Архив за етикет: Лява политика

Изказване на Янаки Стоилов – 49 конгрес на БСП, 04/02/2017

Уважаеми делегати,

Многократно съм говорил пред вас, включително от тази трибуна, но никога вълнението не ме е напускало, винаги съм бил искрен с вас и съм се опитвал да поставям въпросите, които смятам, че имат най-голямо значение за нашата страна, за настоящето и бъдещето на социалистическата идея, на нашата партия.

Преди няколко месеца тук приехме политическата платформа “България – суверенна, солидарна, справедлива”. Тя допринесе за подкрепения от БСП кандидат за президент Румен Радев. Победата на тези избори дава самочувствие на социалистите и увеличава шансовете за предстоящите парламентарни избори. Тази победа потвърждава, че сме били прави, когато преди четири години се обявихме за радикална промяна за демократична и социална България. За съжаление тя не се реализира у нас. Радикални идеи проправиха пътя за промени в САЩ и в няколко европейски страни. Така вместо да бъдем в крак с времето поради собствени колебания, външен натиск и противопоставяне от влиятелни групи в партията загубихме политическата инициатива.

Сегашното ръководство на БСП и особено председателят показват силна енергия и воля за власт. Това мобилизира и мотивира партията. Днес по-скоро недоволството на хората, а не толкова намерението на партиите създава обществените нагласи. Залагането на тази тактика може да ни доведе до спечелване на изборите, но не осигурява успешно управление. Няма достатъчно доказателства, че радикалното говорене ще бъде последвано от решителни действия срещу картелите, срещу избягването на данъци от компаниите с огромни приходи, срещу познатите злоупотреби с власт.

Правилно днес в центъра на вниманието е поставена икономиката. Трябва да е ясно обаче, че ако не се заздрави администрацията и не се подобри правосъдието, ако не се укрепи държавата като цяло много от предлаганите икономически мерки ще се изкористят. Да очакваме, че бизнес-социалистите, които напоследък взеха превес, ще проправят пътя на необходимата ни политика, е поредната илюзия.Правилно в центъра на вниманието днес е поставена

Странно е, че лявата БСП се обръща предимно към предприемачите. Освен това ги дели, както и политиците на млади и други, а не според приноса, който дават. В същото време други партии се насочват към широки социални групи – хората със средни доходи, възрастните с най-ниски пенсии, учителите – с конкретни, числово изразени послания.

БСП трябва да разчита предимно на хората, които са ощетени и недоволни от прехода, а те далеч не са само бедните, на всички, които смятат сегашната система за несправедлива. Само така можем да постигнем убедителна победа, която ще ни избави от поредните пагубни компромиси. Не казваме обаче от какво няма да отстъпим в името на властта и тази констатация трябва да предизвиква достатъчно тревога във всички нас!

Суперпроблемът на съвременния свят и на България е огромното неравенство. Днес не е достатъчно просто да говорим за противодействие и ограничаване на бедността. В доклада вече бяха направени сравнение с 20-те процента най-богати и най-бедни, но аз ще ви дам още по-драстична картина. Средно за ЕС разликата между най-богатите и най-бедните 10% е 8 пъти. В европейска България по актуални данни на Световната банка тя е 28 пъти! Къде е нашият отговор на този проблем?! Не искам да бъда по-католик от папата, но ако по-критично четем всичко, което обсъждаме, може би той ще се окаже по-голям социалист от нас. Това налага в проекта за платформа да се включат още няколко ясни ангажимента. Поне за мен те са задължително условие за нейното приемане. Затова предлагам:

  • Осезаемо бедността за същия период.покачване на доходите на работещите за достигане на заплащане в съответствие с производителността на труда в България. Това означава да нейното формиране през изминалите години.направим така, че заплатите, не само минималните, да се увеличат 1,5 – 2 пъти през следващите две-три години. Оказва се, че вече ще закриваме паралелната държава, което категорично подкрепям. По-трудно ще ни е с паралелните политици, които участваха и подпомагаха
  • Минималната пенсия за трудов стаж да достигне прага на бедността за същия период.
  • Преминаване към прогресивно облагане без усукване, освобождаване от данък на ниските доходи, запазване на равнището на данъчните задължения за масовите доходи на 10% и постепенно покачване на скалата за по-високите, още от следващата година.с

– Премахване не само на скритите форми, а на всяко доплащане за лечение на здравно осигурените лица.

– Увеличаване на дела на БВП, произвеждан с участие на държавата – от сегашните под 10 на 15-20% за четиригодишен период.

  • Привлечените инвестиции у нас от други страни приблизително да се изравнят с тези от ЕС през започналия програмен период.

 

Само сплотена и силна партия може да промени България и да управлява успешно. Сега е необходимо значително обновление, включително подмладяване на парламентарното представителство на БСП. Въпросът е ще излъчим ли способни, волеви и безкористни личности, които да отстояват социалистическа политика, защото ново лице може да бъдеш само веднъж.

Разбирам и споделям стремежа да привлечем периферен вот, но това няма да стане чрез разколебаване и разбиване на ядрото на партията. Няма да стане чрез провокирания от част от ръководството реваншизъм. Временно могат да му помогнат “загрижени” за БСП хора и медии, които преди обслужваха други силни на деня.

Утре предстои да гласуваоете устава на БСП. Аз няма да участвам в това действие не поради конфликт на интереси. Не се стремя към пореден депутатски мандат, но благодаря на тези хора, които са видели в мое лице човек, когото могат да подкрепят. Просто този проект не отговаря на обявените цели. Нито един от прокламираните принципи – за мандатността и особено за прекия избор не е приложен последователно, колкото и да ни убеждават в обратното неговите апологети.

Защо след като председателят, вече на партията, ще се избира пряко, същото не се предвижда за председателите на общински и районни съвети съвети. Така председателят ще стане мандатен притежател на партията. Защо кандидатите за народни представители, кметове и общински съветници не се излъчват пряко от социалистите в съответния избирателен район, а се въвеждат странни за демократичните парламентарни системи ограничения? С тях се сродяваме с партията на Ердоган.

Истинските необявени мотиви на тези промени са в желанието на техните инициатори БСП да бъде лишена от вътрешнопартийна алтернатива. А тя прави партията демократична, допринесе да се съхрани през годините, дава й политическа перспектива. С тези промени вие отклонявате истинския разговор за отстъплението на политиката пред големите пари, за обслужването на частни и корпоративни интереси, които са проникнали във всички партии и вече години наред съсипват българския народ и българската държава.

Трябва да завърша с едно предупреждение, защото неведнъж съм се борил за възстановяването на доверието към БСП. Сега отново се намираме в преддверието на властта. Нашият хроничен проблем е, че почти винаги след участие в управлението стигаме до тежки загуби. Не бива отново да допуснем това. Може да е с непоправими последици.

Дано имаме основание и ние да изречем знаменателните думи: “И в бурята ще бъдем пак със теб, народе мой, защото те обичаме!”

Становище на „Лявото крило в БСП” по проекта за предизборна платформа.

За предсрочните парламентарни избори – 2017

Всяка от двете теми за конгреса – проектът за платформа и за нов устав е достатъчно важна. Предконгресните обсъждания не са особено активни и засягат предимно промените в устава. Това разконцентрира вниманието на партията и отклонява усилията й от най-важния въпрос – какво предлага за България и какви ангажименти поема пред избирателите.

България, БСП и следващото управление са изправени пред три суперпроблема: огромното неравенство и несигурност, обществено неефективната икономика и демографската катастрофа. От тази гледна точка трябва да се оценява предизборната политика на всяка партия.

Днес правилно се говори за преодоляване на бедността, но това не е достатъчно. Този, който не атакува драстичните неравенства, които разрушават самото общество, не предлага реална алтернатива и перспектива на българските граждани.

С основание вниманието в предизборния документ е съсредоточено върху икономиката. Посочени са мерки, по-скоро инструменти на икономическата политика, отколкото нейното основно съдържание. Така посочени мерките определят документа като нещо средно между предизборна платформа и основа на управленска програма. Това вероятно се дължи на направеното вече заявление за изработване на  план за развитието на България. Част от тези мерки могат да стимулират реалната икономика, но друга част създават условия за злоупотреби и заобикаляне на задълженията към бюджета.

Авторите на документа обаче като че ли разбират подкрепата за икономическото развитие като равнозначна на подкрепа за предприемачите. Няма отговор на въпроса как въвеждането на определени икономически стимули би допринесло за осезаемо покачване на доходите на работещите. Няма настояванеи прилагане на определени подходи, които да направят така, че доходите на работещите в скоро време да съответстват на разликата в производителността на труда в България и средната за Евросъюза, тоест да се намали експлоатацията около два пъти и да се балансират интересите на труда и капитала.

Трябва да е ясно има ли връзка между приетата от Конгреса миналата година политическа платформа „За България – суверенна, солидарна, справедлива!“ и настоящия предизборен документ. На този етап първият е не само с по-широк обхват, но и по-амбициозен като политическа алтернатива и ангажименти. Налице са не само съществени празноти, но и разминавания между двата. Дори уводната част на проекта за платформа не намира достатъчно отражение в последващата част.

Странно и обезпокоително е, че в представения предизборен документ отсъства потвърждение на вече обявени политики, върху които се развиваха инициативите на БСП в приключилото Народно събрание – промяна на данъчната система поне по отношение на физическите лица, реакция срещу СЕТА, военното противопоставяне срещу Русия и отношение към икономическите санкции.

Ние много критикувахме ГЕРБ и неговите партньори за несполучливите реформи в образованието, здравеопазването, пенсионната система и други, но не се казва доколко и с какво ще  ревизираме тези реформи, освен например, че ще премахнем пръстовите отпечатъци от лечебните заведения, които съдът вече отмени. Подкрепяме да се прекрати доплащането в лечебните заведения за здравно осигурените лица, стига това да се изпълни.

