Архив за етикет: 9 септември

Декларация на Парламентарната група на „БСП лява България“ по повод 09.09.1944 г.

 

Прочетена от Янаки Стоилов от парламентарната трибуна

 

Повечето забележителни дати в нашата история предизвикват противоречиви оценки. Така е и с 9 септември 1944 г. Но има факти, които не могат да бъдат заобиколени и не са подвластни на времето.

Девети септември символизира приносът на българската съпротива срещу фашизма. Девети септември гарантира преориентацията на България от съюзник на хитлеристка Германия в държава, която воюва на страната на съюзените народи.

Случайно или не, точно на днешния ден Комисията по правни въпроси на Народното събрание ще разглежда на второ четене промени в Наказателния кодекс за поредното заклеймяване на социализма. С ясното съзнание, че те нито са основателни, нито са в състояние да предизвикат наказателно-правни последици.

Днес, на поредния Девети септември, е добре да припомним какво загуби мнозинството български граждани откакто започна политическото отричане и идейното заклеймяване не просто на една обществена система, а на самата идея и социална практика на социализма.

Така хората трябваше да се откажат, а после да забравят, че всеки човек може да има работа, дом, сигурност, гарантирано здравеопазване, всеобщо образование, общество без драстични имуществени неравенства. В десетилетията след 9.09.1944 г. България достигна до групата на първите тридесет държави в света, според индекса на човешкото развитие и на икономическия си капацитет. Днес се утешаваме, че сме в Европейския съюз, макар и на последно място в него. Все повече развиващи се страни, на които сме помагали, ни застигат и надминават.

В интерес на истината, трябва да признаем, че през  годините на прехода има области, в които се постигна значителен ръст: на безработицата и на милионерите, на неграмотните, на емигранти, които трайно напускат България, на броя на партиите, медиите, рекламата, на банки, на болници, на университети и т.н. Но колкото повече се увеличава тази множественост, толкова повече спада качеството на съответните дейности и на социалните услуги.

Известно е как завърши сблъсъкът между две идеологии, между двете основни икономически и политически системи преди четвърт век. Тогава се създадоха условия за разширяване на Европейския съюз и за сътрудничество между европейските страни. Европа обаче не разбра, че след медения месец на нейното обединение под лозунга на евроатлантизма, стана второстепенна част от еднополюсния свят. Свят, в който глобалното противопоставяне и сдържане бе заменено от множество локални конфликти в различни точки на света. Сега Европа бере горчивите плодове на конфликтите в Близкия Изток и Северна Африка.

Не бива да забравяме Девети септември, за да не преживеем нови трагедии.

Засилването на спекулативния финансов капитал и на социалната поляризация няма как да не пораждат социални конфликти,подобни на тези от 30-те години на миналия век. Налагането на решения не чрез принципи и установени правила, а от позиция на силата и на свършените факти подкопават международния ред.

Реална е опасността в днешна Европа да възкръснат старите демони. Европейският съюз не може да остане обетована земя на своите коренни жители. Но също така е ясно, че няма необятен дом, който може да приюти всички желаещи – всички бягащи от войната или търсещи по-добър живот. Нещо повече, интеграцията на емигрантите е много по-трудна от тяхното приютяване.

Европа и специално Европейският съюз преживяха без големи сътресения дълбоките промени в политическата и военната карта на региона, докато не се надигна бежанската вълна от Близкия Изток и не започна войната в Украйна. Оказа се, че не много време след временния залез на идеологическото противопоставяне се запалиха етно-религиозните конфликти. Това е поредното изпитание за Европа.

Европейските страни, включително България, днес плащат за участието си или поне за съгласието си с войните в Ирак, Афганистан, Сирия, Либия и други страни. Трябва да се намелят достойни европейски политици и ръководители в ЕС, за да направят публично това признание. Широко прокламираната „Арабска пролет“ бързо беше „осланена” и вместо демокрация и просперитет роди несигурност, нови страдания и много бежанци. Масовият наплив на емигранти в Европа задейства стари социални инстинкти. Създава се благоприятна среда за засилване на ксенофобски настроения и движения.

Затова още сега трябва решително да се противопоставим на надигащия се екстремизъм във всички негови форми. Иначе, както показа възхода на фашизма, борбата с него изисква много жертви и страдания. Европейският съюз и НАТО трябва да решат ще воюват ли решително и последователно с „Ислямска държава“ или ще участват в хибридна война с Русия.

Историята показва, че когато България взема решения под натиска на някой от „големите началници“ и след това търпи тежки поражения, рано или късно идва Девети септември!

Изтъкнати представители, включително на системни десни партии предлагат в периферията на Европа, към която се отнася България, да се създават своеобразни филтрационни центрове за бежанци. Тази „вежлива“ форма наподобява някогашните концентрационни лагери.

Решението на огромната миграция към Европа не може да се намери само на територията на нашия континент. Вярно, че това е задача преди всичко на Европейския съюз, но и на цялата международна общност, включително на ООН и на неговия Съвет за сигурност. Всички развити и особено претендиращите за демократични държавни, трябва да приютяват емигранти от конфликтните райони. Така всеки, който сее ветрове, ще трябва да знае, че участва в жътвата на бури.

На следващо място и най-важно, Европейският съюз трябва да предложи програма за политическа стабилизация на района с относително демократични средства, срещу което да се отделят средства за икономическо възстановяване и социално подобряване на ситуацията в района на Близкия Изток и Северна Африка. Такава програма трябва да бъде предложена и обсъждана и без нея никакви решения, само по отношения на бежанци на квота за тяхното разпределение и за временно подпомагане, не могат да бъдат решение на проблема.

Днес Европейският съюз може да бъде спасен само чрез дълбоки промени, а не като се атакуват неговите критици. Както старите, така и новите партии са призвани да се заемат с промяна на системата.

Девети септември 1944 г. сложи началото на революционни преобразувания в българското общество. Днес светът, Европа и България имат възможност да извършат радикални промени. БСП обяви необходимостта и набеляза нашия път за такива промени.

Обръщаме се към нашия народ да поиска от политиците и да участва в тези промени! За социална справедливост, за истинска солидарност и за икономическо развитие!

Коментари

  • Вс