Архив за етикет: конгрес

Становище на „Лявото крило в БСП” по проекта за предизборна платформа.

За предсрочните парламентарни избори – 2017

Всяка от двете теми за конгреса – проектът за платформа и за нов устав е достатъчно важна. Предконгресните обсъждания не са особено активни и засягат предимно промените в устава. Това разконцентрира вниманието на партията и отклонява усилията й от най-важния въпрос – какво предлага за България и какви ангажименти поема пред избирателите.

България, БСП и следващото управление са изправени пред три суперпроблема: огромното неравенство и несигурност, обществено неефективната икономика и демографската катастрофа. От тази гледна точка трябва да се оценява предизборната политика на всяка партия.

Днес правилно се говори за преодоляване на бедността, но това не е достатъчно. Този, който не атакува драстичните неравенства, които разрушават самото общество, не предлага реална алтернатива и перспектива на българските граждани.

С основание вниманието в предизборния документ е съсредоточено върху икономиката. Посочени са мерки, по-скоро инструменти на икономическата политика, отколкото нейното основно съдържание. Така посочени мерките определят документа като нещо средно между предизборна платформа и основа на управленска програма. Това вероятно се дължи на направеното вече заявление за изработване на  план за развитието на България. Част от тези мерки могат да стимулират реалната икономика, но друга част създават условия за злоупотреби и заобикаляне на задълженията към бюджета.

Авторите на документа обаче като че ли разбират подкрепата за икономическото развитие като равнозначна на подкрепа за предприемачите. Няма отговор на въпроса как въвеждането на определени икономически стимули би допринесло за осезаемо покачване на доходите на работещите. Няма настояванеи прилагане на определени подходи, които да направят така, че доходите на работещите в скоро време да съответстват на разликата в производителността на труда в България и средната за Евросъюза, тоест да се намали експлоатацията около два пъти и да се балансират интересите на труда и капитала.

Трябва да е ясно има ли връзка между приетата от Конгреса миналата година политическа платформа „За България – суверенна, солидарна, справедлива!“ и настоящия предизборен документ. На този етап първият е не само с по-широк обхват, но и по-амбициозен като политическа алтернатива и ангажименти. Налице са не само съществени празноти, но и разминавания между двата. Дори уводната част на проекта за платформа не намира достатъчно отражение в последващата част.

Странно и обезпокоително е, че в представения предизборен документ отсъства потвърждение на вече обявени политики, върху които се развиваха инициативите на БСП в приключилото Народно събрание – промяна на данъчната система поне по отношение на физическите лица, реакция срещу СЕТА, военното противопоставяне срещу Русия и отношение към икономическите санкции.

Ние много критикувахме ГЕРБ и неговите партньори за несполучливите реформи в образованието, здравеопазването, пенсионната система и други, но не се казва доколко и с какво ще  ревизираме тези реформи, освен например, че ще премахнем пръстовите отпечатъци от лечебните заведения, които съдът вече отмени. Подкрепяме да се прекрати доплащането в лечебните заведения за здравно осигурените лица, стига това да се изпълни.

Намерението да се инвестира в нови енергийни мощности, без да се  казва дали ще се развива ядрената енергетика, е неопределено и заобикаля един от ключовите приоритети на БСП.

Следователно, проектът изоставя важни ангажименти, оповестени през предишните няколко години от висшия форум на партията, които определяха парламентарната й дейност през последните две години. Без да надценяваме ролята на оповестената вече промяна в курса на БСП за спечелване на президентските избори, тя допринесе за успеха поне с това, че партията нямаше за какво да бъде атакувана от нейните членове и привърженици. Без дае обявена, се прави ревизия или поне отклонение от левия курс, който бе изработен и заявен в предишните три-четири години.