Намерението да се инвестира в нови енергийни мощности, без да се  казва дали ще се развива ядрената енергетика, е неопределено и заобикаля един от ключовите приоритети на БСП.

Следователно, проектът изоставя важни ангажименти, оповестени през предишните няколко години от висшия форум на партията, които определяха парламентарната й дейност през последните две години. Без да надценяваме ролята на оповестената вече промяна в курса на БСП за спечелване на президентските избори, тя допринесе за успеха поне с това, че партията нямаше за какво да бъде атакувана от нейните членове и привърженици. Без дае обявена, се прави ревизия или поне отклонение от левия курс, който бе изработен и заявен в предишните три-четири години.

Сега се прави опит да бъдем върнати там откъдето тръгнахме преди това. През 2014 г. като междинна стъпка се опитахме да смекчим ефекта на плоския подоходен данък в полза на най-бедните хора като предложихме възстановяване на платения данък от работещите на минимална заплата. Сега се прави нещо подобно, но като първото вече е забравено, а се предлага с двойно по-висок данък да се облагат най-заможните – тези няколко хиляди души, които получават над 10 000 лева месечно. Странно е, че съставителите на документа предлагат по-високото облагане да започне не дори от 3-4 кратния размер на средната за страната заплата, а от повече от 10-кратния размер. Вярно е, че се предвижда освобождаване от част от данъказа отглеждане на дете, което е стъпка за противодействие на демографската криза. Тези коригиращи мерки изглежда трябва да прикрият нежеланието за замяна на пропорционалния с прогресивен данък.

Снет е въпросът за въвеждане на различни ставки на ДДС за определени стоки и услуги. Корпоративният данък отново е неприкосновен. Не се поставя въпросът за неговото повишаване дори само за някои сектори – банков, застрахователен и други, които формират големи печалби. Не се виждат мерки, които да ограничат практиката фирми с големи обороти и приходи – в енергетиката, горивата, търговските вериги и други да плащат символичен или никакъв корпоративен данък години наред.

Предвидено е осъвременяване на старите пенсии, но не се залага цялостно и осезаемо повишаване на пенсиите за трудов стаж. Много от тях ще продължат да са под прага на бедността.

Всичко казано показва, че основният адресат не са големите социални групи – хората на труда, работещите бедни и малкия бизнес, на които би следвало да разчита левицата, а отделни професионални групи и особено предприемачите, по същество едрият бизнес, който вероятно трябва да получи сигнал, че е време да разнообрази политическите си съдружници.

Къде остана патосът на БСП да се бори с неестествените монополи и картели, с привилегированите чужди инвеститори?! Остава ни „утехата“, че тези които ограбват българския труд и държава трябва да са предимно наши сънародници, а не чужденци.

В представения вид проектът за платформа на БСП все още не предлага отчетлива алтернатива и достатъчно ангажименти към потенциалните избиратели на социалистическата партия. В нея няма никакви точки, от които тя няма да се отстъпи, никакви „червени линии“, които да очертават границите на бъдещи коалиции. Тази платформа дава възможност след изборите да се влезе във всякакви безпринципни коалиции. Да се консумира властта, а знаем как завършва това.

ПОЗИЦИЯ НА ЛЯВОТО КРИЛО В БСП ОТНОСНО ПРОЕКТА ЗА НОВ УСТАВА

Относно проекта за промени в Устава на БСП и предстоящото заседание на Конгреса на 4-5 февруари 2017 г.

Успехът на президентските избори през ноември м.г. очаквано предизвика одобрение в редиците на БСП. Обединението на левите социалисти също отчита тази безспорна победа като резултат от ясния ляв курс на партията и като изключителен шанс да затвърдим влиянието, позициите и авторитета на БСП за предстоящите предсрочни парламентарни избори.

Оставката на правителството на Бойко Борисов и резултатите от референдума обаче като че ли притиснаха ръководството на БСП, което в нетърпението си да капитализира всеки глас за ген. Румен Радев на предсрочния вот, предприе радикални, но и противоречиви стъпки с основна цел – “борба за мнозинство в следващия парламент”. На първо място бе свикано заседание на Конгреса на 4-5 февруари т.г. под мотото „Промяната в БСП“, на което делегатите ще разгледат ключови документи:

  • ПРЕДИЗБОРНА ПЛАТФОРМА НА БСП

  • Проект за коалиционна рамка за участие на БСП в изборите за 44-то НС

  • Проект за нов Устав на БСП

В началото следва да отбележим, че извънредно ускореното внасяне на нов или преработен проект за Устав не дава възможност за достатъчно задълбочено изготвяне на логични мнения и съображения по всички предложения. Ето защо, днес ще се спрем само върху три принципна въпроса от политическа важност, без да навлизаме в организационни и технологични аспекти.

В Програмата на партията от 2008 г. ясно се казва, че “днешната дълбока социална диференциация, разочарованието, обезверяването и противопоставянето в съвременното общество спъват способността на народа реално да стане носител на властта, възможностите за развитие на демократична политическа култура, създават особено благоприятна почва за манипулации и популизъм.” Днес този текст звучи повече от актуално. Манипулациите и популизмът се разгърнаха с пълна сила именно покрай проведения референдум за промяна на избирателната система в България. Парламентаризмът е в тежка криза и всички отговорни политически сили следва да си дадат сметка за това. Предсрочните избори очевидно ще възпроизведат още нестабилност, хаос и неспособност за сформиране на работещо правителство.

През последните седмици от работата на 43-то Народно събрание представители на БСП справедливо остстояваха разумната теза, че е немислимо Избирателната система да се променя толкова съществено в такива кратки срокове, но допуснаха срочното прекрояване на Устава! Заявката е, че готвените промени идват като отговор на гласуването на хората на референдума, а сред основните цели – да се даде път на нови, необременени лица, да се промени стилът в политиката, да няма задкулисие и безпринципни договорки, както и БСП да прави политики и закони, обърнати към хората.

В мотивите към проекта се твърди, че „новият устав е изчистен от противоречия, които водеха до размиване на отговорности и затрудняваха ефективното й функциониране“. След внимателен прочит на проекта и сравняването му с действащия Устав (2015 г.), което е трудно, тъй като авторите са пропуснали да отбележат отпадащите текстове и да подчертаят новите, става ясно, че едва ли може да се говори за нов Устав. Става дума за добре прекроен стар и голям обем редакционни предложения за изменение, които обаче частично променят същността на партията. По същество в така предложения проект могат да се ориентират само малцина специалисти и опитни партийни кадри. Днес, ще се спрем върху 3 принципни направления в така предложения проект за промени в Устава:

  1. Делегираното представителство в партийните органи;

  2. Пряк избор на председател на партията;

  3. Мандатност за народни представители и ръководители на общинско равнище.

В проекта са предвидени само частични промени във функционирането на принципа за делегираното представителство в партийните органи. To сe предвижда при формирането на Националния съвет и деформира основния демократичен принцип за избор на всички членове на партиен орган от всички делегати. Едва ли е целесъобразно група от няколко десетки делегати да решава вместо Конгреса на партията. Един от основните аргументи срещу делегираното представителство е това, че често пъти става дума за партийни кадри, които нямат необходимия авторитет за пряк избор и които, ако бъдат подложени на пряк избор от делегатите на Конгреса, едва ли ще получат необходимата подкрепа. Тази антидемократична процедура е въведена, за да няма административна област без представител в НС, без човек, който да може да представя пред този орган специфичните регионални проблеми. В такъв случай това би трябвало да е само по един представител на област, а не квота от двама представители от всеки МИР, от които единият да е на възраст до 35 години, както ни се предлага в проекта.

Друга противоречива идея е председателят на партията да се избира пряко „с гласовете на цялата партия чрез вътрешнопартиен избор, по ред и начин определен от НС“. Вече се появиха опасения, че прекият избор на председателя на НС променя същностно характера на партията и е в разрез с дългогодишните традиции и ценности на БСП. Независимо от заявката на вносителите, че “ясното ограничение на мандат от 4 години и забраната за упражняване на правомощията за повече от два последователни мандата е сигурна гаранция срещу преобразяването на БСП в партия от лидерски тип”, подобна мярка несъмнено води до съществено намаляване на правата и пълномощията на НС поради факта, че той е избран от делегирани представители на общините, а не с преките гласове на членовете на партията. На второ място, прекият избор е предпоставка за по-сигурно формиране на авторитарен стил на ръководство на НС и на групата народни представители в парламента и принизява ролята на другите изборни органи и лица. И още, съществува риск от сериозни манипулации в резултатите и съмнения за редовността на избора, както стана и след проведеното наскоро вътрешнопартийно допитване и неяснотата около реалните проценти за евентуална коалиция с АБВ. Този въпрос бе повдигнат и на заседание на НС от член на ИБ на партията.

В проекта за Устав се предлагат два варианта за избор на председател на партията. Той ще се счита за редовен, ако в него са участвали (ПЪРВИ ВАРИАНТ – две трети от членовете на БСП; ВТОРИ ВАРИАНТ – повече от половината) от членовете на БСП. Следва да отбележим и отсъствието на механизъм за прекратяване на мандата на председателя на партията, предвидени са само три условия: по негово искане; при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца; и при смърт.

Третият аспект е принципът за мандатност и въвеждането на норма за периода на работата на отделните народни представители в Народното събрание – до 12 години. Този времеви подход се предлага като мярка за обновяване на кадровия състав на БСП и гарантиране включването на нови и по-млади хора в състава на ръководните органи на държавата. В Народното събрание действително трябва да има промяна в състава на депутатите. И е напълно естествено именно в Устава да бъдат заложени формалните изисквания за продължителност на стажа като опит и качество на законодателните инициативи, умението да се изразява и защитава социалистическа позиция при приемането на законите и решенията на парламента; личен авторитет в обществото; чисто съдебно минало и липсата на връзки с олигархически групировки и лобистки кръгове. Вместо това проектът на практика предлага отмяна на главния принцип за формиране на депутатския състав на социалистическата партия и въвежда предпоставка за влошаване качеството на парламентарната ни група. Поставянето на времеви ограничител като основен индикатор за обновление на народните представители от БСП означава едно – признание, че политиката е мръсна работа и че независимо за кого става дума три мандата в парламента гарантират моралното му дискредитиране. Въпросът далеч не се състои в това колко време депутатът е в парламента, а как работи. Идеята за ограничаване на депутатския престой е по същество изискване за смяната на едни лица с други лица, без оценка на качеството и носи риск от навлизането на нови, млади хора, които лесно биват подчинявани на чужда воля, които не познават развитието на процесите в партията, както и политическата биография на другарите си и на политическите опоненти.

