Архив за етикет: Лява политика

Наистина ли Русия е виновна за настоящата ескалация на напрежението?

Мариян Карагьозов

mariankarАвторът е секретар на ОЛС по международна политика

Материалът за пръв път е публикуван на сайта Поглед.инфо

 

Едно от най-важните умения в стратегическия анализ е възможността да се опиташ да мислиш като „другия“. Ако се изключи версията за умишлено предизвикване на кризата в Украйна, европейското въвличане в нея разкри липсата на добро познаване не само на руския език, но и на Русия от страна на хилядите екперти в мозъчни тръстове, еврочиновници и лобисти в Брюксел. Нека се опитаме да погледнем на ситуацията през руски очи.

Крахът на Съветския съюз беше последван от финансов, икономически и социален срив на Русия по времето на Елцин. Корупцията беше повсеместна, реалните собственици на държавата бяха олигарсите, които продаваха нейните природни ресурси, на работниците се плащаше в консерви и с месеци закъснение. Ако изобщо се плащаше. Съвкупно за тези години инфлацията достигна стотици проценти.

Не по-малко катастрофален беше периодът и във външната политика. Вследствие на разпада на СССР западните граници на Русия се преместиха няколкостотин километра на изток, а южните – дори с над 1500 км. В замяна на обединението на Германия на Русия беше дадено обещание, че НАТО няма да се разширява на изток, не само не беше спазено, но грубо нарушено още от средата на 90-те години. В американски анализи, включително на водещи стратези като Бжежински („Голямата шахматна дъска“), открито се говореше за разделяне на Русия па десетина парчета

Когато Путин дойде на власт през 2000 г., той имаше да решава няколко проблема – сепаратизмът в Кавказ, възстановяване на държавността, икономическо и демографско съживяване. Поради това за руското ръководство конфронтация със Запада не беше изгодна. Не е случайно, чеВладимир Путин се обади на Джордж Буш непосредствено след атентатите от 11 септември 2001 г. и го увери, че Русия активно ще сътрудничи със САЩ в борбата срещу тероризма. Руснаците от години изпитваха на гърба си последствията от бомбените атентати на чеченските радикали и джихадисти, така че сътрудничеството беше искрено и реално. Ходът, с който отговори американската администрация, беше удължаване на престоя на американски бази в Централна Азия, в непосредствена близост до руските граници, и опит за укрепването икономическото, медийно, неправителствено и друго влияние на САЩ в този граничещ с Русия регион.

Последва войната в Ирак, започната през март 2003 г. след представянето на фалшив предлог и изфабрикувани доказателства. Към онзи момент неоконсерваторите в САЩ не криеха, че следващата мишена е Иран, а след това вероятно и Сирия.

Като се базира на сходството на позициите по иракската криза и тъй като желае да привлече високи европейски технологии за развитието на страната, през май 2003 г. руското ръководство организира в Санкт Петербург среща на най-високо равнище Русия-ЕС.

Въпреки това, само няколко месеца по-късно – през ноември 2003 г. с т. нар. „революция на розите“ в Грузия започна серията от „цветни революции“. Революцията по-късно изяде собствените си деца и президентът Саащкашвили доведе страната до почти пълен крах, но това е друга тема. Грузинският пример беше последван в началото на 2004 г. от „оранжевата революция“ в Украйна. Проруският кандидат спечели президентските избори, но протести в Киев доведоха до провеждане на трети, непредвиден в Конституцията тур, в който победител излезе поддържаният от Запада Виктор Юшченко.

Независимо от това, на ежегодната Мюнхенска конференция по сигурността през 2007 г. В. В. Путин прави важно изказване. Пред престижния форум руският държавен главе емоционално прави предложение за сътрудничество между Европа и Русия. По време на мандата на Дмитрий Медведев като президент линията на сътрудничество със Запада става още по-отчетлива, като през 2008 г. за пръв път на високо официално ниво е заявено, че Русия не е велика държава, а един от влиятелните световни центрове, като нейните амбиции са преди всичко в подобряване на материалните условия на живот на населението.

През 2009 г. отношенията със западните партньори продължават да се затоплят, като кулминацията в този процес е участието на френски, британски, полски и американски части в Парада на победата на 9 май 2010 г. Пак през същата година Владимир Путин публикува статия във високотиражния германски вестник „Зюддойче цайтунг“, в която се застъпва за засилено сътрудничество между Русия и Еропейския съюз чрез създаване на зона за свободна търговия от Лисабон до Владивосток. „Или ще обединим нашите сили, или крачка по крачка ще слезем от световната арена и ще отстъпим мястото си на други“, пише руският държавник. Същото предложение беше повторено и през есента на 2011 г.

Русия положи и големи усилия в преговорите, за да може да отговори на всички условия и да се включи реално в Световната търговска организация.