Сега се прави опит да бъдем върнати там откъдето тръгнахме преди това. През 2014 г. като междинна стъпка се опитахме да смекчим ефекта на плоския подоходен данък в полза на най-бедните хора като предложихме възстановяване на платения данък от работещите на минимална заплата. Сега се прави нещо подобно, но като първото вече е забравено, а се предлага с двойно по-висок данък да се облагат най-заможните – тези няколко хиляди души, които получават над 10 000 лева месечно. Странно е, че съставителите на документа предлагат по-високото облагане да започне не дори от 3-4 кратния размер на средната за страната заплата, а от повече от 10-кратния размер. Вярно е, че се предвижда освобождаване от част от данъказа отглеждане на дете, което е стъпка за противодействие на демографската криза. Тези коригиращи мерки изглежда трябва да прикрият нежеланието за замяна на пропорционалния с прогресивен данък.

Снет е въпросът за въвеждане на различни ставки на ДДС за определени стоки и услуги. Корпоративният данък отново е неприкосновен. Не се поставя въпросът за неговото повишаване дори само за някои сектори – банков, застрахователен и други, които формират големи печалби. Не се виждат мерки, които да ограничат практиката фирми с големи обороти и приходи – в енергетиката, горивата, търговските вериги и други да плащат символичен или никакъв корпоративен данък години наред.

Предвидено е осъвременяване на старите пенсии, но не се залага цялостно и осезаемо повишаване на пенсиите за трудов стаж. Много от тях ще продължат да са под прага на бедността.

Всичко казано показва, че основният адресат не са големите социални групи – хората на труда, работещите бедни и малкия бизнес, на които би следвало да разчита левицата, а отделни професионални групи и особено предприемачите, по същество едрият бизнес, който вероятно трябва да получи сигнал, че е време да разнообрази политическите си съдружници.

Къде остана патосът на БСП да се бори с неестествените монополи и картели, с привилегированите чужди инвеститори?! Остава ни „утехата“, че тези които ограбват българския труд и държава трябва да са предимно наши сънародници, а не чужденци.

В представения вид проектът за платформа на БСП все още не предлага отчетлива алтернатива и достатъчно ангажименти към потенциалните избиратели на социалистическата партия. В нея няма никакви точки, от които тя няма да се отстъпи, никакви „червени линии“, които да очертават границите на бъдещи коалиции. Тази платформа дава възможност след изборите да се влезе във всякакви безпринципни коалиции. Да се консумира властта, а знаем как завършва това.

ПОЗИЦИЯ НА ЛЯВОТО КРИЛО В БСП ОТНОСНО ПРОЕКТА ЗА НОВ УСТАВА

Относно проекта за промени в Устава на БСП и предстоящото заседание на Конгреса на 4-5 февруари 2017 г.

Успехът на президентските избори през ноември м.г. очаквано предизвика одобрение в редиците на БСП. Обединението на левите социалисти също отчита тази безспорна победа като резултат от ясния ляв курс на партията и като изключителен шанс да затвърдим влиянието, позициите и авторитета на БСП за предстоящите предсрочни парламентарни избори.

Оставката на правителството на Бойко Борисов и резултатите от референдума обаче като че ли притиснаха ръководството на БСП, което в нетърпението си да капитализира всеки глас за ген. Румен Радев на предсрочния вот, предприе радикални, но и противоречиви стъпки с основна цел – “борба за мнозинство в следващия парламент”. На първо място бе свикано заседание на Конгреса на 4-5 февруари т.г. под мотото „Промяната в БСП“, на което делегатите ще разгледат ключови документи:

  • ПРЕДИЗБОРНА ПЛАТФОРМА НА БСП

  • Проект за коалиционна рамка за участие на БСП в изборите за 44-то НС

  • Проект за нов Устав на БСП

В началото следва да отбележим, че извънредно ускореното внасяне на нов или преработен проект за Устав не дава възможност за достатъчно задълбочено изготвяне на логични мнения и съображения по всички предложения. Ето защо, днес ще се спрем само върху три принципна въпроса от политическа важност, без да навлизаме в организационни и технологични аспекти.