Мандатността трябва да бъде въведена на всички нива, включително и за представителите на БСП в изпълнителната власт. В противен случай избирателният подход говори, че адресатът на промените са едни от най-авторитетните представители на партията с дългогодишен опит, неопетнена репутация и висок морал, които обаче по една или друга причина са неудобни.

В заключение, Обединението на левите социалисти, изразява загриженост, че кратките срокове за подготовка на промените в Устава, както и отсъствието на реален дебат по проекта и предложенията в него, са в разрез с демократичните принципи на БСП, заложени в Програмата на партията. Съществува реален риск делегатите на Конгреса доброволно да гласуват обезправяването си и да не се окаже, че докато се “борим за спечелване на предстоящите избори”, сме загубили партията.

Предложение за позиция, споделена от повечето леви социалисти:

Обединението на левите социалисти предлага Конгресът да не обсъжда проекта за промени в Устава на предстоящото си заседание на 4-5 февруари 2017 г. Делегатите да вземат решение за организиране на широка, сериозна и конкретна дискусия в партията, обобщаване на предложенията и разглеждане на проекта за нов Устав от Конгреса на следващо заседание. При положение, че това предложение не бъде възприето, “Лявото крило” на БСП смята, че промените в Устава трябва да влезнат в сила едва след края на Отчетно-изборните конференции и събрания, които се организират в момента, във връзка с предстоящите предсрочни парламентарни избори.

Изказване на Янаки Стоилов пред пленума на НС на БСП на 17 август 2016 г.

Преди всичко искам да поздравя другаря Гечев и г-н Радев за солидното представяне, което направиха пред Националния съвет. Всеки един от нас се изправя, за да даде аргументи за своето участие с кандидатурата, която се обсъжда за президентските избори. Заедно с това обаче аз имам допълнителни основания да бъда пред вас. Защото на тези избори ще се решава не само кой ще ги спечели, а какво ще бъде бъдещето на БСП след тях. Защото от кандидатите, които не са членове на сегашното изпълнително ръководство или не са сред неговите фаворити, и то след един много тежък конгрес, аз получих наистина един впечатляващ брой предложения, и то без да съм водил някаква кампания преди тях.
Защото в предишните месеци се сблъскахме с организирани опити да се рушат авторитети в БСП, които въпреки големия брой номинации, не смятам, че са чак толкова много. И освен това, защото чувствам подкрепа в основата и в периферията на партията, а и извън нея.

Ние искаме да спечелим тези избори

Аз не приемам някои спекулации, че хора от ръководството не се стремят към това, но ние имаме различни виждания как да стане това и което е по-важно – различни мотиви ни движат към тази цел. Тези, които сме от години в политиката, имаме не само предимства, но и недостатъци. Аз не мога да си позволя просто да обещавам. Защото ние ще бъдем оценявани по това какви позиции сме заемали досега, какво сме правили досега. Мога да кажа, че времето е потвърждавало искреността и правилността на моите позиции в огромния брой случаи. Казах вече в дискусията по платформата, че тя има рамков характер и кандидатът трябва да представи вече не просто виждания и насоки, а конкретни ангажименти по важни въпроси. Бих поел ангажимент първото заседание на Консултативния съвет по национална сигурност да бъде

по болезнената тема за мигрантите и бежанците

и това трябва да стане, не след като президентът стъпи в своите правомощия, а още след изборите да се обърне към министър-председателя и към сегашния президент и да представи предложения пред политическите сили за промени в законодателството за бежанците, за МВР и в Наказателния кодекс в две направления. Първо, след като България не е страна, пряко граничеща със зоните на конфликт, да поиска всеки, който претендира за статут на бежанец и мигрант, да преминава границата единствено през официално означените за това места. И да се обсъди въпросът за останалите точки – когато става дума за огромни групи от хора, които организирано се опитват да преминат, какви са допустимите средства, които армията и полицията могат да използват, за да спрат този наплив. По този начин ще се удари много силно и по каналджийството, по цялата тази организирана мрежа, която преминава и сега през територията на България.
Следващото заседание вероятно ще се наложи да бъде по темата

за енергетиката и големите енергийни проекти

България, ако търси някакво бъдеще, не може да остане сива зона в енергийната карта на Европа. Смятам, че бъдещият президент трябва да заложи на работата основно на три съвета, които да изгради – за икономическо развитие, който в най-голяма степен може да гарантира прогрес на нацията; за демография и спиране на демографската катастрофа – защото това е пътят, за да се потърси национална перспектива; за право и правосъдие, защото там са въпросите за справедливостта и сигурността на българските граждани. Президентът трябва да постави пръв въпросите за България след 2020 г., когато тя вече най-вероятно няма да може да разчита на прословутите европейски фондове. Да активизира отношенията с Русия и с Китай и в момента да ориентира страната към твърде тежката ситуация, в която се намира ЕС, без изгледи скоро тя да бъде преодоляна. Моят девиз може да бъде

„Развивай отношенията на Изток, за да имаш авторитет на Запад“.

Този човек трябва да е в състояние чрез активна политика и във взаимодействие с правителството за своя мандат да осигури поне 2-3 млрд. лв. инвестиции в икономиката и инфраструктурата, следвайки правилото „икономически взаимоизгодно сътрудничество без политически условия“.
По отношение на бюджета – досега се е смятало, че държавният глава трябва да бъде пасивен към Закона за бюджета. Аз смятам, че президентът трябва да декларира, че ако този бюджет продължава дълговото пропадане на страната, той ще откаже да го подкрепи. Тук се включва и темата за необходимото обновяване и превъоръжаване на армията, но при условие, че то ще бъде извършено с точна преценка освен на военно-техническите предложения, на задължителните офсетни програми и на приноса, който съответната страна би дала към развитието на индустрията и инфраструктурата на страната. Кандидатът, подкрепен от БСП, трябва

да се обяви против трансатлантическото споразумение

във вида, в който в момента се предлага. По отношение на бизнеса има два критерия. Не е важно кой какви работодателски организации представлява, трябва с подкрепа на държавата, включително и от президента в негови делегации или контакти, да се ползват тези бизнесмени, които осигуряват най-големи данъци за държавата и създават най-много работни места, другите нямат особено значение.
Аз съм убеден защитник на конституционализма, на републиканското и парламентарното управление, на съчетаването на представителната и пряката демокрация, без да се рушат институциите. Президентът има много важна представителна власт, защото неговият мандат идва от гражданите и той трябва да бъде последователен преди всичко към тези, които са го подкрепили. Приказките или тази хубава конституционна метафора за президентът като обединител на нацията има някаква стойност, само докато той е последователен към публичните ангажименти, които са го придвижили до тази висока позиция в държавата. Особено голяма отговорност президентът има към тези регулаторни органи, в които излъчва свои представители. И тук аз виждам неизползвани резерви по отношение на осезаемо подобряване на състоянието на банковата система в България и на съдебната система. Трябва да се приложат

високи професионални стандарти към кадрите

които назначава президентът в различни институции и при равни други ословия той да съдейства кадрово за развитието на тези, които произлизат от Социалистическата партия. Защото в края на краищата всяка една партия се доказва тогава, когато тя може да защити пред обществото хората, които отговарят на най-високите професионални стандарти и които се идентифицират с нейната политика.
Президентът трябва да поеме конкретни ангажименти към българите в чужбина, но не въобще. Трябва да приложим принципа, че българските граждани, които живеят тук, не бива да са с по-малко права и с повече задължения от живеещите извън нея. Приоритетно внимание трябва да се насочи към историческите общности зад граница и към българските граждани, които търсят реализация в България, особено високообразовани и технически специалисти. Тук трябва да се изисква от правителството да приеме стимулиращи мерки за оставане и връщане в България на най-подготвените хора, от които тя има необходимост. В областта на националната сигурност смятам, че на преден план трябва да изведем политическите аспекти на сигурността, без да подценявам военните, с 15-20 самолета ние не можем да бъдем този възпиращ фактор, дори по отношение на която и да е от съседните ни страни, преди да повишим елементите на тази сигурност, която не трябва да въвлича България в противопоставяне, в конфликти. И в това отношение да има много по-ясна позиция в ЕС и НАТО. Аз смятам, че тези конкретни ангажименти могат да бъдат на разположение на кандидата, който излъчим, стига той да е в състояние да ги представи достатъчно достоверно.
Искам заключителната част на моето изказване да посветя и на политическия контекст, в който правим този избор, защото той е толкова или може би по-важен, отколкото намеренията, които изразяваме пред вас.

