКС. БСП е в правото си да признае демократично проведения референдум в Крим за отговарящ на основополагащия принцип в Устава на ООН за самоопределение на нациите.
БСП е призвана не само да се обяви въобще срещу милитаризацията на България в момента, но и да каже категорично, че е за прекратяване на договора за разполагане на американските бази у нас. Надявам се, че нашите депутати в Народното събрание са наясно, че в края на месец май тази година предстои едно от най-тежките им изпитания.

Ако подкрепят продължаването на срока на базите

под какъвто и да било предлог, процесът на свиване на БСП може да стане и необратим. И ще носят отговорността за превръщане на България в мишена на бъдещи противопоставяния на Великите сили. Същото предупреждение важи и за евродепутатите на БСП.
Фалшив е и доводът, че определянето им като българо-американски гарантира българския им контрол. БСП трябва ясно да заяви, че е против установяването на Команден център на НАТО в София, както и против въвеждането на тежка военна техника на наша територия.
Уважаеми другари,
Ако наберем смелост да защитим своето становище, дори само във връзка с тези въпроси, ние вече ще сме заели национално отговорната позиция и наред с това за първи път ясно ще се разграничим от конюнктурната и национално безотговорна политика на партиите в управляващата коалиция и от техния партньор ДПС.
Докато нашето ръководство, парламентарната ни група и евродепутатите не кажат „не“ на двойните стандарти, на политическия конформизъм, докато не се научим

да не правим недопустими компромиси

дотогава шансовете за избягване на кризисното състояние, в което като партия сме изпаднали, ще бъдат минимални.
И още нещо, почерпено от непосредствените ми разговори с наши другари. Те продължават да се надяват, че най-сетне ръководството на БСП ще се откаже от политиката на „малките стъпки“, че ще пристъпи към радикални промени в организационния живот, във външнополитическия си курс, в обновяването на част от ръководните кадри.
И накрая, относно изборите за местна власт. Налага се и такова мнение, че основната трудност пред нас няма да е толкова изборът на конкретен кандидат за кмет или за общински съветник, а това да накараме хората отново да ни повярват и отново да гласуват не за друг, а за листата на БСП. На тези местни избори ще трябва да отидем най-напред с платформи и анализи, типични за парламентарните избори, като наред с това излезем и с предложенията си за решаване на местните проблеми. И тъй като нашите предложения за местни политики са солидно обосновани, необходимо е ръководството още веднъж да помисли как да върнем доверието в нашата партия на предстоящите избори за местна власт.

Наистина ли Русия е виновна за настоящата ескалация на напрежението?

Мариян Карагьозов

mariankarАвторът е секретар на ОЛС по международна политика

Материалът за пръв път е публикуван на сайта Поглед.инфо

 

Едно от най-важните умения в стратегическия анализ е възможността да се опиташ да мислиш като „другия“. Ако се изключи версията за умишлено предизвикване на кризата в Украйна, европейското въвличане в нея разкри липсата на добро познаване не само на руския език, но и на Русия от страна на хилядите екперти в мозъчни тръстове, еврочиновници и лобисти в Брюксел. Нека се опитаме да погледнем на ситуацията през руски очи.

Крахът на Съветския съюз беше последван от финансов, икономически и социален срив на Русия по времето на Елцин. Корупцията беше повсеместна, реалните собственици на държавата бяха олигарсите, които продаваха нейните природни ресурси, на работниците се плащаше в консерви и с месеци закъснение. Ако изобщо се плащаше. Съвкупно за тези години инфлацията достигна стотици проценти.

Не по-малко катастрофален беше периодът и във външната политика. Вследствие на разпада на СССР западните граници на Русия се преместиха няколкостотин километра на изток, а южните – дори с над 1500 км. В замяна на обединението на Германия на Русия беше дадено обещание, че НАТО няма да се разширява на изток, не само не беше спазено, но грубо нарушено още от средата на 90-те години. В американски анализи, включително на водещи стратези като Бжежински („Голямата шахматна дъска“), открито се говореше за разделяне на Русия па десетина парчета

Когато Путин дойде на власт през 2000 г., той имаше да решава няколко проблема – сепаратизмът в Кавказ, възстановяване на държавността, икономическо и демографско съживяване. Поради това за руското ръководство конфронтация със Запада не беше изгодна. Не е случайно, чеВладимир Путин се обади на Джордж Буш непосредствено след атентатите от 11 септември 2001 г. и го увери, че Русия активно ще сътрудничи със САЩ в борбата срещу тероризма. Руснаците от години изпитваха на гърба си последствията от бомбените атентати на чеченските радикали и джихадисти, така че сътрудничеството беше искрено и реално. Ходът, с който отговори американската администрация, беше удължаване на престоя на американски бази в Централна Азия, в непосредствена близост до руските граници, и опит за укрепването икономическото, медийно, неправителствено и друго влияние на САЩ в този граничещ с Русия регион.