В Програмата на партията от 2008 г. ясно се казва, че “днешната дълбока социална диференциация, разочарованието, обезверяването и противопоставянето в съвременното общество спъват способността на народа реално да стане носител на властта, възможностите за развитие на демократична политическа култура, създават особено благоприятна почва за манипулации и популизъм.” Днес този текст звучи повече от актуално. Манипулациите и популизмът се разгърнаха с пълна сила именно покрай проведения референдум за промяна на избирателната система в България. Парламентаризмът е в тежка криза и всички отговорни политически сили следва да си дадат сметка за това. Предсрочните избори очевидно ще възпроизведат още нестабилност, хаос и неспособност за сформиране на работещо правителство.

През последните седмици от работата на 43-то Народно събрание представители на БСП справедливо остстояваха разумната теза, че е немислимо Избирателната система да се променя толкова съществено в такива кратки срокове, но допуснаха срочното прекрояване на Устава! Заявката е, че готвените промени идват като отговор на гласуването на хората на референдума, а сред основните цели – да се даде път на нови, необременени лица, да се промени стилът в политиката, да няма задкулисие и безпринципни договорки, както и БСП да прави политики и закони, обърнати към хората.

В мотивите към проекта се твърди, че „новият устав е изчистен от противоречия, които водеха до размиване на отговорности и затрудняваха ефективното й функциониране“. След внимателен прочит на проекта и сравняването му с действащия Устав (2015 г.), което е трудно, тъй като авторите са пропуснали да отбележат отпадащите текстове и да подчертаят новите, става ясно, че едва ли може да се говори за нов Устав. Става дума за добре прекроен стар и голям обем редакционни предложения за изменение, които обаче частично променят същността на партията. По същество в така предложения проект могат да се ориентират само малцина специалисти и опитни партийни кадри. Днес, ще се спрем върху 3 принципни направления в така предложения проект за промени в Устава:

  1. Делегираното представителство в партийните органи;

  2. Пряк избор на председател на партията;

  3. Мандатност за народни представители и ръководители на общинско равнище.

В проекта са предвидени само частични промени във функционирането на принципа за делегираното представителство в партийните органи. To сe предвижда при формирането на Националния съвет и деформира основния демократичен принцип за избор на всички членове на партиен орган от всички делегати. Едва ли е целесъобразно група от няколко десетки делегати да решава вместо Конгреса на партията. Един от основните аргументи срещу делегираното представителство е това, че често пъти става дума за партийни кадри, които нямат необходимия авторитет за пряк избор и които, ако бъдат подложени на пряк избор от делегатите на Конгреса, едва ли ще получат необходимата подкрепа. Тази антидемократична процедура е въведена, за да няма административна област без представител в НС, без човек, който да може да представя пред този орган специфичните регионални проблеми. В такъв случай това би трябвало да е само по един представител на област, а не квота от двама представители от всеки МИР, от които единият да е на възраст до 35 години, както ни се предлага в проекта.

Друга противоречива идея е председателят на партията да се избира пряко „с гласовете на цялата партия чрез вътрешнопартиен избор, по ред и начин определен от НС“. Вече се появиха опасения, че прекият избор на председателя на НС променя същностно характера на партията и е в разрез с дългогодишните традиции и ценности на БСП. Независимо от заявката на вносителите, че “ясното ограничение на мандат от 4 години и забраната за упражняване на правомощията за повече от два последователни мандата е сигурна гаранция срещу преобразяването на БСП в партия от лидерски тип”, подобна мярка несъмнено води до съществено намаляване на правата и пълномощията на НС поради факта, че той е избран от делегирани представители на общините, а не с преките гласове на членовете на партията. На второ място, прекият избор е предпоставка за по-сигурно формиране на авторитарен стил на ръководство на НС и на групата народни представители в парламента и принизява ролята на другите изборни органи и лица. И още, съществува риск от сериозни манипулации в резултатите и съмнения за редовността на избора, както стана и след проведеното наскоро вътрешнопартийно допитване и неяснотата около реалните проценти за евентуална коалиция с АБВ. Този въпрос бе повдигнат и на заседание на НС от член на ИБ на партията.