БСП като че ли не се учи от своите грешки

и провали. Не знам дали това е въпрос на политически капацитет или въпрос на силни интереси, които й пречат да коригира своето поведение така, че да възстановява, а не да губи доверие. Достатъчно е само да припомним за част от действията преди 5 години, през 2013 г., а и в момента. Трудно е който и да е от нас да каже какво ще представлява БСП след 5 години, но след всичко, което стана, аз съм убеден, че следващият кандидат на партията за президент трябва да бъде излъчен след пряко гласуване на всички нейни членове. Другите упражнения, които се правиха с множеството номинации, с консултации и с това, което сега финализира процесът, оставя чувството на неудовлетворение, на известна предрешеност, на подценяване на интелекта и политическата тежест точно на голяма част от хората, които представляват и формират политиката на БСП. Затова имайте предвид казаното, ако искаме да се превръщаме не само на думи, а в действителност във влиятелна демократична партия. Ние сме също партия, която проявява небивало кадрово разточителство. Може би това е някаква историческа стигма, която тегне над нашата повече от 100-годишна история, върху която няма да се спирам. Част от причините са в това, че се водиха преговори, основно с една партия, без ясен мандат, като изключим, разбира се, рамковите очаквания, които създаде допитването, което също няма да коментирам. Тук у мен възникнаха допълнителни въпроси след част от това, което чух. Кандидатурата на г-н Радев, вероятно е инициирана от Кирил Добрев в Габрово, където тя е била издигната и подкрепена, след което председателят на партията е разбрал и е провел този разговор. Това твърде много ми напомня на едно нейно интервю преди време в популярно българско списание. Аз съм тук, за да поставям въпроси, на които до край нямам отговор, защото мисля, че сериозността на аудиторията или поне така, както тя трябва да се възприема, изисква тези въпроси да бъдат поставени. И защо тогава, след като тази инициатива е наша, след като тя има своите професионални и личностни аргументи, е толкова

важно да спечели на всяка цена подкрепата на АБВ

на тези един и половина или два процента, с рискове да загубим гласове на последователни леви избиратели? Тези въпроси няма как да не звучат дори да не получат днес или в следващите месеци своя отговор. Защото зад прокламираното широко ляво обединение аз съзирам опасността, че БСП се отказва да бъде тази истинска лява и национална алтернатива. Защото тази политическа механика за мен към момента има неясен политически сбор. Освен това, няма как да не отбележа факта, че ръководството направи всичко необходимо, за да разколебае доверието към издигнатите социалисти от партията. Скоротечното провеждане на този коалиционен съвет с тези, в повечето случаи партии и абревиатури от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ, много бързо предреши въпроса още в същия ден, когато бяха потвърдени тези, които трябва да участват на финалната фаза на кампанията. Същото се получи няколко дни по-късно и с АБВ. Но аз се опасявам, че с тези си действия ръководството намали в истинските избори не само шанса на социалист, който БСП ще издигне, но то по определен начин, без да е търсило този ефект, разколебава и подкрепата на друг кандидат, който може да бъде избран. В политиката тези стъпки не остават без последствия. Затова аз мисля, че ние се намираме в започнал процес на политическа подмяна и на сделки. И ще си позволя да кажа още нещо, за което вероятно ще бъда упрекнат, но не искам някой да каже, че не е знаел за какво става дума, когато дойде моментът. Да, ние наистина се стремим към предсрочни парламентарни избори при определени обстоятелства, зависещи или независещи от БСП, до такива избори може да се стигне. Но вместо БСП да лидира в тези избори и да търси доминиращо участие в управлението, тя може

да се окаже отново в подпомагащата политическа роля на съучастник

в друго управление. Мнозина ще бъдат доволни от този факт, но това може да довърши партията в целия този преход, който тя започна от 1990 г. и след 25 години да се питаме какво е нейното бъдеще в политическия живот на нашата родина.
Ние трябваше да търсим, може тя да е намерена, но аз не знам, такава подкрепа, която да осигурим за втория тур на изборите, сред партии с действително електорално влияние. Това мисля, че са сериозните резерви, които могат да ни доведат до успех. Аз знам, че в тази битка, която започваме, дори и да бъда подкрепен, едва ли мога да разчитам на искрената подкрепа на сегашното ръководство. Аз не участвам в този избор, за да се пошуми няколко дни в медиите с моето име, нито да му придавам допълнителна демократична легитичност. Когато усетя, че в тази зала има повече съидейници и съратници, които искат не просто да обичаме България, а да я опазим и променим, съм готов отново да вляза в тези битки като кандидат, независимо дали те са печеливши или губещи. Благодаря ви и желая успех на кандидатите, за които ще могат да гласуват всички, включително и аз.

ИЗКАЗВАНЕ на Янаки Стоилов пред конференцията на ОЛС – 10 години ОЛС в БСП

Европа – залязваща сила или пред нов ренесанс. Несигурност и терор. Вълна от мигранти. Опасността е надвиснала над всички. Коренните причини за нея са две – социалната поляризация и поредицата военни интервенции на натовски държави в Близкия изток. Все още България може да бъде опазена. Не с антитерористичен закон, а с далновидна политика, която не ни въвлича във военно и политическо противопоставяне.След Брекзит ЕС никога не е бил така разколебан, а европейската перспектива – толкова неясна. Ние не се отказваме от нашето членство в Съюза и от отношенията си със западните партньори, но се налага да потърсим повече упование в собствените си сили и да отправим отново поглед на Изток, включително към Далечния изток. България – в енергиен капан. Трябва да платим над 1 милиард лева, без неустойките за забава, по арбитражното решение за поръчания атомен реактор. Над 1.4 милиарда лева струват на страната вложените средства за площадката на АЕЦ „Белене”. Толкова е и взетият наскоро от БЕХ заем за покриване на дефицита в енергетиката. Пак 1.4 млрд. е стойността на исковете на трите ЕРП-та.

Ако и те бъдат уважени, в близко време заедно с другите споменати задължения България понася загуби от около 5.5 милиарда лева. Финансовата примка се затяга.

Между 3 и 4 милиарда са щетите от фалита на КТБ, покрити от държавата и в крайна сметка от всички нас. С тях отбелязаните дотук загуби, по-голямата част невъзвратими, стават между 8 и 9 млрд. лв. Новият външен дълг надхвърля 16 млрд. лв., а държавният дълг вече наближава 30% от БВП. На какви постъпления разчитаме? На преките плоски данъци – на физическите лица и на корпорациите. Те са само около 3 млрд. годишно, което е три пъти по-малко от косвените.

Годишният принос от концесионни такси едва надхвърля 100 милиона лева.

Вторачили сме се главно в европейските фондове. До 2020 година оттам могат да постъпят 15–20 милиарда лева, включително субсидии за селското стопанство. Налагат се обаче три уточнения. Първо, следва да приспаднем около 4.5–5 млрд. лв. – годишните вноски на България в бюджета на ЕС. Второ, значителен дял от европейското финансиране се ползва от частни субекти и не увеличава държавните постъпления. Отделен въпрос е, че усвояването на средствата по някои проекти не носи осезаем икономически или социален ефект. Трето, делът на използваните досега средства е много нисък и най-вероятно те няма да бъдат оползотворени в максимално предвидения размер.

Накъде и как след Брекзит и след 2020 – това са въпроси без отговор.

Няма как да си сериозен политик, без да поставяш тези въпроси. Няма как да си държавник, ако не намираш техните отговори.

Пита се какво още ще продаде и концесионира правителството, за да покрива своите задължения. Това могат да са останалите възлови сектори – енергетика, товарни жп превози, летища и пристанища.

Следователно на демографски замиращата българска нация с отслабена икономика и тежко финансово бреме ѝ предстоят трудни, дори критични години!

Това са изключително важни въпроси преди всичко от компетентността на правителството и парламента, но те не бива да остават извън дебата за президентските избори. В противен случай тяхното обсъждане може да се окаже непоправимо закъсняло.

* * *

В предстоящата кампания не е достатъчно БСП да критикува дейността на досегашния президент, а трябва да я разглежда като част от политиката на ГЕРБ и от начина, по който тази партия упражнява властта.

„Няма да мислим за богатите, а за вас. Когато приемаме новите закони, няма да се ръководим от силните. Когато стигнем до данъците, няма да даваме предпочитание на заможните, а на вас. Когато мислим за възможностите, няма да засилваме предимствата на сполучилото в живота малцинство.

За едно обикновено семейство от работническата класа животът е много по-труден, отколкото могат да си представят управляващите.” Тези изречения не са извадени от вестник „Дума”, а от Daily Telegraph. Не са казани от социалист, а от новия британски премиер и лидер на консерваторите на излизане от Бъкингамския дворец. Това показва, че част от европейската десница ни задминава отляво. Да не се окаже, че докато търси коалиционна подкрепа и някакви много широко скроени кандидати, ръководството на БСП може да загуби леви гласове, гласовете на разочарованото от прехода мнозинство. Светът изживява политически трусове. Осуетеният опит за преврат в Република Турция е само кратък епизод от нестабилната международна среда.

При разместването на геополитическите пластове и в кризата на ЕС първият държавник трябва да очертае следпреходната българска държавност. Той трябва да използва и олицетвори политиката, която БСП утвърди на последния си конгрес. Да се застъпи за активна роля на държавата като регулатор, собственик и инвеститор. Да отстоява конституционализма и развитието на България като демократична, правова и социална държава.

Върховният главнокомандващ трябва да мисли за сигурността и отбраната на българската държава, за подготовката и въоръжението на българската армия, но преди това трябва да е загрижен за хляба, достойнството и единството на българската нация. За Република България като суверенна, справедлива и просветена държава.

БСП – не само заради консултациите с политически партии и други организации, трябва да предложи ясни позиции и ангажименти пред своите избиратели:

– Отстояване на българските национални интереси от леви позиции, т.е. да изразява интересите на мнозинството български граждани.

– Защита на парламентарното управление срещу авторитарната власт

– фактическа или под формата на полупрезидентска република.

– Членството ни в НАТО не бива да се използва за въвличане на България във военното противопоставяне срещу други страни и особено срещу Русия. Стигнали сме дотам в минимизирането на националните си амбиции, че се налага поне да заявим: Заедно с всички, никога срещу България.

– Превръщане на България в равностоен член на ЕС, с активна позиция на Балканите, като се развиват политически и икономически отношения както на Запад, така и с Русия, Китай и с други важни за нас страни и региони.

– Резултатно съдействие за привличане на големи чужди инвестиции в България – икономически взаимноизгодно и без политически условия.

– Отхвърляне на трансатлантическото и подобни на него споразумения за търговия и инвестиции в сегашния им вид.