Последва войната в Ирак, започната през март 2003 г. след представянето на фалшив предлог и изфабрикувани доказателства. Към онзи момент неоконсерваторите в САЩ не криеха, че следващата мишена е Иран, а след това вероятно и Сирия.

Като се базира на сходството на позициите по иракската криза и тъй като желае да привлече високи европейски технологии за развитието на страната, през май 2003 г. руското ръководство организира в Санкт Петербург среща на най-високо равнище Русия-ЕС.

Въпреки това, само няколко месеца по-късно – през ноември 2003 г. с т. нар. „революция на розите“ в Грузия започна серията от „цветни революции“. Революцията по-късно изяде собствените си деца и президентът Саащкашвили доведе страната до почти пълен крах, но това е друга тема. Грузинският пример беше последван в началото на 2004 г. от „оранжевата революция“ в Украйна. Проруският кандидат спечели президентските избори, но протести в Киев доведоха до провеждане на трети, непредвиден в Конституцията тур, в който победител излезе поддържаният от Запада Виктор Юшченко.

Независимо от това, на ежегодната Мюнхенска конференция по сигурността през 2007 г. В. В. Путин прави важно изказване. Пред престижния форум руският държавен главе емоционално прави предложение за сътрудничество между Европа и Русия. По време на мандата на Дмитрий Медведев като президент линията на сътрудничество със Запада става още по-отчетлива, като през 2008 г. за пръв път на високо официално ниво е заявено, че Русия не е велика държава, а един от влиятелните световни центрове, като нейните амбиции са преди всичко в подобряване на материалните условия на живот на населението.

През 2009 г. отношенията със западните партньори продължават да се затоплят, като кулминацията в този процес е участието на френски, британски, полски и американски части в Парада на победата на 9 май 2010 г. Пак през същата година Владимир Путин публикува статия във високотиражния германски вестник „Зюддойче цайтунг“, в която се застъпва за засилено сътрудничество между Русия и Еропейския съюз чрез създаване на зона за свободна търговия от Лисабон до Владивосток. „Или ще обединим нашите сили, или крачка по крачка ще слезем от световната арена и ще отстъпим мястото си на други“, пише руският държавник. Същото предложение беше повторено и през есента на 2011 г.

Русия положи и големи усилия в преговорите, за да може да отговори на всички условия и да се включи реално в Световната търговска организация.

През 2008 г., точно на откриването на Олимпийските игри в Пекин, Грузия атакува руските части, намиращи се в Южна Осетия. В предните години редица натовски армии, включително американската и турската, обучаваха и тренираха грузинските специални части. Съдействие оказваше и Израел, а оръжие се доставяшие от Украйна и други страни, според някои данни, и от България.

Европейският отговор на подадената ръка от страна на Русия е силно озадачаващ. На 7 май 2009 г. в Прага е поставено началото на полско-шведската (две от най-силно русофобските страни в ЕС) инициатива „Източно партньорство“. В Срещата на върха участвват представители на 27-те страни-членки на ЕС и на шестте поканени държави –Азербайджан, Армения, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. Друг знаков факт са местата, на които се провеждат срещите на най-високо равнище, коитоса през две години. През 2011 г. конференцията се състои във Варшава, а през 2013 г. – във Вилнюс. Домакин на предстоящата през тази година среща ще бъде Рига.

Въпреки изричните уверения от страна на ЕС, че „Източното партньорство“ не е насочено срещу Русия, руската страна не приема тези оценки. Това се дължи на комбинация от фактори, сред които това, че ръководството на инициативата е поверено на неблагосклонни към отношенията с Москва политици, на горчивия опит от разширяването на НАТО, при което руснаците също слушаха уверения, че процесът не е насочен срещу тях и други. Не спомагаше за укрепване на доверието разполагането на мрежа от американски военни бази в Източна Европа и включването на страните от региона в плановете за изграждане на американската Противоракетна отбрана (ПРО).