През 2008 г., точно на откриването на Олимпийските игри в Пекин, Грузия атакува руските части, намиращи се в Южна Осетия. В предните години редица натовски армии, включително американската и турската, обучаваха и тренираха грузинските специални части. Съдействие оказваше и Израел, а оръжие се доставяшие от Украйна и други страни, според някои данни, и от България.

Европейският отговор на подадената ръка от страна на Русия е силно озадачаващ. На 7 май 2009 г. в Прага е поставено началото на полско-шведската (две от най-силно русофобските страни в ЕС) инициатива „Източно партньорство“. В Срещата на върха участвват представители на 27-те страни-членки на ЕС и на шестте поканени държави –Азербайджан, Армения, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. Друг знаков факт са местата, на които се провеждат срещите на най-високо равнище, коитоса през две години. През 2011 г. конференцията се състои във Варшава, а през 2013 г. – във Вилнюс. Домакин на предстоящата през тази година среща ще бъде Рига.

Въпреки изричните уверения от страна на ЕС, че „Източното партньорство“ не е насочено срещу Русия, руската страна не приема тези оценки. Това се дължи на комбинация от фактори, сред които това, че ръководството на инициативата е поверено на неблагосклонни към отношенията с Москва политици, на горчивия опит от разширяването на НАТО, при което руснаците също слушаха уверения, че процесът не е насочен срещу тях и други. Не спомагаше за укрепване на доверието разполагането на мрежа от американски военни бази в Източна Европа и включването на страните от региона в плановете за изграждане на американската Противоракетна отбрана (ПРО).

При това, това са само случващите на европейска земя развития, в този кратък обзор не включвам политическите и обществени процеси в страните от Централна Азия, които могат да бъдат предмет на отделна задълбочена дискусия и са крайно нееднозначни, поради заиграването на всички важни международни играчи с изключително одиозни диктатори в региона. Тук отбелязвам Централна Азия, тъй като това беше още един пункт, заради който руските държавници с основания се съмняваха в искреността на западните си партньори.

В крайна сметка, повратният момент за руското обръщане на Запад бяха протестните движения в Русия в края на 2012 и началото на 2013 г. Случващи се непосредствено след арабските бунтове, руското ръководство ги възприе като резултат от западните политтехнологии и опит за провеждане на „цветна революция” и в самата Русия. Макар евразийството да съществува от около един век и напоследък също да имаше свои определени привърженици в академичните и други среди, едва от края на миналото десетилетие насам може да се говори, че то беше взето като (полу)официална руска доктрина. Освен това, руското обръщане към Китай и Азиатско-Тихоокеанския регион съвпадна и с подобен процес в дипломацията на повечето значими държави, доколкото центърът на световното производство, търговия и мощ се измества към страните от Източна Азия.

Либийската интервенция беше още един фактор, който постави Москва нащрек. Единствено категоричната руска позиция в Съвета за сигурност и иранското участие на терен предотвратиха западна военна интервенция в Сирия и допълнителното затъване на целия регион в хаос, сравним с този след войната в Ирак.

В своето обръщение към двете камари на Държавната Дума, ръководителите на регионите в Русия и представителите на гражданското общество след анексирането на Крим на 18 март 2014 г. руският президент Путин заяви нещо важно: „Русия се оказа на предела, от който не можеше повече да отстъпи.“ Руското ръководство – което и да е то – никога няма да приеме Украйна да бъде част от НАТО и следователно Алиансът да разположи свои бази в Крим – не само по военно-стратегически, но и по историко-културни причини.

Приблизително така изглеждат нещата от руска гледна точка. Интересен е фактът, че някои от най-големите европейски и американски политици и стратези от близкото минало като Хелмут Шмид, Валери Жискар Д`Естен, Хенри Кисинджър и Збигнев Бжежински – да изредим само най-известните от тях – се оказаха много по-склонни да вникнат, осмислят и разберат руските аргументи, отколкото редица настоящи вероятно невежи и високомерни политици и експерти.

Реплика на Калин Първанов

Екзотична хрумка демонстрираха социалистите от Разград.

От тяхно име делегатката Таня Тодорова връчи на соцлидера Михаил Миков шампионското шалче на „Лудогорец“. Посланието е БСП да си върне шампионския дух, каза младата социалистка.

Какво е общото между БСП и Лудогорец? Шампионският дух! Горе главата, другари!, патетично надъха залата момичето, развявайки шалчето.

Тя припомни, че и разградският тим първоначално е бил подценяван и унижаван,но вече бил на път към четвъртата си титла.

Залата не прие еднозначно символиката. Някои делегати се изумиха на паралела, при положение, че собственикът на Лудогорец никога не се е славил с пристрастия към лявата идея.

Делегатът от София Калин Първанов пък репликира съпартийката си. „С Таня сме привърженици на различни отбори“, каза  фенът на ЦСКА, като направи уговорката, че не се заяжда. И намекна, че има още едно нещо, което свързва БСП и разградския тим – приватизацията на Български морски флот. Засегнат се почувства бившият транспортен министър Петър Мутафчиев в кабинета Станишев, като посочи, че БСП носи вина за много по-лоши практики и БМФ далеч не е най-лошият пример.