– Спиране на по-нататъшно задлъжняване на страната, освен ако то не е за кредитиране на инвестиции в икономиката.

– Обвързване на разходите за военни цели с конкретни ангажименти от други страни за влагане на средства за индустриално и инфраструктурно развитие на България.

* * *

На какви изисквания трябва да отговаря кандидатът на левицата?

„Личностите в нашата партия са ценни и се издигат не със своя фалшив блясък, с непроверени заслуги, а чрез своята преданост на началата ѝ, чрез своите познания, енергия, ум.” Казал го е Д. Благоев. Дали днес е така? Не виждам причини да отстъпваме от тези високи изисквания, особено за държавен глава.

Президентът е политическа личност, която има представителна власт. Той не бива да изменя на политическите си възгледи и на подкрепата, която е получил. Кандидатът за президент трябва да бъде обществено популярна, международно разпознаваема и професионално и политически изградена личност.

С биография, която респектира и вдъхва доверие.

Ако се търси човек, удобен за множество партии, най-вероятно след изборите той може да си намери други господари и да се окаже ненужен за хората, които са го подкрепили. Затова кандидатът трябва да има характера и волята да устоява на външен натиск и да се противопоставя на олигархичните групи. Да дава увереност на мнозинството от гражданите, че техните интереси стоят над интересите на облагодетелстваното малцинство.

Този човек трябва да е доказал покритие между думи и дела, последователност в политическото си поведение. Той не трябва да е разочаровал тежко членовете и избирателите на БСП. Той не може в преследване на личните си амбиции да е допринесъл за отслабване на влиянието на партията.

Могат да се водят преговори, но при ясни условия. Съмнявам се обаче, че от разговорите на някогашни сътрапезници може да излезе общественополезен резултат. А единственият сигурен резултат от досегашните преговори е, че БСП направи добра реклама на част от вероятните си конкуренти в предстоящите избори.

Аз съм против в партията да се насажда комплекс за политическа малоценност. Против съм тя да допуска почти всеки, който я е напускал, да ѝ бъде ментор и да се оказва по-важен от хората, които години наред я поддържат.

Ако се подценят тези опасности, може да не стигнем до втори тур.

В случай че не се постигне споразумение за общо участие в изборите с партии извън формaта БСП Лява България, следва да настояваме при втори тур да се подкрепи кандидатът, достигнал до него.

Нека да предупредим ръководството на партията, че ако кандидатите на

БСП не изразяват въжделенията на хората, които имат нужда от нея, ако не са носители на очакването за прелом в досегашната политика за друга България

– сигурна и просперираща, едва ли ще постигнем успех. Ако не излъчим такива кандидати до края на юли, рязко намалява възможността за подготовка и провеждане на успешна предизборна кампания.

Резултатите от президентските избори ще отговорят на въпроса ще има ли предсрочни парламентарни избори. Предстоящите избори силно ще повлияят на съдбата на БСП, а и на България. Затова е важно да ги спечелим, колкото и трудно да е това сега. Трудно, но не невъзможно! Тези избори могат да завършат с различен резултат, но при всички случаи той трябва да е такъв, че БСП да запази политическо достойнство и обществена перспектива.

ИЗКАЗВАНЕ на Димитър Генчев пред конференцията на ОЛС – 10 години ОЛС в БСП

Първо, бързам да ви поздравя – всички вас, които вече 10 години подкрепяте Лявото крило, живеете с Лявото крило и се борите в Лявото крило на БСП. Както и всички вас, които за пръв път се включвате в общата цел на Обединението на левите социалисти – една силна, автентична социалистическа партия, способна да акумулира народно доверие, да побеждава, да създава, да реформира, да управлява в интерес на огромното мнозинство от българския народ. С надеждата, че след време ще можем да кажем със законна гордост като Дядото и неговите първоапостоли: „Всички партии говорят от името на народа, но само социалистическата партия работи за този народ.” Цитирам Благоев и по друга причина – преди 10 години Лявото крило стартира точно от дома на Дядото на „Лайош Кошут”. Там, под портретите на Дядото, Майстора и Железния Гаврил, Александър Лилов, Янаки Стоилов, Павел Писарев, Николай Петев, Илия Божинов, Боян Киров, Иван Генов, Андрей Пантев, Красимир Премянов, Емил Костадинов, Донка Михайлова, Искра Баева, Васил Сгурев – няма да ми стигне времето да изброя учредителите, приехме учредителния манифест на Лявото крило. Днес, 10 години по-късно, е напълно ясно, че създаването на Лявото крило не беше лидерска приумица на хора с неудовлетворени политически амбиции. Лявото крило не бе замислено като трамплин за конкретен човек. В основата му стоеше безпокойство, неудовлетворение и решимост за промяна. Трудно ми беше да си обясня неукротимата енергия на Александър Лилов – биографията му е известна: 18 години член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП, председател на партията, автор на основополагащите програмни документи на БСП – да поеме риска да се самодеградира до редови член на координационната комисия на Обединението на левите социалисти! Днес, 10 години по-късно, вече разбирам неговата решимост: новата партия, неговата партия, член на Социнтерна и ПЕС, вече беше показала трайна склонност към одесняване, към политическо и теоретическо преформатиране като дясна социалдемократична и социаллиберална партия. От избор на избор резултатите ни показваха, че БСП заприличва на шагренова кожа, че има опасност от размиване в неолибералното блато, което би довело до свеждането ѝ до второстепенна или третостепенна политическа сила – както се случи с по-голямата част от източноевропейската социалдемокрация. Ножът бе опрял до кокала и Лилов свири сбор:

„Генералният извод, който би следвало – според мен, разбира се – да се направи днес, е следният. Нужен е много по-силен и организиран отпор,пор, отколкото досега, на одесняването в БСП. При това разностранен отпор

– на идейно, на програмно, на политическо и на кадрово равнище. Лявомислещите дейци, интелектуалци, членове и симпатизанти на БСП трябва да се обединят и активно да действат в съответствие с принципите, с традициите и с морала на партията, съобразно с ангажиментите на БСП към нейните избиратели.

Аз съм за единството и модернизирането на БСП, но на лява, а не на дясна основа. Нашата партия 115 години е в лявата част на световното социалистическо движение. И днешната българска действителност я задължава да бъде там. Това е моето разбиране. Нашите цели са ясни, прозрачни и публично оповестени на десетки конференции.”

В тези 5 минути, които така милостиво ни отпусна Янаки Стоилов, няма възможност да разгледам развитието и градацията на основните идеи на Лявото крило. В последните няколко дни отново прегледах конкретните идеи, доклади, пресконференции и днес заставам тук, пред вас, удовлетворен от стореното. Преди 10 години ние – учредителите на Обединението на левите социалисти в БСП, заявихме целите на Лявото крило в БСП:

„Реформирането на БСП трябва да продължи върху лява, а не върху дясна основа. Затова ние се обръщаме към лявомислещите членове и симпатизанти на БСП – да се обединим за:

– да отстояваме и да развиваме в новите условия левия социалистически характер на партията;

– да превъзмогнем одесняването на политиката и ръководството на

БСП и да отговорим на интересите и на очакванията на нашите избиратели и на хората на труда;

– да преодолеем бедността в България;

– да превърнем БСП в основна политическа сила.

Нашата визия за България през следващите години е:

– България да води ефективна национална политика в Евросъюза;

– постигане на икономически растеж 6–8% годишно;

– извършване на индустриална и слединдустриална модернизация на страната и преминаване към общество на знанието;

– постигане на жизнено равнище и качество на живот, съизмеримо с това в Евросъюза, особено с новоприетите членове на Съюза;

– нанасяне на реални, тежки удари по организираната престъпност и решителна борба срещу корупцията на всички нива и във всички случаи, включително и в средите на управляващата коалиция и на БСП;

– провеждане на пробългарска, проевропейска и пробалканска мирна външна политика, сътрудничество със САЩ, Русия и Китай.”

През 2006 г. Лявото крило пое по верния път на българския социализъм. То отхвърли социаллиберализма на Блеър, дясната социалдемокрация на Шрьодер, обяви се решително против обезличаването на партията на неолиберална основа. Тук няма да описвам какво ни струваше това в личен и в политически план – как ни клеймяха на конгреси и в медиите. И как през цялото време трябваше да отхвърляме подозренията и опасенията, че сме фракция, която цели да превземе партията „отвътре”, че сме политически самозванци от „така нареченото Ляво крило”, които си позволяват да се поставят паралелно със или над легитимното ръководство на партията и я тласкат към погрешен левичарски уклон. Нашите цели бяха ясни, прозрачни и публично оповестени в десетки конференции на левите социалисти из цялата страна. В статии, реферати, политически дискусии, медийни изяви, пресконференции. И винаги с една и съща мотивация – не да цепим партията, а да я обединим на лява основа. Първата крачка към реализацията на тази задача бе (трябва да бъдем справедливи) в края на партийното управление на Сергей Станишев – тогава поредното заседание на конгреса прие „червените линии” на Янаки Стоилов, прояви се разбиране и интерес към ролята на държавата в условията на световната криза на капитализма, към идеите за индустриализация и реиндустриализация на страната в условията на информационното общество. Разбира се, основната заслуга за утвърждаването на левия курс принадлежи на Михаил Миков. Той не потърси нито лесна слава, нито политически отдушник в идеите на Лявото крило. Той нямаше нужда и от убеждаване или от компромиси. Мишо винаги е бил с нас.

И ние бяхме с него на принципна идейна и политическа основа.

Днес левият курс е основният курс на БСП. Както би казал Валери Петров:

„… я колко леви изведнъж…”. Новият ни председател Корнелия Нинова в публичните си изяви, в политическите си битки внесе нова енергия, нова свежест в така дълго бленуваната лявост на БСП. Голямата ми надежда е, че ръководството и партията дружно ще продължат по пътя на собствената си лява автентичност. Че повече няма да има шизофренично раздвояване между думи и дела. Че сме отговорили на Благоевата дилема от 1903 година,

цитирам: „Или ще бъдем социалистическа партия, или ще бъдем дребнобуржоазна опортюнистическа партия и съгласно с това ще се уреждаме, управлявамеи действаме.”