При това, това са само случващите на европейска земя развития, в този кратък обзор не включвам политическите и обществени процеси в страните от Централна Азия, които могат да бъдат предмет на отделна задълбочена дискусия и са крайно нееднозначни, поради заиграването на всички важни международни играчи с изключително одиозни диктатори в региона. Тук отбелязвам Централна Азия, тъй като това беше още един пункт, заради който руските държавници с основания се съмняваха в искреността на западните си партньори.

В крайна сметка, повратният момент за руското обръщане на Запад бяха протестните движения в Русия в края на 2012 и началото на 2013 г. Случващи се непосредствено след арабските бунтове, руското ръководство ги възприе като резултат от западните политтехнологии и опит за провеждане на „цветна революция” и в самата Русия. Макар евразийството да съществува от около един век и напоследък също да имаше свои определени привърженици в академичните и други среди, едва от края на миналото десетилетие насам може да се говори, че то беше взето като (полу)официална руска доктрина. Освен това, руското обръщане към Китай и Азиатско-Тихоокеанския регион съвпадна и с подобен процес в дипломацията на повечето значими държави, доколкото центърът на световното производство, търговия и мощ се измества към страните от Източна Азия.

Либийската интервенция беше още един фактор, който постави Москва нащрек. Единствено категоричната руска позиция в Съвета за сигурност и иранското участие на терен предотвратиха западна военна интервенция в Сирия и допълнителното затъване на целия регион в хаос, сравним с този след войната в Ирак.

В своето обръщение към двете камари на Държавната Дума, ръководителите на регионите в Русия и представителите на гражданското общество след анексирането на Крим на 18 март 2014 г. руският президент Путин заяви нещо важно: „Русия се оказа на предела, от който не можеше повече да отстъпи.“ Руското ръководство – което и да е то – никога няма да приеме Украйна да бъде част от НАТО и следователно Алиансът да разположи свои бази в Крим – не само по военно-стратегически, но и по историко-културни причини.

Приблизително така изглеждат нещата от руска гледна точка. Интересен е фактът, че някои от най-големите европейски и американски политици и стратези от близкото минало като Хелмут Шмид, Валери Жискар Д`Естен, Хенри Кисинджър и Збигнев Бжежински – да изредим само най-известните от тях – се оказаха много по-склонни да вникнат, осмислят и разберат руските аргументи, отколкото редица настоящи вероятно невежи и високомерни политици и експерти.

Реплика на Калин Първанов

Екзотична хрумка демонстрираха социалистите от Разград.

От тяхно име делегатката Таня Тодорова връчи на соцлидера Михаил Миков шампионското шалче на „Лудогорец“. Посланието е БСП да си върне шампионския дух, каза младата социалистка.

Какво е общото между БСП и Лудогорец? Шампионският дух! Горе главата, другари!, патетично надъха залата момичето, развявайки шалчето.

Тя припомни, че и разградският тим първоначално е бил подценяван и унижаван,но вече бил на път към четвъртата си титла.

Залата не прие еднозначно символиката. Някои делегати се изумиха на паралела, при положение, че собственикът на Лудогорец никога не се е славил с пристрастия към лявата идея.

Делегатът от София Калин Първанов пък репликира съпартийката си. „С Таня сме привърженици на различни отбори“, каза  фенът на ЦСКА, като направи уговорката, че не се заяжда. И намекна, че има още едно нещо, което свързва БСП и разградския тим – приватизацията на Български морски флот. Засегнат се почувства бившият транспортен министър Петър Мутафчиев в кабинета Станишев, като посочи, че БСП носи вина за много по-лоши практики и БМФ далеч не е най-лошият пример.

Изказване на Янаки Стоилов пред 5-то заседание на 48 конгрес на БСП

Гражданите са с високи очаквания към местната власт. Нейните представители, особено кметовете, често са почти единствените, чрез които хората имат пряк досег с държавата. В много случаи кметовете са първите и последните, към които хората се обръщат с надежда за помощ и подкрепа.

Представители на БСП в местната власт се утвърдиха като авторитетни личности в нея. Хората и партията имат нужда от такива личности – както доказали се, така и нови за местното самоуправление. Без подходящи кандидати няма как да спечелим широка подкрепа. Но също така няма как без правилна политика да постигнем високи резултати.