В проекта за Устав се предлагат два варианта за избор на председател на партията. Той ще се счита за редовен, ако в него са участвали (ПЪРВИ ВАРИАНТ – две трети от членовете на БСП; ВТОРИ ВАРИАНТ – повече от половината) от членовете на БСП. Следва да отбележим и отсъствието на механизъм за прекратяване на мандата на председателя на партията, предвидени са само три условия: по негово искане; при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца; и при смърт.

Третият аспект е принципът за мандатност и въвеждането на норма за периода на работата на отделните народни представители в Народното събрание – до 12 години. Този времеви подход се предлага като мярка за обновяване на кадровия състав на БСП и гарантиране включването на нови и по-млади хора в състава на ръководните органи на държавата. В Народното събрание действително трябва да има промяна в състава на депутатите. И е напълно естествено именно в Устава да бъдат заложени формалните изисквания за продължителност на стажа като опит и качество на законодателните инициативи, умението да се изразява и защитава социалистическа позиция при приемането на законите и решенията на парламента; личен авторитет в обществото; чисто съдебно минало и липсата на връзки с олигархически групировки и лобистки кръгове. Вместо това проектът на практика предлага отмяна на главния принцип за формиране на депутатския състав на социалистическата партия и въвежда предпоставка за влошаване качеството на парламентарната ни група. Поставянето на времеви ограничител като основен индикатор за обновление на народните представители от БСП означава едно – признание, че политиката е мръсна работа и че независимо за кого става дума три мандата в парламента гарантират моралното му дискредитиране. Въпросът далеч не се състои в това колко време депутатът е в парламента, а как работи. Идеята за ограничаване на депутатския престой е по същество изискване за смяната на едни лица с други лица, без оценка на качеството и носи риск от навлизането на нови, млади хора, които лесно биват подчинявани на чужда воля, които не познават развитието на процесите в партията, както и политическата биография на другарите си и на политическите опоненти.

Мандатността трябва да бъде въведена на всички нива, включително и за представителите на БСП в изпълнителната власт. В противен случай избирателният подход говори, че адресатът на промените са едни от най-авторитетните представители на партията с дългогодишен опит, неопетнена репутация и висок морал, които обаче по една или друга причина са неудобни.

В заключение, Обединението на левите социалисти, изразява загриженост, че кратките срокове за подготовка на промените в Устава, както и отсъствието на реален дебат по проекта и предложенията в него, са в разрез с демократичните принципи на БСП, заложени в Програмата на партията. Съществува реален риск делегатите на Конгреса доброволно да гласуват обезправяването си и да не се окаже, че докато се “борим за спечелване на предстоящите избори”, сме загубили партията.

Предложение за позиция, споделена от повечето леви социалисти:

Обединението на левите социалисти предлага Конгресът да не обсъжда проекта за промени в Устава на предстоящото си заседание на 4-5 февруари 2017 г. Делегатите да вземат решение за организиране на широка, сериозна и конкретна дискусия в партията, обобщаване на предложенията и разглеждане на проекта за нов Устав от Конгреса на следващо заседание. При положение, че това предложение не бъде възприето, “Лявото крило” на БСП смята, че промените в Устава трябва да влезнат в сила едва след края на Отчетно-изборните конференции и събрания, които се организират в момента, във връзка с предстоящите предсрочни парламентарни избори.

Изказване на Янаки Стоилов пред 5-то заседание на 48 конгрес на БСП

Гражданите са с високи очаквания към местната власт. Нейните представители, особено кметовете, често са почти единствените, чрез които хората имат пряк досег с държавата. В много случаи кметовете са първите и последните, към които хората се обръщат с надежда за помощ и подкрепа.

Представители на БСП в местната власт се утвърдиха като авторитетни личности в нея. Хората и партията имат нужда от такива личности – както доказали се, така и нови за местното самоуправление. Без подходящи кандидати няма как да спечелим широка подкрепа. Но също така няма как без правилна политика да постигнем високи резултати.