Че сме истинската, лявата, социалистическата партия на България.

ИЗКАЗВАНЕ на Петър Начев пред конференцията на ОЛС – 10 години ОЛС в БСП

Лявото крило в БСП е на 10 години. Аз съм част от този основен партиен генератор на идеи, леви политики и конкретни инициативи вече 7–8 години и се гордея с това, защото всяко действие, декларация, обръщение е било, без съмнение, съобразено с три основни приоритета:

– Съхранение на автентичността на партията и нейната модернизация, запазване на единството ѝ и доближаване на нейните документи и представителни лица до реалните проблеми пред обществото ни, разкъсвано от крайна социална поляризация и разделение на обезправени и привилегировани – от капитализъм. Никога не съм ставал свидетел на прояви като индивидуален или корпоративен лобизъм в координационната комисия на Обединението на левите социалисти и никога не съм се съмнявал в качествата и морала на хората, с които съм работил за развитие на социалистическото определение в наименованието на нашата партия. През тези години всеки е демонстрирал решително разбиране на най-важната цел пред една социалистическа партия, а именно – преодоляването на капитализма, което е много различно от забавянето на неговото развитие.

– През тези години Лявото крило в БСП постепенно се развиваше и се опитваше да бъде все по-полезно на партията. То неуморно предупреждава ръководството на партията, че идейната подмяна и социалдемократическото до – в определени моменти – капиталистическо приспособленство не само ще ограничат влиянието и капацитета на партията, но и ще я направят излишна за българите и за политическата система, защото тя ще е част от статуквото и без добавена стойност за обществото.

– Противопоставяли сме се на прекомерната склонност към компромиси с нашите ценности. И ако е вярно, че в политиката трябва да си склонен към компромиси, то попитайте някого – останал без работа или превърнал се в трайно безработен по време на тези компромиси – дали е съгласен именно неговият живот да е платената цена. От компромис на компромис партията се компрометира. В един последващ етап документите и риториката на партията възстановиха своите поизгубени позиции и някои леви социалисти намериха място в ръководството. Тяхната малобройност обаче им попречи да наложат радикалната лява алтернатива, която поставя във фокуса на политиката онези, които живеят, преживявайки, онези, които работят на практика безплатно, онези, които не могат да си позволят да имат семейство и деца, онези, които учат, плащат данъци и осигуровки, а накрая разбират, че всичко е било за едната мизерия.

След смяната на остатъчното от онзи троен компромис ръководство,

Лявото крило концентрира своята дейност към аргументиран и конструктивен диалог с новия председател за смяна на доказано негодните негодници и за замяната им с хора на честта и морала, хора с необходимата подготовка да изведат партията към различни хоризонти, да възстановят доверието, градено повече от 120 години и загубено за толкова кратко време. И когато тези процеси напреднаха, започна масирана кампания по медиите и по места. Действащият председател загуби конгреса и стана бивш. И десет пъти да се проведе този конгрес, аз десет пъти бих останал на позицията, че ръкъводството в състав Миков, Стоилов, Великов, Мерджанов щеше убедено да отстоява левия курс в партията. За днешното ръководство не съм толкова сигурен, надявам се да ме убедят. Но онзи ден четох изказване на Корнелия Нинова след срещата с Каракачанов и разбрах, че нашият кандидат за президент трябва да е с евро-атлантическа ориентация. Препоръчвам на ръководството да изключи от тази съвкупност световния империализъм, глобалния капитализъм и военните интервенции без санкция на ООН. Ръководството стои добре в медиите, но залага на формата повече, отколкото на същината, склонно е на компромиси и подтиква партията към тях. Склонно е днес, когато победата на президентските избори изглежда безкрайно трудна, особено при закъснялото начало на номинациите, на кампанията и на други фактори, и се страхувам да мисля какви компромиси ще се направят, ако замирише на власт. Как, и кой, и защо да повярва на

БСП?

Компромисите започнаха още на конгреса и във връзка с това поздравления за другарите от предишното ръководство, които отсвириха среднощния алъш-вериш, защото в тази партия, сред истинските социалисти ние не свирим, а отсвирваме. И докато го има Лявото крило, партията няма да се предлага на тротоар, дори когато този тротоар е до шосето на правителство, президент или олигархия. Продължаваме направо и наляво – към светлината и към хората.

Само БСП!

ИЗКАЗВАНЕ на Александър Симов пред конференцията на ОЛС – 10 години ОЛС в БСП

Съвсем наскоро ми се наложи да участвам в едно предаване заедно с политолога Андрей Бунджулов, който е

част от ръководството на АБВ. Не ме разбирайте погрешно – Бунджулов е смислен човек, има интересно мислене и

се опитва да бъде принципен, колкото и да е странно това

за политик, който гравитира край Първанов. Разговорът течеше добре, но по едно време чух събеседника си да изпуска

многозначително изречение за БСП. Той каза: „Във вторник

БСП беше готова за реални разговори и съюз, но в сряда „здравите сили” вече

бяха завинтили гайките докрай.”

Това не беше първият път, в който се сблъсквах с оплакване за тези митични „здрави сили”. Неотдавна ми попадна една доста скучна книга, в която

Николай Камов описваше политическия си път. В нея впечатление ми направи как същите тези „здрави сили” бяха представени като основен кошмар за

автора. Той твърдеше, че те дебнели всяка негова крачка, преследвали изящния му социалдемократизъм и най-накрая го принудили да напусне политиката. Понеже това, че Камов вече не се занимава с политика, не може да бъде

окачествено като огромна загуба за България, аз се замислих – всъщност тези

„здрави сили” не са направили нещо кой знае колко лошо.

Същото споделих и след като чух Бунджулов. В крайна сметка БСП днес

е задължена да търси победа на президентските избори, но не може да си позволи да го направи чрез безпринципна коалиция. Защото стратегическите

цели на АБВ и на БСП в тези избори са съвършено различни. АБВ се бори

за оцеляване, БСП е длъжна да се бори за победа. И ако митичните „здрави

сили” са това, което спира БСП от самоубийствен танц с десните изкушения

и с напудрената псевдолява гъвкавост, то всички трябва да сме благодарни, че

ги има. Защото кое е обратно на „здравите”? Не е ли „нездравите” сили?

Според мен пълна илюзия е, че изборите се печелят с изящни коалиционни формули, политически уравнения, аритметични сметки и кабалистични съюзи. Изборите могат да се спечелят с категорична политика, с ясни

идеи и с фигура, която може да гарантира, че обещанията не са само прах по

вятъра, а реална програма за действие. Ние много често си позволяваме да

се прехласваме по някакви идеални външни на БСП кандидати, които да са

граждански, неопетнени, стерилни до ангелски блясък. Такива хора просто

няма. А колкото и да се опитват да представят сблъсъка наесен като някакво

мажоритарно упражнение, това няма да мине. Президентските избори ви-

наги са били партийна битка. Защото президентската институция може и да

притежава основно символична власт, но е от ключово значение, когато една

държава тръгва да води своя най-тежък двубой – да извоюва отново поне

малко суверенитет. Да спре политиката на наведения гръбнак и на докладването в чужди посолства. Държавният глава не може да бъде като гардеробиер

на чужди гости, пред които да кима одобрително с глава. Време е някой да

постави реалния национален интерес на дневен ред.

Заради това за мен най-важното послание, което трябва да излъчи БСП,

е, че е възможна една различна България. БСП трябва да даде своя знак, че

е партията, която предлага истинска алтернатива на статуквото и е готова

да осъществи промяна за всички, които не си представят България такава,

каквато

е сега. Президентската институция трябва да обединява нацията и е

важно този смисъл да бъде върнат. Точно заради това ми е много чудно, когато

журналистите питат каква задача си поставя БСП на президентските избори. Тази цел може да е само една – победа! Това не е максимализъм, а реално

осъзнаване, че е време да спрем с полуцелите.

Смятам обаче, че ще бъде нелепо в името на победата да се откажем от

идеите,

които правят БСП различна. Нали това трябва да вършат здравите

сили – да бдят за идеите и да всяват смут в душите на тези, за които идеите не

са важни. Точно заради това не мисля, че е полезно спирането на разговора за

левия курс. Това беше именно разговор за идеите.

Наскоро срещнах твърдението на един анализатор, че ние живеем в постфактологичен

свят. Свят, в който фактите вече не са важни. Според мен не е

напълно прав – ние живеем в постидеен свят. Свят, в който се опитаха да убият

всяка идеология, а това е зловещо. Идеите осигуряват на човека хоризонт за

бъдещето и познание за историята. Без идеи съществуването е сведено от ден

за ден. Това е свят, в който заглавието във вестника е по-важно от реалното

съдържание на политиката. Светът днес се разлюля така жестоко именно защото остана без идеи, тоест остана без бъдеще. И това е глобален процес, който

тепърва ще ни поразява със своята жестокост.

Ето защо аз смятам, че всеки опит за връщането на една партия към нейните идейни основи не е път за никъде, а единствен начин за истинско съществуване. Заради това моята надежда е в здравите сили на БСП. Партията оцеля

дотук не благодарение на тези, които си тръгваха при първия проблем или

само искаха да удовлетворят нездравите си амбиции, а заради тези, които се

ядосваха, но оставаха, които влагаха душа и сърце, въпреки разочарованията,

които скърцаха със зъби, но продължаваха да вярват. Именно на тях БСП дължи тази победа.

Следователно къде щяхме да сме без здравите сили?