Нашата задача днес е да набележим тази политика. Като се опрем на успешни практики в редица общини, като отчитаме постиженията и грешките. Като си даваме сметка, че българските общини осигуряват преобладаващата част от публичните услуги със значително по-малко средства отколкото в Европейския съюз.

Особено сега, при дясното управление на страната, от местната власт се очаква да компенсира това, което държавата не прави.

Повсеместната корупция разяжда не само държавата, но и общините. Често тя е „надпартийна“ или мултипартийна. Още сега всеки трябва да си зададе въпроса какви хора ще избере. Гражданите трябва да се убедят, че техните избраници няма да ги подведат, че няма да отстъпят под натиска на икономически групи и користни интереси.

За нас лявата политика има своите проекции на национално и на местно ниво. Когато говорим за радикална промяна, едно от нейните значения е връщане към корените. В духа на най-добрите традиции на БСП, завещани ни от нашите предшественици, ние трябва да покажем днешната социалистическа политика в местната власт. Така ще убедим повече хора, че след като тази политика дава добри резултати на местно ниво, тя може да се реализира успешно и в държавата.

Съдържанието на лявата политика в местната власт се определя от предложените стандарти в десет направления:

  • Как да постигнем заетост и доходи за гражданите;
  • Как да подобрим жизнената среда и публичните услуги;
  • Какво означава социално ангажирана община;
  • Как да има достъпно здравеопазване за всеки;
  • Как да осигурим образование за всяко дете;
  • Как да опазваме и развиваме културата;
  • Как да създадем равни възможности за младите хора;
  • Как да гарантираме сигурност за хората и за тяхното имущество;
  • Как общините да са финансово стабилни;
  • Как чрез гражданско участие и контрол да постигнем силно местно самоуправление.

За нас нито едно дете не бива да остане без храна и образование!

Нито един възрастен да не бъде лишен от здравеопазване и социални грижи!

Каква е тази здравна реформа, която доубива общинските болници с нови лимити и разпиляване на обществените средства, дори в разрез с прокламираната конкуренция между лечебните заведения?!

Ние искаме от общините, както от държавата, да инвестират, да регулират и да разчитат на общинската собственост в интерес на местните общности. Да оказват съдействие на всички, които създават устойчива заетост и повече доходи за гражданите. Да подпомагат малките производители и кооперациите. Да превърнат в основен критерий за добро управление на европейските средства степента на задоволяване на потребностите на повече хора и цената на бъдещите услуги.

Проектът за резолюция на Конгреса съдържа всички наши ангажименти. Те са националната визитка на БСП в предстоящите избори.

Тези общи ангажименти трябва да бъдат отразени и конкретизирани в платформата на всяка общинска организация и кандидат. Те могат да бъдат развити и допълнени в зависимост от големината на общините, съобразно с местните условия и партньорства. Те ще отличат нашите кандидати за кметове и общински съветници.

Представената от нас политика ще залегне в платформата ни за местните избори. Очакваме от кандидатите, които БСП издига или подкрепя, публично да заявят пред гражданите и пред партията подкрепа за тези ангажименти.

Всички избори са важни, но тези са решителни за БСП. Трябва да пречупим тенденцията на загуба на доверие от последните европейски и парламентарни избори. Трябва да постигнем убедително представителство на БСП в местната власт. Да докажем първостепенната си политическа роля. Да покажем, че отново можем да се борим за управлението на страната.

Това може да стане с промяна и последователност. Промяна към заявената национална и радикална лява политика. Последователност в изпълнение на обещаното.

Да се разделим с примирението и нерешителността! Да дадем път на способни и морални личности – доказани и млади, а не на посредствени или с ниско доверие! Да освободим партията от корпоративни и външни зависимости, за да постигнем икономическо и социално освобождение на народа! Да се изправим срещу дълбоките неравенства и големите злоупотреби! Да възстановим справедливостта!

Всички партии говорят, че местната власт работи в интерес на хората. БСП е тази, която го прави!

Време е за социална справедливост – в страната и в общините!

Изказване на Янаки Стоилов пред 5-то заседание на 48 конгрес на БСП

yanakikongГражданите са с високи очаквания към местната власт. Нейните представители, особено кметовете, често са почти единствените, чрез които хората имат пряк досег с държавата. В много случаи кметовете са първите и последните, към които хората се обръщат с надежда за помощ и подкрепа.