Изказване на Янаки Стоилов пред 5-то заседание на 48 конгрес на БСП

Гражданите са с високи очаквания към местната власт. Нейните представители, особено кметовете, често са почти единствените, чрез които хората имат пряк досег с държавата. В много случаи кметовете са първите и последните, към които хората се обръщат с надежда за помощ и подкрепа.

Представители на БСП в местната власт се утвърдиха като авторитетни личности в нея. Хората и партията имат нужда от такива личности – както доказали се, така и нови за местното самоуправление. Без подходящи кандидати няма как да спечелим широка подкрепа. Но също така няма как без правилна политика да постигнем високи резултати.

Нашата задача днес е да набележим тази политика. Като се опрем на успешни практики в редица общини, като отчитаме постиженията и грешките. Като си даваме сметка, че българските общини осигуряват преобладаващата част от публичните услуги със значително по-малко средства отколкото в Европейския съюз.

Особено сега, при дясното управление на страната, от местната власт се очаква да компенсира това, което държавата не прави.

Повсеместната корупция разяжда не само държавата, но и общините. Често тя е „надпартийна“ или мултипартийна. Още сега всеки трябва да си зададе въпроса какви хора ще избере. Гражданите трябва да се убедят, че техните избраници няма да ги подведат, че няма да отстъпят под натиска на икономически групи и користни интереси.

За нас лявата политика има своите проекции на национално и на местно ниво. Когато говорим за радикална промяна, едно от нейните значения е връщане към корените. В духа на най-добрите традиции на БСП, завещани ни от нашите предшественици, ние трябва да покажем днешната социалистическа политика в местната власт. Така ще убедим повече хора, че след като тази политика дава добри резултати на местно ниво, тя може да се реализира успешно и в държавата.

Съдържанието на лявата политика в местната власт се определя от предложените стандарти в десет направления:

  • Как да постигнем заетост и доходи за гражданите;
  • Как да подобрим жизнената среда и публичните услуги;
  • Какво означава социално ангажирана община;
  • Как да има достъпно здравеопазване за всеки;
  • Как да осигурим образование за всяко дете;
  • Как да опазваме и развиваме културата;
  • Как да създадем равни възможности за младите хора;
  • Как да гарантираме сигурност за хората и за тяхното имущество;
  • Как общините да са финансово стабилни;
  • Как чрез гражданско участие и контрол да постигнем силно местно самоуправление.

За нас нито едно дете не бива да остане без храна и образование!

Нито един възрастен да не бъде лишен от здравеопазване и социални грижи!

Каква е тази здравна реформа, която доубива общинските болници с нови лимити и разпиляване на обществените средства, дори в разрез с прокламираната конкуренция между лечебните заведения?!

Ние искаме от общините, както от държавата, да инвестират, да регулират и да разчитат на общинската собственост в интерес на местните общности. Да оказват съдействие на всички, които създават устойчива заетост и повече доходи за гражданите. Да подпомагат малките производители и кооперациите. Да превърнат в основен критерий за добро управление на европейските средства степента на задоволяване на потребностите на повече хора и цената на бъдещите услуги.

Проектът за резолюция на Конгреса съдържа всички наши ангажименти. Те са националната визитка на БСП в предстоящите избори.

Тези общи ангажименти трябва да бъдат отразени и конкретизирани в платформата на всяка общинска организация и кандидат. Те могат да бъдат развити и допълнени в зависимост от големината на общините, съобразно с местните условия и партньорства. Те ще отличат нашите кандидати за кметове и общински съветници.

Представената от нас политика ще залегне в платформата ни за местните избори. Очакваме от кандидатите, които БСП издига или подкрепя, публично да заявят пред гражданите и пред партията подкрепа за тези ангажименти.

Всички избори са важни, но тези са решителни за БСП. Трябва да пречупим тенденцията на загуба на доверие от последните европейски и парламентарни избори. Трябва да постигнем убедително представителство на БСП в местната власт. Да докажем първостепенната си политическа роля. Да покажем, че отново можем да се борим за управлението на страната.

Това може да стане с промяна и последователност. Промяна към заявената национална и радикална лява политика. Последователност в изпълнение на обещаното.

Да се разделим с примирението и нерешителността! Да дадем път на способни и морални личности – доказани и млади, а не на посредствени или с ниско доверие! Да освободим партията от корпоративни и външни зависимости, за да постигнем икономическо и социално освобождение на народа! Да се изправим срещу дълбоките неравенства и големите злоупотреби! Да възстановим справедливостта!

Всички партии говорят, че местната власт работи в интерес на хората. БСП е тази, която го прави!

Време е за социална справедливост – в страната и в общините!