БСП трябва да дава път на хора, които носят, а не отнемат доверие

Трябва да станем некапиталистическа лява национална партия, казва кандидатът за председател Янаки Стоилов

– Господин Стоилов, днес много се говори за левия курс на БСП. Едни го оспорват яростно и при всяка възможност, други са убедени, че това е последният шанс на левицата за стабилизиране. Заради това може би е добре да опишем какво представлява този ляв курс и кои идеи стоят в неговата основа?
– Левият курс не се появи спонтанно и не е рекламно клише. За неговото обосноваване и развитие работя почти десетилетие. Първо той бе остро критикуван от тогавашното ръководство, после на декларативно ниво бе приет, а сега е крайно време да се реализира.
Този курс на БСП е пътят към превръщането й в некапиталистическа лява национална партия. Интересно е, че явни и скрити критици на този курс в последните седмици направиха рязък завой и се обявиха не само за негови привърженици, а дори за негови автори. Дано това бързо „почервеняване“ не е само предвеликденско и предконгресно. Амбицията на левия курс е не само да стабилизира партията, а да я приведе към новото историческо време. Горчивият ни опит показва, че без съчетаване на социалистическите идеи и политика с техните искрени и последователни носители те няма да успеят. Затова е толкова важен предстоящият конгрес. Самата лява политика се изразява в укрепване на държавата и премахване на деформациите на пазара; в замяна на плоското с прогресивно облагане в интерес на хората с по-ниски и средни доходи; в превръщане на държавата в активен регулатор, отговорен собственик и пълноценен инвеститор; в осигуряване на достъпно и качествено образование и здравеопазване за всеки чрез държавни и общински заведения; в разбирането, че лявата социална политика не се задоволява с увеличаване на социалните плащания, а намалява броя на хората, които се нуждаят от социално подпомагане, като се създават възможности за работа и достойни доходи. Всичко това обаче може да стане само ако отстояваме последователно нашите национални интереси в света и в ЕС, ако политиците се ръководят от потребностите на българските граждани, а не от други сили – външни и вътрешни, които ги държат на власт.
– Обвиняват БСП, че не е достатъчно активна опозиция, че не атакува Бойко Борисов и управлението. Маргинализира ли се левицата наистина?
– БСП е тази, която безусловно и категорично се противопостави срещу решението за 16-милиардния дълг. Ние бяхме инициатори за вота на недоверие към здравната политика на правителството още преди лекарските протести. Ние се обявихме срещу финансирането на частните училища от държавата. Ние оставаме почти единствената опозиция, защото не влизаме в схемите на ГЕРБ при сглобяване на различни мнозинства в парламента. Но съм съгласен, че нашата опозиционност трябва да се засилва. Важни са аргументите и преди всичко очертаването на алтернатива, защото тя дава перспектива. Очаквам предстоящият конгрес освен да потвърди нашата политика, да зареди с повече енергия партията. Опозиционната ни сила може да е по-голяма, ако не се хвърлят толкова сили във вътрешнопартийното съперничество. Спомням си след поредния тежък пленум на Националния съвет, когато се искаше оставката на ръководството на партията и където бях лично атакуван. На следващото заседание на парламента бе прочетена декларация от Лютви Местан по повод  свалянето на руския изтребител на турско-сирийската граница. Забелязах неодобрението в парламентарната група и напускането на залата от няколко нейни членове. Застанах на трибуната и говорих от името на парламентарната група, защото не можех да допусна в българския парламент да няма българска позиция по въпроса.
– Какво трябва да преодолее БСП в себе си, за да върне отново доверието на избирателите?
– Трябва да преодолее зависимостите – от пари, власт и от външни въздействия. Да бъде последователна – да прави това, което е заявила. Да знае границата на компромиса, както очертахме „червените линии“, от които няма да отстъпим. Да утвърждава и да дава път на хора, които носят, а не отнемат доверие.
– Успя ли БСП да се освободи от олигархичните зависимости?
– Това е проблем на цялата българска политика и не само на българската.
Преди десетина години на пореден наш конгрес призовах делегатите да заявим: „Долу олигархията – свобода на народа“. Тогава обаче мнозина се чувстваха уютно в състава на Тройната коалиция. На следващите парламентарни избори БСП претърпя тежка загуба, въпреки добрите икономически показатели и значителното повишаване на пенсиите и други доходи. Хората ни наказаха, защото не променихме социално-икономическия модел и начина на упражняване на властта. Това е една от поуките, които сме отбелязали в конгресния доклад за състоянието и перспективите на България и БСП. Аз не съм зависим и не съм единственият. През последните години БСП не е била по-близо до собственото си освобождение. Предстоящият конгрес е решаващ дали този процес ще продължи или партията ще затъне в познати зависимости. Но от зависима, номинално лява партия нямат нужда нито хората на труда, нито България.
– Според вас с какво послание трябва да излезе БСП от своя конгрес?
– Под въпрос е поставено националното съществуване на България – демографски срив, небивало неравенство, икономическо изоставане, духовен упадък, военно противопоставяне. Това критично състояние налага отново да се обърнем към българския народ: „Мъже, жени, народ, нашата борба е за България! България – суверенна и справедлива държава“.
– Един от кандидатите за лидер разви идеята, че в БСП трябва да се направи референдум за отношението към АБВ. Какво мислите за това предложение?
– Това предложение е спекулативно и некоректно. Референдум се прави не за отношение, а за решение – например да бъдем в коалиция или не. Самото поставяне на въпроса изисква инициаторите да дадат своя отговор. Струва ми се, че зад тази инициатива се крие или намерението членовете на БСП да опростят политически тези, които им измениха, или косвено да се одобри участието на АБВ в сегашното управление. Интересно е как това предложение се съчетава с критиката, че БСП не е достатъчно твърда опозиция. Питам се дали поставянето на този въпрос не ни отнема инициативата и свободата на действие преди предстоящите избори.
– Друг кандидат за лидер пък обяви различно кредо – той бил готов да подари всички идеи на БСП срещу прагматизъм. Прагматизъм ли е това, което липсва на БСП наистина?
– Политик без идеи е като дърво без корен… Освен ако политиката не се възприема само като инструмент за частногрупови и лични интереси. Аз разбирам и уважавам потомствената привързаност към БСП, на която не се радва никоя друга партия в България. Но този факт не е достатъчен, за да бъдеш ляв политик. Дилемата е дали ще отстояваме идеи, политика, а на тази основа и прагматични решения, или ще бъдем в плен на схемите и сделките.
– Как реагирате на обвиненията, които фигури в БСП постоянно сипят върху вас? Държат ви отговорен за много провали на БСП.
– Защо сега не ме обвиняват, че гласувах срещу въвеждането на плоския данък, че не гласувах за избора на Пеевски, че не подкрепих изпращането на български войски в страните, от които сега идват бежанци. Не са ли сред обвинителите тези, заради които БСП пропиля голяма част от полученото доверие, което хора като мен след това трябва да възстановяват. Редица членове на Националния съвет, които вместо да дават отговори, публично задават въпроси, могат да ги получат, включително от техните фаворити за лидери.
– Румен Овчаров напоследък във всяко свое изказване говори за „ново ляво“, за това,  че левицата трябва да се обърне към развитието на левите идеи в САЩ, Великобритания и други страни. Вие наясно ли сте какво е това „ново ляво“?
– Разбира се, че светът в началото на ХХІ век не е същият като този от ХІХ и дори от края на миналия век. И все пак проблемите за неравенството и социалните групи, за труда и капитала, за държавата и пазара са неотменни ориентири за разликата между лява и дясна политика. „Новото ляво“, стига под това да не се разбира „новият ляв център“, „третият път“, които поне в България се оказаха път за никъде, е продиктувано от промените в глобалния свят, от новите социални разделения, от новите технологии и екологични проблеми. Част от новото ляво се основава на корените на левицата. В съвременния американски вариант това е призив за доближаване до европейския социален модел в радикалния лозунг за политическа революция.
– Вие сте един от кандидатите за председател на БСП, който е предложен от десетки общински организации. Ще участвате ли в предстоящия избор?
– Признателен съм за подкрепата, която отново получавам, и то без да съм правил заявление за участие в тази надпревара. Не ми допада сегашната суматоха, в която се оказва, че няколко дузини хора могат да ръководят БСП. Разбира се, преценките на политическите, интелектуалните, моралните и други качества на претендентите са много важни, но най-важна в случая е политическата линия, която олицетворяват. Надписът на нашето знаме сега трябва да започва не с „аз“, а с „ние“. Това е стилът на сегашното ръководство, което започна промените, и те трябва да продължат. За България и БСП – борба, социална справедливост, прогрес! Ние трябва да победим.

Вестник „Дума“ 28.04.2016г

ДОКЛАД на Петър Начев пред конференцията на ОЛС във Велико Търново

Спокойните слова и традиционните конференции са подходящи за други времена. Нашата дискусия днес има за цел да постави важни въпроси в трудно време – както национални, така и партийни, както идейни, така и прагматични.

snimka nachev

След няколко седмици резултатите от Конгреса на БСП – съзнаваме или не, ще определят отговорите на няколко въпроса:

Жизнена ли е партията отвъд миналото? Има ли потенциал да разгърне отново съзидателност и съпротива? БСП готова ли е да поеме всички рискове и несгоди, но да постави на върха на копието си правдата, без която съществуването ѝ не е особено важно?

След поредица от конгреси, на които тези въпроси не получиха ясен отговор, вече няма как да ги заобиколим. В тези условия влиянието на нашата партия е сведено почти до влиянието на няколкото забележими партии на статуквото. Затова предлагам да изоставим брюкселския бюрократичен език и казионната партийна лексика. Този конгрес трябва да е за нас – членовете и симпатизантите. Той трябва да избере ръководство, което да даде недвусмислена и категорична заявка за самостоятелност и решителност на действието. Така ще върнем доверието, с което да поискаме и да вземем властта. Ръководството трябва да заяви от наше име, че за разлика от предишни години ще черпим сили от корените си, от идейните основи, в които са вградени душите на хиляди, стотици хиляди достойни българи, които милееха и милеят за равенство, за справедливост, за развита и просперираща България.