Представители на БСП в местната власт се утвърдиха като авторитетни личности в нея. Хората и партията имат нужда от такива личности – както доказали се, така и нови за местното самоуправление. Без подходящи кандидати няма как да спечелим широка подкрепа. Но също така няма как без правилна политика да постигнем високи резултати.

Нашата задача днес е да набележим тази политика. Като се опрем на успешни практики в редица общини, като отчитаме постиженията и грешките. Като си даваме сметка, че българските общини осигуряват преобладаващата част от публичните услуги със значително по-малко средства отколкото в Европейския съюз.

Особено сега, при дясното управление на страната, от местната власт се очаква да компенсира това, което държавата не прави.

Повсеместната корупция разяжда не само държавата, но и общините. Често тя е „надпартийна“ или мултипартийна. Още сега всеки трябва да си зададе въпроса какви хора ще избере. Гражданите трябва да се убедят, че техните избраници няма да ги подведат, че няма да отстъпят под натиска на икономически групи и користни интереси.

За нас лявата политика има своите проекции на национално и на местно ниво. Когато говорим за радикална промяна, едно от нейните значения е връщане към корените. В духа на най-добрите традиции на БСП, завещани ни от нашите предшественици, ние трябва да покажем днешната социалистическа политика в местната власт. Така ще убедим повече хора, че след като тази политика дава добри резултати на местно ниво, тя може да се реализира успешно и в държавата.

Съдържанието на лявата политика в местната власт се определя от предложените стандарти в десет направления:

  • Как да постигнем заетост и доходи за гражданите;
  • Как да подобрим жизнената среда и публичните услуги;
  • Какво означава социално ангажирана община;
  • Как да има достъпно здравеопазване за всеки;
  • Как да осигурим образование за всяко дете;
  • Как да опазваме и развиваме културата;
  • Как да създадем равни възможности за младите хора;
  • Как да гарантираме сигурност за хората и за тяхното имущество;
  • Как общините да са финансово стабилни;
  • Как чрез гражданско участие и контрол да постигнем силно местно самоуправление.

За нас нито едно дете не бива да остане без храна и образование!

Нито един възрастен да не бъде лишен от здравеопазване и социални грижи!

Каква е тази здравна реформа, която доубива общинските болници с нови лимити и разпиляване на обществените средства, дори в разрез с прокламираната конкуренция между лечебните заведения?!

Ние искаме от общините, както от държавата, да инвестират, да регулират и да разчитат на общинската собственост в интерес на местните общности. Да оказват съдействие на всички, които създават устойчива заетост и повече доходи за гражданите. Да подпомагат малките производители и кооперациите. Да превърнат в основен критерий за добро управление на европейските средства степента на задоволяване на потребностите на повече хора и цената на бъдещите услуги.

Проектът за резолюция на Конгреса съдържа всички наши ангажименти. Те са националната визитка на БСП в предстоящите избори.

Тези общи ангажименти трябва да бъдат отразени и конкретизирани в платформата на всяка общинска организация и кандидат. Те могат да бъдат развити и допълнени в зависимост от големината на общините, съобразно с местните условия и партньорства. Те ще отличат нашите кандидати за кметове и общински съветници.

Представената от нас политика ще залегне в платформата ни за местните избори. Очакваме от кандидатите, които БСП издига или подкрепя, публично да заявят пред гражданите и пред партията подкрепа за тези ангажименти.

Всички избори са важни, но тези са решителни за БСП. Трябва да пречупим тенденцията на загуба на доверие от последните европейски и парламентарни избори. Трябва да постигнем убедително представителство на БСП в местната власт. Да докажем първостепенната си политическа роля. Да покажем, че отново можем да се борим за управлението на страната.

Това може да стане с промяна и последователност. Промяна към заявената национална и радикална лява политика. Последователност в изпълнение на обещаното.

Да се разделим с примирението и нерешителността! Да дадем път на способни и морални личности – доказани и млади, а не на посредствени или с ниско доверие! Да освободим партията от корпоративни и външни зависимости, за да постигнем икономическо и социално освобождение на народа! Да се изправим срещу дълбоките неравенства и големите злоупотреби! Да възстановим справедливостта!

Всички партии говорят, че местната власт работи в интерес на хората. БСП е тази, която го прави!

Време е за социална справедливост – в страната и в общините!