Нашата задача днес е да набележим тази политика. Като се опрем на успешни практики в редица общини, като отчитаме постиженията и грешките. Като си даваме сметка, че българските общини осигуряват преобладаващата част от публичните услуги със значително по-малко средства отколкото в Европейския съюз.

Особено сега, при дясното управление на страната, от местната власт се очаква да компенсира това, което държавата не прави.

Повсеместната корупция разяжда не само държавата, но и общините. Често тя е „надпартийна“ или мултипартийна. Още сега всеки трябва да си зададе въпроса какви хора ще избере. Гражданите трябва да се убедят, че техните избраници няма да ги подведат, че няма да отстъпят под натиска на икономически групи и користни интереси.

За нас лявата политика има своите проекции на национално и на местно ниво. Когато говорим за радикална промяна, едно от нейните значения е връщане към корените. В духа на най-добрите традиции на БСП, завещани ни от нашите предшественици, ние трябва да покажем днешната социалистическа политика в местната власт. Така ще убедим повече хора, че след като тази политика дава добри резултати на местно ниво, тя може да се реализира успешно и в държавата.

Съдържанието на лявата политика в местната власт се определя от предложените стандарти в десет направления:

  • Как да постигнем заетост и доходи за гражданите;
  • Как да подобрим жизнената среда и публичните услуги;
  • Какво означава социално ангажирана община;
  • Как да има достъпно здравеопазване за всеки;
  • Как да осигурим образование за всяко дете;
  • Как да опазваме и развиваме културата;
  • Как да създадем равни възможности за младите хора;
  • Как да гарантираме сигурност за хората и за тяхното имущество;
  • Как общините да са финансово стабилни;
  • Как чрез гражданско участие и контрол да постигнем силно местно самоуправление.

За нас нито едно дете не бива да остане без храна и образование!

Нито един възрастен да не бъде лишен от здравеопазване и социални грижи!

Каква е тази здравна реформа, която доубива общинските болници с нови лимити и разпиляване на обществените средства, дори в разрез с прокламираната конкуренция между лечебните заведения?!

Ние искаме от общините, както от държавата, да инвестират, да регулират и да разчитат на общинската собственост в интерес на местните общности. Да оказват съдействие на всички, които създават устойчива заетост и повече доходи за гражданите. Да подпомагат малките производители и кооперациите. Да превърнат в основен критерий за добро управление на европейските средства степента на задоволяване на потребностите на повече хора и цената на бъдещите услуги.

Проектът за резолюция на Конгреса съдържа всички наши ангажименти. Те са националната визитка на БСП в предстоящите избори.

Тези общи ангажименти трябва да бъдат отразени и конкретизирани в платформата на всяка общинска организация и кандидат. Те могат да бъдат развити и допълнени в зависимост от големината на общините, съобразно с местните условия и партньорства. Те ще отличат нашите кандидати за кметове и общински съветници.

Представената от нас политика ще залегне в платформата ни за местните избори. Очакваме от кандидатите, които БСП издига или подкрепя, публично да заявят пред гражданите и пред партията подкрепа за тези ангажименти.

Всички избори са важни, но тези са решителни за БСП. Трябва да пречупим тенденцията на загуба на доверие от последните европейски и парламентарни избори. Трябва да постигнем убедително представителство на БСП в местната власт. Да докажем първостепенната си политическа роля. Да покажем, че отново можем да се борим за управлението на страната.

Това може да стане с промяна и последователност. Промяна към заявената национална и радикална лява политика. Последователност в изпълнение на обещаното.

Да се разделим с примирението и нерешителността! Да дадем път на способни и морални личности – доказани и млади, а не на посредствени или с ниско доверие! Да освободим партията от корпоративни и външни зависимости, за да постигнем икономическо и социално освобождение на народа! Да се изправим срещу дълбоките неравенства и големите злоупотреби! Да възстановим справедливостта!

Всички партии говорят, че местната власт работи в интерес на хората. БСП е тази, която го прави!

Време е за социална справедливост – в страната и в общините!