Олевяването на партията среща добре организирана и финансово подплатена опозиция вътре в нея. Облагодетелстваните от прехода оказват и днес завидна съпротива да работят и да представляват масовите интереси на българските граждани, като дори разширяват своята агресия и не позволяват и на други да го правят. Те заслужават да бъдат наредени до евтините хора, които имат своя цена. Лявото крило смята, че в БСП имат място хора с различен социален статус и възгледи, че те могат да допринесат за нейното въздигане до партия с определяща роля в политиката, но само ако приемат социалистическия идеал и не залагат партията за собствените си интереси. Има хора в БСП, които не отговарят на тези критерии и отблъскват левите избиратели. Отливът на гласове е показател за недоверие и резултат от несъответствие между думи и дела, между очакванията на хората и реалната политика. В опитите си да оправдаят несъстоятелността и користта си ръководители или представители на БСП влагат енергия, за да промият представата за лявата политика и да подменят големите, неотменими и непосредствени цели с цели, които имат малозначителен обществен ефект.

БСП е първо идеи, второ – политики, и трето – експертност. Тази последователност е задължителна и нейната промяна ще ни обезличи и превърне от партия в неправителствена организация за усвояване на средства от търговия с влияние. Противопоставяме се и на опитите за разделение и конфронтация по пол и възраст. Издигането в БСП не бива да е административно или част от пиар акции. Който полага усилия, който е последователен в действията си, който докаже своята нравствена и професионална способност, трябва да получава повече отговорности и повече признание.

След този конгрес има три възможни сценария за развитието на БСП.

Единият е приблизителното запазване на сегашното състояние на партията и взаимното блокиране на противоборстващите си групи. Той ще позволи на много от политическите ни дейци да бъдат част от политическия елит по силата на инерцията и остатъчната признателност на немалобройните, но намаляващи българи, които по една или друга субективна причина често гласуват за БСП. В този случай БСП не може да запази дори сегашното си влияние. БСП може и трябва да е реална алтернатива на статуквото, но БСП не може да промени националната действителност с простички и технически мерки. Големите партии са големи, защото решават големите национални предизвикателства.

Другият е партията, със или без лява фразеология, да бъде отново овладяна от цинични прагматици и конформисти. Тогава ще служи като бушон на натрупващото се социално напрежение или патерица на статуквото. Ще остане в историята като партия на прехода и преходна партия. Тогава ще подкрепим нормативната забрана на равенството, другарството и антифашистката борба, ще продадем сърцата и паметта си и ще сме достойни за управленци и участници в коалиционни споразумения, като някои от нас дори ще придобият хотели с минерални басейни срещу износа на националните ни интереси и партийната ни идентичност. Този сценарий предвижда обединение с хората, които възприемат левите избиратели за стока в търговския оборот. Лявото крило се противопоставя на тази развръзка и заявяваме ясно, че не се продаваме и нямаме никакъв интерес да ви купуваме. Край на преговорите. Ние сме БСП!!! Вие кои сте?

Третият сценарий е сценарият на категоричното отстояване на радикална лява и национална промяна на икономическата и социалната политика. Той позволява БСП да се утвърди като партия, която осъжда и коригира системата на неравенството, противодейства на корпоративния глобализъм, осъжда двойните стандарти. Това е партия, която живее с битието на обикновените хора, която споделя проблемите им и предлага решения. Те  често са болезнени и пораждат страх от неизвестното, особено у хората, които са постигнали някакво макар и крехко материално благоденствие. Към тези хора отправяме нашето послание, спомнете си как живееха вашите родители, спомнете си детството си, погледнете себе си и децата си и си представете как ще живеят те, какви хора ще са, с какви хора ще са обкръжени. Промяната не е нещо, което може, а което трябва да стане и трябва да започне заедно с вас. Трябва да преизградим социалната база на партията, като се разграничим от статуквото, включително и партийното, и представим ясна и разбираема платформа за икономическата и социална алтернатива, за обществения морал и ролята на гражданите в управлението, в политическите процеси и в усвояването на националното богатство.

Обръщам се към всички вас и специално към делегатите с призив да бъдете активни по време на конференциите и конгреса. Не вярвайте на гръмки слова, когато са произнесени от гърмящи змии. Изисквайте от номинираните за делегати предварително да поемат ангажимент пред вас, техните другари, за поведението и позициите, които ще отстояват на конгреса. Тези номинации не трябва да са механични, защото така няма да доведат до оздравителните процеси в партията. Мнението на лявото крило е, че са необходими хора, които последователно са изградили доверие към себе си, хора с енергия за съпротива и съзидание, хора, които разбират, че критичната ситуация, в която се намираме, изисква отговорно поведение, прозрачност и решимост.

Нашата подкрепа към ръководството не е безрезервна. Ние разбираме ограниченията и пречките, но БСП не може да чака някакво форсмажорно обстоятелство, което да я спаси. Още на конгреса трябва да се освободим от бремето, което ни тежи, и да приемем предизвикателствата на съвремието. И веднага да се насочим към подготовка за президентските избори. Политическата промяна ще настъпи в близките няколко години, като единственият въпрос е дали промяната ще е в полза на повече самостоятелна и национална политика, или напротив. БСП трябва да действа изпреварващо и да се отдели от сегашния сив и еднообразен политически пейзаж. Това означава отчетливо открояване в морално-волеви план, повече инициативност и никакви компромиси в името на лични или финансови изгоди.

Обществото ни е капиталистическо и не трябва да се притесняваме да го наричаме такова. Две са основните разлики с някогашното капиталистическо общество:

Първата е, че сега капиталът не просто няма човешко лице, той е напълно анонимен. Собствеността е прикрита зад фасадата на сложен финансов и правен инженеринг.

Другата е, че този път повечето български предприемачи не са част от капиталистическото елитарно съсловие. Те са обречени да оставят на децата си материално спокойствие, но не и цел, име или собствено житейско поприще.

А приликата е в това, че българските граждани и тогава, и сега са завързани с три синджира нищета.

През тези 20 години България загуби традиционни пазари, индустрия, високото си ниво на образованост и грамотност, културата и идентичността си, социалния модел, нравствеността и морала си и се превърна в изоставено от 2 млн. български бежанци гето и дори в посмешище за бездомните сирийски бежанци. България ще е различна, ако повери съдбата си на хора, които съчетават културата на ума и културата на сърцето.

Лявото крило на БСП предлага национален приоритет на Българската социалистическа партия в следващите няколко години да бъде увеличението на дела на държавното участие в икономиката от сегашните около 10% до равнище от 20–25% от БНП. Този процент е дори под средния за най-развитите икономически и социално страни в ЕС и в света. А сега сме страната с най-малко държавно участие в икономиката в целия ЕС. В Австрия държавните предприятия формират 27% от БНП, в Дания 37%, във Франция 33% от БНП.

Ако искаме да имаме държава, сигурност и просперитет, тази промяна е от първостепенно значение. Това е европейският икономически модел, към който трябва да се стремим. Този процентен индикатор би позволил на граж­да­ните да различат държавниците от политиците на прехода и същевременно ще подобри нивото на демокрацията и политиката, като раздели политическите субекти най-малкото на леви и десни.

Конкуренцията на видовете собственост – държавна и частна, вътрешното потребление, реиндустриализацията и проектното планиране, пре­структу­рира­не­то на независимите регулатори са въпросите на голямата и обърната към хората лява национална политика.

Ако българската държава днес беше икономически инициативна на пазара на горивата и управляваше 10% от пазарния дял на търговията на дребно, цената на бензина и на дизела щеше да е пазарна още преди година, защото държавното предприятие е прозрачно предприятие и естествен генератор на конкурентна и лоялна бизнес среда. Тогава българските граждани и българският бизнес щяха да са потребявали повече и по-дълго време. Примерът е адекватен и по отношение на финансовия сектор, на търговията с храни, козметиката, лекарствата и т.н. Сегашната нормативна уредба на конкуренцията се изражда в естествен закрилник на натрупалите каптитал и ограничава можещите.

Ще завърша с един куплет от популярна младежка песен, която показва, че БСП има своето място и трябва бързо да го намери сред младите българи и често непредставени социалисти. „Няма да ме видиш долу, не мога да живея без мечти, аз искам да летя високо, ела с мен и полети.”

За всеки, който има очи да види, за всеки, който има уши да чуе, и за всеки, който има сърце  – БСП е тук, за да гради завод, завод за живота.

 

Подпис: Левите социалисти в БСП

 

***

Позволете ми, в рамките на няколко секунди, да отправя едно още по-лично обръщение към вас.

Аз съм от поколението, коeто няма удоволствието да помни и да познава предишната България, освен, разбира се, от разказите на своите близки. Аз съм от поколението, което в ранните си години, върху раменете на бащите и майките си, беше част от онова няколкостотинхилядно шествие на БСП в началото на демокрацията, в центъра на София. Аз съм от поколението, което трябваше да дава отговори на връстниците си във връзка с прегрешения в миналото.

Но отказвам да бъда част от поколението, което ще отговаря за грешките на настоящето. Отказвам да ми бъдат приписвани престъпни номинации, олигархични зависимости. И най-много отказвам да ми бъде приписвана подмяната на обществения проект на народа с бизнес проект. Тези, които носят това клеймо, те са тези, които трябва да отговарят пред нас.

Затова ви моля:

Нека нашата вяра бъде нашата кауза! Нека заедно да превърнем зала 1 на НДК, в деня на конгреса, във врящ казан за онези, които отричат и принизяват честните, почтените и достойните социалисти. За онези, които нямат очи за бъдещето и ще останат безвъзвратно в настоящето.

Призовавам ви, нека на този конгрес да проектираме нашето бъдеще и да докажем, че сме негови съвременници! А ако отнемат нашата вяра – вече не сме имали очи да я погледнем, не сме имали ръце да я прегърнем и не сме имали нозе да я изпратим.

Не я даваме!!!